Начало » Новини » „Дела трябват, не думи“. Писмо до главния секретар на Президента

„Дела трябват, не думи“. Писмо до главния секретар на Президента

„Дела трябват, не думи“. Писмо до главния секретар на Президента

Какво вече информирахме нашите читатели (вж. тук), на 16.02.2017 г. Гражданско движение „Покана за доброволно изпълнение“ се обърна с писмо – искане до президента на Р. България Румен Радев, с копие до главния прокурор на страната, председателя на ВКС, служебния премиер и др. институции. В това писмо до президента Радев се казваше:

1-4-580x751

„Във време на институционална разруха и изключително ниско обществено доверие в българската съдебна система, се обръщаме към Вас като символ на новия морал в политиката. Веднъж вече доказахте, че имате воля да защитавате обществения интерес с наложеното вето върху Закона за концесиите, който бе гласуван изцяло в полза на частни интереси. Затова Ви молим да обърнете внимание на фрапиращите проблеми в Заповедното производство по Граждански процесуален кодекс (ГПК), докарали стотици хиляди български граждани до положение да са клошари в собствената си Родина, след като имотите и жилищата им бяха продадени на безценица от частните съдебни изпълнители (ЧСИ) и всички тези граждани бяха лишени от справедлив и безпристрастен ОСЪДИТЕЛЕН процес.
Искаме да Ви обърнем внимание, че заповедно производство по ГПК е допустимо само и единствено по безспорни вземания. Налице е обаче системно провеждана порочна съдебна практика в обратната посока, което го  е превърнато в „привилегировано“ бързо производство в полза на силните на деня и в ущърб на социално слаби български граждани, жертви на прехода. На ЧСИ-тата е дадена прекомерна и безконтролна власт, като актовете им по силата на действащия ГПК не подлежат на съдебен контрол и това създава “узаконени” възможности за огромни злоупотреби. Резултатът е продадени на безценица имоти на хиляди български граждани заради минимални задължение, чиито главници в не малко случаи са били много, много по-малки от начислените върху тях лихви, такси и разноски!“

На 23.02.2017 г. се получава отговор на писмото от Администрацията на Президента, подписано от главния му секретар Димитър Стоянов. В отговора на г-н Стоянов се заявява, че „въпросите, свързани с конституционните права на българските граждани, са във фокуса на вниманието на президента на Р. България“. И след това се препраща въпроса към други институции, сезирани неведнъж от Гражданското сдружение във връзка с описания проблем за т.нар. Заповедно производство и Частните съдебни изъпленители.

6

След като получават получават този отговор от Президентската администрация, който не показва на практика никаква ангажираност на Пезидента към проблема, заради който от ГД „Покана за доброволно изпълнение“ са се обърнали към него, Гражданското сдружение пише ново писмо, този път до държавния чиновник Димитър Стоянов, който е главен секретар на Президента и който, дето се казва, е отбил номера, с отговора, който е изпратил до сдружението.

В писмото на ГД „Покана за доброволно изпълнение“ до Димитър Стоянов, изпратено и входирано на 7.03.2017 г., се казва:

„Вашият отговор (изх. № 09-00-5 (3) / 23.02.2017 г.) на нашия апел към президента на Р. България г-н Румен Радев е озадачаващ. Освен това ние дори не знам това, което сте написал, Ваше лично становище ли е или е становище на Президента?
Ако е Ваше лично становище, за нас не става ясно, първо, дали нашето писмо въобще е стигнало до погледа и вниманието на президента; и второ, на какво основание Вие отговаряте от името на Президента?
Ако пък това е становището на Президента Румен Радев, което Вие ни предавате с Вашето писмо, това също е озадачаващо. Понеже, когато ние, обикновените граждани, слушаме речите на българския президент в Народното събрание или на различни чествания, чуваме как той казва, както каза в Народното събрание, че корупцията и престъпността в България няма как да бъдат преборени без непримиримостта на гражданите, на обществото към тях. А корупцията в българската съдебна система е за съжаление банален факт, известен на всички, който продължава да занимава докладите на Европейската комисия за България.
Е, когато гражданите, пострадали от корупцията и нередностите в българското съдопроизводство, се опитват да направят нещо – и съзрели за себе си някаква надежда в личността на новия българския президент, който с публичното си поведение и публични речи им е вдъхнал тази надежда, че е различен, че е почтен и искрен в това, което казва – му пишат писма и апели – отговорите на тези апели се оказват съвършено други.“

Следва целият текст на това писмо на ГД „ПДИ“ до главния секретар на Президента.

 

1 - Писмо до Президенството

——————————————–

До Гл. Секретар

на Президента на Р. България

г-н Димитър Стоянов

 

от Гражданско Движение „Покана за доброволно изпълнение“

с Председател Ивайло Павлов Илиев

 

Уважаеми г-н Стоянов,

Вашият отговор (изх. № 09-00-5 (3) / 23.02.2017 г.) на нашия апел към президента на Р. България г-н Румен Радев е озадачаващ. Освен това ние дори не знам това, което сте написал, Ваше лично становище ли е или е становище на Президента?

Ако е Ваше лично становище, за нас не става ясно, първо, дали нашето писмо въобще е стигнало до погледа и вниманието на президента; и второ, на какво основание Вие отговаряте от името на Президента?

Ако пък това е становището на Президента Румен Радев, което Вие ни предавате с Вашето писмо, това също е озадачаващо. Понеже, когато ние, обикновените граждани, слушаме речите на българския президент в Народното събрание или на различни чествания, чуваме как той казва, както каза в Народното събрание, че корупцията и престъпността в България няма как да бъдат преборени без непримиримостта на гражданите, на обществото към тях. А корупцията в българската съдебна система е за съжаление банален факт, известен на всички, който продължава да занимава докладите на Европейската комисия за България.

Е, когато гражданите, пострадали от корупцията и нередностите в българското съдопроизводство, се опитват да направят нещо – и съзрели за себе си някаква надежда в личността на новия българския президент, който с публичното си поведение и публични речи им е вдъхнал тази надежда, че е различен, че е почтен и искрен в това, което казва – му пишат писма и апели – отговорите на тези апели се оказват съвършено други. Оказват се „отбиване на номера“, ако си позволим да използваме този израз. И за нас наистина е важно да знаем дали това „отбиване на номера“ наистина е становище на президента Румен Радев във връзка с нашия апел, или пък е на служител от президентската администрация във Ваше лице.

Искаме освен това да знаем защо българският президент се оказва толкова скоро след своето избиране на практика вече недостъпен за българските граждани, които го избраха с пряк вот. Да, сигурно държавният глава е зает с различни важни държавни дела, но ако той се оказва достъпен, след като е бил избран, само за официални лица, други държавни глави, висши чиновници в Брюксел или в НАТО, както и за собствените си чиновници, но не и за народа си, това е изключително голямо разочарование.

Освен това, уважаеми г-н Стоянов, този начин на отговаряне на писма и апели, който ги препраща към институции, които, ако си биха свършили работата, нямаше да има нужда от писма и апели към президента, не работи добре не само за нас, гражданите, но и за самия президент. Не работи добре за неговия публичен имидж, ако щете, а администрацията на Президента има важна роля в това да работи за увеличаване на доверието към Президента и Президентската институция, а не за сриване на доверието в тях.

Във Вашият отговор с изх. № 09-00-5 (3) / 23.02.2017 г. липсва конкретика на правомощията, задълженията  и ангажимент към проблема,  заради който се обърнахме към българския Президент. За нас не става ясно, смята ли Президентът, че става дума за значим обществен проблем, нито какви мерки би предприел, според предоставените му правомощия, във връзка с този проблем. Ако се доверим на Вашия отговор, той говори за едно – за липса на каквото и да било ангажираност. В същото време в началото на писмото, написано от Вас, се казва, че „въпросите, свързани с конституционните права на българските граждани, са във фокуса на вниманието на президента на Р. България“.

Ами това са думи, г-н Стоянов, красиви думи, които не значат нищо, ако не са подплатени с дела. „Дела трябват, а не думи“ – казва Васил Левски, същият, за когото президента Румен Радев произнесе красива и вдъхновена реч на 19 февруари т.г. Смятате ли наистина, че с такива отговори като този, който Вие ни изпратихте, които чиновнически отбиват номера, работите добре като държавни служители не само за нас, българските граждани, но и за самия Президент?

Ако Президентът Румен Радев действително смята, че не може да направи нищо относно проблема с т.нар. Заповедно производство по ГПК и Частните съдебни изпълнители; че този проблем не касае Президентската институция по никакъв начин, както и, че корупцията в българската съдебна система няма, или че има там някаква, но обикновените граждани трябва да бъдат оставени да се борят с нея сами – то нека поне ни го каже лично. Нека намери време и за нас, обикновените граждани, обединили се в сдружение за решаването на важен проблем, и които са видели някаква надежда в личността на г-н Радев, помислили са, че той е друг вид управник, по-различен, че наистина е ангажиран с всички важни за страната проблеми, та да знаем, да го чуем от него самия и да нямаме никакви излишни илюзии. Въпреки натовареността на държавния глава, не е толкова трудно да намери Президентът малко време и за гражданите, за народа си. В името на когото нали уж всички политици, държавни чиновници и пр. работят.

Ако не получим тази възможност за среща на наши представители с българския президент Румен Радев, в удобно за него време и все пак в обозримо бъдеще, за оповестяване и огласяване на проблемите, заради които се обърнахме към него – няма да ни остане друго, освен да решим, че или българският Президент едно говори публично, друго върши в делата и правомощията си като такъв; или, че в администрацията на Президента работят служители, които не си дават сметка, че могат да сринат доверието на гражданите към държавния глава; служители, които още не са разбрали, че на имитиране на дейност в полза на държавата и нейните граждани в България отдавна вече никой не вярва.

Вие, г-н Стоянов, може да се срещате с Президента, да говорите с него, Вие като държавен служител сте посредник между държавния глава и българските граждани. Ако Вие не си свършите работата добре като такъв държавен служител и посредник, отговорността за това ще бъде Ваша лична. И ако не разбирате какво точно трябва да направите или, че имитациите на ангажираност вече наистина не работят, то тогава, съзнателно или не, Вие ще направите лоша услуга не само на Президента, но не само на институцията, в която работите, но и на държавата България. Защото тази наша държава, г-н Стоянов, има толкова много нерешени проблеми именно заради многото имитации на ангажираност и решителност за тяхното решаване. И заради многото красиви думи на ангажираност, които не значат нищо, ако не са подплатени с дела.

Очакваме от Вас ясен и категоричен отговор (да или не), за това дали Президентът Румен Радев е запознат с нашето писмо до него, на което отговорихте Вие, с това наше писмо до Вас (да или не) и с нашето желание за среща с Президента (да или не), за което настояваме за пореден път. Ако г-н Президентът не желае или не вижда смисъл да се среща с представители на нашето гражданско сдружение, то отговорът на този въпрос също да бъде достатъчно ясен (не). Ако той изпълни нашето желание и апел, да отдели от времето си да се срещне с представители на Гражданско Движение „Покана за доброволно изпълнение“, то да ни информирате за това кога би било възможно за г-н Румен Радев да се срещне с нас (дата, час).

 

Председател на ГД „ПДИ“ Ивайло Павлов Илиев

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Бел.ред.: Оставяме на читателите сами да преценят дали държавните служители в Администрацията на Президента работят в полза на българските граждани, които са всъщност техният работодател, както и дали работят в полза на публичния имидж на Президента и на доверието на гражданите към него. След всичко, което се случи в България в последните 27 години, наистина никой вече не вярва на красиви думи. Настанало е наистина вече време, когато всеки политик и управник, както и всеки държавен чиновник, трябва да се научат да работят за тази държава и за нейните граждани не на думи, и още по-малко с формални чиновнически отговори. Ако не могат да направят, държавата ще продължи да се разпада, а красивите думи, които се произнасят или пишат, ще са нещо като цигулките от оркестъра на „Титаник“, които продължават да свирят и да създават илюзии, докато корабът потъва и пасажерите от първа класа се спасяват кой на която лодка свари.

 

eurochicago.com


Още новини

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *