Начало » Дейности » Внесена петиция до Комисията по петиции на ЕП

Внесена петиция до Комисията по петиции на ЕП

Внесена петиция до Комисията по петиции на ЕП

ДО КОМИСИЯТА ПО ПЕТИЦИИТЕ
КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

От Ивайло Павлов Илиев,
лично и като управител на:
– „МЕТРОПОЛ-М“ ЕООД,
– „МЕТРОПОЛ ПРОПЪРТИС“ ЕООД,
– „Р.Е.М. БИЛДИНГС“ ЕООД,
– „ЕЛИНА-63“ ООД,
с адрес за кореспонденция:

гр. София, ул. „Пиротска“ №5, ет. 3, оф. 7,

П Е Т И Ц И Я

С настоящата петиция Ви сезирам, тъй като българските институции не обръщат необходимото внимание на проблема, а дори се опитват да заличат следите от него.
Проблемът е нагледно описан в приложените писма на прокурор от Специализирано звено „Антикорупция“ към Софийска градска прокуратура – Ивайло Занев, в които са цитирани конкретно делата, които засягат мен и дружествата ми, но същевременно се отнасят почти за всички процедури по заповедните производства на Софийски районен съд, както и на други съдилища в страната. Въпреки че писмата са изпратени до Инспектората към ВСС и Камарата на ЧСИ, в рамките на двете годни от изпращането им насам не се констатира развитие по разрешаване на проблема, т.е. институциите отказват за изпълняват задълженията си, като по този начин позволяват грубото погазване на както българското, така и на европейското законодателство.
Петицията е във връзка с получено съобщение по сигнал (приложено), подаден до Висшия съдебен съвет, заедно с което приложено ми е изпратено копие от отговора на Александър Ангелов – председател на СРС, който е извършил проверка „обстойно, като са коментирани всички твърдения в сигнала“ (приложено).
Сигналът към председателстващия ВСС – Боян Магдалинчев имаше за предмет системния проблем не само в СРС, но и в болшинството районни съдилища в страната по провеждане на процедурата в заповедното производство по чл. 410 и чл. 417 ГПК, както и нарушение на правото на Европейския съюз.
Изложихме с доказателства, че в огромната си част делата са изначално опорочени от районните съдии, които умишлено не издават съдебни актове (разпореждания), не издават и не връчват документи на длъжниците и не удостоверяват това с необходимите разписки. Вместо това те позволяват на взискателите да получат изпълнителните листове по делото, без да са заплатили още 2% съдебна такса, събирана от съдилищата при водене на установителните искове, ощетявайки бюджета на държавата.
„Длъжниците“ са „осъждани“ в закрити съдебни заседания и след като не им се връчват от частните съдебни изпълнители пълните комплекти документи – неиздадени разпореждания, документите в копие, въз основа на които са издадени заповедта и изпълнителният лист, не могат да се защитят адекватно в последващия процес и са нарушени техните граждански права, както като граждани на Република България, така, и най-вече като граждани на ЕС. Нарушено е основното право на справедлив съдебен процес по чл. 6 и чл. 47 от ХОПЕС. Всичко това е документирано от прокурор Ивайло Занев от специализирано звено „Антикорупция“ към Софийска градска прокуратура в писмата му до главния съдебен инспектор и председателя на Камарата на частните съдебни изпълнители от 27.07.2016 г. с изх. №268/2016 г. (приложено)
Преди да премина към изясняване на съдържанието на отговора на председателя на СРС и да представя моята противоположна теза на аргументите му, в подкрепа на заеманата от мен позиция в спора, прилагам отговор на въпрос по Закона за достъп до обществена информация, отправен до председателя на ВКС – Лозан Панов, и препратен към РС по компетентност. Въпросът бе със следното съдържание: „Съществува ли така наречената „тъмна стая“ в СРС? Ако да – какви дела се съхраняват в нея?“ Отговорът е даден от ръководителя на Второ ГО на СРС и е потвърдителен. Гласи, че от 2009 г. насам в „тъмна стая“ се съхраняват всички частни граждански дела, образувани по заявление по реда на чл. 417 от ГПК, по които има издадена вече заповед и изпълнителен лист. Целта за обособяване на т.нар. „тъмна стая“ била освобождаване на място в деловодната на съда и предвид обстоятелството, че по същите няма изпратени, от ЧСИ, връчени покани за доброволно изпълнение до длъжника, което възпрепятства архивирането. Този отговор подкрепя напълно горната ни аргументация за накърняване правото на длъжика на справедлив съдебен процес, както и констатациите на прокурор Занев, че СРС изначално опорочава огромна част от делата, тъй като считаме, че в т.нар. „тъмна стая“ се съхраняват всичките съдебни книжа, които е трябвало да бъдат връчени на длъжника, но не са и по такъв начин се възпрепятства изцяло защитата на последния.
Излагам аргументи, че не всички от твърденията в сигнала (прикрепени с доказателства в изпратения сигнал до ВСС) са коментирани и не са ни внесени доказателствени материали в тази връзка, поради което не смятаме извършената проверка за обстойна.
По отговора, който получих, съдя, че той е бланкетен и проверка изобщо не е извършена. С това се цели прикриване на нарушения от страна на българските съдии и служители на съда, прикриване и продължаване на порочната практика, ощетяване на държавния бюджет в огромни размери, както и опит за въвеждане в заблуждение на институции, натоварени да контролират процеса, като по този начин се погазва ПЕС, поради което се обръщам за съдействие към Вас с цел да се извършат проверки от европейските институции на делата, цитирани в писмата на прокурор Занев, откъдето ще се достигне до обективната истина.
Най-съществен пропуск в отговора е, че няма сформирано становище по отношение на констатациите на прокурор Ивайло Занев от СЗ „Антикорупция“ към СГП на които ние се позоваваме и сме ги приложили. Няма извършена проверка на делата, посочени в писмата на прокурора с вх. 268/2016 г. по описа на СГП, СЗ „Антикорупция“ от 27.07.2016 г., тъй като ако това бе сторено, щеше да се стигне до извода, до който е достигнал прокурорът, а именно:
„1.Установи се, че, с изключение на ч. гр. дело № 36497 / 2012г. по описа на СРС, по нито едно от останалите единадесет на брой заповедни производства, проведени по реда на чл. 417 и сл. от ГПК, всички по описа на СРС, не е бил издаван формален писмен съдебен акт – разпореждане, с ко/й/ето да се уважава заявлението за издаване на заповед за изпълнение, да се допуска незабавно изпълнение и да се постановява издаването на изпълнителен лист. Вместо да издадат такъв разпоредителен акт, въз основа на който се издава и самата заповед за изпълнение, съдиите по тези заповедни производства са се задоволили единствено да издадат заповеди за изпълнение, в които, и в нарушение на образеца, заложен Наредба № 6 / 20.02.2008г. – за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство (издадена на основание чл. 425, ал.1 от ГПК от министъра на правосъдието, обн. ДВ, бр. 22 / 28.02.2008г., в сила от 01.03.2008г.) е било инкорпорирано част от съдържанието, което принадлежи към неиздадения предикатен съдебен акт – разпореждането.“
Следователно образувани са изпълнителни дела в грубо нарушение на закона и последващите негови актове по черпене на права от нищожни актове на съда, са също нищожни. Създавайки документи с невярно съдържание (преправяне на документи по образец на МП – покани за доброволно изпълнение) и невръчвайки актовете на съда, ЧСИ-тата нарушават закона. С оглед на изискването по дело 6/60 с решение от 16.12.1960 г. Hamblet следва да се премахне нарушението и актовете на съда да бъдат обявени за нищожни – издадени изпълнителен лист и заповед за изпълнение при липсващи валидни разпореждания с мотиви и окончателни решения по същите (със задължение последните да се представят на ЕК по чл. 15, пар. 2 от Регламент №1/2003/ЕО и СЕ на ЕК от националния съд), но това така и не се случва.
Именно с това оборвам думите на г-н Ангелов, който казва: „Във връзка с приемането на ГПК от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г., бе приета Наредба №6 от 20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство, с която бяха възприети по два вида образци на заповеди – за изпълнение на парично задължение и за изпълнение на задължение за предаване на вещи. Съдебната практика безпротиворечиво възприема, че издадените от районните съдилища заповеди по така утвърдените образци имплицитно включват в съдържанието си и съответните разпореждания за издаването им, респ. и разпореждания за допускане на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист. Разбира се не е налице пречка съобразно възприетия от районния съдия стил на работа, той да постанови и нарочни разпореждания. Възприетият от съдията подход да издава или не издава изрични разпореждания не препятства по никакъв начин правото на защита на длъжника..“
В тази връзка допълвам, че смисловото тълкуване па съдържанието на нормите на чл. 419, ал.1 и ал.2 от ГПК води несъмнено до извода, че заповедта за изпълнение следва да съществува като отделен акт от разпореждането, въз основа на което тя е издадена, тъй като оспорването на разпореждането за незабавно изпълнение и на заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК се осъществява с отделни писмени изявления. Оспорването на разпореждането е с частна жалба (чл. 274 – чл. 278 от ГПК), докато срещу заповедта за изпълнение се подава възражение по чл. 414 от ГПК, съгласно нормативно заложен образец в Приложение № 7 към чл.7 на Наредба № 6 / 20.02.2008 г. Следващ аргумент в подкрепа на становището ми е, че заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК се явява произволен съдебен акт на друг съдебен акт, а именно разпореждане, което се извежда и от съдържанието на т.20 към чл.2 от Наредба № 7 от 22.02.2008 г. – за утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчването по ГПК, според което, наред с връчване на заповедта за изпълнение, на страната-длъжник по заповедното производство се връчва и препис от разпореждането, въз основа на което е била издадена заповедта – по Приложение №20.
Внасям следното уточнение, че по нито едно от цитираните дела в писмата на прокурор Занев, частните съдебни изпълнители не са счели за необходимо да изискат (след образуване на изпълнителните дела и преди предприемане на действия по връчване на поканите за доброволно изпълнение) от заповедния съд екземпляри на съобщения, придружени с бланки на разписки по образеца, установен в Приложение № 20, към т.20 на чл.2 от Наредба № 7 от 22.02.2008г., чрез които да се удостовери по надлежния ред връчването на издадените заповеди за изпълнение на длъжника.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от ГПК съдът връчва препис от актовете, подлежащи на самостоятелно обжалване, в конкретния случай визирам разпореждането по чл. 419 ГПК, който подлежи на самостоятелно обжалване пред окръжния съд и препис от него трябва да се връчи от служител на съда. Такова връчване не е осъществявано по нито едно от делата – нито от служител на съда, нито от ЧСИ. Липсват изобщо данни да са правени опити за връчване на книжата по делата. Примерно по дело №36 497/ 2012 г. по описа на 64-ти състав СРС има издадено разпореждане, което все още стои по делото невръчено, а съдията отказва да разпореди неговото връчване. Това от своя страна е пречка за осъществяване на правото на частна жалба, като цяло упражняване на гражданските си права, които закриля ПЕС. Същевременно са извършени продажби на имоти от страна на ЧСИ Стоян Якимов, който продава имоти на 1/10 част от пазарните цени и ми нанася преки и непосредствени вреди в размер на 3 млн. евро, тъй като съдът е приел, че е изпуснат срокът за процесуални действия от страна на длъжника, който реално не е почнал да тече.
Само по цитираните дела несъбраната държавна такса надхвърля сумата от 200 хиляди лева. Въпреки че са подадени възражения, съдът отказва да приеме, че възраженията са подадени в срок и не оказва на заявителите да довнесат полагащите се 2% държавна такса от материалния интерес. Налице е изключително некоректно поведение на съда, вменяващ ми неговото задължение върху мен за срок, при положение че отказва да констатира служебно, че заповедното производство по което са издадени документи – чл.417, т. 2 от ГПК. Наблюдава се неизпълнение на процесуалното задължение на националният съд да прилага правото на ЕС служебно без изискване от страните, както и без срок – съгласно решение от 14.12.1995 г. по дело С-312/93 Peterbroeck на Съда на ЕС-СЕС. Поради нарушение на принципа „ефективност“ на ЕС, гарантиран с посоченото решение по делото на СЕС, вменяващо посочените задължения за националния съд, се ограничава силата на присъденото нещо (СПН) с дела С-119/05 Lucchini и С-2/08 Olimpyclub на СЕС и се обявява тяхната нищожност. Това отново опровергава истинността на съдържанието на дадения отговор и доказва, че реално се извършва нарушение както на българското законодателство, така и на европейското, поради което смятаме, че той цели завеждане в заблуждение.
Във връзка с думите на Александър Ангелов: „ упражняването на правата по получените изпълнителни листа – дали и кога кредиторите ще образуват изпълнителни дела за събиране на вземанията си, е изцяло на преценка“ внасям следното уточнение, че по чл. 7, ал. 1 от ГПК съдът извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните, т.е. съдът е длъжен да следи за бързина, процесуална икономия и надлежно удостоверяване на връчването на книжата, което видно и от отговора на г-н Ангелов, както и от конкретните ни примери, не се случва.
Освен това в заповедното производство по чл. 422 ГПК за доказване на безспорни вземания пред съда приматът на ПЕС е посочен в решение от 09.03.1978 г. по дело 106/77 Simmenthal на СЕС, според който, е задължение на националния съд: „Неприлагане от националния съд на закон, който противоречи на общностното право“.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
Обръщам се към Вас като последна лична и обществена надежда за намиране на изход от тази порочна практика, поддържана, подкрепяна и прикривана от българските институции и тъй като съгласно практиката на Съда на ЕС, когато е невъзможно националната правна уредба да бъде тълкувана и приложена по начин, съответстващ на изискванията на правото на Съюза, националните юрисдикции и административните органи имат задължението да приложат правото на Съюза в неговата цялост и да защитят правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост оставят без приложение разпоредбите от вътрешното право, които са в противоречие с него (вж. в този смисъл Решение от 22 юни 1989 г. по дело Costanzo, 103/88, Recueil, стр. 1839, точка 33, Решение от 11 януари 2007 г. по дело ITC, C 208/05, Решение по дело Fuß). Ежедневно в България съдът и съдебните органи пренебрегват правото на справедлив съдебен процес на „длъжниците“ и нарушават ХОПЕС.
Преди да приключа с изложението, искам да обърна внимание на факта отново, че проблемът е огромен и касае съдбата на милиони българи, граждани на ЕС. Съдът и частните съдебни изпълнители, от една страна, нарушавайки масово закона по един и същи начин, са създали една привидно валидна съдебна практика, което е причина огромна част от длъжниците, от друга страна, да не търсят и отстояват правата си, тъй като им е втълпено, че с такива не разполагат.
Проблемът не само е личен, не само е национален, но и наднационален. Като от искането на прокурор Ивайло Занев да се направи проверка на всички приключили заповедни производства в страната, може да се съди за мащаба му.
Искам съдействие за извършване на повторна проверка на всички мои дела, подробно описани в писмата на прокурор Ивайло Занев от чуждестранни съдии и прокурори, избрани по Механизма за сътрудничество и проверка с цел установяване на обективната истина и системността на проблема, констатиране на проблема, отстраняване на нарушенията и компенсиране на вредите, тъй като създаденият модел на „заповедното производство“ отнема правата на потребителите в ЕС – високото равнище на защитата им и ограничава пазарите в ЕС. Същото съставлява непозволена държавна помощ по чл. 107 ДФЕС, която следва да бъде премахната по силата на чл. 106 ДФЕС от всяка ДЧ.
Оставам на разположение да предоставя допълнително доказателства и факти, както и да бъда изслушан на заседание на Комисията по петиции.

ПРИЛОЖЕНИЕ:
1. Разпореждане по дело №36 497/ 12 г. по описа на 64-ти състав СРС;
2. Писмо до КЧСИ с изх. №268 от 27.07.2016 г.;
3. Писмо до ИВСС с изх. №268 от 27.07.2016 г.;
4. Сигнал до ВСС от 15.03.2018 г.;
5. Отговор на Александър Ангелов във връзка подадения сигнал до ВСС;
6. Писмо от СРС с изх. №9001211/23.04.2018 г. по запитване по ЗДОИ-2/11.04.2018 г..

18.05.2018 г.
гр. София
С уважение: Ивайло Илиев


Още новини

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *