Начало » Блог » ОТВОРЕНО ПИСМО

ОТВОРЕНО ПИСМО

До всички съвестни юристи,

български журналисти и

неправителствени организации

От Ивайло Илиев,

буден гражданин и

член на Асоциация за защита

на длъжника

 

О Т В О Р Е Н О    П И С М О

 

Предварително заявявам, че не съм юрист, а дори напротив – потърпевш от такива. Но именно в това ми качество, както и будната ми гражданска позиция на нетърпимост към безредието, неспазването на закона, погазването на принципи и права на нас – свободните граждани на тази страна, са причина да напиша това отворено писмо, което адресирам към всички родни съвестни юристи, независимо от техния ранг или социална позиция – адвокати, юрисконсулти, съдии, прокурори, студенти и т.н., към будните журналисти и всички останали неправителствени организации, борещи се за каузата да прочистим правосъдната ни система, така както организма се очиства, за да продължи да живее по-добре и по-дълго.

Нека обърнем внимание на силно наболял обществен проблем, засягащ много страни и много действия и големи последващи ефекти от тях – заповедното производство и института на частните съдебни изпълнители, прокаран у нас преди вече десет години – време за което Върховния касационен съд не успя да разреши възникващите правни спорове и конфликтни ситуации чрез уеднаквяване на съдебната практика, а Камарата на частните съдебни изпълнители – чрез искания за смислени поправки в законодателството. Такива стъпки бяха предприети, до толкова, до колкото да се имитира ефективна дейност, която на яве е просто ефектна бездейност. Нито кредиторът е напълно удовлетворен и вземането му е пълно, нито кредитополучателите са равнопоставени в процеса и също съхранени като физически или юридически лица – фалирани, унижени и доведени до просешка тояга. В крайна сметка се получава така, че единствено частните съдебни изпълнители са тези, които се удовлетворяват, посредством такси и лихви, превръщайки се в маша на икономически интереси.

Един изначален, но от кардинално значение за изхода на процеса момент от процеса е издаването на разпореждане за издаване на заповедта за изпълнение, а в последствие и разпореждането за издаване на изпълнителен лист. Нима съдът може да издава актове, които не е мотивирал в пряк разрез не със закон, а с Конституцията? Нима подобна практика може да се толерира в град София и определени други градове из страната, а само някои районни съдилища да спазват и буквата, и духа на закона?

Позовавайки се на Конституцията на страната, в частта за основите на съдебната власт, то смятам, че в заповедното и изпълнителното производство се нарушават текстовете на чл. 121, ал. 1 и 4 КРБ („Съдилищата осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес.“ и „актовете на правораздаването се мотивират.“).

Основният порок по частно-гражданските дела, завеждани в Софийски районен съд е неиздаването на разпореждане за издаване на заповед за изпълнение с мотиви, което е категорично условие, поставено от законодателя в текстовете на чл. 235 ГПК. След като се запознае с фактите към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед и след това, трябва да основе решението си на приетите от него факти и на основата на закона (ал. 2), а това се случва в задължителен писмен акт, както за решенията, така и за разпорежданията на съда, които са също негов писмен съдебен акт (ал. 4). Разпореждането като такъв трябва да бъде мотивирано, а в него да бъдат изложени основната информация за делото и страните, мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Следва подписване от издалите го съдии.

В този ред на мисли, водейки се от логиката на закона и логиката на практиката, която, уви, в Софийски районен съд е друга, за разлика от районните съдилища в страната (напр. Бургас и Варна), не виждам как бих могъл аз или друг „длъжник“ да се защитим в един процес, в който страните трябва да са равнопоставени. Неиздаването на разпореждане за издаване на заповед за изпълнение като практика е в пряк разрез с чл. 236, ал. 1, т. 7 поради погрешно използваната юридическа технология да се инкорпорира някакво подобие на разпореждане в самата заповед.

От тук следва, че:

(1) нито разпореждането, макар и инкорпорирано, съдържа всички нужни реквизити – информация, мотиви, констатации, изводи и заключение, в което да се реши дали се уважава искането за издаване на заповед за изпълнение или не, т.е. то само условно се нарича така, без да е такова по своята същност

(2) нито издаването на два акта един в друг позволява обжалването на съдебното решение.

Как следва да се жали разпореждане, което не е отделен акт; нямащо същността на такова, поради същото което няма и самото обжалване се превръща в безпредметно, дори и да е в срок, щом ги няма мотивите, фактическите констатации и правни изводи на съда? Това е неравнопоставено положение, което фактически обслужва единствено правните интереси на взискателя при приемане на неговото заявление за издаване на заповед за изпълнение. Грубо се нарушава и основополагащият принцип за състезателност, в целта да стигне съда до истината, както и вече посочените текстове на Конституцията – чл. 121, ал. 1 и 4. Това изначално опорочаване на процеса и лишаване от право на защита, би следвало да доведе до недействителност на последващи актове и действия, поради изначалния пропуск да се издаде необходимият за по-нататъшни действия съдебен акт – разпореждане за издаване на заповед за изпълнение. На следващ етап в кориците на делото няма подобно разпореждане, препис от което следва заедно със заповедта, да бъдат връчвани на длъжника. И последващо разпореждане за издаване на изпълнителен лист не е налично. От тук логично е да се зададе въпросът дали заповедта за изпълнение и изпълнителният лист са валидни актове без съдията изрично да се е разпоредил за тяхното съставяне? Какво следва да се каже за завеждането на изпълнително дело при частен съдебен изпълнител, който преди това трябва да провери допустимо ли е завеждането на такова на базата на тези издадени актове, а не единствено на изпълнителен лист?

Това опорочаване се пренася в изпълнителните действия, предприемани от страна на частните съдебни изпълнители при връчването на книжата. Извършва се без съобщение-разписка за удостоверяване връчването на документите по чл. 7 и 47 ГПК. Така по изп.д. № 756/2015 г., при ЧСИ Никола Попов, по което съм страна, в поканата за доброволно изпълнение с изх. № 00805/08.02.2013 г. е премахнат текстът „с приложена заповед за изпълнение“ от утвърдения от министъра на правосъдието образец. Навярно се прави умишлено, тъй като за да бъде изтрито от образец е нужна нарочна поправка, а това би следвало да се счита за престъпно действие. То въвежда в заблуждение длъжника, от което не става ясно за страната какво е нужно да получи като документи – препис от разпореждането предхождащо заповедта за изпълнение, самата заповед и покана за доброволно изпълнение – мотивирани и редовно издадени от районния съд. Но какво да направи съдебният изпълнител, когато не може да приложи препис от разпореждане, което не съществува? Така в хода на процеса, длъжникът дори не разбира, че трябва да получи подобен съдебен акт, освен посредством текстовете на съобщенията-разписки и поканата за доброволно изпълнение.

Нека задам няколко логически въпроса, на които ви моля да се опитате да отговорите, за да потърсим заедно отговорите за подобна дуалистичност в действията на държавни правораздаващи институции, на които поверяваме разрешаването на важни за съдбите ни конфликтни ситуации.

  1. Как се характеризира юридически издадена заповед за изпълнение и каква се явява тя, ако не е издаден предходен съдебен акт (напр. разпореждане)?

  2. Съдийското разпореждане е решение или определение по своята същност?

  3. До колко легитимно възможни са последващите действия?

  4. Кой носи отговорността за връчването на документите по заповедното производство?

  5. Запознати ли сте, че практиката в София и страната е различна по отношение издаването на отделно разпореждане в заповедното производство?

  6. Според Вас, защо не се издава такова в практиката на СРС?

  7. Знаете ли за съществуването на „тъмна стая“ в Софийски районен съд?

  8. Ако поканата за доброволно изпълнение, връчвана от частния съдебен изпълнител, не носи съдържанието и формата на образеца, съставен от министерството на правосъдието, то извършена ли е документна измама?

  9. Какви биха ли били всички последващи наложени възбрани, запори и други охранително-обезпечителни мерки от страна на частния съдебен изпълнител?

  10. Трябва ли частният съдебен изпълнител да връчва документите със съобщение-разписка, от която да върне копие до съда, за да го извести за осъщественото връчване? Ако да, имате ли информация дали това се спазва като процедура?

  11. Защо жалбата срещу действия на частния съдебен изпълнител се разглежда в тричленен състав? Логически това не го ли приравнява автоматично в ранга на мирови съдия?

  12. С право ли част от юристите и обществеността смятат правния институт на частното съдебно изпълнение за противоконституционен по своята същност?

Обръщам се към всички юристи – дайте своето компетентно мнение по зададените от мен въпроси, обсъдете го със свои колеги, размислете и помислете как всъщност цялата верига от заложени механизми и взаимовръзки, която трябва да бъде модел, по който съдебното изпълнение и удовлетворяването на кредиторите да работи е опорочено и обезсмислено.

Отворен съм за разговори, срещи и колаборация.

 

12/09/2016 г.,                                                                С уважение,

гр. София                                                                      Ивайло Илиев

 


Още новини

Коментари (1)

  1. Светла Миланова Светла Миланова каза:

    Поставените въпроси в това отворено писмо са от изключително важност за яснотата на случващото се в изпълнителното производство.
    Изпълнителното производство в този си вид сега засяга пряко фундаментални принципи в правото за равнопоставеност на страните и достъпа до правосъдие или поне начинът, по който се прилага.
    Средно статистическият гражданин, станал длъжник не е в състояние да разбере и да проследи изначало започналото производство срещу него, което пречи и да разбере правата си и какви са възможностите му за защита, а какво да кажем за онези хора, превърнали се в длъжници, които са в безпомощно състояние поради възраст или здравословно състояние и съвсем не могат да се справят!?
    Още повече когато длъжникът е поставен в ситуация, когато със запорирането на всякакви средства е поставен в положение на неравноставеност с ответната страна, (не може да си заплати за правосъдие).
    Разпоредбите в изпълнителното производство трябва да се променят изначално, дори в процедурата по обжалването и наложените тарифи сега – такси върху такси, които възпрепятстват на практика достъпа до правосъдие, защото когато не можеш да платиш таксите, няма изслушване на жалещият се. Трябва да се промени и процедурата по обжалване относно това, че тя става чрез ЧСИ.
    Оказва се че в 90% от случаите ЧСИ възпрепятстват жалбата да достигне до съдебната инстанция, поне така при някои изявени ЧСИ например като Стоян Якимов, с натоварване на допълнителни такси. В сегашният си вид изпълнителното производство е превърнато в репресивно производство, което е в противоречие с принципите за хуманност в правото.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *