Начало » Библиотека » Архив - документи » Образец за Частна жалба с/у Неиздаден съдебен акт – Разпореждания

Образец за Частна жалба с/у Неиздаден съдебен акт – Разпореждания

Образец за Частна жалба с/у Неиздаден съдебен акт – Разпореждания

ДО

СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ СЪД

 

ЧРЕЗ

РАЙОНЕН СЪД – СОФИЯ

                                                                   Гр.д . …… състав

 

Ч А С Т Н А   Ж А Л Б А

 

Срещу

 

Неиздаден съдебен  акт – Разпореждания  в заповедно производсто  по

По гр.д. ……………   на    СРС 

И

ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА НИЩОЖНОСТ

Срещу

Заповед  за изпълние по гр. д № ………….. състав /………..

от

…………………………………………….., ЕГН ………………

с  адрес: жк. …………………………………, гр. София

 

 

 

          Правно основание: Прилагане примата на правото на ПЕС – служебно задължение на национален съд по силата на решение от 07.06.2007 г. по съединени дела С-222/05 и С-225/05 Van der Weerd на СЕС, по силата на Решение от 14.06.2012 г. по дело С-618/10 на СЕС и чл.3 от Европейски регламент 805/2004 за безспорните вземания; Чл.9 от ГПК; чл.411от ГПК; чл.413 от ГПК.

 

 

 УВАЖАЕМИ  ДАМИ/ГОСПОДА ГРАДСКИ СЪДИИ,

 

Обжалвам  неиздадено Разпореждане  по  гр.д. ………….., което  се явява имплицитен съдебен акт от съдебната процедура по заповедното производство във връзка с уважаване заявлението  за издаване на Заповед за изпълнение на парично  задължение/, без номер и без подпис, на ,,,,,,,,,,,,,,,,, г. от ,,,,,,,,,,,,,,,-ти състав, ГО като нищожна и незаконосъобразно. Възразявам  срещу издадената Заповед за изпълние въз основа на документ по чл. 417/, издадена по гр.д. …….. г. от ……….-ти състав,  ГО на СРС. Обжалвам  лигитимността на нейното издаване  ……… г. от ……….. -ти състав,  ГО на СРС,  като оспорвам, че е  издадена без надлежно правно основание  в нарушение на предвидената процедура  и като  нищожна.   Налице са и съществени процесуални и материални пороци  предхождащи  нейното издаване, което я прави невалиден съдебен акт, без правна сила. Съответните правни аргументи и налични доказателвства и факти  за това са следните:

 

От фактическа страна срещу мен ……. е заведено заповедно производство по гр.д………….г.  от  … състав  СРС по молба на …………………. При извършения преглед на делото установих липсата на императивни съдебни актове, при провеждането на тази съдебна процедура предвидена за безспорни вземания:  

       1.В кориците по делото не фигурира разпореждане на съда, първо по ред, което следва да бъде издадено, както предвижда закона,  в закрито разпоредително заседание, с което се уважави молбата в заявлението на ……………………………. / и разпореждащо издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, след като вече такава има. Този акт е предхождащ и представлява основание за нейното издаване. Заповедното производство е строга формална процедура извън състезателния съдебен ред, при което точното спазване на форма и ред е от изключително значение за лигитимността на процеса.

      2.Законът предвижда заявлението да  се разглежда в разпоредително заседание съгласно чл.411, ал.2 (в случая закрито). По аргумент на граматическо и смислово тълкуване „разпоредително заседание” означава безсъмнение провеждане на съдебно заседание от съда, което е  във връзка произнасяне за уважаването или отхвърлянето на заявленито и следва да завърши с разпореждане – акт на съда, които ще предопределя развоя на съдебната процедура.  Потвърждение на тази логика  е разпоредбата по Чл.413, ал.2 от ГПК, която изрично  указва правото на заявителя да обжалва разпореждането в случай на отказ, от което се подразбира, че този акт   е наличен и в случай на отказ може да се обжалва.Това Разпореждане е с особена значимост  за законосъобразното развитие на тази процедура във връзка с принципите за равностойност на страните , достъп до правосъдие и  не на последно място за установяване на безспорността на вземането, (какъвто е бил и замисълът при това производство с извън състезателно начало).  Ако разпореждането отхвърля  молбата, заявителят има правен интерес да я обжалва. По аргумент на противното същото трябва да важи и за длъжника, ако с разпореждането молбата е  уважена ,в по-късен етап на узнаване от длъжника има правен интерес да обжалва, ако намери пороци, или най-малкото има право да се запознае с мотивите на съда в съдебния акт, защо е намерил уместно да уважи молбата. Разпореждането  е актът който анонсира волята на съда и прави достояние неговите мотиви за нея в правния мир.  Наличието на съдебен акт, подлежащ на обжалване и от двете страни, а не само на едната,  обезпечава основополагащия принцип в правото  за  равенство на страните в процеса. След като едната страна /взискателя/ има право по чл. 413, ал.2 ГПК да обжалва разпореждането с частна жалба, с която се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, то и за „длъжника“ също трябва да бъде осигурено това  право да обжалва разпореждането за уваженото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК , макар и това да става в по-късен етап, след узнаването за осъществено/спретнато  заповедно производство.  В  противен случай, ако се приеме, че длъжникът не може да обжалва този акт, ще бъдем пред съдебна процедура, която противоречи на  основните постулати за равнопоставеност и гарантиране на достъп до правосъдие съгласно ЕП и поставя въпроса за явно нарушение и противоречие  на европейското право и обективна противозаконност на тази процедура, която не може да гарантира достъпа до правосъдие. Горе споменатата разпоредба  по заповедното производство задължава съда да изследва заявлението и представените към него доказателства се произнася с разпореждане, с което отхвърля изцяло или отчасти заявлението или  го уважава  изцяло или отчасти, и разпорежда издаване на заповед за изпълнение. Именно разпореждането е акта, който обективира волята на съда за уважаване или отхвърляне на заявлението, от мотивите, на който може да се прави извод за отчитане или не на предпоставките по чл. 411 и чл. 418 ГПК. За валидността на разпореждането като самостоятелен съдебен акт  се изискват  атрибутите, изброени в чл.254, ал.2 от ГПК.  Включително подлежи ли на обжалване разпореждането, пред кой съд и в какъв срок (т.6), подпис на съдията (т.7), аналогични като  изискванията за решенията на съда (чл.236, ал.1 от ГПК), което означава,  че актовете на съда са писмени и задължително мотивирани (съглано чл. 121  ал.4 от Коституцията). След като съдът не е издал валидно разпореждане (липсва такова в кориците по делото), на страните по делото е преградена възможността  да упражнят правата си по чл.279 от ГПК. Установяването на безспорността на вземането  е крайъгален камък в тази извънсъстезателна съдебна процедура и то започва с първия акт на разпореждане на съда, с което се дава право или отхвърля за по-нататъшно развитие на таза процедура. В този ред на мисли следва да се отбележи , че не може да се приеме за разпореждане, разпоредителната част на заповедта и тя да замести  самото разпореждане. Недопустимо е инкорпориране и  смесване на два различни съдебни акта в един, тъй като те  са напълно различно и имат различен ред на обжалване и законът конкретно ги е индивидуалзирал и посочил като такива. В ГПК , ясно и недвусмислено е предвидено, че Разпореждането е самостоятелен документ / чл. 418 ГПК / със свое текстово проявление . И именно на въз основа на този акт, протоколиращ изразената воля на съда да се издаде последваща Заповед за изпълнение и на основание на разпореждане  се издава и Изпълнителен лист. По отношение  възможността за търсене на нищожност на тези актове ВКС се е произнесъл с Определение № 64 от 23.01.2015г. постановено по ч.гр.д. № 141/2015г. Разпоредбата на чл.270 ал.2 ГПК визира изрично само съдебните решения като актове на съда, чиято нищожност може да бъде установявана, като липсва изрична уредба относно определенията на съда или другите издавани от него актове (разпореждания, заповеди и т.н.). Тези актове обаче също може да страдат от пороци, които да препятстват пораждането на правните им последици. Същевременно всеки от тези актове може да създаде привидност за формирана воля на правораздавателен орган със съществени неблагоприятни последици за лицето, от което трябва да бъдат изпълнени. Няма основание на това лице да се откаже правото да иска установяване на нищожността на акта по същия ред, който законодателството предвижда изрично за един от видовете съдебни актове (решенията на съда). Законът не съдържа изрично разрешение, но това следва да се приеме при аналогично приложение на разпоредбата на чл.270 ал.2 ГПК на основание чл.46 ал.2 изр.1 ЗНА. Поради това следва да се приеме, че нищожността на заповед за изпълнение, издадена по реда на глава 37 ГПК, може да бъде установявана по иск на длъжника, предявен против заявителя, на същите основания, на които нищожно би било издаденото за същото вземане осъдително съдебно решение.

      Издаването  на  валиден самостоятелен акт –  Разпореждане от съда  е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост и редовност на това производство и съблюдаване на основните приниципи в правото.  Достига се до единственият обоснован извод, че ако приемем такова разпореждане за издадено, евентуално  дори и като устно, то е  нищожно пориди липса на предвидената писмена форма и съдържание. Така смята  и ВКС в своето Решение № 668 / 15.11.2010 г. по гр. дело № 1790 / 2009г. I ГО. Това повлича нищожността и на последващите издадени актове – Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист , доколкото същите са издадени без правно основание , и в пълно противоречие на материалният и процесуалният закон . (Представям като доказателство и подробна аргументация по направеното възражение отговор от Софийска Градска Прокуратура специализирано звено Антикорупция  изх.№ 268/2016г. )

При  така  представените  правни  аргументи  изводът, че отсъствието на предхождащия заповедта за изпълнение съдебен акт – Разпореждане,  въз основа на който тя се издава, прави заповедта за изпълнение нищожна е напълно основателен. 

         

3.  Друго съществено процесуално нарушение,което накърнява правата ми в това производство и води до нищожност, е липсата на надлежното връчване на съдебните книжа, доколкото има такива ( като се има предвид че Разпореждане в това производство не е издавано). Няма данни и доказателства в делото, че съдът ми е връчил Разпореждане и Заповед за изпълнение, със съобщение и надлежно върната разписка за получаването им, както e определен  реда в Наредба № 7 ,чл.2 т. 20.  Ако се предположи, че това е свършил ЧСИ, то в делото обаче  не се открива Молба / Искане на заявителя  книжата да бъдат връчени чрез ЧСИ за негова сметка , нито пък   разпореждане на съда, за връчване чрез  ЧСИ,  както предвижда разпоредбата на  чл. 42, ал.2 ГПК.  Безспорен факт. Доказателство за това е , че Заповедта за изпълниение стои все още  в кориците на ч.гр.дело № ………………. т.е  очевидно не е изпълнен предвидения надлежен ред за връчване на съдебни книжа. Грубо и брутално погазване на една строго формална процедура с изключително значение за упражняване на иначе гарантирани права  за осигуряване пълна и адекватна информация и право на защита  и  достъп на правосъдие. Защото за длъжникът самото узнаването, че се води изпълнително производство въз основа на вече проведено заповедно прозводсто не е достатъчно да има възможност да упражни правата си.

От друга страна пък  няма данни в делото, как   изпълнителният лист е напуснал делото още преди Заповедта за изпълнение и преписа от разпореждането, които подлежащи  на самостоятелно обжалване да са връчени, всъщност те никога  не са  напускали кориците на делото и не  са връчвани по  предписания надлежния ред .По този начин на длъжникът   е осуетено правото да  възрази и обжалва. Отново е налице поведение на съда, с което се нарушава равнопоставенността на страните, доколкото въобще  в заповедното производство има, както и е възпрепястване достъпа до упражняване правото на защита и правосъдие. Междувременно се оказва, че Заявителят е взел ИЛ и предприел активни принудителни действия чрез ЧСИ при положение, че вземането  му  продължава да виси неопределено и  неустановено като безспорно. В нарушение на процедурите и правилата е заобиколен закона, започнато е принудително изпълнение, като същевременно съдебните актове, подлежащи на обжалване не се връчват. Търсеният правен баланс в това съдебно производсто за ефективност и гарантиран достъп до правосъдие е напълно нарушен и е достигнато до пълно извращение на първоначания замисъл на законодателят, които предвижда и урежда този ред за упражняване на вземания само по отношение на безпорни такива. Парирането на възможността на поставения в ролята на длъжник  да установи в пълнота и основателността на търсеното вземане е целенасочено възпрепятстване  на гарантирания достъп до правосъдие по европейското законодателство. Ако редът по връчването се спазва надлежно ще бъде осигурено установяването на „безспорността на  вземането “ . Според европейските дерективи това е положението, при които кредитор установява липса на каквото и да е оспорване от страна на длъжника относно естеството и размера на парично вземане е получил или съдебно решение срещу длъжника, или документ, подлежащ на изпълнение, който изисква изричното съгласие на длъжника, което се дава или със съдебна спогодба, или публичен документ . Така че последствията от уважаване на частната жалба по чл. 417 ГПТ срещу разпореждането   има изключително знаменателен ефект за развоя на производството, защото последствието е  обезсилване на издадения изпълнителен лист.

Даването на изпълнителния лист на взискателя за образуване на изпълнително производство срещу мен, без да ми бъдат връчени заповедта за изпълнение и разпореждането по чл. 418 ГПК, допускащо незабавното изпълнение и представляващи годното изпълнително основание съгласно задължителното за съдилищата Определение  356 по ч.гр.дело № 274 ВКС, е в нарушение на основни принципи за равностойност на страните и гарантиран достъп до правосъдие.

          Срока за възражение тече от момента на връчването на самата заповед за изпълнение и удостоверяване на това връчване по надлежен съдебен ред, а не просто от узнаването, че е започнало изпълнително производство.  И отговорността е  на съда,  издал заповедта за изпълнение и разпореждането за редовното връчване на книжата.

 

     4. Заповедта за изпълнение е нищожна и поради факта, че e издадена в противоречие на закона и добрите нрави, каквото е и искането на заявителя.

       По силата на чл.3 от Регламент 805/2004 за безспорните вземания и на Решение по дело С-618/10 на СЕС, задължително за националния съд (чл.633 от ГПК), съдът е трябвало служебно да провери приложения от заявителя ……………… включително за неравноправни клаузи, да ги отсрани ако има такива и след това да прецени дали да уважи претенцията (чл.411 ГПК).

      Разбира се, от друга страна съдът е бил възпрепятстван да установи каквото и да било по голословните твърдения на заявителя, тъй като към направеното искане няма приложено доказателство, даващо му такава възможност. В този случай единствената възможност за съда е да остави без уважение искането за издаване на заповед за изпълнение. В този контекст за ищеца следва да бъде задължително да представи описание на доказателствата, подкрепящи вземането. Както и да бъдат осигурени тези доказателства заедно със Заповедта, така че длъжникът да има реална представа за основателността на претенцията.

           Следователно заявлението е недопустимо, тъй като без представен договор за …………….. съдът не е бил в състояние да установи по безспорен начин наличието на облигационни отношения и е бил длъжен да отхвърли иска на заявителя.

Приложение № 20 към чл.2,т.20 към Наредба № 7 от 22 февруари 2008 г. за утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчването по гражданския процесуален кодекс, отразява правно-техническите стъпки на изпълнение на връчването на Заповедта за изпълнение и препис от разпореждането, с което се допуска незабавното изпълнение. Липсата на такъв документ опорочава цялото връчване и последващите етапи от развитието на производството. По този начин се нанася щета на правото на защита на доверителите ми , липсва в пълнота Разпореждане , което да допринесе до пълно разгръщане на правото ми на защита.

          Моля да вземете предвид, че нито Разпореждането на съда, нито заповедта за изпълнение, нито доказателствата, въз основа на които е издадена същата са ми надлежно връчени, с което са нарушени изискванията за  съдебната процедура, прогласени в преамбюла на Регламент 805/2004, а именно: Трябва да се установят минималните изисквания за съдебната процедура, която води до съдебно решение, за да се гарантира, че длъжникът е информиран за съдебните действия срещу него, по такъв начин и в такова време, за да може да организира своята защита, за изискванията по активното му участие в съдебната процедура за оспорване на вземането, както и за последствията от неучастието.

 

      УВАЖАЕМИ ГРАДСКИ СЪДИИ,

 

     След като разгледате изложените факти ,доказателства и събражения  за  порочност на проведената съдебна процедура,  поради липса на издаване на съдебен акт и надлежно връчване на книжа, която е довела до абсолютната нищожност на издадените актове, моля да прогласите нищожността на Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417/, издадена по гр.д.,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,г. от ,,,,,,,,,,,,,,,-ти състав,  ГО на СРС поради липса на издаден надлежен предходен съдебен акт и да я обезсилите по отношение на направеното възражение за нищожност.

     Моля по отношение на обжалваното с частна жалба Разпореждане – неиздаден съдебен акт, да прогласите нищожността на съдебната воля за издаване на Заповед за изпълнение,  както и ако приемете че същото е издадено с оглед липсата на изискуемата от закона форма.

     Моля да отмените разпореждането за издаване на изпълнителния лист, ако приемете че същото е издадено с оглед липсата на изискуемата от закона форма и обезсилите  изпълнителен лист от ……………………. г. издаден по ч.гр.д. № …………. / ……………г. .

    Моля да отмените разпореждането за допускане на незабавното изпълнение на издадената вече Заповед № ………………… за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от ……………………………..г. , ако приемете че същото е издадено с оглед липсата на изискуемата от закона форма.

    Моля да се произнесето по допустимостта на заявлението и да го върнете като нередовно и противоречащо на закона и добрите нрави на основание чл. 411, ал.2 ГПК и противоречащо на Европейското право.

 

 

     Особено искане

 

    Уважаеми дами и господа градски съдии, моля предвид безпорното установяване  на  нищожоност на съдебния ак – Разпореждане и опорочаване  в цялост на проведеното  заповедно производство:

 

1.     Да се разпоредите за спиране на производството по изп. дело № …………………… на ЧСИ …………………..

2.  Да бъде незабавно изискан оригинала на изпълнителния лист от ЧСИ…………….. като невалидно изпълнително основание.

3.     Да разпоредите прекратяване на изп. дело № …………………. и да задължите ЧСИ ……… да вдигне всички възбрани и запори, да възстанови иззети суми и отнети имоти , като взети без годно правно основание.

 

      Моля съдът да се произнесе относно задължението на съда  служебно да изследва договора…………… за нищожни и  неравноправни клаузи.    

 

     Моля да укажете реда за предявяване на иск за нарушение на правото на  Европейския съюз.

    

   Дата …………..                                                 Подпис ………………….

  Гр. …………………….                                                 / …………………….. /

ИЗТЕГЛИ от тук:

Частна жалба с/у Неиздаден съдебен акт


Още новини

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *