Начало » Дейности » Реализирани » Покана за пресконференция в БТА

Покана за пресконференция в БТА

 АСОЦИАЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ДЛЪЖНИКА

Поканва: Омбудсмана на Република България, Главните редактори на медиите и всички заинтересовани лица

На 23.08.2016г. от 11.00ч. в конференцзалата на БТА / бул. Цариградско шосе №49 / ще се състои пресконференция от “Асоциацията за защита на длъжника” относно Закона за частните съдебни изпълнители и тежките последствия, породени от него.

Тази пресконференция е втора по ред и в нея ще бъдат казани нови факти и обстоятелства относно темата.

Според базовото тълкуване на термина “ЗАКОН”, той е обществен договор. Дали това у нас е така?

С кого е контактувано за изработката на ЗЧСИ?  Кога е контактувано?

Според информирани, написването на проектозакона за ЧСИ е даден на един адвокат да напише текстовете.

Обществено обсъждане-няма.

Текстът е приет от Правната комисия в НС и от пленарната зала. Къде тук е общественото обсъждане, за да се нарече ОБЩЕСТВЕН ДОГОВОР? Обсъждане има само с юристи от различни държавни и частни структури, но не и с обществото. Така българските граждани остават с незащитени и негарантирани права.

Твърди се, че сме “Парламентарна република” но това на практика не е така. Ние сме партийно образувание, защото листите на кандидатите за народни представители се правят от ръководството на партиите или еднолично от председателите. Намесват се олигарси, приятелства, подкупи и сфери на влияние. Председателят на мнозинството в парламента по правило е премиер и държи изцяло изпълнителната власт. Но в същото време по чисто партийна линия той държи парламентарното мнозинство и излиза така, че в ръцете на изпълнителната власт е и законодателната.

По същия начин това мнозинство избира част от ВСС, главен съдебен инспектор и диктува избора на съдии, следователи, прокурори и надзорни органи. Това означава, че у нас всичко е дълбоко опорочено.

Ето аргументите:

Законът е противоконституционен. КЧСИ не може да съществува в правното пространство.

В  ГПК не съществува никъде термин “Частен съдебен изпълнител”. Точно обратното! В чл. 358 от ГПК не се допуска изобщо частен съдебен изпълнител, следователно ЧСИ не могат да ползват кодекса. Това ясно и точно е записано в чл. 358 от ГПК, че частни съдебни структури не могат да участват при запор на банкови сметки  и конфискация

ЧСИ са в тежък конфликт на интереси по повод дарения от конкретни ЧСИ-та към Софийски районен съд. Същото се отнася и до адвокатски кантори и нотариуси. Дадени са на КПУКИ / Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси /, ВСС и прокуратурата.

Позоваването на фиктивния “факт”, че ЗЧСИ е създаден на основата на австрийския закон за ЧСИ е пълна измишльотина. В Австрия има закон само за помощник съдебни изпълнители от частен характер, но решенията се взимат и ръководят от държавен съдебен изпълнител към съответния съд.

На какво основание една частна струкрура, която е противоконституционна получава съдействие от МВР уж като законна?

Защо Главният съдебен инспектор и министъра на правосъдието извършват “проверките” си препращайки сигналите срещу ЧСИ на самите ЧСИ за проверка и отговор?

Защо ВКС отказва да признае решенията на съда и изпълнението на запори и конфискации при участието на една очевидно противоконституционна “съдебна” структура?

Защо законът генерира създаване на ОПГ /Организирана престъпна група/ с участието на държавни съдебни институции и частни лица и противоконституционни образувания?

Европейското законодателство дефинитивно е наднационално и е задължително за всички български и други съдебни органи. У нас това не се изпълнява, което още веднъж води до нищожност на решенията. Ще ви запознаем и с конкретика.

Разбира се, това е само малка част от всички нарушения и престъпления, свързани с Конституцията и ГПК. В хода на пресконференцията ще бъдете информирани и за конкретни примери.

19.08.2016 г.

София

От Учредителите

на Асоциация за защита на длъжника


Още новини

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *