Начало » Блог » СИГНАЛ – Заповедното производство е употребявано!!!

СИГНАЛ – Заповедното производство е употребявано!!!

СИГНАЛ – Заповедното производство е употребявано!!!

Заповедното производство е употребявано по един недопустим и увреждащ начин, ощетяващ правата на гражданите!!!

 

 

На Вниманието на:

Софийска  Адвокатска колегия

ВАдС

Европейски Омбудсман

ВСС

Служба за подкрепа на структурните реформи към ЕК

Копие до:

Министерство на правосъдието

БОРКОР

 


СИГНАЛ

от

адв. Светла Миланова,

Milans.lawconsult@gmail.com

 

ОтносноУпотребата на Заповедното производство, ГПК, по недопустим и увреждащ начин, отклоняващ се от добросъвестността и основните принципи и постаменти на Европейското право,  като се отнема  не просто максимална степен на защита на гражданина, превърнат в длъжник, а въобще в липса на такава, при което се нарушава действителното равновесие между страните, гарантирано както от ЕП, така и от националното законодателство.  

SIGNAL - vnesen - Svetla

В основата за  съществуващите  драстични нарушения в това специално производство, изразяващи се в практическа невъзможност  или прекомерно трудно упражняване на права, предоставени  от  правото на Съюза  са отклонения в предвидената  съдебна процедура  и порочна практиката на  самите Районите съдилища като  не извършват до край вменените им служебни задължения и не  издават задължителни съдебни актове и не връчват съдебните книжа.  По този начин е възпрепятстван достъп до  информация и  защита на длъжника, което  е продължено впоследствие и от ЧСИ, който  си позволява да подправя официално утвърдени образци по начин и форма, различна от утвърдената и да се подменят думи, от значение за разбиране правата на длъжника и последваща защита и още следващи порочни действия (не връчване на съдебен титул в оригинал, не връщане на съобщения до съда  и т.н). Това поставя на дневен ред  въпросът  дали  националната процесуална разпоредба прави невъзможно  или прекомерно трудно прилагането на правото на Съюза, където се гарантира участието и правото на защита на длъжника по начин максимално ангажиращ институциите или това се  дължи на отклоняващо се поведение на съда от предвидените разпоредби? По този начин се  e достигнало до накърняване правото на гражданина, превърнат в длъжник, по една извън състезателна  съдебна процедура  като няма достъп до информация и действителна надлежна правна защита.  Начинът, по който към този момент се упражнява Заповедното производство неоснователно ограничена възможността на длъжника да разбера  как  и по какъв начин е формирана претенцията, как точно е формирана  преценката  и волята на съда да издаде съдебния титул – Изпълнително основание за принудително изпълнение. До длъжника не достига важна информация, както и съдебните актове – Разпореждане, които прокламират законността на водената кратко и бързо съдебно производство в интерес на заявителя и по този начин иначе гарантираната ефективна защита на гражданите – потребители е сведена до нула и те се превръщат в граждани – длъжници без права.

Въведеното Заповедното производство  в новия ГПК е прието след Регламент ЕО № 1896 /2006 по създаване на процедура за европейска  заповед за плащане  и е  във връзка с хармонизиране на националното законодателство с Европейското, насочено  към издаване на съдебно изпълнително основание за принудително събиране на безспорни вземания. Предвид строго формалния характер на това специално производство по принудително събиране на безспорни вземания връчването по надежден ред на съдебните книжа от съда на длъжника  е крайъгълен камък  по отношение на признаване на вземането като  безспорно. С пропускането на връчване на  съдебни книжа на практика се възпрепятства установяването  на безспорността на вземането, тъй като длъжникът никога не получава съдебните актове подлежащи на обжалване, дори и съдебният титул, не се връчва от ЧСИ по ред и начин предвиден от закона.

В РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав), 16 юни 2016 година(*)„Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Съдебно сътрудничество по граждански дела — Регламент (ЕО) № 805/2004 — Европейско изпълнително основание при безспорни вземания — Член 3, параграф 1, буква б) — Условия за удостоверяване — Неприсъствено решение — Понятие за безспорно вземане — Процесуално поведение на страна, което може да е равнозначно на „неоспорване на вземането“ по дело C‑511/14, Европейският съд тълкува   по следния начин безспорно вземане  по съображения 5, 6, 10, 12, 17 и 20 от Регламент № 805/2004 гласят:

„(5)      Понятието „безспорни вземания“ покрива всички положения, при които кредитор при установена липса на каквото и да е оспорване от страна на длъжника относно естеството и размера на парично вземане е получил или съдебно решение срещу длъжника, или документ, подлежащ на изпълнение, който изисква изричното съгласие на длъжника, което се дава или със съдебна спогодба, или публичен документ.

Европейският съд в същото това решение поставя необходимост установяването на минималните  изисквания за съдебна процедура, която води до съдебно решение, за гарантиране на длъжника информираност  за съдебните  действия срещу него, по такъв начин и в таково време , за да може да организира своята защита, за изискването  по активното му участие в съдебната процедура за оспорване на вземането, както и за последствията от неучастието.

 Регламентът има  четири хипотези, при които вземането се счита за „безспорно“, когато:

а)      длъжникът е изразил съгласие, като го е признал чрез споразумение, което е било одобрено от съда или сключено пред съда в хода на съдебното производство; или

б)      длъжникът никога не е възразил по отношение на това съгласно правилата на процедурата на държавата членка по произход, в хода на съдебната процедура; или

в)      длъжникът не се [е] явил или не е представен на съдебно заседание по отношение на това вземане, след като първоначално е оспорил вземането, в хода на съдебния процес, доколкото това поведение представлява конклудентно признаване на вземането или от доказаните от кредитора факти по правото на държавата членка по произход; или

г)      длъжникът изрично го е признал в публичен документ“.

 Глава III от Регламент № 805/2004, в който се съдържат членове 12—19 от същия, установява минималните изисквания за процедурите относно безспорни вземания. Тези изисквания, служат за гарантиране на правата на длъжника, се отнасят не само до начините на връчване или съобщаване на акта за образуване на производството и на другите материали по делото, но също и до съдържащата се в него информация, тъй като длъжникът трябва да бъде уведомен за вземането, както и за реда, по който може да го оспори. Член 12 от посочения регламент е озаглавен „Обхват на приложимост на задължителните стандарти“.  В решението се акцентира именно на  гарантиране правата на длъжника  – от самото връчване  на  съдебните актове, но и съдържащата се информация. Длъжникът трябва да е наясно за вземането и реда и начина на оспорването на претенцията.

Всъщност при воденото Заповедно производство  по чл. 417 за издаване на заповед за незабавно изпълнение  се оказва, че при наложената практика  от съда длъжникът не получава надлежните  съдебни  актове – Разпореждане, защото те не се издават и не получава и необходимата информация по отношение на вземането. Достигната е до такава степен извращаване на тази специална кратка процедура за издаване на изпълнително основание за принудително изпълнение на безспорно вземане , че вече се възприето като нещо напълно нормално невръчването на книжа на длъжника от съда, а това което пък се връчва от ЧСИ е още по-странно  и объркващо за длъжника, защото оригиналните образци съгласно чл. 425 ГПК  са своеволно изменени и подменени по съдържание.

При това положение правата на длъжникът са драстично потъпкани  в липсата на информираност по същество и навреме. Всъщност следва да се отбележи, че Регламент № 805/2004 установява само минималните необходими за спазването на правото на защита на длъжника с процесуални норми, без обаче да урежда всички аспекти на оспорването на вземането, като например по-специално формата на акта, с който то може да бъде оспорено, органите, които вземат участие в производството по оспорване, и приложимите срокове.  В  България заповедното производство  е достигнало до абсурдни положения, когато се твърди от съда, че съдебният акт Разпореждане  за уважаване молбата за незабавно изпълнение, подлежащ на самостоятелно обжалване с Частна жалба се бил „ инкорпорирал „в съдебния титул Заповед за изпълнение, сиреч 2 в 1. Инвенцията на съда обаче е в пряко противоречие както с  граматичното тълкуване на закона, така и с основополагащите принципи на Регламента.  Поведението на съда е подвеждащо и не само ограничаващо гарантирания  достъп за защита, но напълно ликвидиращо осъществяването му.

Това налага незабавна институционална проверка върху провеждането на ЗАПОВЕДНО ПОИЗВОДСТВО от Районите съдилища  и в последствие връчване на книжа от ЧСИ , отклоняващо се от предвидените основни постановки в Регламент 805/2004/ЕО и СЕ по безспорни плащания, ограничаване на основни права в гражданите в България за гарантиран достъп до правосъдие, и правата на човек. Накърняват се правата на  гражданите, като се възпрепятства достъпа до правосъдие и защита.

Заповедното производство се употребява по недопустим начин, превърнат в манифактурно производство на издаване на Заповед  за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист без да се спазват  строго формалната процедура със съпровождане на издаване на съдебни актове – РАЗПОРЕЖДАНИЯ, КАКТО И ЛИПСА НА ВРЪЧВАНЕ НА ТЕЗИ АКТОВЕ ОТ СЪДА НА ДЛЪЖНИЦИ ПО ПРЕДВИДЕНИЯ РЕД В ГРАЖДАНСКО ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН НА БЪЛГАРИЯ.

Нарушаването строгия формален ред от съд и ЧСИ  при издаване и връчване на книжа води  до нарушаване на основните залегнали права на гражданите в ЕС,– равнопоставеност и баланс в обществото , съдът по пози начин облагодетелства определени групи от обществото по начин недопустим  и непредвиден в закон.

 

Относно конкретно установени отклонения при издаване на актове и връчване на съдебни книжа от СРС в Заповедното производство, глава 37, ГПК

Поводът за настоящият сигнал е неточното прилагане на закона и порочно натрупани стереотипи в съдебната процедури не издаване на съдебни актове и  не връчването на преписи от тях и други съдебни книжа във връзка със Заповедното производство, глава 37 от ГПК от Районите съдилища.

Обръщам се към Софийската Адвокатската колегия, като част от стожерите на гражданско общество за законност и осъществяване на правов ред и гарант за правосъдие, да анализира създадената проблематика и да обърне общественото и институционално внимание за съблюдаването на върховенството на закона и точното му прилагане по отношение на Глава 37 от ГПК „Заповедно производство”  като изрази свое мнение и по отношение на случващото се при прилагането на закона в Заповедното производство.
Сигналът ми е
за налагането на девиантна съдебна практика от СРС в Заповедното производство, в отклонение на реда и правила, предвидени в ГПК „Заповедното производство”. Извършващите се нарушения са не от когото и да е, а от самия Съд, институцията отговорна за правораздаването, съблюдаването и точното правоприлагане на закона в нашето гражданско общество!

В какво се състои порочния стереотип на работа: 

На първо място съдът не издава предвидените имплицитни съдебни актове в закона – РАЗПОРЕЖДАНИЯ в хода на провеждането строго формално производство. 

И на следващо – не връчва преписи от съдебните актове и други съдебни книжа по ред и начин, предвидени в ГПК.
Опорочена е съдебна процедура до степен тя да бъде напълно нищожно поради липсата на мотивирани съдебни актове, така както предвижда закона и Конституцията (чл. 121) и надлежно връчване, в резултат на което драстично са нарушени права, основни принципи в националното право и това на ЕС. Оказва се че Заповедното производство по чл. 417 ГПК от съдебно се е превърнало в манифактурно за издаване на Заповед за незабавно изпълнение без да бъде подплатено с необхо
димите съдебни актове. Това обаче има пагубни последствия за обществен баланс на справедливост, равноспоставеност, гарантиран достъп до правосъдие.
Има предвиден начин на връчване на съдебни книжа в ГПК , които е относим и за Заповедното производство в ГПК. . В Наредба №7 от 2008 за утвърждаване на образците на книжа, свъзани с връчването по ГПК е указана формата и съдържанието. Чл. 2 т. 20 посочва приложение №20 за съобщение за връчване на Заповед за изпълнение и на препис от РАЗПОРЕЖДАНЕ, въз основа на което е издадена. Към настоящия момент това съобщение образец № 20 с посочените документи не се изпраща и не се връчва на лицата!!! Стер
еотипът в СРС да не се връчват каквито и да е преписи от съдебни актове по Заповедното производство със съдебни съобщения – приложение № 20 ! Наложилият се модел на провеждане на заповедно производство, е в сериозно отклонение на тава, предвидено в ГПК и по-точно за незабавното изпълнение. В резултат на това правото на гражданина, влязъл в ролята на длъжник, е сведено до гражданска нула за разбиране и защита на случващото се срещу него. Отнето и възпрепятствано е правото му на гарантиран достъп до навременна информация, нарушени са основните принципи за разглеждане и решаване на делата в разумен срок! Хиляди дела по заповедното производство в СРС стоят като не приключили ТЪМНАТА СТАЯ НА ВСЕКИ СЪСТАВ поради неиздаването на надлежен съдебен акт, както и поради нарушаване реда на връчване на съдебни книжа. Тези съдебни книжа не са връчени, но същевременно срещу вече набедения длъжник има изпълнително производство, защото Изпълнителния лист е напуснал кориците на делото преди преписа от Разпореждането и оригинала на Заповедта да са връчени надлежно на страната.
Нарушен е основополагащ принцип в гражданското съдопроизводство – служебното начало. Съдът служебно да извършва необходимите процесуални действия по движение и приключване на делата и да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните дейст
вия от страните. Съдът е този, който връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване, а не други институции, освен ако не им бъде изрично разпоредено за това – ЧСИ (чл. 42 ал 2 ГПК). Тава частно връчване на книжа, също е обвързано с определен ред, в който съда е ангажиран с издаването на съдебен акт, разпореждащ извършването от частно лице. Връчването на съдебни книжа, така както предвижда закона, е обвързано с обратен документ Разписка за извършеното връчване. При проверка на всяка едно дело в заповедното производство се вижда, че книжата предвидени по Наредба № 7 да бъдат връчени със съобщение точен образец,издаден по нея, не се практикува. Действията за защита на „длъжника” в това производство за защита са напълно парирани изначално от съда.Натрупани са редица въпроса със сигурността на връчването и интересите на насрещната страна, сиреч длъжника. 

Хиляди граждани се превръщат автоматично в длъжници при положение,че това производство е относимо само за безспорните вземания. А действителност не е проверено и не довършено наличието на безспороността на вземането, защото тя е обвързана именно с признание от страна на длъжника. , На гражданите принудително са лишени от  информация и възможност за оспорване по ред предвиден в закона.
„Заповедно производство”, визира способите и документите, чрез които се доказва не просто едно вземане, а едно безспорно такова. Строго формално съдебно производство, при което отклоненията и пропуските водят до нищожност на действието. Започвайки със формуляр „Заявление за издаване на Заповед за изпълнение” и представен надлежен документ,в обсега на чл.417 ГПК, за да се стигне до Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист като краен резултат, се преминава през съдебна процедура, която изисква наличието на ВАЛИДЕН ФОРМАЛЕН СЪДЕБЕН АКТ, в случая – РАЗПОРЕЖДАНЕ, който съпътства това производство стъпка по стъпка. В него следва се съдържат всички необходими и изискуеми реквизити за валиден съдебен акт, от дата, обстоятелства, мотиви до надлежен подпис на съдията. В заповедно производство законът предвижда издаването на няколко съдебни акта, които отбелязват и документират, как се е достигане на крайния резултат – издаден изпълнителен лист. Този акт липсва в делата по Заповедното производство в СРС. Издаването от съда само на Заповед за изпълнение не може да замести съдебният акт на съда – Разпореждане най-малко поради различния предвиден ред за обжалване и основания.
Както вече подчертах СРС не счита за необходимо да издава този съдебен акт, който обаче е неразделна част от тази процедура. Заповедта за изпълнение е формален образец, който се попълва и в него няма мотиви на съда, за да се разбере как се е формирала волята на съда за същия този формален документ. А всеки съдебен акт трябва да бъде мотивиран и аргументиран и при отказ и при уважаването на заявлението. Неиздаването на това първично разпореждане като съдебен акт в писмена форма с необходимите основания, мотиви,подписи на съдия и прочее по закон определени изисквания, е основание, да се счита нищожно всяко последващо действие по това производство. С други думи, нищожен съдебен акт не следва да поражда права и задължения. Липсата на такъв води до нарушаване на неотменими права на защита и нарушаване на основни принципи в гражданското производство като равенство на страните, публичност и непосредственост
Твърди за инкорпориране волята на съда в издадената Заповед за изпълнение и/или Поканата за доброволно изпълнение, което не релевира с правилата и разпоредбитете на закона. получени копия от документи с Поканата да доброволно изпълнение от ЧСИ, не е достатъчно условие, за да започне законно изпълнително производство. Следващият момент е, че имаме изначална порочна практика при ЧСИ, които не връчват надлежните документите, както изисква закона и подправят образците на Поканата за доброволно изпълнение по начин, който заблуждава длъжникът за неговите законни права . Съгласно чл. 419 ГПК Разпореждането, с което уважава молбата за незабавно изпълнение подлежи на инстанционен
контрол с частна жалба в 2 седмичен срок от връчване на Заповедта за изпълнение. От което може да се направи извода, че Разпореждането и Заповедта за изпълнение трябва да бъдат връчени в един и същи момент. Безспорно и двата документа са издадени от съда, следователно трябва да бъдат връчени по надлежен ред от съда, както предвижда чл. 7 ал. 2ГПК Евентуално това може да стане от ЧСИ, само и единствено, ако има такова разпореждане от съда, т.е надлежен съдебен акт и само при условие, на искане на страната, която трябва да си поеме разходите за това , а не да бъдат надписвани за длъжника. С Наредба № 6 са посочени образците за заповед за изпълнение и други книжа във връзка с това производство, който не подлежат на редакция и изтриване на части от тях. Наредба № 7 за утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчването по гражданския процесуален кодекс, чл.2 т.9 предвижда съответна форма на съобщение на съда за връчване на препис от определение, разпореждане – Приложение № 9., Приложение № 20. От тези нормативни актове се вижда, че законодателят е предвидил и форма и реда на връчване на съдебни документи. Разпореждането и Заповедта за изпълнение е предвидено да бъдат връчени чрез СЪОБЩЕНИЕ, изпратено от съда. Така че дали трябва съдът да издава Разпореждане не стои под каквото и да е съмнение, но към настоящият момент СРС не издава такива актове в заповедното производство!.
И още един важен въпрос, доколко Заповедното производство, във вида по който се процедира не противоречи на Европейското законодателство – регламента за безспорни вземания 805/2004/ЕО предвид това, че Нормативният акт трябва да съответствува на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. Ако нормативен акт противоречи на регламент на Европейския съюз, прилага се регламентът. Ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. В този смисъл отново могат да бъдат дирени основания за нищожност. Заповедното производство в България е въведено във връзка със задълженията на страната ни по Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на процедура за европейска заповед за плащане. Безспорността на вземането следва да бъде изследвана и установена още с уважаването на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение служебно от съда.

Не на последно място обезпокоителен е фактът, че почти една година след получено запитване EU-Pilot № 8135/15/JUST на Европейската комисия, няма яснота за официалния отговор на българското правителство и за процедурата въобще, няма яснота в какъв състав е работната група, отговаряла на запитването, за да не се окаже, че отговорът е писан от частни съдебни изпълнители например.  Въпросът е от изключително значение, защото запитването касае разпоредбите на българското законодателство именно в частта изпълнително производство и  по-специално заповедното производство, регламентирано в ГПК. Поставят се въпроси за съвместимостта им с правото на ЕС по отношение защитата на потребителите, както и чл. 7 и чл. 47 от Хартата на основните права, интерес за Комисията представлява и практиката на българските съдилища в това отношение. В същото запитване Комисията констатира, че в България правата на длъжниците остават незащитени в оптимална степен както в нормативната база, така и в процедурата по нейното прилагане. В тази връзка възниква и въпросът защо след като Европейската комисия констатира недостатъчна защита на длъжника, българското правителство и парламент не предприемат мерки по приемане на съответни промени в ГПК и приемане на специален закон за защита на длъжника при свръхзадълженост (какъвто проект има депозиран в Народното събрание).


В заключение – Спазването на граждансаките права, гарантирания достъп до правосъдие, правото на справедлив процес, равенството на страните, прозрачността и яснотата на процеса са потъпкани грубо. Нещо повече, незачитането на Регламентите на ЕС и съответните стандарти в правосъдието, задължителни на страните членки, каквато е България, отклоняването от точното прилагане на закона от страна на органите на съдебната и извънсъдебната система /каквито са ЧСИ/, по провеждане на Заповедното производство по този начин е средство за бързо преразпределение на имуществото на неограничен брой лица – граждани и нарушаване на гражданския баланс и установени представи за справедливост и правосъдие.

Ето защо, апелирам адвокатската общност да изрази своето становище по отношение на осигуряване на справедливо, прозрачно ясно и безпристрастно съдебно производство и осигуряване на информация и достъп до гарантирани право на защита на гражданите, за прилагане на духа и буквата на закона в Заповедното производство така както е била замислена и предвидена изначално. Апелирам за вниманието на адвокатската общност и нейното ангажиране по повдигната проблематика с настояване за незабавен институционален контрол по отношение на точното прилагане на закона в съответствие с Европейските регламенти и основни принципи.

 

С уважение,  

 

 


Още новини

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *