Начало » Библиотека » Частна жалба

Частна жалба

Частна жалба

По гр.д. № 65729/17г.

ЧРЕЗ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
Гражданско отделение
68 състав

ЧАСТНА ЖАЛБА
От Ивайло Павлов Илиев лично и в качеството си на управител на:
„МЕТРОПОЛ-М“ ЕООД; ЕИК: 121243679
„Р.Е.М. БИЛДИНГС“ ЕООД; ЕИК: 175214161
„МЕТРОПОЛ ПРОПЪРТИС“ ООД, ЕИК: 175214122
„ЕЛИНА-63“ООД ЕИК: 121243711

УВАЖАЕМИ ГРАДСКИ СЪДИИ,
В срок подавам настоящата частна жалба срещу Разпореждане № 365691 от 19.03.2018 г. по гр. д. № 65729/18 г., 68 състав на СРС, поради пълната му и изначална опороченост и открито заявена явна негативна пристрастност поради следното:
1/ Предмет на оспорване са съдебни актове постановени от СРС в заповедно производство, по които е образувано изпълнително дело.
Явно е налице изначална пристрастност, тъй като обжалваното разпореждане се издава от съдия от същия СРС, който е постановил оспорените порочни съдебни актове, и е налице ярко проявена некоректна магистратска солидарност, което е довело и до препятстване разглеждането по същество на предявените искове с обжалваното определение.
СРС е следвало да съобрази, че не той, а СГС е родово компетентен да се произнесе по предявените искове и да изпрати делото на него, който евентуално да се произнася по недопустимостта на предявените искове.
Недопустимия личен негативизъм на съдия е ярко изразен в мотивите на обжалваното й разпореждане, в което съдия Аделина Андреева още преди разпореждането й да е влязло в сила приема категорично , че предявените от мен искове били проява на фрапантна злоупотреба: „Да се приеме, че всеки длъжник може произволно и безпрепятствено да предявява установителни искове за нищожност на разпореждания, определения и заповеди за изпълнение, издавани в хода на заповедните производства, означава да се наруши именно принципа за процесуална икономия в гражданско-процесуалното право и да се създадат условия за фрапантни злоупотреби от длъжниците чрез предявяването на подобни искове (както е в настоящия случай), което неминуемо ще доведе до правна анархия.
Аз съм български гражданин и гражданин на ОЕ и съм се обърнал с искане за защита на законните си права към българския съд! Изцяло недопустимо е съдия от първоинстанционен съд в изпълнение на служебните си задължения на съдия да проявява открито и явно високомерие и недоброжелателност, като писмено демонстрира същите в съдебния си акт!
След като съдия Аделина Андреева е имал такова отношение, то същият е бил длъжен да се самоотведе, а не да постановява обжалваното разпореждане!
Тази недопустима негативна пристрастност е изразена и в изложените едностранни и пристрастни мотиви. Относно същността на предявените искове и производствата, в които са постановени оспорваните актове съдия Аделина Андреева сама приема: От влизането в сила на ГПК (01.03.2008г.) до настоящия момент, т.е. за десет години в българските съдилища са разгледани милиони заповедни производства, в хода на които са били постановени МНОЖЕСТВО съдебни актове — разпореждания, определения, заповеди за изпълнения, изпълнителни листове и други. Присъдени са вземания за стотици, милиони левове, за чието събиране са били образувани милиони изпълнителни производства от съдии-изпълнители. Повечето от тези заповедни и изпълнителни производства са приключили и не подлежат на преразглеждане”
Само че същата пропуска да спомене, по колко от тези множество производства са били постановявани изцяло незаконни съдебни актове и колко множество хора въз основа на узаконеното от съда беззаконие са загубили домовете си и от нормални граждани са били превърнати в бездомни клошари и вечни длъжници!?
Водена от амбицията си да не допусне разглеждането на предявените искове по същество, съдия Аделина Андреева излага множество правни мотиви, извлечени обаче само и единствено от действащото българско законодателство, което е в пълно несъответствие с правото на ПЕС и задължителните решения на СЕС, които или не са известни на съдията , или съзнателно са били изцяло елиминирани!
Същата би следвало да е наясно, че като български съдия следва служебно и дори без искане от страна в процеса да прилага правото на ПЕС и задължителните решения на СЕ и прилага същите с предимство пред националните норми, дори и същите да са приети по-скоро от тези на ПЕС.
Съдия Аделина Андреева приема ,че всичките искове били недопустими, като излага обемни мотиви в подкрепа на пристрастната си теза, но забравя да заяви, кой е правния механизъм и по какъв законов ред следва да бъдат предявени тези недопустими искове, а те са искове за прогласяване на нищожност ,въз основа на заявени тежки пороци и извършено нарушения на действащото законодателство, за каквито тежки пороци и нищожност съдът е длъжен да следи служебно!?
Пак от съдържанието на ИМ и предявените искове , съдия Аделина Андреева е била наясно, че с опипаните пороци са нарушени несамо българските национални норми, но и правото на ПЕС и задължителните решения на СЕС! Това би следвало явно да я подсети, че при произнасянето си следва да съобрази и правото на ПЕС и решенията на СЕС, което по повече отстранен начин не е направено!?
Едновременно с това липсва надлежен правен анализ на всеки един от предявените искове, които съдията групира неоснователно и се произнася по тях по начина, по който ги е групирала. За да е законосъобразен съдебния акт следва да са изложени надлежни правни мотиви поотделно по всеки един от предявените искове, което в случая липсва!
Повече от странно е, че съдия Аделина Андреева не е разбрала, че съдът е сезиран с иск за нищожност срещу разпореждането за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и разпореждащо нейното издаване. След като има издадена заповед и липсва в кориците на делото в закритото съдебни заседание, произнесеното разпореждане е устно, а разпореждането, без да е мотивирано и подписано от съдията, е нищожно. Останалите искове за нищожност на съдебни актове и актове на ЧСИ са предявени при условията на и трябва да бъдат разгледани като такива.
Последиците от уважаване на иска за нищожност срещу устното разпореждане е обезсилване както на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, така и на всички съдебни актове и актовете на ЧСИ, така описани в разпореждането като конститутивни.
По дело № 27017/10 г. е образувано изпълнително дело № 964/10 г. при ЧСИ Ренета Милчева, като при същия ЧСИ е представен изпълнителен лист и препис от заповедта за изпълнение без необходимите документи по чл. 417 от ГПК и без да има разпореждане по чл. 42, ал. 2 от ГПК на същата да й е разпоредено да бъде връчител на съобщенията на съда по ч. гр. д. № 27017/10 г. на 29-ти с-в. По друго дело на СРС с номер 27018/10 г., 24-ти състав, ЧСИ Ренета Милчева с рег. № 790, с район на действие СГС, е образувала изпълнително дело № 963/10 г. между същия взискател и между същите страни длъжници по делото: „МЕТРОПОЛ-М“ ЕООД, „Р.Е.М. БИЛДИНГС“ ЕООД, ‚МЕТРОПОЛ ПРОПЪРТИС“ ЕООД И „ЕЛИНА-63“ ООД, към което е присъединила и конкретното изпълнително дело № 964/10 г.
По изпълнително дело № 963/10 г. е наложена възбрана на 47 имота на дружеството ми, насрочени са описи на 6 имота, а е извършен опис само на 4 имота, като за тях е извършена публична продан и имотите са закупени от дружеството 100 % собственост на взискателя ТБ „МКБ“ ЮНИОНБАНК АД – „АМС имоти“ ЕООД, на което управител е служител на банката, отговарящ за лошите кредити Орлин Ваташки, което си е явен конфликт на интереси.
Наложените запори върху всички недвижими имоти на дружеството ми „МЕТРОПОЛ-М“ ЕООД, което е незаконно, без да бъдат описани, е явно превишаване на правата на ЧСИ Милчева, като това действие доведе до невъзможността да продавам имоти и да погасявам другите кредити, които имаме и е явно насочено към ограничаване на нормалната дейност на дружеството ми.
Освен това имотите на дружеството ми бяха продадени по занижени двукратно цени и остана дълг за погасяване, който поради възбраните не успях да изплатя. Оттам всичките кредити на дружествата ми станаха изискуеми и бяха заведени дела и издадени изпълнителни листове.
По конкретното дело съм подавал възражения по чл. 414 от ГПК и частни жалби по чл. 419 от ГПК, както и възражения по чл. 423 ГПК, като съм твърдял и твърдя и сега, че съдът и ЧСИ не са ми връчили никакви документи по делото и за мен срокът не е започнал да тече. Въпреки това ми изявление съдия Марияна Георгиева по ч. гр. д. 27017/10, 29-ти състав, отказва да приеме възражението ми по чл. 414 ГПК и частната ми жалба по чл. 419 ГПК с аргумент, че съм пропуснал преклузивния срок. Това не е така поради липсата в кориците на делото на съобщение за връчване на заповедта и преписа на разпореждането поради това, че съдът не е издавал и правил опити за връчването му. Прилагам същото разпореждане от 24.10.14 г. Подаденото от мен възражение по чл. 423 също е оставено без разглеждане поради изтеклия едномесечен срок.
В поканата за доброволно изпълнение е премахнат умишлено абзаца с „приложена заповед за изпълнение“, което е и прави поканата нищожна на формално основание и може би представлява документ с невярно съдържание.
В поканите за доброволно изпълнение са посочени като два отделни имота за опис в гр. София, кв. „Хаджи Димитър“ и са описани като такива в описа, а впоследствие са продадени като един общ имот – това също води до невалидност на постановлението за възлагане.
Нищожността е най-тежкият порок и от нея могат да страдат и други актове на съда като определения, разпореждания и заповеди за изпълнение.
Съдия Андреева следва порочната практика на СРС в заповедните производства по чл. 417, чл. 418 ГПК и не знае или умишлено ме въвежда в заблуда, че съдът не трябва да издава писмени съдебни актове – разпореждания. Съдът в заповедното производство трябва да издаде 4 на брой разпореждания, преди да предаде изпълнителния лист на заявителя, а те са:
1. Разпореждане за уважаване на заявлението и разпореждащо да се издаде заповед за изпълнение;
2. Разпореждаме за допускане на незабавното изпълнение на издадената заповед;
3. Разпореждане за издаване на изпълнителен лист;
4. Разпореждане по чл. 42, ал. 2 ГПК, разпореждащо ЧСИ да бъде връчител на съобщенията вместо служител на съда.
Това, че е наложена порочната практика на съда, не може да елиминира противоречието й с Правото на Европейския Съюз и чл. 47 от Хартата за основните права и свободи на ЕС.
По гореизложените причини имам основание да приема, че обжалваното разпореждане и изцяло незаконосъобразно, като постановено от незаконно формиран съдебен състав, с явно преднамерен пристрастен съдия,; незаконосъобразно не е приложено правото на ПЕС и решенията на СЕС, не са налице надлежни правни мотиви; налице е явна необоснованост и неправилност и пълна процесуална опороченост. По съществото си обжалваното разпореждане представлява явна проява на злоупотреба с държавна правосъдна власт, като цели да осуети защита на гарантирани от правото на РБ и правото на ЕС законни права, тъй като е напълно ясно, че всички порочни процесуални действия и опорочени актове срещу които са предявени исковете са сътворени от колеги на съдия Аделина Андреева, както и, че при доказване на тяхната незаконосъобразност може да се търси отговорност за причинените вреди, а по същия начин, с ползването на същите нарушения са били издавани, както самата съдия Аделина Андреева огромен брой опорочени съдебни актове, чрез които са съсипани живота и съдбините на огромен брой граждани на РБ: От влизането в сила на ГПК (01,03.2008г.) до настоящия момент, т.е. за десет години в българските съдилища са разгледани милиони заповедни производства, в хода на които са били постановени МНОЖЕСТВО съдебни актове — разпореждания, определения, заповеди за изпълнения, изпълнителни листове и други. Присъдени са вземания за стотици, милиони левове, за чието събиране са били образувани милиони изпълнителни производства от съдии-изпълнители.”

УВАЖАЕМИ ГРАДСКИ СЪДИИ,
1/ Излагайки горното Ви моля да отмените обжалваното разпореждане, като върнете делото на СРС с нужните задължителни указания по продължаване на съдопроизводствените действия.
2/ Тъй като материята която касаят предявените искове се регулира ,както от националното право на РБ, така и от правото на ПЕС и решенията на СЕС, които системно и демонстративно не се зачитат от българските съдии, и едновременно с това са налице колизии по основни правни институти регурлирани от правото на ПЕС и националното право – в частност ГПК,-Заповедно и изпълнително производство и едновременно с това значителна част от конкретни правни норми в ГПК са в явно несъответствие, както със самия ГПК и заложените в него основни принципи и правна философия, така и с императивни норми на КРБ, имащи пряко правно действие, то преди да се произнесете по съществото на настоящата ЧЖ, правя искане за:
1. Сезиране на надлежните държавни органи имащи правомощие да сезират КС на РБ с искане за прогласяване на противоконституционност и отмяна на посочените конкретни норми от ГПК, както и
2. Искане за преюдициално запитване. на основание член 267 ДФЕС до произнасяне на исканията на КС и искането за преюдициално запитване до съда в Люксембург, Ви моля да спрете производството по произнасянето си по същество срещу обжалваното Разпореждане на СРС.

ФАКТИЧЕСКИ И ПРАВНИ ОСНОВАНИЯ
на заявените с моята ИМ пороци по гр.д. № 27017/2010г. по описа на СРС, 29 състав”; по изп.д. № 2010790040400964 на ЧСИ Ренета Милчева и изп.д. № 20168980400333 на ЧСИ Стефан Нинов; и основания за допускане исканото сезират КС на РБ с искане за прогласяване на противоконституционност и отмяна на посочените конкретни норми от ГПК, както и на искането за преюдициално запитване. на основание член 267 ДФЕС, излагам пред Вас, както следва:

А/ Нормативна база за въвеждане на в РБ на Заповедното производство.
Заповедното производство е въведено с новия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., бр. 50 от 2015 г., доп., бр. 86 от 2017 г.). Въведено във връзка със задълженията на страната ни по Регламент (ЕО) № 1896/2006 на ЕП и на СЕ за създаване на процедура за европейска заповед за плащане. Целта е да се постигне бързина, ефективност, но и предвидимост на правосъдието. Тези специални цели не отменят основните цели на правосъдието: законност, истинност и справедливост, защита на слабите и онеправданите, които са въведени като основни принципи в ДФЕС и от КРБ в техните преамбюли!
Преамбюл КРБ
… като обявяваме верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост;
като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност;…
прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава…”
Преамбюл на ФЕС
… РЕШЕНИ да осигурят икономически и социален прогрес на своите държави, като посредством общи действия премахнат бариерите, които разделят Европа,
КАТО ПОТВЪРЖДАВАТ, че основната цел на техните усилия е постоянното усъвършенстване на условията за живот и труд на техните народи,
КАТО ПРИЗНАВАТ, че премахването на съществуващите пречки изисква съгласувано действие, за да се гарантира стабилен растеж, балансирана търговия и лоялна конкуренция,…..
КАТО ИМАТ НАМЕРЕНИЕ да потвърдят солидарността, която свързва Европа и отвъдморските страни и като желаят да гарантират развитието на техния просперитет, в съответствие с принципите на Устава на Организацията на обединените нации,
РЕШЕНИ, чрез обединяването на своите ресурси, да запазят и укрепят мира и свободата и обръщайки се с призив към другите народи в Европа, които споделят техния идеал, да се присъединят към техните усилия…
Законодателството на ЕС и решенията на СЕС се ползват с предимство пред националното българско законодателство, в т.ч.:
-РЕГЛАМЕНТ(ЕО) № 805/2004 НА ЕП и на СЕ от 21 април 2004 година за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания
„….въвеждане на Европейско изпълнително основание при безспорни вземания.
(5) Понятието „безспорни вземания” покрива всички положения , при които кредитор при установена липса на каквото и да е оспорване от страна на длъжника относно естеството и размера на парично вземане, е получил или съдебно решение срещу длъжника или документ подлежащ на изпълнение, който изисква изричното съгласие на длъжника, което се дава или със съдебна спогодба или публичен документ.”
-Директива 93/13/ от 5 април 1993 година ЕИО на СЕ относно неравноправните клаузи в потребителските договори
– Директива 2011/83/ЕС от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на СЕ и Директива 1999/44/ЕО на ЕП и на СЕ и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на СЕ и Директива 97/7/ЕО на ЕП и на СЕ
– Директива 2004/39/ЕО НА ЕП и на СЕ от 21 април 2004 година относно пазарите на финансови инструменти, за изменение на Директива 85/611/ЕИО и Директива 93/6/ЕИО на Съвета и Директива 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 93/22/ЕИО на Съвета(ОВ 145, 30.4.2004 г., стр. 1)
Основен принцип на един закон е, че когато предвижда изключения от общия ред на правораздаването, то за това следва да има обществено значими ценности, които това изключение да обслужва! Когато се цели бързина на производството в полза на едната страна-кредитора, то това не следва да става за сметка погазване на останалите основни принципи, за което законодателят следва да създаде законови гаранции за запазването законните правата на насрещната страна-длъжника.
В действащия му вид законовия регламент на Заповедното производство в ГПК и изпълнителното производство са в разрез и несъответствие с основни правни принципи и императивни норми на:
1. КРБ
2. ГПК
3. ЗСВл
4. Хартата за основните права на ЕС
ПРЕАМБЮЛ
Като съзнава своето духовно и морално наследство, Съюзът се позовава на неделимите, универсални принципи на човешко достойнство, свобода, равенство и солидарност; той се основава върху принципа на демокрацията и принципа на правовата държава. Той поставя човека в центъра на своята дейност, като учредява гражданство на Съюза и създава пространство на свобода, сигурност и правосъдие.
ДЯЛ 11 Свободи
ЧЛЕН 11-66 Право на свобода и сигурност
Всеки има право на свобода и сигурност.
ЧЛЕН 11-77 Право на собственост
1. Всеки има право да притежава, да ползва, да се разпорежда и да завещава имущество, което е придобил законно. Никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в обществен интерес, в случаите и при условията, предвидени със закон, срещу справедливо обезщетение, изплатено своевременно за неговата загуба. Ползването на имуществото може да бъде уредено със закон, доколкото е необходимо за общия интерес.
ДЯЛ 111 Равенство
ЧЛЕН 11-80 Равенство пред закона Всички хора са равни пред закона.
ПРАВОСЪДИЕ
ЧЛЕН 11-107 Право на ефективно средство на правна защита и право на справедлив съдебен процес
Всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били накърнени, има право на ефективно средство на правна защита пред съд, в съответствие с условията, предвидени в настоящия член. Всеки има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден по-рано със закон. Всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и представляван.
На лицата, които нямат достатъчно средства, се предоставя безплатна правна помощ, в случаите когато се счита, че тази помощ е необходима, за да се осигури ефективен достъп до правосъдие.

Б/ Въвеждане на Заповедното производство в националното право на РБ чрез ГПК.
Още от въвеждането на заповедното производство в българското законодателство същото бе с основен порок: То не стана приложимо само за изискваните от регламент(ЕО) № 805/2004 „безспорни вземания” при които е установена липса на каквото и да е оспорване от страна на длъжника относно естеството и размера на парично вземане, е получил или съдебно решение срещу длъжника или документ подлежащ на изпълнение, който изисква изричното съгласие на длъжника, което се дава или със съдебна спогодба или публичен документ.” То започна да се прилага и то масово и срещу вземания, които не само не са безспорни, но които изрично и изначално са отречени от длъжниците по тях!
ГПК уреди Заповедното производство като строго формален и бърз ред за защита на интересите на кредитора и правата на длъжника. То е изключение от общото исково производство по ГПК и по съществото си е извънредна съдебна процедура, която цели кредиторът да събере по бърз начин вземането си (парично или за предаване на вещ) от своя длъжник по опростен ред, при формалното положение, че длъжникът не оспорва заявената от кредитора претенция, тоест то е приложимо само и единствено при т.н. „безспорни вземания”.
За разлика от общия исков процес, заповедното производство се провежда в закрито заседание, без призоваване и участие на страните, като ответника-длъжник пък въобще и не знае, какво се прави срещу него!. Изключението е засилено още повече в заповедно производство въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, което се провежда пред първоинстанционния РС, като незабавно производство, и при това без значение размерът на вземането, като същото може да надхвърля този, при който делата са подсъдни на РС като първа инстанция. Съдът извършва само формална проверка дали представения от заявителя документ е редовен от външна страна. Въз основа на тази „проверка” съдът издава на заявителя „заповед за незабавно изпълнение” и изпълнителен лист! Узаконената трагедия за незнаещия нищо длъжник навлиза в пълен ход! Нито той самия вече е същия човек, нито живота му вече е същия, но той все още не го знае…!
Въз основа на издадените му заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист кредиторът може да образува изпълнително дело при съдебен изпълнител може /когато си поиска – тъй като за това законът не определя срок/. Съдебният изпълнител /СИ/ налага възбрани и запори на имотите и парите на нищо неподозиращия длъжник и едва тогава му изпраща покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ заедно със заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист, като често ЧСИ които печелят и то обилно от тази си дейност, с цел да си гарантират печалбата от събиране на дълга изпращат на длъжниците подправени от тях формуляри на ПДИ, с цел да ги въведат в заблуждение и осуетят защитата им в и без това ненужно краткия законов срок от 14 дни! Така длъжникът получава известие за претенцията едва след като е приведен в безпомощно състояние-без пари и без имоти. В тази създадена от ГПК реална ситуация за длъжника, същият дори и да иска сам да си плати дълга няма такава възможност! Не може сам да продаде имотите си на пазарни цени, това се прави от СИ, но на многократно по-ниски цени, поради узаконените от ГПК в изпълнителния процес възможности за злоупотреби! Така на практика имотите на длъжниците в България се продават на безценица, като те освен без дом остават да са вечни длъжници!
Срокът за защита определен от грижещия се за опазване законните права на собствените си граждани български законодател е 14 дни! Срокът е преклузивен, без възможности за продължаване!
По статистически данни огромна част от българското население е от болни хора, в т.ч. много хора с психични заболявания и много хора-инвалиди. На много хора работодатели-душмани не изплащат своевременно заплатите; много хора са неграмотни, наивни и лековерни, като прочитайки съобщението на СИ не могат да го осмислят, други трудно могат въобще да го разчетат поради ниския шрифт.
По тези причини много хора въобще не реагират в този 14 дневен срок, а когато разберат какво е станало е вече късно….
При действието на ГПК-заповедно производство с издаването на заповеди за незабавно изпълнение на огромна част от българските граждани бе съсипан живота и станаха бездомни клошари, а на голям брой регистрирани в България ЮЛ бе пресечен бизнеса и бяха доведени до изкуствени фалити. ГПК-заповедно производство с издаване на заповеди за незабавно изпълнение на практика се превърна в узаконено ограбване и то чрез съда и СИ на бедните и слабите в полза на силните и богатите.
Резултатите от прилагането на ГПК-заповедно производство с издаването на заповеди за незабавно изпълнение са трагични и същото продължава да бълва нови жертви!
Цитат от разпореждане но СРС, ГО, 68 състав в з.с.з. от 19.03.2018г. По гр.д. № 65729/17г.: От влизането в сила на ГПК (01,03.2008г.) до настоящия момент, т.е. за десет години в българските съдилища са разгледани милиони заповедни производства, в хода на които са били постановени МНОЖЕСТВО съдебни актове — разпореждания, определения, заповеди за изпълнения, изпълнителни листове и други. Присъдени са вземания за стотици, милиони левове, за чието събиране са били образувани милиони изпълнителни производства от съдии-изпълнители. Повечето от тези заповедни и изпълнителни производства са приключили и не подлежат на преразглеждане”

В/ Пороци на заповедното производство и свързаното с него изпълнително производство.

I.. Последствия и незаконосъобразни резултати от приложението на Заповедно производство по ГПК и конкретно – издаването на заповед за незабавно изпълнение и последващия го изпълнителен процес.

1/ Заповедното производство по ГПК не е исково по общия процесуален ред, а едностранно охранително производство, при което:
1. Длъжникът не само не участва, но и не знае за него.
2. Длъжникът е лишен от правото си да бъде съден от законно избран, безпристрастен съд, съставът на който да е определен на случаен принцип в съответствие със закона, както и от правото си да направи отвод на съда при незаконосъобразно определен състав и при наличие на предвидените в закона основания за отвод на съдията и секретаря.
Хартата за основните права на ЕС
ЧЛЕН 11-107 Право на ефективно средство на правна защита и право на справедлив съдебен процес
Член 6 ЕКЗПЧОС 1. Всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения … има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. …
Чл. 9. (1) ЗСВл Разпределението на делата и преписките в органите на съдебната власт се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им.
3. Съдът не проверява и не установява обективната истина.
4. Съдът извършва само формална проверка за редовността на заявлението и за наличие на формални реквизити в представените с него писмени доказателства. На практика съдът незаконосъобразно не извършва дори формална проверка за евентуално противоречие на заявлението и представените с него писмени доказателства на добрите нрави.
5. Съдът незаконосъобразно не издава задължителния писмен съдебен акт-Разпореждане, в което да изложи мотивите си по фактологията и по правото и да изложи логиката на разсъжденията си защо приема заявлението за основателно и представените с него писмени доказателства за редовни и законосъобразно съставени и издава заповед за незабавно изпълнение. Издаването на разпореждането е предвидено изрично в ал.1, ал. 2 и ал. 3 на Чл. 419 от ГПК.
6. Съдът незаконосъобразно не издава следващо писмено Разпореждане за издаване на ИЛ,
7. Съдът незаконосъобразно не издава следващо писмено разпореждане за оправомощаване на СИ да връчи на длъжника заповедта за изпълнение и ИЛ Съдът не издава следващо писмено разпореждане за издаване на ИЛ;
8. Съдът незаконосъобразно не извършва реална проверка дали СИ е изпълнил законосъобразно връчването на съдебните книжа на длъжника и не се произнася по нея с надлежен писмен съдебен акт.

2/ Съдът уважава заявлението и издава исканата заповед за незабавно изпълнение и ИЛ без да са налице каквито и да е доказателства за „безспорно вземане”, което според правото на ЕС и решенията на СЕС е задължително за да е допустимо провеждането на специалното заповедно производство.

3/ В заповедното производство съдът не е установил обективната истина и издадената от съда заповед за незабавно изпълнение не се ползва със СПН, поради което е изцяло необосновано, нелогично, в противоречие с принципите на ГПК и на КРБ, регламентираното в Чл. 404 включване на заповедите за изпълнение като подлежащи на принудително изпълнение изпълнително основание и уеднаквяването им по съдържание и правно действие с влезлите в сила решения и определения на съдилищата.

4/ Заявителят се снабдява с исканата заповед за незабавно изпълнение и ИЛ като заплаща само 2% ДТ-половината от стандартната ДТ от 4%, което го облагодетелства неоснователно и едновременно с това ощетява фиска, което по съществото си е забранена от правото на ЕС и решенията на СЕС нерагламентирана държавна помощ.

5/ Действащият ГПК-Заповедно производство създава условия за измами и изначално осуетяване защита правата на длъжника, тъй като след издаването на заповедта за изпълнение и ИЛ, заявителят може да си вземе обратно оригинала на представения Запис на заповед от съдебното дело, като го замени със заверен от него препис. По този начин оригиналът изчезва от делото, впоследствие може да се обяви за загубен, или да ме се направи подправен нотариално заверен препис от непочтен нотариус /каквито е имало и ще има/, с което да се осуети провеждането на експертиза и установяване неговата неавтентичност.

6/ Въз основа на едностранно представени от заявителя документи и негови твърдения, в едно съдебно първоинстанционно производство пред РС, протекло без знанието и участието на длъжника, в което не е установена обективната истина, издадените от съда заповед за незабавно изпълнение, която не се ползва със СПН е приета неоснователно от ГПК за правно основание подлежащо на принудително изпълнение и ИЛ заявителят – взискател образува изпълнително дело срещу длъжника в повечето случаи пред ЧСИ.

7/ ЧСИ не са държавен орган, а частни лица , действащи на комерсиален принцип, на които е предоставено изпълнението на определени държавнически функции. Поради това, че печелят от заведените пред тях изпълнителни дела ЧСИ е пристрастна страна и има паричен интерес от реализиране на вземането при всички случаи и по всякакъв начин, дори и да са налични явни тежки пороци в представените пред ЧСИ изпълнителни основания. По същата причина ЧСИ има търговски интерес от осуетяването по всякакъв начин защитата на длъжника.

8/ ЗЧСИ и Тарифата към него в съчетание с нормите на ГПК-Изпълнително производство създават на ЧСИ узаконени възможности за масови и системни закононарушения на правата на длъжниците и злоупотреби с продажби на безценица на вещите и имотите на длъжниците на безценица. Продажбата на безценица на длъжниковото имущество и имоти, освен, че нарушава основните им граждански права, съсипва длъжниците, които стават бездомни клошари и вечни длъжници. Това води и до неоснователно обогатяване на взискателите и купувачите и едновременно с това до накърняване интересите на фиска, поради плащането на по-малки ДТ при продажбата на прекомерно ниски цени, което по съществото си също е забранена от правото на ЕС и решенията на СЕС нерагламентирана държавна помощ.

9/ В заповедно производство по ГПК, след издаването на заповед за незабавно изпълнение, съдът неоснователно и незаконосъобразно е прехвърлил задължението си за връчване на съдебни книжа на СИ, при което се създават предпоставки за масови и системни злоупотреби, една от които е изпращане от ЧСИ на длъжника на съзнателно подправен формуляр на ПДИ с премахнат или изменен текст-несъответен на задължителния образец!
Образци
Чл. 425. (1) ГПК Министърът на правосъдието издава наредба, с която утвърждава образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и другите книжа във връзка със заповедното производство.
Покана за доброволно изпълнение
Чл. 428. (1) ГПК (Доп. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Съдебният изпълнител е длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок. Когато пристъпва към изпълнение въз основа на заповед за изпълнение, съдебният изпълнител кани длъжника с връчването й, а когато заповедта е била връчена на длъжника, нов срок за доброволното й изпълнение не се дава. В този случай вместо покана за доброволно изпълнение се изпраща съобщение за образуваното изпълнително дело, както и копие от изпълнителния лист.
(2) Поканата съдържа името и адреса на взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. В поканата се съобщават наложените запори и възбрани. Към поканата за доброволно изпълнение се прилага копие от подлежащия на изпълнение акт.

Образци
Чл. 55. ГПК Министърът на правосъдието издава наредба, с която утвърждава образците на всички книжа, свързани с връчването.
НАРЕДБА № 7 ОТ 22 ФЕВРУАРИ 2008 Г. ЗА УТВЪРЖДАВАНЕ НА ОБРАЗЦИТЕ НА КНИЖА, СВЪРЗАНИ С ВРЪЧВАНЕТО ПО ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
В сила от 01.03.2008 г.
Издадена от Министерството на правосъдието
Обн. ДВ. бр.22 от 28 Февруари 2008г., изм. ДВ. бр.53 от 11 Юли 2009г.

НАРЕДБА № 7 ОТ 22 ФЕВРУАРИ 2008 Г.
За утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчването по Гражданския процесуален кодекс
В сила от 01.03.2008 г.
Издадена от Министерството на правосъдието
Обн. ДВ. бр.22 от 28 Февруари 2008г., изм. ДВ. бр.53 от 11 Юли 2009г.
Чл. 1. С наредбата се утвърждават формата и съдържанието на образците на призовки, съобщения и уведомления, свързани с връчването по Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Чл. 2. Образците на призовки и съобщения, връчвани от съда, са:
9. съобщение за връчване на препис от определение/разпореждане – приложение № 9;
Това по съществото си е документна измама, извършвана умишлено от длъжностно лице с користна цел-въвеждане на длъжника в заблуда за да се обърка, да не разбере и да не реализира законното си право на защита, което да даде възможност да се продължи изпълнителното производство и да се разпродаде имуществото и имотите му на безценица!

10/ Съдът се уведомява за връчените от ЧСИ съдебни книжа, но поради „пропуска” в ГПК да се запише изричен текст регламенитращ задължението на съда да извърши надлежна проверка по връчването на съдебните книжа на длъжника от СИ и да се произнесе с надлежен съдебен акт, въпреки явните пороци в документите на СИ и в начина на връчването им, съдилищата съзнателно не ги забелязват и ги приемат за редовни, с което незаконно санират порочната и незаконна дейност на ЧСИ, като на практика стават съучастници в извършваните престъпления спрямо длъжниците!

11/ С образуването на изпълнителното дело по заповед за незабавно изпълнение и ИЛ издадени от първоинстанционния РС, в производство в което не е установена истината, които нямат СПН и с издаването на които не е доказано наличието на безспорно вземане, ЧСИ налага обезпечителни мерки върху парите и имотите на длъжника и извършва последващи изпълнителни действия, еднакви с тези извършвани въз основа на ИЛ издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение ползващо се със СПН! Или чрез действащия ГПК -Заповедно производство, след издаването на заповед за незабавно изпълнение, при липса на установена от съда обективна истина, при охранително производство осъществено без знанието и участието на длъжника, и без издаден съдебен акт със СПН, се завежда същото изпълнително производство и се извършват от СИ същите изпълнителни репресивни действия спрямо длъжника, като тези които се извършват спрямо длъжници осъдени с влязло в сила съдебно решение преминало 3 съдебни инстанции и ползващо се със СПН?!!
Едновременни действия с поканата за доброволно изпълнение
Чл. 449. (1) ГПК Когато изпълнението се насочва върху движима или недвижима вещ, в поканата за доброволно изпълнение се посочва и денят, в който ще се извърши описът. Той може да се извърши и в срока за доброволно изпълнение.
(2) Когато изпълнението се насочва върху имот едновременно с изпращането на поканата за доброволно изпълнение, в която се посочва имотът, съдебният изпълнител изпраща писмо до службата по вписванията за вписване на възбрана върху този имот.
Запор върху движима вещ или вземане
Чл. 450. (1) ГПК Запор върху движима вещ се налага с описване на вещта от съдебния изпълнител.
(2) Запор върху движима вещ или вземане на длъжника може да бъде наложен и с получаване на съобщението за описа или запора, ако в него се посочи точно вещта или вземането, върху които се насочва изпълнението.
(3) Запорът върху вземането на длъжника се смята за наложен спрямо третото задължено лице от деня, в който му е връчено запорното съобщение съгласно чл. 507 .
Електронен запор върху вземане по сметка в банка
Чл. 450а. ГПК (Нов – ДВ, бр. 49 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г., изм., бр. 86 от 2017 г.) (1) Запор върху вземане на длъжника по сметка в банка се налага от съдебен изпълнител чрез запорно съобщение в електронна форма, подписано с квалифициран електронен подпис, изпратено по електронен път чрез унифицирана среда за обмен на електронни запори. Запор върху други вземания на длъжника от банка се извършва по общия ред.
(2) Запорното съобщение, отговорът на банката, съобщението за вдигане на запора, потвърждението за полученото съобщение и другите съобщения във връзка с налагането, изпълнението и вдигането на запора се смятат за получени от адресата с изтеглянето им от средата по ал. 1.
(3) Министърът на правосъдието издава наредба, с която се определят изискванията към средата по ал. 1.
Действие на запора и на възбраната по отношение на длъжника
Чл. 451. (1) ГПК От момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането или с вещта и не може под страх от наказателна отговорност да изменя, поврежда или унищожава вещта.
(2) Последиците по ал. 1 настъпват за длъжника от момента на получаване на поканата за доброволно изпълнение, когато изпълнението е насочено върху движима или недвижима вещ и тази вещ е посочена в поканата.

12/ Нещо повече! По действащия ГПК-Заповедно производство, след издаването на заповед за незабавно изпълнение в охранително производство, осъществено без знанието и участието на длъжника, при липса на установена от съда обективна истина, и без издаден съдебен акт със СПН, срещу нищо неподозиращия длъжник се завежда същото изпълнително производство и се извършват от СИ същите репресивни изпълнителни действия спрямо длъжника, като тези които се извършват спрямо длъжници осъдени с влязло в сила съдебно решение преминало 3 съдебни инстанции и ползващо се със СПН, но това важи не само спрямо длъжника, но и спрямо трети лица: наследниците; частните правоприемници; поръчители и солидарнии съдлъжници; трети лица, дали своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга.
Субективни предели на изпълнителния лист
Чл. 429. (1) Наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Приемството, съответно плащането от поръчителя или съдлъжника, се установява с писмени доказателства.
(2) Издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. Когато наследникът не е приел наследството, съдебният изпълнител определя срока по чл. 51 от Закона за наследството, като съобщава изявлението на наследника на съответния районен съдия, за да бъде надлежно вписано.
(3) Изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ.

13/ Съобразно действащия ГПК и задължителната съдебна практика на ВКС, образуването на изпълнителното дело по заповед за незабавно изпълнение и ИЛ издадени от първоинстанционния РС, в производство в което не е установена истината, които нямат СПН води до прекъсване на давността за вземането, което е в явно противоречие с основните принципи на ГПК, според които давността ес прекъсва при подаване на ИМ в общо исково производство и прекъсването се потвърждава само ако бъде постановено влязло в сила съдебно решение, с което ИМ е уважена, което предпоставя не едно единствено и то охранително производство пред РС, а триинстанционно производство по общия исков ред с последна инстанция-ВКС!?

14/ При реализиране нормите на заповедно производство по ГПК, след издаването на заповед за незабавно изпълнение и произтичащото от него изпълнително дело се стига до практическо незаконосъобразно пълно елиминиране или съществено незаконно ограничаване правото на защита на длъжника, тъй като дори и да не е бил измамен от ЧСИ с изпращането му на ПДИ с подправено съдържание и без приложени към нея заповед за изпълнение и ИЛ; дори и същия да преодолее инфаркта или инсулта, който може да получи с получаването на ПДИ, той вече е оставен без финансов и материален ресурс! ЧСИ вече е наложил възбрани върху имотите му и запори върху банковите му сметки и влогове, както и върху заплата му и други негови вземания. Длъжникът без да е осъден с влязло в сила съдебно решение и без СПН е законно превърнат от свободен гражданин в обезправен и обезпаричен социален труп! Ако няма заделени пари в брой той остава без адвокатска защита, а според действащия ЗПР след като има имоти и пари, на него не му се полага безплатна правна помощ и възможностите на същия да се защити са сведени до минимум и на практика обречени на неуспех!

Чл. 4. (1) КРБ Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.
(2) Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.
Чл. 5. (1) КРБ Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.
(2) Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.
Чл. 7. (1) ЗСВл Всеки има право на справедлив и публичен процес в разумен срок и от независим и безпристрастен съд.
(2) Гражданите и юридическите лица имат право на съдебна защита, която не може да им бъде отказана.

15/ При реализиране нормите на заповедно производство по ГПК, след издаването на заповед за незабавно изпълнение и произтичащото от него изпълнително дело се стига до практическа възможност за узаконени злоупотреби, от които да се причинят огромни вреди.
Заповедното производство може да се заведе от несъществуващо лице ,, както и от подставено безимотно лице представящо се за кредитор. Това е узаконена от ГПК възможност за измами, тъй като съдът по действащия ГПК не е задължен и не прави проверка на самоличността на заявителя Тъй като длъжникът разбира за заведеното срещу него едва след образуването на изпълнителното дело и след наложените върху парите му запори и възбрани върху имотите му, то е напълно възможно мнимият взискател да злоупотреби, като блокиране на парите и имотите във въжен за длъжника момент /примерно предстои животоспасяваща платена операция; предстои покупка на имоти за която е сключен предварителен договор с 10% задатък или важна търговска сделка, или плащане към банка, което ако не бъде направено фирмата ще бъде обявена в несъстоятелност и др.п. Дори и да не бъдат причинени материални вреди, производството може да се използва за разкриване на много важни лични или търговски тайни на нарочения за длъжник, като „законно” се използват обилно предоставените от ГПК правомощия и възможности за ползване на репресия от страна на наетия ЧСИ:
Правомощия на съдебния изпълнител
Чл. 431. (1) ГПК Съдебният изпълнител, ако това е необходимо за изпълнението, може да нареди да се отворят сгради на длъжника и да претърсва неговите вещи, жилище и други помещения.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., бр. 100 от 2010 г., в сила 1.01.2011 г.) Държавните учреждения, общините, организациите и гражданите са длъжни да оказват съдействие на съдебния изпълнител. При поискване полицейските органи са длъжни да окажат съдействие на съдебния изпълнител при възпрепятстване на изпълнението на неговите функции.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г. – изм., бр. 32 от 2009 г., бр. 86 от 2017 г.) Съдебният изпълнител има право на достъп до информация в съдебните и административните служби, в т. ч. органите на Националната агенция за приходите, поделенията на Националния осигурителен институт, на Централния депозитар, на лицата, водещи регистър на държавни ценни книжа, на контролните органи по Закона за движението по пътищата и на други лица, които водят регистри за имущество или разполагат с данни за неговото имущество. Той може да прави справки и да получава сведения във връзка с изпълнението, както и да иска копия и извлечения от документи.
(4) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., изм., бр. 49 от 2012 г.) За информацията по ал. 3, необходима за съответното изпълнително производство, както и за вписване на обезпечителни мерки по него се дължи съответната държавна или местна такса, освен в случаите по чл. 83, ал. 1 и чл. 84. Таксата се заплаща от взискателя и е за сметка на длъжника.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., предишна ал. 4, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) В случаите, когато личното присъствие на длъжника е необходимо и той не се явява, въпреки че е получил призовка за това, съдебният изпълнител може да нареди на полицейските органи неговото довеждане.
(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) При необходимост съдебният изпълнител може да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи спиране от движение на моторно превозно средство, върху което е насочено изпълнение за срок до три месеца.
На практика, чрез узаконените от ГПК възможности за злоупотреба може съвсем реално едно подставено лице-малограмотно и безимотно „законно” да причини огромни, и не само невъзстановими, но и некомпенсируеми имуществени и неимуществени вреди, като ползвайки съда и СИ съсипе живота на всеки гражданин и да унищожи бизнес граден с години и с активи за милиони, като доведе до умишлен банкрут огромно предприятие и да остави без работа стотици негови работници и служители. Тези узаконени от ГПК сериозни опасности от години успешно се реализират и жертвите им се множат!

16/ Специална хипотеза на накърняване правата на трети лица –съсобственици при продажба от СИ на съсобствен недвижим имот.
След като действащия ГПК допуска заявител с неизвестна самоличност в едностранно производство без участието на длъжника, без установяване на обективната истина да получи заповед за незабавно изпълнение ,която е без СПН и ИЛ, и въз основа на тях да образува изпълнително дело, по което СИ да наложи запори и възбрани върху парите и имотите на нищо и не подозиращия мними длъжник. В този случай при продажба от СИ на негов съсобствен недвижим имот се продава неговата идеална част, но в имота се вкарват чужди външни лица /пр. криминално проявени и/или група бездомни клошари/, които могат с поведението си да принудят останалите съсобственици да опразнят имота, което е предпоставка или за завладяване на целия имот по давност или за продажбата му от СИ и изкупуване на целия имот на занижени цени от организатора на узаконената измама. ГПК не предвижда възможност на засегнатите трети лица-съсобственици да оспорват актовете на съда насочени срещу техния съсобственик – мнимия длъжник
Чл. 500. (1) ГПК Когато изпълнението бъде насочено върху съсобствен имот за дълг на някой от съсобствениците, имотът се описва изцяло, но се продава само идеалната част на длъжника.
(2) Имотът може да бъде продаден и изцяло, ако останалите съсобственици се съгласят с това писмено.
При същата ситуация и въз основа на същите узаконени от ГПК възможности за измама може да се придобиват цели или части от търговски дружества:
Изпълнение върху дял от търговско дружество
Чл. 517. (1) ГПК Запор върху дял от търговско дружество се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписванията. Запорът се вписва по реда за вписване на залог върху дял от търговско дружество и има действие от вписването му. Агенцията по вписванията уведомява дружеството за вписания запор.
Така чрез действащите норми на ГПК се създават узаконени възможности за нарушаване на основни конституционни права:
Чл. 17. (1) КРБ Правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона.
(3) Частната собственост е неприкосновена.
Чл. 19. (3) КРБ Инвестициите и стопанската дейност на български и чуждестранни граждани и юридически лица се закрилят от закона.

17/ Законово елиминиране на възможността за реституция на незаконосъобразно продадените от СИ движими вещи на мнимия длъжник.
При образувано изпълнително дело срещу мним длъжник по издадена заповед за незабавно изпълнение, която е издадена без участие на длъжника, без установяване на истината, без доказано неоспорено вземане и без СПН, чрез действащите норми на ГПК – изпълнително производство се дава възможност СИ да продаде на безценица изключително скъпи или важни за мнимия длъжник движими вещи /пр. уникални семейни реликви, бижута или колекция от картини/, при което допи и след време и след много мъки и разходи, мнимия длъжник при узаконеното от ГПК обръщане на доказателствената тежест, да успее да докаже, че нищо не дължи и на никого, то е невъзможно да му се възстановят неправомерно продадените вещи, тъй като противоконституционните разпоредби на ГПК бранят не него-жертвата, а купувачът от СИ, който е съвсем предопределено да е същото или друго подставено лице.
Стабилитет на продажбата
Чл. 482. (1) ГПК Извършената продажба не може да бъде обжалвана или оспорвана по исков ред.
(2) Купувачът на вещта става неин собственик, независимо от това дали вещта е принадлежала на длъжника.
(3) Предишният собственик има право да получи цената, ако не е изплатена по разпределението. Ако тя е изплатена, той има право да иска от взискателите и от длъжника това, което те са получили по разпределението.
(4) Ако взискателят е недобросъвестен, той отговаря пред собственика за причинените му вреди. Във всички случаи взискателят понася разноските по изпълнението.

18/ При реализиране нормите на заповедно производство по ГПК, след издаването на заповед за незабавно изпълнение и произтичащото от него изпълнително дело противоконституционно се нарушава забраната един и същ съдия да не може да участва в разглеждането на делото в различни инстанции.
По действащия ГПК, след като съдът е уважил заявлението и е издал заповед за незабавно изпълнение, но длъжника възражение, заявителят има право да предяви установителен иск. Този иск по действащия ГРК неправилно се завежда пред първоинстанционен РС. Същия РС, който е уважил заявлението и е издал исканата заповед за изпълнение! Тъй като исковото производство произтича от заповедното и е обвързано от неговите пороци, съдиите от същия РС са склонни съзнателно да не забелязвате пороците в предходното заповедно производство и да ги толерират, водени не от изискванията на закона , а от изкривената магистратска солидарност и от принципа „Гарван-гарвану око не вади!” По тези причини исковото производство следва да е подсъдно на Окръжен съда /за София-СГС/
Налице е още по-съществен порок също „узаконен” от действащия ГПК! Тази ИМ с установителен иск в множество случаи се разглежда и от същия съдебен състав, тоест от същия съдия, който вече е постановил издаването на заповед за изпълнение за същото вземане в предходното заповедно производство. По този начин системно се нарушава изискването на чл. 11, ал. 2 ЗСВл.
Чл. 11. (2) ЗСВл. Един и същ съдия не може да участва в разглеждането на делото в различни инстанции.

19/ При реализиране нормите на заповедно производство по ГПК и произтичащото от него изпълнително дело, българските съдилища не изпълняват служебното си задължение да прилагат с приоритет правото на ЕС и задължителните решения на СЕС и действащите в Българи международни актове.
Чл. 4. (1) КРБ Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.
(2) Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.
(3) (Нова – ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Република България участва в изграждането и развитието на Европейския съюз.
Чл. 5. (1) КРБ Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.
(2) Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.
(3) Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършването му.
(4) Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
Чл. 12. (1) ЗСВл Органите на съдебната власт са длъжни да разглеждат и разрешават в съответствие със закона всяко подадено до тях искане.
Този основен и принципен порок водещ до нищожност на множество съдебни актове на националните български съдилища е изложен в отделен пункт по-долу!

20/ Действащия регламент на ГПК-заповедно и изпълнително производство, не е регламентиран срок за завеждане на изпълнително дело, като по този начин създава възможности за узаконени злоупотреби от страна на заявителя-взискател заявителя-взискател може дълго време да изчаква натрупването на лихви върху присъденото му вземане, както и да изчака удобен момент да образува изпълнителното дело, в който незнаещия нищо длъжник да е в изключително тежко лично положение или в много затруднено финансово положение.
Незабавно изпълнение
Чл. 418. (5) (Доп. – ДВ, бр. 50 от 2015 г., изм. и доп., бр. 86 от 2017 г.) Заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист и копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, се връчва от съдебния изпълнител. Съдебният изпълнител незабавно изпраща до съда копие от съобщението заедно с връчените документи с отбелязване на връчването на всеки един от тях

21/ При реализиране правото на защита на длъжника в заповедно производство, за него законно са създадени от ГПК неоснователни спънки и препятствия за длъжника.
21.1. Осуетяване спирането на действията на СИ.
Действащите норми на ГПК облагодетелстват изначално и кардинално богатите кредитодатели, като въвежда общото правило, че обжалването на действията на частния съдебен изпълнител да не спира тяхното действие.
Чрез узаконената невъзможност за реално спиране на изпълнението, действащите норми на заповедно производство по ГПК осуетяват пълноценната защита на длъжника.
При издадена от съда без участието на длъжника, въз основа на представен от заявителя селективно подбран от него документ, без да е установяване на истината, съдът издава не ползваща се със СПН заповед за незабавно изпълнение, въз основа на която СИ блокира имотите и парите на длъжника, с което препятства възможността му да се защити. ГПК предвижда възможност за защита в краткия 14 дневен срок, като спиране на изпълнението може да се допусне срещу представяне на парична гаранция от длъжника със запорираните банкови сметки и вземания…..?!! Но дори и ако длъжникът вземе заем при душманска лихва от незаконно действащи лихвари, внесе гаранцията и съда разпореди спиране на изпълнението, то по действащия ГПК спирането не води до задължение за СИ да вдигне вече наложените обезпечителни мерки (запори и възбрани) и те остават! Така по законен начин длъжникът, след като принудително е задлъжнял още повече не е постигнал нищо. Лавината на неговото финансово задлъжняване е тръгнала и набира скорост, не в аритметична, а в геометрична прогресия и той е предопределен за социален труп, клошар и вечен длъжник!
21.2. Възможностите за оспорване с частна жалба, възражения и по исков път на длъжниците са неоснователно ограничени от кратки и то преклузивни срокове!
При реализиране нормите на заповедно производство по ГПК, след издаването на заповед за незабавно изпълнение и произтичащото от него изпълнително дело противоконституционно е ограничено до минимум правото на длъжника на съдебна защита в изпълнително производство по издадена заповед за незабавно изпълнение.
Член 13 ЕКЗПЧОС Право на ефективно средство за защита
Всеки, чиито права и свободи, предвидени в тази конвенция, са нарушени, трябва да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна национална институция дори и нарушението да е извършено от лица, действащи в качеството си на представители на официалните власти.
Хартата за основните права на ЕС
ЧЛЕН 11-107 Право на ефективно средство на правна защита и право на справедлив съдебен процес
Всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били накърнени, има право на ефективно средство на правна защита пред съд, в съответствие с условията, предвидени в настоящия член.
Заб. Ползвана е прекрасната публикация на Анастас Пунев „Защита на длъжника при проведено изпълнение по обезсилена заповед за незабавно изпълнение”
При издадена заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК възражението на длъжника не спира започнато въз основа на нея изпълнение.
Възражение
Чл. 414. (1) ГПК (Доп. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея. Обосноваване на възражението не се изисква, освен в случаите по чл. 414а.
(2) Възражението се прави в двуседмичен срок от връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван.
Обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение
Чл. 419. (1) ГПК Разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение.
(2) Частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение се подава заедно с възражението срещу издадената заповед за изпълнение и може да се основе само на съображения, извлечени от актове по чл. 417.
(3) Обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение не спира изпълнението.
Спиране на изпълнението
Чл. 420. (1) ГПК Възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1 – 8, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите.
(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Когато в срока за възражение е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, съдът, постановил незабавно изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1.
(3) Определението по искането за спиране може да се обжалва с частна жалба.
Възражението в случая на заповед, издадена въз основа на документ по чл. 417, т. 1-8 ГПК, не би могло да доведе до спиране на изпълнението освен в случаите на чл. 420, ал. 1 in fine ГПК.
Предоставянето на обезпечение обаче в повечето случаи е практически невъзможно за длъжника, тъй като вече СИ е наложил запори върху банковите му сметки, вземания от заплата и други такива, както и възбрани върху имотите му. На практика в масовите случаи по тези причини длъжникът на практика е е лишен от тази възможност да се защити. Поради възможността за налагането на запори и възбрани върху длъжниковото имущество и пари и то още преди изпращането на ПДИ тази законова разпоредба се явява мъртво родена и реално неприложима.
Чл. 419 ГПК създава възможност за длъжника да обжалва разпореждането за незабавно изпълнение, което е отделен акт на съда, наред с издаване на заповедта и на изпълнителния лист, но което в масовите случаи въобще не се издава от съда, което е не само общоизвестен публичен факто ,но е и констатирано безспорно при извършена проверка на СГП и е посочено като констатация в писмото на прокурор Занев!
Тъй като неиздаден съдебен акт /Разпореждането предхождащо заповедта за незабавно изпълнение/ не подлежи на обжалване. По тази причина предвидената в чл. 419 ГПК възможност за длъжника да обжалва разпореждането за незабавно изпълнение също се явява мъртвородена и невъзможна за реализация.
Тъй като в процесуалните разпоредби допустимите за обжалване съдебни актове са изчерпателно посочени и същите са императивни норми е недопустимо разширителното им тълкуване, поради което е недопустимо под правното основание на чл. 419 ГПК да се обжалва ИЛ. По тази причина и съдебната практика приема, че по реда на чл. 419 ГПК не може да се иска обезсилване на издадения изпълнителния лист.
При действащите разпоредби на ГПК се създава съществен проблем и в случаите, в които е било проведено частично или пълно изпълнение върху имуществото на длъжника допреди той да може да се защити, така че да прекрати изпълнителното производство.
Иск за съществуване на вземането
Чл. 422. (1) ГПК (Изм. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4.
(2) Предявяването на иск по ал. 1 не спира допуснатото незабавно изпълнение, освен в случаите по чл. 420.
(3) Ако искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява и се прилага чл. 245, ал. 3, изречение второ.
(4) (Нова – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Обратен изпълнителен лист не се издава, ако искът е отхвърлен поради неизискуемост на вземането.
Възражение пред въззивния съд (Загл. изм. – ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.)
Ако след доброволно плащане и от друга страна – проведено принудително изпълнение претенцията на заявителя ще бъде удовлетворена два пъти, „длъжникът не би следвало да има отделен иск за неоснователно обогатяване, защото това вече би заобиколило преклузията на две негови възможни форми на защита – възражението по чл. 414 ГПК и това по чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. От изложеното следва ,че действащия ГПК поставя в практическа невъзможност длъжника да възстанови неоснователно платената два пъти претенция и създава законови гаранции за неоснователно обогатяване на взискателя-кредитор!?
Действащия ГПК поставя длъжника и в особено неблагоприятно положение, обвързвайки правото му да поиска спиране на изпълнението в прекалено кратки срокове! Това е така, тъй като чл. 419, вр. чл. 420 ГПК не предвиждат самостоятелно искане за спиране на изпълнението, а го обвързват спирането на изпълнението не само от представянето на надлежно обезпечение от длъжника, но обвързва това искане с подаване на частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение и с възражението срещу издадената заповед за изпълнение, което трябва да се направи от длъжника в ненужно краткия двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение. Така по действащия ГПК, човек, на който изневиделица му е обърнат живота с получаването на ПДИ, на който имотите са възбранени, а парите запорирани, трябва в рамките на преклузивния душмански къс срок от 2 седмици да успее да се снабди отнякъде с пари за да спре изпълнението??! Защо ли процъфтяват частните лихвари и хората взиват заеми при ненормално високи лихви?!
Обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение
Чл. 419. (1) ГПК Разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение.
(2) Частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение се подава заедно с възражението срещу издадената заповед за изпълнение и може да се основе само на съображения, извлечени от актове по чл. 417.
(3) Обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение не спира изпълнението.
Спиране на изпълнението
Чл. 420. (1) ГПК Възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1 – 8, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите.

22/ Другото кардинално ограничение е недостъпността на делата по възражение на длъжниците до ВКС, което е недопустим предварителен отказ от правосъдие!
Тълкувателно дело № 4/2013 г., ВКС окончателно и ясно постанови едно от основните ограничения на правото на защита на длъжника: „Въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване.”

23/ В този изключително тежък и стресов за него момент, законът и съдебната практика му вменяват допълнителни ненужни и неоправдани задължения и то под страх от отказ на защитата му. Същия следва след като е подал възражението си в съда, да представи и доказателства, че е спазил 14 дневния преклузивен срок, което съдът може и сам служебно да установи, тъй като възражението се представя пред него?!
Според ГПК и т. 5.а. ТР на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013 г.:
„Съдът следи служебно за спазване на преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 във връзка с чл. 418, ал. 5 ГПК, поради което длъжникът трябва да представи доказателства за спазването му. Ако такива не са ангажирани с възражението, съдът следва да даде указания на длъжника за представянето им или да поиска тези данни от съдебния изпълнител.
Преценката на заповедния съд, че възражението срещу заповедта за незабавно изпълнение е подадено след срока по чл. 414, ал. 2 във връзка с чл. 418, ал. 5 ГПК, следва да е обективирана в разпореждане за връщане на същото. Този съдебен акт подлежи на обжалване с частна жалба от длъжника, тъй като прегражда развитието на производството по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. В хипотезата на чл. 410 ГПК липсва правен интерес от самостоятелна защита срещу тази преценка на заповедния съд, тъй като защитата на длъжника се реализира по реда на чл. 407 ГПК.”

24/ Действащите разпоредби на ГПК-заповедно производство и изпълнителен процес съдържат съществени празноти по основни правни въпроси.
Ако все пак длъжникът е успял да направи чудо и да се защити, с което претенцията е отхвърлена възниква въпросът как ще му се възстановят отнетите пари и имоти?!
Възможно ли е да му се издаде обратен изпълнителен лист за възстановяване на неоснователно отнетото му от СИ? Обезсилването на заповедта не води автоматично до издаване на обратен изпълнителен лист.
Чл. 422, ал. 3 ГПК препраща към процедурата за издаване на обратен изпълнителен лист, уредена в чл. 245, ал. 3, изр. 2 ГПК. Тази възможност обаче е предвидена в случаите, когато искът по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК е бил отхвърлен с влязло в сила решение, каквото в случая не е издадено и е неприложима. За длъжника няма предвидена процедура за сезиране на съда за проведеното принудително изпълнение, тъй като на него му липсва легитимация, тъй като длъжникът не е изобщо страна в това производство и няма записан изричен законов текст за да може да направи такова искане към съда. При липсата на изричен законов текст се налага съдът да извършва служебно правомощия, които не са му предоставени по закон, но съдът нее длъжен да го прави и няма законов ред да бъде задължен за това!
Невъзможно е успешно предявяване на иск с правно основание чл. 45 ЗЗД поради липса на виновно поведение в заявителя – взискател и ищецът-длъжник не може да докаже умисъл на ответника – взискател, а дори да докаже вина не е налице причинна връзка между виновното поведение и вредоносният резултат.
При евентуален иск на длъжника на основание неоснователно обогатяване (чл. 55 и сл. ЗЗД може да се направи възражение, че към момента на принудителното изпълнение то е било основателно. Единствената правна възможност е длъжникът да иска обратно даденото на отпаднало основание, за да се реализира което основанието следва да отпадне, като бъде обезсилено с обратна сила-от момента на неговото възникване. Обратната сила обаче трябва да бъде изрично изведена от конкретна правна норма, каквато в случая ГПК не предвижда!
Едновременно с това НО е неприложимо тъй като съставите на чл. 55 ЗЗД визират случаи, когато е налице връзка между кредитор и длъжник, а тук такава няма, тъй като взискател и длъжник нямат отношение помежду си, а процесуални правоотношения със съдебните органи, а разместването на ценностите е извършено от съда и СИ.
При предявяване на иска на длъжника на основание субсидиарния състав на чл. 59 ЗЗД обаче длъжникът ще може да получи само по-малката стойност измежду своето обедняване и обогатяването на кредитора, ако съдът не отхвърли иска на база на неговата субсидиарност, като приеме, че длъжникът има друг път на защита.
Безпорният извод е, че ГПК не само създава изцяло неравностойно положение, ката толерира заявителя – взискател и му предоставя узаконени възможности за облагодетелстване и злоупотреби, за сметка осакатяване правата на защита на длъжника, но и препятства правото му да получи отнетото му при доказана неоснователност и/или незаконност на претенцията на заявителя-взискател.

25/ Непълнотите и неяснотите на ГПК-Заповедно производство и изпълнителен процес се допълват чрез ТР на ВКС в нарушение на КРБ.
25.1. Празнотата в ГПК-Заповедно производство и изпълнителен процес по основни правни въпроси на тези производства е видно от въпросите, които се поставят в ТР на ВКС:
= Въпроси поставени в ТР № 4/2013 ГОД. /постановено на 18.06.14 год. от ОСГТК НА ВКС/
1. Задължен ли е съдът при констатирана нередовност на заявлението по чл. 410, ал. 2 ГПК съобразно с изискванията по чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл. 128, т. 1 и т. 2 ГПК да дава указания на заявителя за поправянето му.
2а. Отговаря ли на изискванията по чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК заявление за издаване заповед за изпълнение на частично вземане за парична сума, чийто общ размер е над 25 000 лв.
2.б. Отговаря ли на изискванията по чл. 410, ал. 2 вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 и по чл. 417 ГПК, когато в заявлението не са подробно посочени обстоятелствата, от които произтича вземането, но същите могат да се извлекат от представените към заявлението документи.
3. Съдът, издал заповедта за изпълнение, разполага ли с правомощието да я обезсили извън изрично уредената хипотеза по чл.415, ал.2 ГПК, а именно в случаите по чл.411, ал.1 и ал.2 ГПК.
3.а. По въпроса за местната компетентност на заповедния съд, когато при връчване на заповедта съдът установи, че същата е издадена срещу длъжник с постоянен адрес или седалище в района на друг съд.
3.б. По въпроса за правомощията на съда да обезсили издадената заповед за изпълнение в случаите по чл. 411, ал. 2, т. 3 и т. 4 ГПК.
4.а. Налице ли са основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 и т. 3 ГПК за вземания, произтичащи от неизпълнение на поети с договор задължения.
4.а. По въпроса относно допустимостта да се издаде заповед за незабавно изпълнение за законната лихва върху вземането за периода след подаване на заявлението.
4.б. Налице ли са основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК срещу поръчителя, ако съдът констатира от документите към заявлението, че към датата на подаването му е изтекъл срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД.
4.в. Налице ли са основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 5 ГПК, ако в извлечението от регистъра на особените залози не е удостоверено пристъпването към изпълнение.
4.г. Налице ли са основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение във всички хипотези на чл. 417 ГПК – по заявление или срещу правоприемниците на посочените в документа кредитор, съответно длъжник.
4.д. Налице ли са основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК, ако в записа на заповед е направена добавка относно наличието на каузално правоотношение.
5.а. Как следва да процедира съдът при подадено възражение от длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК, ако длъжникът не е представил доказателства за спазване на срока по чл. 414, ал. 2 вр.чл. 418, ал. 5 ГПК.
5.б. Как следва да процедира съдът при подадено възражение от длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК, ако заявените възражения от длъжника са неясни в частта относно оспореното основание или размера на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение.
= Въпроси поставени в ТР 2/2013 от 26 юни 2015 год. По т.д. № 2 по описа за 2013 г.
1. С кое действие принудителното изпълнение се насочва върху имущество на длъжника? Допустимо ли е налагането на запор или възбрана върху несеквестируема вещ? Кое изпълнително действие нарушава несеквестируемостта и трябва ли то да е предприето, за да упражни длъжникът правото си на жалба? До кой момент длъжникът може да упражни чрез жалба правото си на закрила поради несеквестируемост на вещта, върху която е насочено изпълнението?
2. Допустимо ли е насрочването на публична продан на имущество на длъжника, когато при налагането на запора или възбраната има данни за други наложени запори или възбрани върху същото имущество? Кои са предпоставките районният съд да разреши извършването на продан за изпълнение на вземането на последващия взискател и кои са основанията за отказ?
3. Обхваща ли наложеният запор върху трудово възнаграждение или друго възнаграждение за труд, както и върху пенсия вземането на длъжника от третото задължено лице до размера на минималната работна заплата.
4. Районният съд по местоизпълнението или съдебният изпълнител назначава особен представител на длъжника, ако при пристъпването към изпълнение той има регистриран постоянен и настоящ адрес, но не може да бъде намерен там нито може да се намери лице, което е съгласно да получи съобщението и длъжникът не се е явил да го получи в указания двуседмичен срок.
5. Кои кредитори, в чиято полза е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана се считат присъединени взискатели, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението?
6. Ползват ли се с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД разноските по изпълнителното дело на първоначалния взискател, в т.ч. тези за адвокатско възнаграждение; разноските, в т.ч. тези за адвокатско възнаграждение и такси на първоначалния взискател в производството по издаване на изпълнителния лист; разноските на присъединените взискатели.
7. В какъв ред се удовлетворява вземането, обезпечено с ипотека, вписана след вписването на възбрана върху имота.
8. Кои действия на съдебния изпълнител, страните и другите участници в изпълнителното производство са част от наддаването и надлежното им извършване подлежи на проверка по жалба срещу постановлението за възлагане?
9. Нова оценка или нова начална цена определя съдебният изпълнител по искане на взискател, след като и новата продан с начална цена 80 на сто от предходната е обявена за нестанала?
10. Откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал.1, б.”д” ГПК отм.).
11. Ако взискателят не е внесъл авансово дължима такса, допустимо ли е частният съдебен изпълнител да събере тази такса от длъжника? Опорочено ли е изпълнителното действие поради невнасянето от взискателя на авансово дължимата такса за него? Съставлява ли дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 67 ЗЧСИ несъбирането от частния съдебен изпълнител на авансово дължимата такса?
12. Кога се погасява по давност дисциплинарната отговорност на частния съдебен изпълнител по чл. 69 ЗЧСИ, когато наказанието не е наложено в давностния срок или когато председателят на дисциплинарната комисия не е сезиран в този срок?
13. Секвестируеми ли са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по запорираната сметка постъпват плащания по частично или пълно несеквестируеми вземания на длъжника или други вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение?
С разпореждане от 03.06.2014 година на Председателя на Върховния касационен съд в предмета на тълкувателното дело по искане на Омбудсмана на Република България на основание чл. 125 ЗСВ е включен въпросът:
14. Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.) представлява ли предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в” ЗЗД?
25.2. Конкретни примери за допълването на ГПК-Заповедно и изпълнително производство с ТР на ВКС.
• ТР № 4/2013 ГОД. /постановено на 18.06.14 г. от ОСГТК НА ВКС/
• ТР № 1 от 28.12.2005 г. по тълк. д. № 1/2004 г., ОСТК на ВКС, докладчик съдията Кръстьо Яначков – По някои въпроси на производството по издаване на изпълнителен лист въз основа запис на заповед
• ТР 2/2013 от 26 юни 2015 год. Т.д. № 2 по описа за 2013 г.
Така например по гореизложения основен въпрос за възстановяване на длъжника на неоснователно отнетите му пари и имоти от СИ след отмяна заповедта за изпълнение, ГПК бе допълнен с разрешенията дадени в ТР на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г., което регламентира липсващите в ГПК разполедби за издаване на обратен изпълнителен лист в полза на длъжника!
В същото ТР на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013 г., ВКС окончателно и ясно постанови едно от основните ограничения на правото на защита на длъжника: „Въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване.”
В ТР на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013 г., но след огромна забава, през което време бяха съсипани множество граждани и ЮЛ, ВКС защити законните права на длъжниците -кредитополучатели срещу банките-кредитори, като даде отговор на изключително важния въпрос за почти всички дела свързани с банкови кредити, като постанови: „В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.”
Не ни е известно обаче, някой от съсипаните граждани или ФЛ, осъдени със съдебни решения постановени в периода от влизане в сила на ГПК-заповедно производство до постановяване на ТР на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013 г., ВКС да е получил обратно незаконосъобразно отнетите му пари и имоти!
С решението си от 26.06.2015 г. ВКС прие, че е допустимо до бъде наложен запор или възбрана върху несеквестируема непотребима вещ на длъжника и да бъде направен опис на такава, като не е допустимо да се запорират и възбраняват единствено несеквестируеми потребими вещи.
ВКС допусна налагането на запор върху частично несеквестируемо вземане на длъжника.
ВКС прие, че длъжникът може да упражни право на жалба едва след като запорът и възбраната върху несеквестируема му вещ са наложени от СИ, като жалбата трябва да бъде подадена в необосновано краткия едноседмичния срок от връчването на съобщението за наложения запор върху изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху което не се допуска принудително изпълнение, а когато запорът не е съобщен на длъжника или е наложен върху частично несеквестируемо вземане – от узнаването, че третото задължено лице е платило на съдебния изпълнител или отказва да плати на длъжника поради наложения запор“. Пропускането на срока осуетява отмяната на наложения запор като изпълнително действие. Пак в този ненормално кратък срок според ВКС „длъжникът може да упражни чрез жалба правото си на закрила поради несеквестируемост на вещ, върху която е насочено изпълнението до изтичането на едноседмичния срок от връчването на съобщението за насрочване на проданта“. Пропускането на срока осуетява отмяната на запора или публичната продан като изпълнителни действия.
Още по-душмански къс е тридневния срок в който длъжникът може да обжалва разпределението на получените от продажбата на вещите и имотите му суми на основание тяхната несеквестируемос?!
Едва в това ТР ВКС даде тълкуване , което се противопостави на ширещите се злоупотреби на СИ да налагат запори върху пари на длъжника накърняващи размера на МРЗ: „Какъвто и да е източникът на дохода, абсолютно несеквестируемата част е еднаква за всички длъжници – минималната работна заплата.”
Пак едва в това ТР се даде отговор и на друг кардинален въпрос, неуреден вдействащия ГПК, което се използваше срещу длъжниците и на огромна част от тях незаконно бяха причинени съществени вреди:
„Не всички разноски по изпълнителното дело на първоначалния взискател се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. С такова право се ползват и в първия ред на специалните привилегии се включват разноските на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят. В този ред може да бъдат включени и разноските на първоначалния взискател за образуване на изпълнителното дело и за възнаграждение на един адвокат. Разноските на първоначалния взискател за обезпечението на иска срещу длъжника чрез налагане на запор или възбрана върху събраното вземане или осребрената вещ, постъпленията, от които се разпределят, се ползват с привилегия, но когато в разпределението участват присъединени кредитори със специална привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 2, 3 и 4 ЗЗД, разноските се включват след тях – в реда преди първата по ред обща привилегия; а когато в разпределението участват и кредитори с привилегия по чл. 16, ал. 3 ЗОЗ – преди техния ред“, заявява ВКС.
Едва в него ВКС прогласи, че не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване разноските за други, реализирани по искане на първоначалния взискател изпълнителни способи, нито разноските, направени от него за изпълнителни способи, които не са приложени. Както и тези за адвокатско възнаграждение в производството по издаване на изпълнителния лист. „Не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД никакви разноски на присъединени взискатели, освен тези по исковете по чл. 134 и чл. 135 ЗЗД, когато са направени от тях. Тези разноски се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД и когато са направени от първоначалния взискател; но когато в разпределението участват заложни и ипотекарни кредитори, на които оспорените с иск сделки не са противопоставими поради поредността на учредяването на залога или ипотеката, както и други присъединени кредитори със специална привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 3 и 4 ЗЗД, те се включват след тях – в реда преди първата по ред обща привилегия; а когато в разпределението участват и кредитори с привилегия по чл. 16, ал. 3 ЗОЗ – преди техния ред“, обясняват върховните съдии.
Пак в това ТР на ВКС и пак огромно закъснение и след незаконно причинени на длъжниците огромни вреди, в т. 13 ВКС защити несеквестируемите вземания на длъжниците: „Несеквестируеми са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по сметката постъпват само плащания по пълно несеквестируеми вземания и/или вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение. Наложеният запор върху сметка на длъжника в банка не обхваща несеквестируемата част от трудовото възнаграждение за съответния месец или другото възнаграждение за труд за съответния период, както и върху пенсията за съответния месец“, В него ВКТС прие, че когато по сметка на длъжника, наред с постъпленията от вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение, постъпват и други плащания, изпълнението върху наличността по такава сметка е недопустимо само над общия размер на секвестируемите постъпления.
Колко са били случаите от преди постановените с голяма забава ТР на ВКС, колко пари са били незаконно събрани от СИ и колко длъжници са били ощетени незаконно: стотици, хиляди, десетки хиляди? Колко? И защо бе приет този непълен и неясен ГПК, в явно несъответствие с КРБ и правото на ЕС? Приемането в този му вид на заповедното и изпълнителното производство лобистко изпълнение на поръчка ли бе?

25.3. Несъгласие на голяма част от съдиите на ВКС с текстовете на тези ТР на ВКС.
1/ Несъгласие и особени мнения по ТР 2/2013 от 26 юни 2015 год. Т.д. № 2 по описа за 2013 г.
-Особено мнение по т. 2 от ТР № 2/2013
Т. 2. Допустимо ли е насрочването на публична продан на имущество на длъжника, когато при налагането на запора или възбраната има данни за други наложени запори или възбрани върху същото имущество? Кои са предпоставките районният съд да разреши извършването на продан за изпълнение на вземането на последващия взискател и кои са основанията за отказ?
• Съдия Борислав Белазелков
• Съдия Светла Цачева
• Съдия Теодора Нинова
• Съдия Албена Бонева
-Особено мнение по т. 5 от ТР № 2/ 2013 г. ОСГТК на ВКС
Т.5. Кои кредитори, в чиято полза е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана се считат присъединени взискатели, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението?
• Съдия Геника Михайлова
• Съдия Светлана Калинова
• Съдия Мария Славчева
• Съдия Радостина Караколева
• Съдия Бранислава Павлова
• Съдия Емануела Балевска
-Особено мнение по т.7. по ТД №2/2013г. ОСГК ТК на ВКС.
т. 7. В какъв ред се удовлетворява вземането, обезпечено с ипотека, вписана след вписването на възбрана върху имота.
• Съдия В. Райчева
• Съдия Л. Богданова
-Особено мнение по т. 9 от Тълкувателно решение № 2/2013
Т. 9. Нова оценка или нова начална цена определя съдебният изпълнител по искане на взискател, след като и новата продан с начална цена 80 на сто от предходната е обявена за нестанала?
• Съдия Борислав Белазелков
• Съдия Теодора Нинова
• Съдия Светла Цачева
• Съдия Геника Михайлова
• Съдия Албена Бонева
• Съдия Боян Цонев
• Съдия Гълъбина Генчева
• Съдия Таня Митова
-Особено мнение по т.10 на решението по тълк.д. № 2/2013 год.
10. Откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал.1, б.”д” ГПК отм.).
• Съдия Дария Проданова
• Съдия Тотка Калчева
• Съдия Вероника Николова
• Съдия Ваня Алексиева
• Съдия Емил Марков
• Съдия Диана Хитова
• Съдия Снежанка Николова
• Съдия Таня Райковска
• Съдия Емануела Балевска
-Особено мнение по т. 11 от Тълкувателно решение № 2/2013г.
Т.11. Ако взискателят не е внесъл авансово дължима такса, допустимо ли е частният съдебен изпълнител да събере тази такса от длъжника? Опорочено ли е изпълнителното действие поради невнасянето от взискателя на авансово дължимата такса за него? Съставлява ли дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 67 ЗЧСИ несъбирането от частния съдебен изпълнител на авансово дължимата такса?
• Съдия Борислав Белазелков
• Съдия Светла Цачева
• Съдия Дияна Ценева
• Съдия Албена Бонева
• Съдия Бонка Дечева
• Съдия Илияна Папазова
• Съдия Таня Митова
• Съдия Светла Димитрова
• Съдия Светлана Калинова
• Съдия Диана Хитова
2/ Несъгласие и особени мнения по ТР № 4/2013 год. /постановено на 18.06.14 год от ОСГТК НА ВКС/
-Особено мнение по т. 2. б., изреч. 2 и т. 10. б., изреч. Последно Съдии:
• Боян Цонев:
• Ваня Алексиева: т. 10б
-Особено мнение към т.5в
• Съдия В. Райчева
• Съдия Л. Богданова
-Особено мнение по т.8 от ТР 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС
• Съдия Емануела Балевска
• Съдия Бранислава Павлова: т. 8, т.11 „б”
• Съдия Веселка Марева: т. 8
• Съдия Веска Райчева: т. 11 „б”
• Съдия Бонка Дечева: т. 8
-Особено мнение по т. 1, т. 3.б., т. 4.а, 4.б., 4.в., 4.г.,т. 5.а., 5.г., т. 8, т. 9, т. 10.а., т. 13, т.14, и т. 18
-Особено мнение по т. 1. от тълкувателното решение Съдии:
• Борислав Белазелков:
• Светла Цачева:
• Марио Първанов:
• Гълъбина Генчева:
• Албена Бонева:
• Здравка Първанова:
• Теодора Нинова:
• Теодора Гроздева:
-Особено мнение по т. 3.б. от тълкувателното решение Съдии:
• Борислав Белазелков:
• Светла Цачева:
• Веска Райчева:
• Албена Бонева:
• Теодора Нинова:
• Теодора Гроздева:
-Особено мнение по т. 4.а. от тълкувателното решение Съдии:
• Борислав Белазелков:
• Светла Цачева:
• Теодора Нинова:
-Особено мнение по т. 4.б. от тълкувателното решение Съдии:
• Борислав Белазелков:
• Светла Цачева:
• Теодора Нинова:
-Особено мнение по т. 4.г. от тълкувателното решение Съдии:
• Борислав Белазелков:
• Светла Цачева:
• Теодора Нинова:
-Особено мнение по т. 5.а. от тълкувателното решение Съдии:
• Борислав Белазелков:
• Светла Цачева:
• Теодора Нинова:
-Особено мнение по т. 5.г. от тълкувателното решение Съдии:
• Борислав Белазелков:
• Светла Цачева:
• Веска Райчева:
• Албена Бонева:
• Теодора Нинова:
• Теодора Гроздева:
-Особено мнение по т. 8. от тълкувателното решение Съдии:
• Борислав Белазелков:
• Светла Цачева:
• Албена Бонева:
• Марио Първанов:
• Росица Божилова:
• Боян Цонев:
• Гълъбина Генчева:
• Надя Зяпкова:
• Емилия Василева:
• Здравка Първанова:
• Теодора Нинова:
• Теодора Гроздева:
В т. 9. от тълкувателното решение Съдии:
• Борислав Белазелков:
• Светла Цачева:
• Албена Бонева:
• Теодора Нинова:
-Особено мнение по т. 10.а. от тълкувателното решениеСъдии:
• Борислав Белазелков:
• Светла Цачева:
• Теодора Нинова:
• Теодора Гроздева:
-Особено мнение по т. 13. от тълкувателното решение Съдии:
• Борислав Белазелков:
• Светла Цачева:
• Албена Бонева:
• Теодора Нинова:
• Теодора Гроздева:
-Особено мнениепо т. 14. от тълкувателното решение Съдии:
• Борислав Белазелков:
• Теодора Нинова:
• Светла Цачева:
• Боян Цонев:
• Гълъбина Генчева:
• Албена Бонева:
• Теодора Гроздева:
-Особено мнениепо т. 18. от тълкувателното решение Съдии:
• Борислав Белазелков:
• Светла Цачева:
• Теодора Нинова

25.4. Несъгласие с тези ТР на ВКС отстрана на другия върховен съд – ВАС.
Тези ТР на ВКС, с които на практика в несъответствие с КРБ се допълва ГГПК обаче не се приемат от Върховния административен съд /ВАС/ в неговите решения, с което на практика в България се въвежда двоен стандарт в парвораздаването в зависимост оттова, кой съд е правораздавал?!!:
„Наложи се съвместно тълкувателно дело, защото ВАС не признава тълкувателно решение на ВКС. Противоречието между двете върховни съдилища е по въпроса прекъсва ли поканата за доброволно изпълнение давността” 13 март 2017, 11:37 | Правен свят http://legalworld.bg/60543.vas-ne-priznava-tylkuvatelno-reshenie-na-vks.html
„…26 юни 2015 г., когато Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС) излезе с тълкувателно решение. С него се прие, че с изпращането и връчването на поканата давността не спира, тъй като те не са изпълнителни действия.
Във Върховния административен съд (ВАС) обаче са на друго мнение и продължават да го поддържат и след тълкувателното решение на ОСГТК на ВКС. Това е установила председателката на Висшия адвокатски съвет (ВАдС) Ралица Негенцова и е сезирала председателите на двете върховни съдилища Лозан Панов и Георги Колев с предложение да бъде прието съвместно тълкувателно решение по въпроса.
Новото съвместно тълкувателно дело на Гражданската и Търговската колегии на ВКС и двете колегии на ВАС вече е образувано под №1 за 2017 г. „

26/ Заключение за пороците на ГПК-Заповедно производство и изпълнителен процес.
По описания начин ГПК в действащите му разпоредби- заповедно производство и изпълнителен процес се заобикаля КРБ, правото на ЕС и задължителните решения на СЕС и дори от принципите заложени в самия ГПК, с което се създават законови предпоставки за буквалното съсипване, не само на български граждани, но и на пребиваващи се в България чужденци и на местни и чужди ЮЛ! Празнотите на ГПК противоконституционно бяха допълнени в ТР на ВКС, които освен това допълнително ограничиха правото на защита на длъжника, а в частта си в която бяха от полза на длъжниците бяха много, много закъснели!
Ето и становището, не на пострадалите и жертвите, а на обективни именити юристи:
„Заповедните производства се асоциират с репресивно и силово принудително преразпределение на имуществото, съчетано с продан на ниска цента. Това формира у гражданите чувство за несправедливост и неудовлетвореност от този институт на гражданското съдопроизводство. Липсват гаранции за призоваването и не само. Затова именно е необходимо законодателят да помисли за промяна в разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ГПК, която да осигури равнопоставеност на страните при връчването на призовки и съобщения” Цитата е на Марин Киров в ползваната тук негова студия „Заповедното производство по ГПК и актуалната тълкувателна практика на върховния касационен съд. европейска заповед за плащане.” Posted on ноември 12, 2015 by Европейски институт за държавата и правото
=Действащия ГПК-заповедно производство и изпълнителен процес водят до пълна неравнопоставеност на заявителя – взискател и длъжника, което е недопустима форма на узаконена дискриминация, както и до злоупотреби с ползването на съда и СИ за незаконни и користни цели.
Чл. 6. (1) КРБ Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
Чл. 57. (1) КРБ Основните права на гражданите са неотменими.
(2) Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други.
= Действащия ГПК-заповедно производство и изпълнителен процес водят до узаконени възможности за узаконено отнемане правото на собственост на длъжника и продажбата му на безценица.
Чл. 17. (1) КРБ Правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона.
(3) Частната собственост е неприкосновена.
= Предприеманите мерки, предимно с решения на ВКС, целящи запълване пропуските в ГПК са ненавременни, непълни, неефективни и в нарушение на КРБ:
„По повод иск на съсипан длъжник по изпълнително дело на ЧСИ, образувано въз основа на заповедно производство и продадени на безценица имоти с Определение от 8 май 2015 г. по гр. дело № 1867/2015 г. Върховният касационен съд (ВКС) за първи път прие, че исковете срещу държавни институции за вреди, причинени от техни актове, действия и бездействия, противоречащи на правото на ЕС, ще бъдат разглеждани от националните съдилища по процесуалния ред на ЗОДОВ.”
= ИЗВОД:
Налице е дадена от закона възможност за „узаконени” злоупотреби, като едно лице, което няма никакво имущество и доходи въз основа на неверни твърдения и неверни доказателства може да образува заповедно производство, по което да се снабди с ИЛ и да запорира имоти и пари за милиони на нищо не знаещ и нищо не дължащ гражданин или дружество и да му съсипе живото или да унищожи бизнес за милиони граден с десетилетия, като доведе неоснователно фирмата до умишлен фалит!? Длъжникът може и да не разполага със средствата за спиране на изпълнението. Чл. 432, т. 1 ГПК гласи, че: „Изпълнителното производство се спира: 1. от съда в случаите по чл. 245, ал. 1 и 2, чл. 309, ал. 1, чл. 397, ал. 1, т. 3, чл. 438 и 524”, т.е. срещу надлежно обезпечение. Настоящата уредба на чл. 404, ал. 1, предл. 3 ГПК лишава вероятния длъжник от защитата, която уредбата на допускането на предварителното изпълнение, съдържаща се в чл. 242-245 ГПК, му дава.
И накрая може да не носи нито имуществена отговорност – поради липса на имоти и доходи, а може и да не носи и никаква наказателна отговорност, ако е подбрано лице с психически отклонения, а такива съчетания на хора хем без имоти и доходи и хем с психически отклонения има предостатъчно, тъй като повечето клошари в България са именно такива!?
Налице е съществено отклонението от общите правила на предварителното изпълнение по ГПК, което е в явно противоречие с основните принципи заложени в него!
По темата в медиите и интернет има множество публикации:
„Важно за всеки! Коварна схема! Ето как могат да ви превърнат в длъжници, без да знаете” http://bulgaria365.info/?p=262885
„Българско НПО подаде жалба до ЕК срещу практика за събиране на дългове” https://www.actualno.com/business/bylgarsko-npo-podade-jalba-do-ek-sreshtu-praktika-za-sybirane-na-dylgove-news_590930.html
https://www.actualno.com/business/bylgarsko-npo-podade-jalba-do-ek-sreshtu-praktika-za-sybirane-na-dylgove-news_590930.html
https://www.actualno.com/business/bylgarsko-npo-podade-jalba-do-ek-sreshtu-praktika-za-sybirane-na-dylgove-news_590930.html

Б/ Подробно изложение на пороците и основанията за несъответствие с принципите на ГПК, нормите на КРБ, правото на ЕС и решенията на СЕС

I.. Противоречие на заповедното производство на основните принципи на ГПК.

I.1. Незаконосъобразно лишаване на неучастващия в заповедното производство длъжник от правото му да получи правосъдие от безпристрастен и независим съд определен съобразно закона.
Правото произтича от КРБ и ЕКЗПЧОС, като е регламентирано в чл. 9 ЗСВЛ. Процесуална гаранция за същото е правото на страната да направи отвод на съда, което производство е регламентирано в чл. 22, 23 и 24 на ГПК.
Основания за отвод
Чл. 22. (1) ГПК Не може да участва като съдия по делото лице:
1. което е страна по делото или заедно с някоя от страните по делото е субект на спорното или свързано с него правоотношение;
2. което е съпруг или роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на някоя от страните или на неин представител;
3. което живее във фактическо съпружеско съжителство със страна по делото или с неин представител;
4. което е било представител, съответно пълномощник, на страна по делото;
5. което е взело участие при решаване на делото в друга инстанция или е било свидетел или вещо лице по делото;
6. относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие.
(2) Съдията е длъжен сам да се отстрани в случаите по ал. 1, т. 1 – 5, а когато не приеме отвода по ал. 1, т. 6, да обяви обстоятелствата.
Процедура по отвода
Чл. 23. (1) ГПК Отстраняване може да поиска всяка от страните в заседанието, след като е възникнало или е станало известно основанието за отстраняване.
(2) Съдът решава въпроса за отстраняването при участие на съдията, за когото е направено искането.
(3) Ако поради отстраняване на съдии разглеждането на делото в съответния съд е невъзможно, горестоящият съд постановява изпращането му за разглеждане в друг равен съд.
Отвод на други длъжностни лица
Чл. 24. ГПК На основанията по чл. 22, ал. 1 може да бъдат отстранени прокурорът и съдебният секретар.
При воденето на съдебни дело в България имената на съдиите не се обявяват на информационните табла в съдилищата, като в почти всички текста на изписвания по време на съдебното заседание съдебен протокол не е известен на страните и те научават кой е бил съдията който е гледал делото едва от текста на съдебния акт. Съдиите не декларират безпристрастността си към страните по делото и много често съдии, които са заемополучатели към банки-страни в съдебните процеси водят техни дела и постановяват съдебни решения.
В Заповедното производство по ГПК длъжникът, който не се призовава, не участва и въобще не знае за това производство е лишен от правото си да провери дали съдът който ще се разпорежда със съдбините му отговаря на гореизброените основни конституционни и законови изисквания, като е лишен и от правото си да направи отвод на същия. Възползвайки се от това процесуално извращение в заповедни производства по ГПК масово „правораздават” съдии, които са длъжници на банки и в особени отношения с монополни дружества. След като едната страна –длъжникът е „законово” елиминиран от участие в процеса, нищо не гарантира, че съдията не е в роднински отношения със заявителя или в други такива предвидени в закона, забраняващи участието му като съдия по делото!

I.2. Процесуален регламент на заповедното производство в ГПК.
Горните пороци и явни противоречия с основните принципи на НПК се установяват безспорно и от мястото в ГПК , в което е разположена правната уредба на същото: Глава тридесет и седма „Заповедно производство”, чл. 410 и сл. е разположена в ЧАСТ ПЕТА „Изпълнително производство”, след ДЯЛ ПЪРВИ „Общи положения” и Глава тридесет и шеста „Издаване на изпълнителен лист”, започващи от Чл. 404 и сл. на ГПК
От това разположение в структурата на ГПК е видно ,че законодателя, го приема не като част на съдебното производство, а като част на самото изпълнително производство, което е последващо в хронологичен ред, но е взето предвид, че то е явно предопределено и неотменимо при всички случаи, каквито и да е защити да успее за реализира длъжника /ако въобще успее да реализира която и да е от тях поради създаването на законни възможности за тяхното практическо ограничаване и елимирани/ то обезателно ще се стигне до изпълнително производство! Такава изначална предопределеност развоя на процесуалните действия е безспорно показателна не само за несъответствието на основните принципи на гражданския процес заложени в ГПК, но и за нарушение на основни граждански права гарантирани от КРБ, Правото на ЕС , решенията на СЕС и международните договори приети от РБ!

I.3. Незаконосъобразно незачитане на основни процесуални принципи в Заповедното производство и изпълнителен процес по ГПК.
Със заповедно производство на ГПК са нарушени основните начала и принципи прогласени от самия ГПК в :Глава втора „ОСНОВНИ НАЧАЛА”:
=Принципът на Законност от Чл. 5 ГПК, тъй като при издаването на заповед за незабавно изпълнение съдът извършва само формална проверка на представените от заявителя доказателства, което не му позволява да изпълни задължението си да „…разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви – според общия им разум. При липса на закон съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала.
Чл. 5. ГПК Съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви – според общия им разум. При липса на закон съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала.
=Принципът на Състезателно начало от Чл. 8 ГПК, който е изцяло елиминиран в Заповедното производство по ГПК, което се провежда не само без участието, но и без знанието на длъжника.
Чл. 8. (1) ГПК Всяка страна има право да бъде изслушана от съда, преди да бъде постановен акт, който има значение за нейните права и интереси.
(2) Страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях.
(3) Съдът осигурява възможност на страните да се запознават с исканията и доводите на насрещната страна, с предмета на делото и неговото движение, както и да изразят становище по тях.
=Принципът на Равенство на страните от Чл. 9 ГПК, който също е изцяло елиминиран в Заповедното производство по ГПК, което се провежда не само без участието, но и без знанието на длъжника.
Чл. 9. ГПК Съдът осигурява на страните равна възможност да упражняват предоставените им права. Той прилага закона еднакво спрямо всички.
=Принципът на Установяване на истината от Чл. 10 ГПК, който е неприложим след като заповед за изпълнение се издава по едностранно заявена от едната страна фактология и по селективно представени от заявителя доказателства.
Чл. 10. ГПК Съдът осигурява на страните възможност и им съдейства за установяване на фактите, които са от значение за решаването на делото.
=Принципът на Публичност и непосредственост от Чл. 11 ГПК, който също е изцяло елиминиран в Заповедното производство по ГПК, което се провежда не само без участието, но и без знанието на длъжника
Чл. 11. ГПК Разглеждането на делата става устно в открито заседание, освен ако в закон е предвидено това да стане в закрито заседание.
Елиминирани са и произтичащите от този принцип две основни начала на гражданския процес:
• устност и
• непосредственост,
регламентирани в Глава единадесета „ПРОЦЕСУАЛНИ ДЕЙСТВИЯ НА СТРАНИТЕ”
Форма
Чл. 100. ГПК Страните извършват процесуалните действия устно в съдебно заседание. Процесуалните действия извън съдебно заседание се извършват в писмена форма.
Нередовност на процесуалното действие
Чл. 101. (1) ГПК Съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия. Той указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, като определя срок за поправката
=Принципът от Чл. 12 ГПК за постановяване на съдебните актове въз основа на обективно изградено в съдията Вътрешно убеждение, който също е неприложим, след като съдът извършва само формална преценка за външна редовност на представените от заявителя доказателства, без да проверява и установява тяхната истинност.
Чл. 12. ГПК Съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение.
В случая при заповедното производство този принцип е елиминиран от текста на самия ГПК, който предвижда само повърхностна формална проверка:
Незабавно изпълнение
Чл. 418.(2) ГПК Изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

I.4. Незаконосъобразно толериране на банки и монополисти –доставчици на комунални услуги в производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 418 ГПК по отношение извършваната от съда служебна проверка.
В РБ банките използват системно заблуждаващи реклами с подвеждащо съдържание, разпространявани по медии, билбордове, транспортни средства на градския транспорт, печатни издания. Вследствие на заблудите за „Безлихвени заеми” „Заеми при привилегировани условия” и др.п. множество хора бяха подведени да сключат банкови заеми при изначално въвеждане в заблуждение. Банките в РБ често поставят като условие за отпускане на кредит на търговски дружества / ЕООД и ООД/, същия да се подпише и от едноличния собственик на капитала, съответно от съдружника и/или от трети лица, които да отговарят солидарно с ЮЛ за връщането на кредита. По този начин се заобикаля начина на регистрация и на дейност на дружеството, като от ограничена, отговорността се превръща в неограничена и вместо дружеството за връщането на дълга носят отговорност ФЛ.
В договорите за банков кредит банките включват допълнителни неустойки, често прикрити под наименования за различни видове такси, които да прехвърлят риска от промените на кредитните пазари от банката на кредотополучателя, както и да им дадат право при предсрочно прекратяване на договора за кредит да получат недължимо им се и противозаконно обезщетение, надхвърлящо значително допустимото от закона такова.
Честа незаконна практика е банките едностранно да обявявагт договора за предсрочно изискуем, за което да не уведомяват длъжника и третите солидарно отговорни лица, като без тяхно знание и съгласие начисляват допълнително наказателни неустойки и лихви.
Често на типовите договори за банков кредит по диагонал на страниците е изписан с едри букви текста „Секретно”, което потвърждава факта, че банките не разрешават на своите клиенти да изнасят текста на договора преди подписването му извън банката за да го обсъдят на спокойствие или да се консултират с адвокати. Въпреки, че изписването на този текст е видим на представения на съда договор за банков кредит и анекси към него, въпреки безспорния извод, че такива договори и анекси са изцяло опорочени, съдиите се правят, че не са го видели и издават исканите от банките заповеди за изпълнение и изпълнителни листа.
Друга порочна практика е изискването от банките, като условие за отпускането на кредит, за дължимите се суми да се издаде запис на заповед, не от ЮЛ кредитополучател, а от ФЛ, което носи пълна имуществена отговорност за сумата по записа на заповед. Така банките на практика се презастраховат, като освен длъжник – заемополучателя са снабдяват чрез принуда и с длъжници – ФЛ. Особеното в конкретния случай е, че дългът става двоен по размер, тъй като задължението по кредита е с различно правно основание и длъжник, от това по записа на заповед, като събирането на двете отделни задължения за един и същ кредит води до неоснователно обогатяване на банките. Дейността на банките и толерирането им от съда в заповедните и изпълнителните производства по ГПК е системно, масово и грубо нарушение от банките, съда и СИ на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори и решенията на СЕС.
Тази незаконна дейност на банките е в пълен разрез с ЗПК, правото на ЕС и задължителните решения на СЕС разпореждащи, че Националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО, като са длъжни служебно, без наличие на възражение настрана по делото, да се произнесат относно неравноправност на уговорка в потребителски договор.
Изложеното категорично е постановено в решенията по следните дела,:
КОНКРЕТНИ ПОРОЦИ:
заявени с моята ИМ пороци по гр.д. № 27017/2010г. по описа на СРС, 29 състав”; по изп.д. № 2010790040400964 на ЧСИ Ренета Милчева и изп.д. № 20168980400333 на ЧСИ Стефан Нинов; По гр.д. № 65729/17г.
= Националния съд не изпълнява задължението си да служебно относно неравноправност на клауза в потребителски договор в заповедното производство и да отказва исканата заповед за изпълнение, като нарушава на Директива 93/13/ЕИО и задължителните решения на СЕС: С-40/08, С-137/08, С-168/05, С-240/98, С-243/08, С-244/98, С-397/11, С-415/11, С-472/11 и С-618/10 дела С-618/10, С-243/08, С-472/11, С-397/11 С-618/10 и С-473/00, C-240/98-C-244/98, C-168/05C-40/08, C-137/08, C-453/10, C-243/08, C-49/14 г. и С-472-11, като въпреки наличието на видими неравноправните клаузи не прогласява същите за нищожни и не отказва издаването на исканите заповеди за изпълнение, а издава същите.
= Съдът не извършва проверка за предпоставките и условията за отпускане на банковите кредити, като не изследва въпроса дали е налице изначална опороченост, поради отпускане на целеви кредити за дейности които не изискват такова финансиране, дали заемополучателят има средства и възможности да изпълни финансирания проект и дали има такива за връщане на заема. В много случаи има безспорни данни за пълна опороченост на заема поради нарушение целта на ЕИО и задължителните решения на СЕС: С-40/08, С-137/08, С да се предотврати безотговорното кредитиране.
=Националния съд не следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори, и не прогласява тяхната нищожност.
На практика масово и системно се нарушава законосъобразното провеждане на заповедно производство, като се засяга и дори напълно елиминира правната защита, от която се ползва потребителят по силата на разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО. Съгласно Решение по дело C-49/14 г. на СЕС: „…ефективна защита на произтичащите от тази директива права може да бъде гарантирана само при условие че системата на националното процесуално право позволява в рамките на заповедното производство или на това по изпълнението на заповед за плащане да се извърши служебен контрол относно евентуално неравноправния характер на клаузите, съдържащи се в разглеждания договор.”
Съгласно Решение по дело С-243/08 : „…националният съд е длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато са налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства. Когато счете клаузата за неравноправна, той не я прилага, освен ако потребителят се противопостави на това. „
Нарушават се и изискванията поставени в решения на ВКС постановените по реда на чл. 290 ГПК
Решение № 232 от 5.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015 г. на ВКС, ТК, II ТО „… съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор…” и „…съдът в заповедното производство, при проверката по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит. При това положение ако съдът констатира служебно че клауза, от която произтича претендирано вземане в заповед за изпълнение, е евентуално неравноправна, е длъжен да откаже издаване на заповед за изпълнение за това вземане. „
Изключително редки са решения на съдилищата и то не на ВКС, в които се приема, че съдът дължи проверка за накърняване на добрите нрави и в производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 и сл. от ГПК:
В Определение № 974 от 7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., ВКС, II т. о., докладчик Ваня Алексиева, е прието следното: „Следва да бъде споделено като основано на процесуалния закон и изразеното от Софийски градски съд разбиране, че в хипотезата на заявление по реда на чл. 417 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично вменено с нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.”
=Националния съд не следи служебно за наличието на противоречие със закона и добрите нрави и не прогласява тяхната нищожност.
Съгласно т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС е прието, че нищожността е налице във всички случаи, когато неустойката е уговорена от страните извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Според съда добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са неписани морални норми с правно значение, нарушаването на които има същата правна последица като противоречието със закона – нищожност на договора, поради което при предявен иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно за съответствието на уговорката за неустойка с добрите нрави като абсолютна предпоставка за нейната действителност. В мотивите на тълкувателното решение също изрично е застъпено становището, че за нищожността на неустойката съдът следи служебно. Засиленото служебно начало при съблюдаване на добрите нрави и на императивните правни норми, които имат значение за спорните граждански и търговски правоотношения, изключва приложението на преклузията по чл. 367, ал. 1 във вр. с чл. 370 ГПК спрямо възражението на ответника по иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за нищожност на клаузата за неустойка поради накърняване на добрите нрави (и закона). В този смисъл са
Една от основните причини българските съдилища да не извършват служебна проверка за наличието на противоречие със закона и добрите нрави и не прогласява тяхната нищожност в производството при издаване на заповедите за незабавно изпълнение е обстоятелството, че това изискване е регламентирано в чл. 410 ГПК, преди разпоредбите на чл. 417 и сл. касаещи заповедите за незабавно изпълнение.
Такава е и действащата съдебна практика и задължителни решения на ВКС, според които:
Когато констатира вероятна нищожност на основанието, от което се извежда искането, съдът не може да издаде заповед за изпълнение – чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
„….хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК. /ТР № 1/15.06.2010 г./
=Националния съд не следи служебно за нищожни такси и неустойки и не прогласява тяхната нищожност.
Често в договор за потребителски кредит, са включени клаузи с които се предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на обезпечение при неизпълнението на падежа по договора, като по този начин се заобикаля законът, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размера на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение, от което пряко обаче не произтичат вреди.
Същото касае клаузи в договор за потребителски кредит, с която се предвижда такса за извънсъдебно събиране на просрочено задължение, размерът на която нараства с всеки ден забава.
Такава клауза преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава., поради което пряко противоречи на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е и в пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка, излизаща извън присъщите й от закона функции, поради което се явява нищожна. Размерът на тази неустойка е по-голям от размера на самото главно вземане, което е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели само и единствено да постигане неоснователно обогатяване. Въпреки, че за съдът следва да е безспорно ясно ,че това не е никаква такса, защото не се дължи заради извършени разходи, а самото наименование прикрива истинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата, съдът не прогласява тяхната недействителност и издава заповед за незабавно изпълнение.
Българското законодателство предвижда лихва за забава, която значително (в сравнителноправен план) надвишава ОЛП. Недопустима е кумулирането на договорна неустойка с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху основния дълг, защото се стига до кумулиране на реално изпълнение и компенсаторно обезщетение (чл. 79, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД), като това води до противоречи на разпоредбите на ЗПК и превишаване на законовия максимум на вземанията при просрочие и нарушаване забраната за неоснователно обогатяване.
Такива неустойки са явно прекомерни и незаконосъобразни, тъй като при договорите с трайно изпълнение развалянето няма обратно действие, т.е. за минало време отношенията се уреждат съобразно чл. 79 ЗЗД. За бъдещите периоди прекратилият договора кредитор има право на обезщетение за претърпените загуби и пропуснатите ползи.
При разваляне на договора кредиторът като цяло спестява стойността на собствената си престация, поради което подлежи на обезщетение само вреди от разумно направените след сключването на договора разноски с оглед бъдещото му изпълнение, които са станали безполезни, и то в частта, която не е относима към миналите периоди (Schulze, HK-BGB, 2009, § 325).
Често в представените договори за банкови заеми и в заявената по тях в заповедното производство претенция се иска издаване на заповед за изпълнение по неустойка за предсрочно прекратяване при договор за заем. На практика същата включва обезщетение за забава върху погасителните вноски, а същите включват не само главница и договорна лихва, но и разсрочената неустойка за неосигуряване на обезпечение.
При обявена от банката предсрочна изискуемост се счита едностранно развален от нея договор за кредит с последици действат занапред, тъй като предметът на задължението са периодични престации – арг. от чл. 88, ал. 1 ЗЗД. За кредитополучателя възниква задължението да върне остатъка от главницата ведно с изтеклата до този момент възнаградителна лихва и да заплати обезщетение за виновно неизпълнение на задълженията си за в бъдещо време, равняващо се на мораторната законна лихва, респ. на уговорената мораторна неустойка. При заявена от банката предсрочна изискуемост не се дължи възнаградителна лихва след прекратяването на договора за кредит, тъй като е погасено задължението на кредитополучателя да заплаща уговорената възнаградителна лихва. За него се поражда задължение да заплати законната мораторна лихва, респ. мораторна неустойка, в случай че е уговорена такава, върху главното парично задължение и изтеклата до момента на прекратяването възнаградителна лихва. Съобразена ЗПК изпадането на длъжника в забава обуславя правото на кредитора да търси единствено мораторна лихва за периода на същата и то, съизмерима с лимитирания размер законна лихва. Въпреки това банките претендират същите под формата на неустойки и обезщетения. Кумулирането на две обезщетения за забавата на длъжника, касаещи един и същи период води до неоснователно обогатяване на кредитора, което е недопустимо от закона, но се допуска и то системно от българския съд
Въпреки тези известни правни основания да се отказват исканите от банките след обявяването на договорите за банков кредит за предсрочно изискуеми, неустойки и такси, които в общия си размер съществено надхвърлят допустимото от ЗПК обезщетение, съдилищата вместо да ги прогласят за нищожни и да отхвърлят искането, издават заповеди за незабавно изпълнение в размери многократно надхвърлящи реално дължимото от длъжниците

=Националния съд не следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите за банков кредит спрямо трети ФЛ- поели солидарна отговорност с кредиотполучателя – ЮЛ.
Много често за да отпуснат банков заем на фирма :ЕООД и ООД/ банките поставят като условие задължението да бъде поето солидарно от трети ФЛ, като поръчители и гаранти.
Такива лица са управители, съдружници, еднолични собственици, но дори и роднини и близки на тези лица, които нямат никаква пряка връзка с дейността на фирмата. Често такива трети физическото лице /ФЛ/ гарантират връщането на фирмените заеми, като учредяват ипотеки върху свои имоти. Много често при невръщане на кредита банките насочват директно претенцията си изцяло към тези лица, без дори да я насочат към фирмите – заемополучатели. Това води много често до съсипване на третите лица.
Тази системна практика на българските съдилища е в нарушение изискванията на ЗПК и Директива 93/13/ЕИО. Тя е и в пряко противоречие с редица решения на СЕС:
Решение по дело С- 74/15г на Съда на ЕС, според което от потребителската защита може да се ползва физическо лице, което е поръчителствало или е дало като обезпечение недвижим имот за кредит, получен от търговско дружество, при условие че търговците и техните образувания са изрично изключени от тази защита.
Когато ФЛ е обезпечило кредита, без да има функционална връзка с дружеството /без да е съдружник, акционер, управител, изпълнителен директор и без да действа в кръга на упражнявана от него дейност по занятие/, то може да се позовава на неравноправността на клаузите в кредитния договор.
ФЛ, което се ангажира да гарантира задълженията, които има търговско дружество по силата на договор за кредит с банкова институция, може да бъде разглеждано като „потребител“ по смисъла на член 2, буква б) от Директива 93/13, ако такъв договор за обезпечение или за поръчителство, ако може да се приеме като акцесорен от гледна точка на неговия предмет по отношение на главния договор, въз основа на който е възникнало гарантираното с него задължение. Такъв договор се явява различен договор, щом като е сключен между лица, различни от страните по главния договор.
Следва съдът да прецени дали разглежданото договорно отношение се вписва в рамките на дейности, външни за упражняването на дадена професия; дали съответната страна по договора може да бъде квалифицирана като „потребител“ по смисъла на същата директива (вж. в този смисъл решение Costea, C 110/14, EU:C:2015:538, т. 22 и 23); дали това лице е действало в рамките на осъществяваната от него дейност по занятие, или поради връзката от функционално естество, която то има с това дружество, като например неговото управление или значителен дял от неговия дружествен капитал, или то е действало за цели от частен характерЧлен 1, параграф 1 и член 2, буква б) от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че тази директива може да се прилага към договор за обезпечение върху недвижим имот или за поръчителство, сключен между физическо лице и кредитна институция с цел да се гарантират задълженията, които има търговско дружество по силата на договор за кредит към тази институция в рамките на договор за кредит, когато това физическо лице е действало за цели, които не попадат в рамките на осъществяваната от него дейност по занятие, и то няма връзка от функционално естество с посоченото дружество.
Тази директива може да се прилага към договор за обезпечение върху недвижим имот или за поръчителство, сключен между физическо лице и кредитна институция за гарантиране на задълженията, които има търговско дружество към тази институция по силата на договор за кредит, когато това физическо лице е действало за цели, които не попадат в рамките на упражняваната от него дейност по занятие, и то няма връзка от функционално естество с посоченото дружество.
В съдебната практика на българските съдилища бяха издадени заповеди за изпълнение и постановени съдебни решения въз основа на които, на множество граждани-трети лица бяха продадени жилищата им, ипотекирани от тях като гаранция за връщане на получени от фирми кредити.

I.5. Незаконосъобразност на производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 418 ГПК по отношение извършваната от съда служебна проверка.
Налице е необоснована и незаконосъобразна разлика в задълженията на съда произтичащи от принципа на служебното начало в обема и вида на извършваната проверка върху редовността на подадените заявления и приложените към тях писмени доказателства между тези в производството по Издаване на заповед за изпълнение по чл. 411 от ГПК и производството по Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 418 от ГПК.
В първото-това по чл. 411 ГПК съдът е длъжен съобразно чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК да извърши проверка дали заявеното искане и представените доказателства към него не е в противоречие със закона или с добрите нрави;
Издаване на заповед за изпълнение
Чл. 411. (2) ГПК (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2015 г.) Съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато:
2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави;
За разлика от него, в производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 418 от ГПК, която има много по-опасен и съсипващ за длъжника ефект, поради което съдът би следвало да има засилена контролна дейност не само в рамките на тази по чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК. Вместо това е налице точно обратния регламент в чл. 418 ГПК, съобразно който съдът е длъжен да извърши само и единствено само формална проверка и то само за това дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника
Чл. 418. (2) ГПК Изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За издаването на изпълнителния лист съдът прави надлежна бележка върху представения документ и върху заповедта за изпълнение.

I.6. Незаконосъобразно и неоснователни прехвърляне извършването на процесуални действия от съда на ЧСИ.
Към високия риск на длъжника създаден от ограничаване на служебната проверка на съда по чл. 418, ал. 2 от ГПК, чрез което съдът на практика не извършва реална преценка за наличието на основанията за издаване на исканата заповед за незабавно изпълнение, впоследствие се добавя още един огромен риск, произтичащ от регламентираната в ГПК процедура по уведомяване на длъжника за издадената заповед за незабавно изпълнение и връчването му на същата и на копие от ИЛ.
Един от основните принципи на ГПК е „служебното начало”, според който значителна част от процесуалните действия по движението и приключването на делото се извършват служебно от съда, като същият изрично е задължен да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Съобразно ал. 2 на чл. 7 ГПК , връчването на преписи от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване се извършва от съда.
Чл. 7. (1) ГПК Съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Той съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна.
(2) Съдът връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване.
В Заповедното производство по ГПК обаче и този основен принцип е елиминиран, тъй като след издаването на заповед за незабавно изпълнение съдът престава да изпълнява основното си задължение да „…връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване”, като уведоми длъжника за издадената срещу него заповед за незабавно изпълнение, а незаконосъобразно и противоконституционна това задължение е прехвърлено на СИ, като практиката показва, че съдът след това не извършва реален контрол върху дейността и актовете на СИ по връчване от него на длъжника на издадените от съда документи. В множество случаи ЧСИ умишлено изпращат на длъжника незаконно променен от тях образец на ПДИ, без към него да е приложена заповедта за изпълнение и ИЛ. Въпреки, че тези пороци са видими, съдът не ги забелязва и не ги контролира.
Съгласно връчването на призовки и съобщения се извършва от служител при съда, което е гаранция за законосъобразност на процедурата, както и за вярност и автентичност на връчваните книжа.
Глава шеста СЪОБЩЕНИЯ И ПРИЗОВКИ
Раздел I Съобщения
Връчител
Чл. 42. (1) ГПК Връчването на съобщенията се извършва от служител на съда, по пощата или чрез куриерска служба с препоръчана пратка с обратна разписка. Когато в мястото на връчването няма съдебно учреждение, връчването може да се извърши чрез общината или кметството.
(2) По искане на страната съдът може да разпореди съобщенията да се връчват от частен съдебен изпълнител. Разноските на частния съдебен изпълнител са за сметка на страната.
(3) Когато съобщението не е връчено по друг начин, съдът може да разпореди по изключение връчването да стане от служител на съда по телефона, телекса, факса или с телеграма.
(4) На страната могат да се връчват съобщения и на посочен от нея електронен адрес. Те се смятат за връчени с постъпването им в посочената информационна система.
Образци
Чл. 55. ГПК Министърът на правосъдието издава наредба, с която утвърждава образците на всички книжа, свързани с връчването.

Раздел II Призоваване
Призовки
Чл. 56. (1) ГПК Съдът призовава страните за заседанията по делото.
(2) Страните, които са редовно призовани, при отлагане на делото не се призовават за следващото заседание, когато датата му е обявена в заседанието.
(3) Призоваването се извършва най-късно една седмица преди заседанието. Това правило не се прилага в изпълнителния процес.
Съдържание на призовката
Чл. 57. ГПК В призовката се посочват:
1. съдът, който я издава;
2. името и адресът на призовавания;
3. по кое дело и в какво качество се призовава;
4. мястото и времето на заседанието, и
5. законните последици от неявяването.
Ред за връчване на призовките
Чл. 58. ГПК Призовките по делото се връчват по реда за връчване на съобщенията.
В Заповедното производство по ГПК, обаче, което по гореизложените причини поставя неучастващия в него длъжник в една обективно ненужна, но съзнателно направена и то със закон ситуация на неизвестност, стрес и финансови притеснения от наложените запори и възбрани до степен на само да няма пари за адвокат, но и за храна, спрямо него и тук ГПК допуска двоен стандарт, отново изцяло в негова вреда! Съобщението от съда за проведеното в негово отсъствие заповедно производство не му се връчва по основния ред на ГПК от длъжностно лице от съда, а от наетия от неговия процесуален враг ЧСИ, който има самия той огромен финансов личен интерес от това да осуети защитата на длъжника и да събере безпрепятствено от него колкото се може повече пари, като в множество случаи, позволява лихвите, таксите и разноските на ЧСИ да са по-големи значително от главницата на дълга и то до фрапантно големи разлики!? Тези фрапантни разлики и раздуване на задълженията също са създадени с лобистките норми на ГПК, допълнен в пълен целеви синхрон с ЗЧСИ и Тарифата към него, които и в тази им част противоконституционните и противоречащи на императивни норми на правото на ЕС и СЕС.
Незабавно изпълнение
Чл. 418. (5) ГПК (Доп. – ДВ, бр. 50 от 2015 г., изм. и доп., бр. 86 от 2017 г.) Заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист и копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, се връчва от съдебния изпълнител. Съдебният изпълнител незабавно изпраща до съда копие от съобщението заедно с връчените документи с отбелязване на връчването на всеки един от тях.

I.7. Незаконосъобразно създаване на правна възможност за налагане на запори и възбрани върху парични средства и имоти на длъжника, без доказана безспорност на вземането.
При действащия законов регламент на заповедно производство и този на изпълнителното производство по образуваното изпълнително дало въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение и ИЛ, се създава гарантирана от закона възможност СИ да наложи запор върху парични средства на длъжника и възбрани върху неговите имоти, на само преди да е доказана безспорност на заявената в заповедното производство претенция, но преди още длъжникът да е получил заповедта за незабавно изпълнение и ИЛ и да е разбрал въобще за заведените срещу него производства. на длъжника, без да е имал възможност да се защити.
Тези правомощия на СИ са гарантирани от разпоредбите на чл. Чл. 449, Чл. 450, Чл. 450а и Чл. 451 ГПК.
Едновременни действия с поканата за доброволно изпълнение
Чл. 449. (1) ГПК Когато изпълнението се насочва върху движима или недвижима вещ, в поканата за доброволно изпълнение се посочва и денят, в който ще се извърши описът. Той може да се извърши и в срока за доброволно изпълнение.
(2) Когато изпълнението се насочва върху имот едновременно с изпращането на поканата за доброволно изпълнение, в която се посочва имотът, съдебният изпълнител изпраща писмо до службата по вписванията за вписване на възбрана върху този имот.
Запор върху движима вещ или вземане
Чл. 450. (1) ГПК Запор върху движима вещ се налага с описване на вещта от съдебния изпълнител.
(2) Запор върху движима вещ или вземане на длъжника може да бъде наложен и с получаване на съобщението за описа или запора, ако в него се посочи точно вещта или вземането, върху които се насочва изпълнението.
(3) Запорът върху вземането на длъжника се смята за наложен спрямо третото задължено лице от деня, в който му е връчено запорното съобщение съгласно чл. 507 .
Електронен запор върху вземане по сметка в банка
Чл. 450а. ГПК (Нов – ДВ, бр. 49 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г., изм., бр. 86 от 2017 г.) (1) Запор върху вземане на длъжника по сметка в банка се налага от съдебен изпълнител чрез запорно съобщение в електронна форма, подписано с квалифициран електронен подпис, изпратено по електронен път чрез унифицирана среда за обмен на електронни запори. Запор върху други вземания на длъжника от банка се извършва по общия ред.
(2) Запорното съобщение, отговорът на банката, съобщението за вдигане на запора, потвърждението за полученото съобщение и другите съобщения във връзка с налагането, изпълнението и вдигането на запора се смятат за получени от адресата с изтеглянето им от средата по ал. 1.
(3) Министърът на правосъдието издава наредба, с която се определят изискванията към средата по ал. 1.
Действие на запора и на възбраната по отношение на длъжника
Чл. 451. (1) От момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането или с вещта и не може под страх от наказателна отговорност да изменя, поврежда или унищожава вещта.
(2) Последиците по ал. 1 настъпват за длъжника от момента на получаване на поканата за доброволно изпълнение, когато изпълнението е насочено върху движима или недвижима вещ и тази вещ е посочена в поканата.
Налагането на тези запори и възбрани още преди длъжникът да е разбрал за претенциите срещу него го поставя в изключително тежко положение до степен същия не само да не може да организира и заплати защитата си, но и да е лишен от средства за живот!
Едновременно с това, по силата на действащия ЗПрП, длъжник, който има доходи и имоти лишен от право да получи безплатна правна помощ, тъй като ЗПП не зачита това, че имотите и парите му са блокирани от СИ с наложените запори и възбрани!
По този начин се стига на практика до пълно лишаване на длъжника от възможност да реализира правото се на съдебна защита, гарантираното му от КРБ, правото на ЕС и актовете на международното право
Чл. 5. ЗПрП Правна помощ се предоставя на физически лица на основанията, посочени в този и в други закони.
Чл. 23. (2) (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г., изм. – ДВ, бр. 28 от 2013 г.) По граждански и административни дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Съдът формира преценката си, като взема предвид:
1. доходите на лицето или на неговото семейство;
2. имущественото състояние, удостоверено с декларация;
3. семейното положение;
4. здравословното състояние;
5. трудовата заетост;
6. възрастта;
7. други обстоятелства.

I.8. Незаконосъобразност на принудителното изпълнение на заповедите за незабавно изпълнение, като изпълнително основани, непочиващо на влязло в сила съдебно решение, постановено в общия исков процес поради пряко противоречие с основните принципи на ГПК.
Проф. Силви Чернев, в своята мотнография „Заповедно производство”, С., Сиби, 2012, с. 23. приема, че „…то е самостоятелно производство, защитно съдебно производство, насочено към разрешаване започването на принудително изпълнение по отношение на заявените като безспорни вземания.”
ЗАБ. Използване са отличните разработки на Владислав Дацов „По някои въпроси на изпълнителните основания- част и и част 2”.
Заповедите за изпълнение се издават въз основа на заявление, подадено от заявителя, (претендиращ, че е) титуляр на правото. Издаването на заповедта за изпълнение дейността се извършва не във спорно съдебно производство, а в охранително такова, в което длъжникът не участва и в което дейността на съда не е правораздавателна, а е юрисдикционна, като съдът се произнася само по представените от заявителя документи – писмени доказателства и твърдението на заявителя.
Докато общия исков процес завършва с влязло в сила съдебно решение, едва след което може да се издаде ИЛ, то в охранителните едностранни заповедните производства, в които не са разглежда правен спор по общия исков процес завършват със съдебен акт -заповедите за незабавно изпълнение, с който не е решен правния спор по окончателен начин и който не е влязъл в сила и не се ползва със СПН. При издаване на ИЛ въз основа на заповедите за незабавно изпълнение е налице предварително изпълнение, но по което започва същинско изпълнително производство, което може да се развие без каквито и да е ограничения. Налице е несъответствие с изискванията за допускане на предварителното изпълнение в чл. 242 и 243 на ГПК. Съдът може да постанови предварително изпълнение след като задължи ищеца да представи предварително надлежно обезпечение (чл. 242, ал. 3 ГПК)., за да компенсира вредите, които могат да бъдат причинени на ответника от допускането на предварителното изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1 ГПК освен в случаите, касаещи алиментни вземания, длъжникът може да спре допуснатото предварително изпълнение с представянето на „обезпечение за взискателя съгласно чл. 180 и 181 от ЗЗД”. Съгласно чл. 245, ал. 2 ГПК предварителното изпълнение се спира, когато решението, по което е било допуснато, бъде отменено.
Това предварително изпълнение нито е постановено поради особена социална значимост на претенцията, както е при определени невлезлите в законна сила осъдителни решения на въззивните съдилища по чл. 404, ал. 1 от ГПК, нито е налице обезпечение в полза на длъжника за евентуално причинени му от изпълнителното производство вреди. И за разлика от осъдителни решения на въззивните съдилища дори не е бил проведен състезателен исков процес по общия ред, а само формално охранително производство, не само без участието, но и без знанието на длъжника!
Налице е изключителна привилегия за заявителя! Привилегия, която надхвърля съществено тази дадена на определени осъдителни решения на въззивните съдилища. И то привилегия, която се допуска въз основа на едностранно заявени от заявителя твърдения и представени едностранно от него доказателства! Най-фрапантното обаче е обръщането на обезпечителната функция! За да започне реално изпълнително производство от заявителя-взискател не се изисква никакво обезпечение и той може да наложи запори и възбрани върху цялото „длъжниково” имущество и върху банковите сметки и вземания на „длъжника”. Не само това! Недомислието на законодателя се задълбочава, като върху „длъжника” е възложена тежестта, ако иска спиране на изпълнението, той да представи гаранция!? Как да я представи, като вече всичките му имоти и пари са блокирани и е поставен в неочаквана пълна безизходица! Той-„длъжникът”, зад гърба на който е проведено едностранно охранително производство , без негово знание и участие и то по едностранни твърдения на заявителя и представени само от него доказателства е поставен в пълна безизходица, като няма пари за собствената си прехрана и лекарства, камо ли за обезпечение, а още по-малко за адвокатска защита!??
Чрез заповед за незабавно изпълнение, издадена без негово знание и участие в едностранното охранително производство, завършило само въз основа на твърдения на заявителя и представени от него селиктивно подбрани документи на длъжника реално може да бъде причинена непоправима вреда или вреда, която не подлежи на точна парична оценка, а непоправима е тази вреда, която паричното обезщетение не е в състояние да компенсира (примерно смърт, загуба на крайници, органи, лишаване от жилище, трайна неработоспособност и т.н.).

I.9. Незаконосъобразно неиздаване на задължителното писмено Разпореждане.
I.9.1. Опорочаване на заповедното и на образуваното след него изпълнително производство.
Съобразно чл. 406, ал. 1 ГПК, в заповедното производство съдът е задължен да извърши проверка, за да прецени дали следва да издаде изпълнителен лист. Съдът проверява дали актът е редовен от външна страна, т.е. дали съдържа всички нормативно предвидени реквизити, а също така и дали вземането, обективирано в изпълнителното основание, подлежи на изпълнение. Преценката си дали са налице тези изисквания са налице или не, съдът е задължен да изложи в отделен писмен съдебен акт – Разпореждане, което както бе изложено по-горе на практика незаконосъобразно не се издава! Издаването на същото е правно основание за издаването на заповедта за изпълнение и същото е неразривно свързано с нея, като по правната си същност и то е изпълнително основание, макар и да не е изрично предвидено в текста на чл. 404 ГПК. Изпълнителните основания, които са изброени изчерпателно в чл. 404 ГПК, са актове, въз основа на които легитимираният субект може да поиска издаването на изпълнителен лист. Изпълнителните основания винаги са писмени актове със строго определени от законодателя реквизити, т.е. писмената форма е задължителна и е форма за действителност на акта, което произтича от уредбата на всеки от тези актове. В чл. 236, ал. 1 ГПК са изброени изчерпателно реквизитите, които трябва да присъстват във всяко едно съдебно решение. Заповедта за изпълнение има строго определено от законодателя с разпоредбите на чл. 412 ГПК съдържание. Същата е приравнена към определение, постановено в закрито съдебно заседание, са изредени в чл. 254, ал. 2 ГПК и следва да притежава предвидените за него реквизити. Изпълнителните основания по чл. 404 ГПК са строго формални актове. Това е тяхна същностна характеристика.
Неиздаването на отделния писмен съдебен акт – Разпореждане изцяло опорочава цялото заповедно производство и конкретно издадената заповед за изпълнение, както и последващото образувано изпълнително производство.
Разпореждането кат отделен писмен акт на съда следва да е надлежно мотивирано, като в него съдът изложи мотивите си по фактологията и по правото и да изложи логиката на разсъжденията си защо приема заявлението за основателно и представените с него писмени доказателства за редовни и законосъобразно съставени и издава заповед за незабавно изпълнение. Това разпореждане следва да бъде надлежно мотивирано и тъй като същото е основния акт на съда въз основа на който се определя изхода на производството: дали ще се издаде или ще се откаже исканата заповед, то неговото съдържание следва да е като на съдебно определение и решение. То следва да съдържа всички задължителни реквизити, каквито следва да съдържат съдебните определения и решения!
Р Е Ш Е Н И Е № 27
от 02.02.2015 год. на Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, по гр.д.№ 4265 по описа за 2014 год., производството по което е по реда на чл.290 ГПК:
“Процесуалноправните въпроси, обосновали допустимостта на касационното обжалване са свързани със задължението на съда да изложи собствени мотиви по всички възражения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие със съдебната практика на ВКС.
По отговора на правния въпрос, състава на ВКС приема следното:
СЪДЪТ Е ДЛЪЖЕН ДА ИЗЛОЖИ МОТИВИ ПО ВСИЧКИ ВЪЗРАЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на ВСИЧКИ ПРАВНО РЕЛЕВАНТНИ ФАКТИ, от които произтича спорното право, както и обсъждането на ВСИЧКИ СЪБРАНИ ПО НАДЛЕЖНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН РЕД ДОКАЗАТЕЛСТВА във връзка с тези факти, СЪДЪТ СЛЕДВА ДА ОТРАЗИ В МОТИВИТЕ СИ, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, други за неустановени. Тази преценка на съда произтича от изискването на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК, като в тази насока е и трайната и постоянна съдебна практика, отразена и в множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК – решение № 331/19.05.2010 г. на ІV гр.отд., по гр.д.№ 257/2009 г., решение № 217/09.06.2011 г. по гр.д.№ 761/2010 г. на ІV гр.отд., решение №700/28.10.2010 г. по гр.д.№ 91/2010 г. на ІV гр.отд. и др., която задължителна практика се споделя и от настоящия състав на ВКС.”

I.9.2. Осуетяване правото на защита на длъжника чрез неиздаването на задължителния писмен акт – Разпореждане.
Издаването на Разпореждане като отделен писмен съдебен акт е предвидено изрично в ГПК:
Чл. 418, ал. 4 ГПК: „Разпореждането, с което ….”
Чл. 419. (1) ГПК „Разпореждането, с което…”
С масовото неиздаване на задължителния отделен писмен съдебен акт-Разпореждане, съдът на практика осуетява правото на защита на длъжника, тъй като не може да се обжалва неиздаден съдебен акт с ЧЖ.
Обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение
Чл. 419. (1) Разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение.
Едновременно с това поради неиздаване на разпореждане като отделен съдебен акт, невъзможността да се обжалва същото с ЧЖ води до осуетяване на защитата на длъжника предвидена в Чл. 419. (2) ГПК, да подаде възражение, тъй като съгласно чл. 419, ал. 2 възражението се подава заедно с ЧЖ
Чл. 419. (2) Частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение се подава заедно с възражението срещу издадената заповед за изпълнение и може да се основе само на съображения, извлечени от актове по чл. 417.
Пак поради неиздаването на задължителното Разпореждане като отделен писмен акт на съда и, невъзможността да се обжалва неиздаден акт с ЧЖ и обвързването на възражението с подаването на ЧЖ следва и осуетяване правото на длъжника да поиска спиране на изпълнението предвидено в Чл. 420. (1) ГПК, което е невъзможно да се направи, тъй ката ГПК обвързва искането за спиране с обжалването!
Спиране на изпълнението
Чл. 420. (1) Възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1 – 8, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите.
Особеното е, че искането за спиране е обвързване не само с подаването на ЧЖ и възражение, но и с краткия приклузивен срок предвиден за същите. Изцяло без правна логика и неоснователно е обвързване срока за обжалване със срок за искане за спиране на изпълнението, особено когато за допускането му е поставено като условие заплащане на парично обезпечение!!?
Чл. 420. (2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Когато в срока за възражение е направено искане за спиране….
Отделен е въпросът, че срокът тече за длъжника от връчването от СИ на ПДИ от което той разбира за претенцията ,но след като имотите му са възбранени , а парите запорирани, при което е поставен в пълна невъзможност за този душманско кратък срок да събере пари за обезпечението на спирането.
В тази обстановка длъжникът може дори да няма пари за ДТ за частната си жалба! А съгласно изцяло противоконституционната но трайно установена порочна практика на българските съдилища, водеща до недопустим отказ от правосъдие, с която жалби и ЧЖ се връщат ако подалото ги лице не плати дължимата се за тях ДТ!?? Правна и логическа обосновка за противоконституционността на тази системна и масова порочна практика на съдилитщата е направена в прекрасната разрабатко на Владислав Дацов „За държавните такси, събирани от съдилищата…”

I.10. Незаконосъобразно приемане, че е прекъсната давността приобразувано изпълнително дело за принудителното изпълнение на заповедите за незабавно изпълнение.
С нормите на действащия ГПК и издаваните по него заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителен процес на практика с се нарушава основен цивилистичен принцип прогласен от ГПК, че давността се спира само и единствено при подаден иск по общия ред и то ако искът бъде уважен с влязло в сила съдебно решение ползващо се със СПН
Съобразно действащия ГПК и задължителната съдебна практика на ВКС, образуването на изпълнителното дело по заповед за незабавно изпълнение и ИЛ издадени от първоинстанционния РС, в производство в което не е установена истината, които нямат СПН водело до прекъсване на давността за вземането?!
Прекъсва ли подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно основание погасителната давност
19 септември 2014, 09:00 | Проф. д-р Поля Голева* http://www.legalworld.bg/39089.prekysva-li-podavaneto-na-molba-za-izdavane-na-izpylnitelen-list-na-nesydebno-osnovanie-pogasitelnata-davno.html
„Законът допуска друг, облекчен способ за принудително осъществяване на оспорваното от длъжника вземане. Това е способ, при който не е необходимо да се води исков процес, не е необходимо вземането да се установява със сила на пресъдено нещо, а директно да се пристъпи към неговото принудително изпълнение”
„Изпълнителният лист се издава на основата на влязло в сила съдебно решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо, но още и на основата на несъдебни изпълнителни основания. „
„Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание не е изрично уредено в основанията за прекъсване на ПД, но този пропуск на закона може да се запълни analogia legis. …. на още по-голямо основание следва да се признае молбата за издаване на изпълнителен лист, която се отправя до съда и която е условие, без което не може да започне изпълнителният процес като основание за прекъсване на ПД.”
„Всяко действие, насочено към събиране на вземането, което вече е облечено в изпълнителна форма, има характер на действие на принудително изпълнение по смисъла на чл. 116 б. “в” ЗЗД и има за резултат прекъсване на погасителната давност.”

II. Противоречие на Заповедното производство по ГПК с императивни норми на КРБ и искане на обявяване на несъответствието.

II.1. Наличие на съществено противоречие на правото на РБ в ГПК-Заповедно производство с императивни разпоредби на КРБ.
Това привилегировано предварителното изпълнение по заповед за незабавно изпълнение освен това е в противоречие с императивни норми на КРБ и е явно противоконституционно!
Съгласно Преамбюла на Конституцията на РБ са изведени основните цели и принципи за нейното създаване. В същата изрично е прогласено, че България е правова и социална държава, прогласява се вярност към общочовешката ценност „справедливост”, а сигурността на личността е възведена във върховен принцип.
Чл. 4. (1) КРБ Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.
(2) Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.
Чл. 5. (1) КРБ Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.
(2) Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.
След като в чл. 242-245 ГПК законодателят строго е очертал рамките, в които е допустимо изключението от принципа, че се допуска изпълнение само на влязло в сила съдебно решение; и след като в чл. 404, ал.1, предл. 3 ГПК е предвидено предварителното изпълнение на претенция, която не е установена по безспорен начин с влязъл в сила съдебен акт; без никакви критерии за допустимост и без да са налице целите на правовата държава, при което са защитени само интересите на едната страна за сметка на пълно незачитане и пожертване законните права на другата страна, то допускането на предварително изпълнение на заповедите за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК е явно противоконституционно! Налице е „узаконено” в ГПК противоречие с основните принципи, прогласени в Преамбюла на КРБ! То на практика създава преки и „узаконени” условия за ограбване на българските граждани и нарушаване на основните им конституционни права. Елиминирани са не само основните изисквания за равнопоставеност на страните в процеса и за състезателното начало, елиминирано е изцяло въобще правото на защита на длъжника, прогласено в чл. 56, изр. 1 КРБ, съгласно което: „Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси.”!
От елиминирането на това основно конституционно право се обезсмислят и елиминират и останалите такива:
Чл. 6. (1) КРБ Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
Чл. 17. (1) КРБ Правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона.
(2) Собствеността е частна и публична.
(3) Частната собственост е неприкосновена.
Чл. 57. (1) КРБ Основните права на гражданите са неотменими.
(2) Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други.
Изцяло се потвърждава извода на колегата Дацов: „Извод: уредбата на последиците от предявяването на възражение срещу заповедта за изпълнение, по която е допуснато незабавно такова, е противоконституционна поради противоречие с Преамбюла на КРБ и с чл. 56, изр. 1 от същата, поради което или следва да бъде обявена противоконституционността на съответните разпоредби на ГПК, в който случай може да възникне правен вакуум, или, което е препоръчително, да бъдат извършени законодателни изменения в смисъла, който бе очертан като възможни решения в края на предходната точка от изложението.”

II.2. Наличие на съществено несъответствие с КРБ на разпоредбите на изпълнителното производство ГПК-ЧАСТ ПЕТА „Изпълнително производство”, ДЯЛ ВТОРИ „Изпълнение на парични вземания”, Чл. 442 и сл., на Раздел II „Продан на движими вещи”, чл. 473 и сл. и Глава четиридесет и трета „Изпълнение върху недвижими вещи”, чл. Чл. 483 и сл..
В Чл. 474, ал. 5 ГПК разпорежда вещи с оценка над 5000 лв., моторни превозни средства, кораби и въздухоплавателни средства да се продават от СИ по реда на публичната продан на имот по този кодекс. Проданта се обявява по реда на чл. 477, ал. 3, като в това производство се прилагат правилата на чл. 482, с изключение на обжалването на проданта и чл. 521.
Чл. 481. (1) ГПК продан чрез явен търг с устно наддаване се пронвежда от СИ, като продажбата се се насрочва не по-рано от една и не по-късно от три седмици от извършения опис.
ГПК не осигурява надлежно разгласяване на продажбата, както и не осигурява достатъчно време от разгласяването на същата, с което се създават предпоставки в продажбата да участват малко купувачи и за продажбата им на прекалено ниски цени .Чл. 480 ГПК дава възможност за нова продан при цена, равна на 50 на сто от началната, ако в продължение на три месеца вещта не бъде продадена, като тя се продава чрез явен търг не с тайно, а с устно наддаване по чл. 468, ал. 1. По този начин законът дава възможност за продажба на движими вещи на прекомерно занижени цени. В чл. 480, ал. 6 ГПК законът предвижда възможност за промяна на регламента на продажбата, а в ал. 9 дава възможност за продажба на прекалено ниски цени.
чл. 480, (6) ГПК Ако до един час след определеното време на проданта се явят наддавачи, съдебният изпълнител предлага вещите за продан последователно в избран от него ред.
(9) Ако предлаганата най-висока цена не бъде приета и след третото обявяване, съдебният изпълнител обявява, че вещта е купена от наддавача, приел първи по-ниската обявена цена, отразява цената в протокола и предава вещта на наддавача срещу заплащане в брой. Ако обявеният от съдебния изпълнител купувач не плати незабавно в брой приетата цена, съдебният изпълнител го отстранява от по-нататъшно участие в търга.
Стабилитет на продажбата на движима вещ
Чл. 482. (1) ГПК Извършената продажба не може да бъде обжалвана или оспорвана по исков ред.
(2) Купувачът на вещта става неин собственик, независимо от това дали вещта е принадлежала на длъжника.
(3) Предишният собственик има право да получи цената, ако не е изплатена по разпределението. Ако тя е изплатена, той има право да иска от взискателите и от длъжника това, което те са получили по разпределението.
(4) Ако взискателят е недобросъвестен, той отговаря пред собственика за причинените му вреди. Във всички случаи взискателят понася разноските по изпълнението.
В чл. 485 и сл. от ГПК е регламентиран реда за определяне началната продажна цена на имот, като съгласно чл. 485 ал. (5) началната цена при първата публична продан не може да е по-ниска от данъчната оценка
Определеният от закона срок за извършване на проданта е прекалено кратък, като и тук това води до невъзможност за надлежно разгласяване и участие на достатъчен брой купувачи.
Обявяване на проданта
Чл. 487. (1) ГПК (Изм. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Съдебният изпълнител е длъжен след изтичането на една седмица от описа да изготви обявление за проданта,
Не са предвидени надлежни гаранции, че ще бъдат изпълнени изискванията за разгласяване на продажбата по чл. 487 (2).
чл. 487 (2) ГПК Обявлението по ал. 1 се поставя на съответните места в канцеларията на частния съдебен изпълнител, в сградата на районния съд, в общината или кметството по местонахождението на имота, на самия имот и се публикува на интернет страницата на окръжния съд по местоизпълнението, и то най-малко един ден преди посочения в обявлението ден за започване на проданта.
(3) В деня по ал. 2 съдебният изпълнител съставя протокол, в който посочва деня на разгласяване на обявлението. Протоколът се регистрира в районния съд.
(4) Съдебният изпълнител определя времето, през което недвижимият имот може да бъде преглеждан от лицата, които желаят да го купят.

Също е кратък срока предвиден в чл. 494, ал. 1 и ал 2 за извършване на нова продан.
Нова продан
Чл. 494. (1) ГПК Ако не са се явили наддавачи или не са били направени валидни наддавателни предложения, или ако купувачът не е внесъл цената и имотът не е бил възложен по реда на чл. 493, т. 2, взискателят има право в едноседмичен срок от съобщението да поиска да се извърши нова продан.
(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Новата продан се извършва по правилата за първата продан. Тя започва не по-рано от един месец от приключването на първата продан при начална цена, равна на 90 на сто от началната цена по първата продан. Ако и при тази продан имотът не бъде продаден и в едноседмичен срок от съобщението не бъде поискано определянето на нова начална цена, имотът се освобождава от изпълнение и възбраната се заличава по искане на съдебния изпълнител.
Уредените в ГПК процедурни правила за продажба от СИ на движими и недвижими вещи на длъжника води на практика до продажбата им на нереално ниски цени спрямо реалните пазарни цени, при което се съсипва длъжника, като същия остава без имущество и продължава да е вечен длъжник. Нарушава се социалната функция на държавата да гарантира живота и имуществото на своите граждани.
При действащите норми на ГПК: Заповедно производство съчетано с останалите норми на изпълнителното производство се стигна до масова разпродажба на безценица на имотите и имуществото на огромна част български граждани, които „законно” бяха превърнати не само в бездомни клошари, но и продължават да са вечни длъжници! Чрез посочените норми на ГПК бе нарушена основната функция на държавата да пази и защитава законните права на своите граждани! Въпреки укриването на статистически данни за извършените принудителни продажби на домовете на множество български граждани и укриване на огромната разлика между продажните им цени на провежданите от СИ принудителни продажби и реалните пазарни цени, положението стана нетърпимо, което доведе до законодателни промени в ГПК – публикувани в ДВ, бр. 86 от 2017 г.
„Промяна в заповедното производство” Правен свят 26 септември 2017, http://m.legalworld.bg/65756.syobshtenie-za-zapoved-za-izpylnenie-zalepeno-na-vratata-shte-vodi-do-iskov-proces.html
Същите обаче не бяха такива, че да решат проблема и да премахнат несъответствието на нормите на ГПК с КРБ и правото на ЕС. Дори и след като държавата отчете причинените огромни обществени вреди и нуждата от законодателни промени в ГПК и частично реализира същите, и тогава не бе предвидена никаква компенсация или помощ за жертвите на изменените неконституционни норми на ГПК!

II.3. Констатации на ПРБ за незаконосъобразно правоприлагане на разпоредбите на ГПГ-Заповедно производство и на масова порочна съдебна практика.
След извършена от ПРБ комплексна проверка бяха установени масово и системно извършвани закононарушения и трайно установена порочна съдебна практиак, което е отразено в приложеното Писмо на СГП – СПЕЦИАЛИЗИРАНО ЗВЕНО „АНТИКОРУПЦИЯ”
1. Установи се, че, с изключение ма ч. гр, дело № 36497 / 2012г., по описа на СРС, но нито едно от едно от останалите единадесет на брой заповедни производства, проведени по реда на чл. 417 и сл, от ГПК, всички но описа на СРС, не е бил издавай формален писмен съдебен акт – разпореждане, с което да се уважава заявлението за издаване на заповед за изпълнение, да се допуска незабавно изпълнение и да се постановява издаването на изпълнителен лист. Вместо да издадат такъв разпоредителен акт, ВЪЗ основа на който се издава и самата заповед за изпълнение, съдиите по тези заповедни производства са се задоволили единствено да издадат заповеди за изпълнение, в които, и в нарушение на образеца, заложен Наредба № 6 / 20,02.2008г. – за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление и издаване на заповед за изпълнение и други книжа еъв връзка със заповедното производство (издадена на основание чл. 425, ал.1 от ГПК от Министъра на правосъдието, обн. ДВ, бр. 22 / 28,02.2008г., е било инкорпорирано част от съдържанието, което принадлежи към неиздадения предикатен съдебен акт -разпореждането. Твърдя, че неиздаването на нарочни разпореждане/пя/ в производствата по чл, 417 и сл. от ГПК, в хипотезите при които се уважава заявлението на кредитора за издаване на ЗИ, допуска се незабавно изпълнение и се разпорежда издаването на изпълнителен лист, поставя основателно въпроса доколко издадените ЗИ по такива дела съставляват годно процесуално основание за незабавно изпълнение…

II.4. Искане за иницииране производство за прогласяване противоконституционност на законовите разпоредби на ГПК.
Поради гореизложените основания за протиквоконституционност правя искане на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 КРБ за сезиране на КС с искане за установяване на противоконституционност текста на чл. 417 ГПК – производството по издаване на заповед Заповед за изпълнение въз основа на документ и текста на Чл. 418 ГПК- Незабавно изпълнение, по което се издава заповед за незабавно изпълнение.
Чл. 149. (1) КРБ Конституционният съд:
2. произнася се по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание, както и на актовете на президента;
За целта отправям искане към съда да сезира с искането за обявяване на противоконституционност държавните органи посочени в чл. 150, ал. 2 и ал. 3 от КРБ, като им изпратите настоящата молба.
На основание чл. 17 , ал. 1, вр. с Чл. 229. (1), т. 6 от ГГПК правя и искане за спиране на настоящото производство до окончателното произнасяне на КС на РБ.
Компетентност по обуславящи въпроси
Чл. 17. (1) ГПК Съдът взема становище по всички въпроси, които имат значение за решаването на делото, освен по въпроса дали е извършено престъпление.
Спиране на производството
Чл. 229. (1) ГПК Съдът спира производството:
6. когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон;
ЕВЕНТУАЛНО:
Ако откажете горното ми искане Ви моля да изложите надлежни мотиви за отказа и да ми укажете възможността за неговото обжалване.
В този случай Ви моля да бъда уведомен по реда на ГПК, като ми се даде възможност в определен от съда срок аз лично да се обърна към посочените органи с изложеното искане за сезиране на КС на РБ.

III. Противоречие на заповедното производство по ГПК с правото на ЕС и СЕС и действащите в страната международни договори.
III.1. Наличие на съществено противоречие на правото на РБ в ГПК-Заповедно производство с правото на ЕС и решенията на СЕС.
България е член на ЕС и за нея са задължителни правото на ЕС и решенията на СЕС, които се ползват с приоритет над националното законодателства. Такова е и действието на международните договори приети и ратифицирани от България.
Чл. 4. (3) КРБ Република България участва в изграждането и развитието на Европейския съюз.
Чл. 5. (4) КРБ Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
По начина на законова регламентация и на практическо реализиране Заповедното производство по чл. 217 и 218 от ГПК позволява:
III.1.1. Правото на ЕС и решенията на СЕС допускат заповедно производство само и единствено за безспорни вземания!
• Регламент (ЕО) № 1896/2006 на ЕП и на СЕ за създаване на процедура за европейска заповед за плащане.
• Регламент (ЕО) № 805/2004 на ЕП и на СЕ от 21 април 2004 година за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания.
• Регламент (ЕО) № 44/2001 на СЕ от 22 декември 2000 година относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.
1. Издаване на заповед за незабавно изпълнение и ИЛ, а чрез тях и на образуване на изпълнително дело и налагане на запори и възбрани то СИ, като към момента на налагането им липсват доказателства за безспорност на вземането, но и без да е уведомен длъжника за извършените срещу него процесуални действия в заповедното и в изпълнителното производство.
2. Поради пороци в Заповедното производство по чл. 217 и 218 от ГПК се стига до поставяне на заявителя – взискател в изключително привилегировано положение за сметка на длъжника, на който на практичка се елиминира правото на защита, с което се предотвратява последващи съдебни производства. Така взискателят се удовлетворява само от заповедното производство за което е платил половината от дължимата се обичайна ДТ от 4% върху цената на иска, като и заплатил само 2% от същата. Така той се облагодетелства без да плаща предвидената от закона ДТ за следваща инстанция, за сметка накърняване правата на длъжника и на Държавата. По изложените причини се стига до масови случаи на ощетяване на фиска от неплащане от на дължимата се допълнителна ДТ от 2%. Това по съществото си е нерегламентирана държавна помощ за заявителя – взискател.
Чрез провежданите по реда на ГПК заповедно производство по чл. 418 и 419 ГПК и произтичащото от него изпълнително производство създаде системни и масови нарушения на тези императивни забрани на правото на ЕС и решенията на СЕС за провеждане на заповедно производство само и единствено за безспорни вземания!
Правото на ЕС /ПЕС/ в т.ч. задължителните решения на СЕС, както и приетите от България международни договори се прилагат с предимство пред националното законодателство.
Съгласно Решение по дело С-312/93 Peterbroeck, Van Campenhout & Cie v Belgian State. Българските съдии са длъжни да прилагат ПЕС и решенията на СЕС и то служебно и без искане на страните по делото и без ограничения на сроковете. Това важи дори и националната правна норма да е приета по-скоро от наромативния акт на ЕС /решението на СЕС/. Това е прогласено в Решение от 07.06.07г- по съединени дела С-222/05 и С-225/05 – Van Gend en Loos v Administratie der Belastingen. Наличните законови основания за директно прилагане на наднационалното право на ЕС е прогласено и в дела С-26/62 Вангенд енд Лоост и С- 6/64 Коста срещу Енел.
Предимството на ПЕС е посочен и в Решение от 09.03.1978г. по дело С-106/77 – Amministrazione delle finanze dello Stato v Simmenthal на СЕС, според което е задължение на националния съд: „Неприлагане от национални съд на закон, който противоречи на общностното право” с диспозитив: „Съдът произнасяйки се по въпросите поставени от Преторе де Суса с определения от 28.07.1977г. реши: националния съд натоварен с прилагането на нормите на общностното право в рамките на своята компетентност е длъжен да гарантира пълното действие на тези норми, като при необходимост по собствена инициатива оставя неприложена всяка разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред.”
В приложеното становище на ЧСИ Биляна Богданова рег. № 856 при СГС се посочва, че при изпълнение на Регламент 44/2001г. от СИ, чл. 39 до 56 от Регламента установяват специалната процедура по издаване на Декларация за изпълнимост на решението /ИЛ/ и възможностите на страните да обжалват решенията на съда поради процесуални и/или други нарушения”
В тази връзка е и Съображение № 34 от Решение С-215/11 на Съда (голям състав) от 11 декември 2012 г. —
Европейска комисия / Кралство Испания „При това обаче тези правила не трябва да бъдат по-неблагоприятни от правилата, които уреждат подобни положения по вътрешното право/принципа на еквивалентност, нито да бъдат уреждани по начин по който да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата предоставени от правото на ЕС, /принципа на ефективност.”/ вж. в този смисъл Решение от 14.06.2012г. по дело С-618/10 Audiencia Provincial de Barcelona — Испания ) — Banco Español de Crédito, SA/ Joaquín Calderón Camino и цитираната съдебна практика.
Издаваните от българските съдилища заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листове противоречат на изискванията посочени в чл. 3 от Регламент № 805/2004г. ЕО и СЕ за безспорни вземания.
Посочени в чл. 417 от ГПК извлечения от счетоводните книги, като правно основание за събиране на безспорни вземания противоречи на посочения член на Регламента изисквания:
Член 3 Изпълнително основание, което се удостоверява като европейско изпълнително основание.
1. Този регламент се прилага за решения, съдебни спогодби и публични документи по безспорни вземания. Вземането се счита за „безспорно” когато:
а) длъжникът е изразил съгласие като го е признал, чрез споразумение, което е било одобрено от съда или сключено пред съда в хода на съдебното производство; или
б) ако длъжникът никога не е възразил по отношение на това, съгласно правилата на процедурата на държавата-членка по произход, в хода на съдебната процедура; или
в) ако длъжникът не се явил или не е представен на съдебно заседание, по отношение на това вземане, след като първоначално е оспорил вземането, в хода на съдебния процес, доколкото това поведение е представлява конклудентно признаване на вземането или от доказаните от кредитора факти по правото на държавата-членка по произход; или
г) ако длъжникът изрично го е признал в публичен документ
2.Този регламент се прилага също така за произнесени решения по обжалвани на решения, съдебни спогодби или публични документи, които с удостоверени като европейско изпълнително основание.
счетоводните справки /извадки от счетоводни сметки/ са частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател обстоятелства. Те не се ползват с доказателствена сила и чрез тях не могат да установи твърдените от ищеца обстоятелства. Лицето, което би се позовало на тези счетоводни записвания, трябва да установи по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че те са водени редовно, тъй като тези записвания не са първични доказателства, а вторични такива и тяхната доказателствена сила се основава на предпоставката, че са били извършени въз основа на други писмени доказателства, които могат да се противопоставят на страната, до която се отнасят. Съгласно с чл. 6, ал. 1, т. 3 ЗСч основание за счетоводни записвания са надлежно оформени стопански операции от първични и/или вторични счетоводни документи. Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗСч не се изисква първичният счетоводен документ да е подписан от получателя на стоката или услугата, но тази правна норма урежда само изискванията за редовност на счетоводните документи за данъчни цели. В гражданското право редовността на счетоводните записвания е предпоставка за доказателствената сила на същите, трябва да се приеме, че страната, която се позовава на такива счетоводни записвания, е длъжна да докаже, че счетоводните записвания са редовни по смисъла на чл. 182 ГПК, т. е. че се основават на документи, обективиращи обстоятелства, които могат да се противопоставят на противната страна.” /Цитирания текст е съобразен с РЕШЕНИЕ № 66954 от 20.03.2017 на СРС, ГО, 71, съдия Даниела Шанова по гр.д.дело № 22868 по описа за 2016 г. което е гордост за българското правосъдие/.
За жалост изложените аргументи касаещи доказателствената стойност на извлеченията от банкови сметки не се зачитат в болшинството от съдебни решения, като съдилищата масово толерират заявителите и ищци банки, финансови играчи и монополни дружества.
При провеждане на заповедно производство и сввързаното с него изпълнително по реда на ГПСК е налице е системно тежко нарушение от прилагането на норма от националното право – заповедното производство при неимплементирана правилно Директива 2005/39/ ЕО и СЕ пазар на финансови услуги с липса на правна защита-по силата на Решение от 13.03.2007г. по дело С-432/05 Högsta domstolen (Швеция) с & 37 :
„В самото начало следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика принципът на ефективната съдебна защита представлява основен принцип на общностното право, който произнтича от общите конституционни традиции на държавите членки, което е записано и в чл. 6 и 13 от ЕКПЧОС.”
Решение 15.05.1986г. по дело С-222/84 Johnston v Chief Constable of the Royal Ulster Constabulary,стр. 165 и т. 18 и 19. Решение от 15.10.1987г. по дело С-222/86г Unectef v Heylens, Решение от 27.11.2001г. по дело С-424/99г. Commission v Austria стр. I-9285, т. 45, Решение от 25.07.2002г. по дело С-50/00 Dalmine v Commission стр.I-6677, т. 39 и Решение от 19.06.2003г. по дело С-467/01 Eribran ср. I-6471, т. 61/, в които също е потвърден с чл. 47 от прогласената на 07.12.2000г. в Ница Харта на основните права на ЕС /ОВС 364, 2000г., стр. 1/.
Особено фрапантни са нарушенията при такива производства заведени от банки, които системно злоупотребяват с неоснователно предоставените им от действащите в България закони. Въз основа на лицемерни и лъжливи реклами за „безлихвени заеми” „за заеми при различни видове привилегировани условия”, множество хора и ЮЛ бяха подведени да сключат такива. Договорите за банкови заеми се изготвят едностранно от юристите на банките, като текста им не подлежи на коментар и на корекции, с което на практика договорът нее договор, а едностранен диктат. Тези договори не се предоставят на страните да ги изнесат от банките за да се консултират със свои адвокати, като кредитополучателите са принудени да ги подпишат слепешката, без консултация, в стресова ситуация и при лошо осветление в салоните на банките. Договорите за кредит препращат към общи условия и други вътрешно банкови актове, които не се представят и са неизвестни за кредитопоручателите. Към договорите в повечето случаи не се представя погасителен план. В договорите се предоставят само права на банките и само задължения на страните. Единствените права на кредитопоручателите са да плащат и да се молят на Господ да са здрави и да имат доходи за да продължават да плащат. С тези договори банките прехвърлят всички свои професионални рискове от промени на валутните пазари на кредитопоручателите. В тях са си гарантирали право да променят едностранно лихвите , таксите и разноските, да обявяват договорите за предсрочно изискуеми и да начисляват увеличени наказателни лихви и разноски, за което не уведомяват предварително кредитопоручателите. Често се извършват реални измами, като притеснени кредитополучатели биват приласкавани да предоговарят задълженията си и да подписват анекси, които „били в тяхна полза”, при окето на практика на кредитопоручателите се влошава съществено положението чрез начисляване на много по-високи лихви, такси и разноски. Една от ползваните системни измами е чрез предоговаряне сумите по задължението като дължими в швейцарски франкове. В изготвените от юристите на банките договорите банката не поема ангажименти да уведомява кредитопоручателите при промени на лихвите разноските и длуги дължими се плащания, а задължава кредитопоручателите да следели на сайта на банката настъпващите промени?!! Вследствие на системни злоупотреби с привилегированото им от действащото в РБ законодателство, в съчетание с нормите на ГРК-заповедно производство и изпълнителен процес, които поставят длъжниците в изцяло подчинено и зависимо и обезправено положение и дават възможност да се разпродава на безценица длъжниковото имущество и имоти, огромна част от българското население бе доведено по положение да загуби домовете си , имуществото и парите си и от нормални граждани да бъдат превърнати в бездомни клошари и вечни длъжници.
Това е възможно поради несъответкствието на ГПК-заповедно производство и изпълнителен процес и конкретно при издаване на заповед за незабавно изпълнение с КРБ и Правото на ЕС. Поради нарушаването на основното изискване за допустимост на същото само и единствено при доказани безспорни вземания, каквито масово представените документи по чл. 417 ГПК не удостоверяват. Въпреки, че претендираното вземане е безспорно и въпреки, че за съда е ясно, че предоставения кредит от банката е в нарушение на лицензията на банките поради задължението им „да предоставят кредити за своя сметка и свой риск”, тъй като банките в изготвените от тях и задължителни за кредитополучателите типови договори за банкови кредити, които не подлежат на корекции по искане на кредитополучателите е записала прехвърляне на целия кредитен риск от нея на кредитополучателя и солидарно задължените с него поръчители и гаранти.
Чрез договорите за банков кредит с кредитополучател фирма ЮЛ, по които банките изискват същите да се подписват и от трети ФЛ като солидарни длъжници и гаранти, с което на практика задължението за изплащане на дълга реално се прехвърля върху тях са заобикалят императивните норми на ЗПК и изискванията към „Договор за потребителски кредит“, и защитата на същите по с императивните норми на Закона за защита на потребителите.
Въпреки тези незаконни клаузи в договорите за банков кредит,съдилищата в РБ масово уважават техните явно незаконосъобразни искания и им издават заповеди за незабавно изпълнение. Съдилищата игнорират задължението си за служебен контрол и въпреки явните признаци, за пороци в предоставените към заявлението документи, не констатират, че договорите за банков кредит са нищожни, като противоречащи на правото на ПЕС и решенията на СЕС, както и на българското законодателство. На практика банките се ползват с масовата подкрепа на българските съдии , повечето от които сами имат банкови заеми, но никога не заявяват тези обстоятелства и не изпълняват служебното си задължение да си правят отвод! Налице е недопустимо системно и масово съдействие на национални съдилища на банките – заявители и взискатели по заповедни производства по ГПК и системен отказ да се прилага правото на ПЕС и решенията на СЕС при наличие на явна колизия между тях и националното българско законодателство.
Поради нарушаване принципа на ПЕС „ефективност” от българските съдилища е практически невъзможно прилагане ПЕС и в сферата на изключителната компетентност на ЕС-общи търговски политики /принципи на функциониране на пазара.
Поради издаването на заповедите за изпълнение, ИЛ и други документи свързани с тях в процедура и при условия противоречащи с императивните норми на ПЕС и решенията на СЕС, същите СА НИЩОЖНИ от датата на издаването им и без ограничения напред във времето, което е потвърдено с решение по дело С-119/05 Ministero dell’Industria, del Commercio e dell’Artigianato срещу Lucchini SpA, на съда на ЕС.
Съгласно Решение от 16.12.1960г. по дело С-6/60 Хюмблет на СЕС, националните органи, включително и националния съд като пасивен приложител на ПЕС са длъжни да премахнат нарушението на ПЕС /за своя сметка/ и да обезщети пострадалите за нарушаването му.
По тази линия са Съображения № № 51, 52 и 57 от Решение по дело С-2/09 на съда на ЕС Ищец: Регионална Митническа Дирекция — Пловдив Ответник: Петър Димитров Калинчев. По конкретно съдът е прибегнал до това разрешение само при точно определени обстоятелства, а именно, като е съществувал риск от тежки икономически последици, дължащи се преди всичко на големия брой правонарушения, установени добросъвестно въз основа на считаната за валидно действаща правна уредба, и когато и лицата и националните власти са били подтиквани към това поведение, което не съответства на общностната правна уредба, поради обективна и значителна несигурност, що се отнася до приложното поле на общностните разпоредби-несигурност, за която евентуално е допринесло поведението възприето от други държави – членки или от Комисията на европейските общности/вж. по специално Решение от 27.04.2006г. по дело С-423/04 C-423/04 – Richards Решение от 27.04.2006г. стр. I-3585, т. 42 и Решението по дело Бжежински посочено по-горе, т. 57/ 52. постоянна съдебна практика е също така, че финансовите последици, които могат да произтекат за държава – членка от постановеното решение по преюдициално запитване, сами по себе си не оправдават ограничаването на действието на това решение във времето.
Решени от 20.09.2001г. по дело С-184/99 – Grzelczyk стр. I-6193, т. 52, Решение от 15.03-2005г. по дело С-209/03 Бидар стр. I-2119, т. 68 и Решение по дело Бжежински, посочено по-горе, т. 58.
ПЕС и решенията на СЕС са задължителни за прилагане от българските съдилища и то служебно и ефективно от 01.01.2007г. -влизането а РБ в ЕО/ЕС, което важи и за СИ и конкретно за ЧСИ, на които държавата е прехвърлила права, но тези служебни задължения системно несе реализират от съда и СИ.

III.2. Правото на ЕС и решенията на СЕС забраняват оказването на нерегламентирана държавна помощ.
Чрез действащите разпоредби на ГПК-Заповедно производство и изпълнителен процес се реализира неправомерна непозволена държавна помощ” съгласно чл. 107 и 108 от ДФЕС.
Член 107 (предишен член 87 от ДЕО)
1. Освен когато е предвидено друго в Договорите, всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез ресурси на държава-членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите-членки, е несъвместима с вътрешния пазар.
Член 108 (предишен член 88 от ДЕО)
1.Комисията, в сътрудничество с държавите-членки държи под постоянно наблюдение всички системи за предоставяне на помощ, съществуващи в тези държави. Тя предлага на последните всички подходящи мерки, които са необходими за последователно развитие или функциониране на вътрешния пазар.
2. Ако Комисията, след като е уведомила всички заинтересовани страни да представят своите мнения, установи, че помощта, предоставена от държавата или чрез ресурси на държавата, е несъвместима с вътрешния пазар в съответствие с член 107, или че тази помощ е била използвана не по предназначение, тя взема решение, че съответната държава-членка е задължена да отмени или измени тази помощ в срок, който Комисията определя.
Ако съответната държава не се съобрази с това решение в определения срок Комисията или всяка друга заинтересована държава може, чрез дерогация от разпоредбите на членове 258 и 259, да отнесе въпроса пряко до Съда на Европейския съюз.
По искане на държава-членка, Съветът с единодушие може да реши, че помощта, която държавата предоставя или има намерение да предостави, се счита за съвместима с вътрешния пазар, чрез дерогация от разпоредбите на член 107 или от предвидените в член 109 регламенти, ако такова решение може да бъде оправдано с извънредни обстоятелства. Що се отнася до въпросната помощ, ако Комисията вече е започнала процедурата, предвидена в първа алинея от настоящия параграф фактът, че заинтересованата държава е отправила искане до Съвета води до спирането на тази процедура, докато Съветът вземе отношение по въпроса.
Ако Съветът не е изразил отношението си в срок от три месеца от подаването на молбата, Комисията се произнася по случая.
3. Комисията следва да бъде информирана в разумен срок, който да й даде възможност да представи своето становище по отношение на всякакви планове за предоставянето или изменението на помощта. Ако тя счита, че такъв план е несъвместим с вътрешния пазар, като се позовава на член 107, тя без забавяне започва процедурата, предвидена в параграф 2. Заинтересованата държава-членка не може да започне прилагането на предложените мерки, докато тази процедура не доведе до постановяването на окончателно решение.
4. Комисията може да приема регламенти относно категориите държавни помощи, за които Съветът е определил, в съответствие с член 109, че могат да бъдат освободени от процедурата, предвидена в параграф 3 от настоящия член.

III.2.1. Облагодетелстване на заявителите – взискатели чрез действащите разпоредби на ГПК-Заповедно производство регламентиращи дължимите се ДТ.
Съгласно чл. 71 и сл. ГПК за воденето на съдебни дела се дължат ДТ.
Раздел II Държавни такси и разноски
Задължение за такси и разноски
Чл. 71. (1) ГПК По водене на делото се събират държавни такси върху цената на иска и разноски за производството. Когато искът е неоценяем, размерът на държавната такса се определя от съда.
Държавни такси
Чл. 73. (1) ГПК Държавните такси са прости и пропорционални.
(2) Простите такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по производството. Пропорционалните такси се определят върху интереса.
(3) Държавната такса се събира при предявяване на искането за защита или съдействие и при издаване на документа, за който се плаща такса, съгласно тарифа, приета от Министерския съвет.
Предварително внасяне на разноските
Чл. 76. ГПК Всяка страна предварително внася в съда разноските по действията, които е поискала. Сумите за разноски по действия по искане на двете страни или по инициатива на съда се внасят от двете страни или от едната страна според обстоятелствата.
Съобразно разпоредбите на ГПК-Заповедно производство регламентиращи дължимите се ДТ, заявителят – взискател заплаща само половината -2% от принципно дължимата се такава от 4%, с което на практика същият незаконосъобразно се облагодетелства с неправомерна „ държавна помощ”.

III.2.2. Облагодетелстване на заявителите – взискатели и купувачи чрез действащите разпоредби на ГПК-Заповедно производство регламентиращи дължимите се ДТ.
Другата масова форма на незаконна държавна помощ предизвикана от разпоредбите на Заповедното производство по чл. 217 и 218 от ГПК и следващото го изпълнително производство произтича от продажбата на безценица от СИ на предварително запорираните вещи и възбранени имоти на длъжника, направено още преди последния да е разбрал за заведеното срещу него заповедно и последващото го изпълнително производство. Тази системна порочна практика е факт, благодарение на действащата в ГПК уредба на изпълнително производство създаващи предпоставки за узаконени разпродажби на длъжниковото имущество и имоти на безценица или на нереално ниски цени спрямо реалните пазарни цени. Облагодетелстват купувачите и взискателя когато нему се възложи вещта или имота.
Това по същността си е системно и масово указване на непозволена държавна помощ и то в особено големи размери, което е забранено от Договора за функциониране на ЕС.

III.2.3. Накърняване интересите на фиска чрез неправомерна държавна помощ.
действащите разпоредби на ГПК-Заповедно производство регламентиращи дължимите се ДТ, позволявакщи на заявителите – взискатели да получат пълно съдебно удоблетворение на претенциите си плащайки само половината /2%/ от дължимата се ДГТ от 4%, както и узаконените възцможности за облагодетелстване на заявителите – взискатели и купувачи чрез придобиване длъжниковите вещи и имоти на прекомерно занижена цена в пъти спрямо пазарната при реализиране на „непозволена държавна помощ” съгласно чл. 107 и 108 от ДФЕС.едновременно с това така, накърнява интересите на фиска, тъй като се заплащат много по-ниски ДТ от реално дължимите се такива при продажби извършени по реални пазарни цени.
Разпродажби на безценица на длъжниково имущество и имоти противоречи и на националното право по силата на чл. 289 от ТЗ „упражняването на право въз основа на търговски сделка е недопустимо ако се извършва само с намерение да се увреди другата страна”.

IV. Искане за преюдициално запитване до СЕС за съответствието на Заповедно производство с правото на ЕС и решенията на СЕС.
IV1. Заявени предходни преюдициални запитвания, по които няма произнасяне.
До момента са налице обществено известни преюдициални запитвания, което е видно от представените:
http://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf…
ЗАПИТВАНЕ
С настоящото Ви уведомяваме, включително и Европейския парламент и ЕК чрез г-н Светослав Малинов и г-н Ангел Джамбазки, депутати към Европейския парламент, че в България е създадена трайна съдебна процесуална практика от голяма част от националните съдии, които имат задължението да са първо съдии на ес и ползвайки имунитета си за необосновано обогатяване на страна по дело, за представяне на спорни задължения като безспорни в нарушение на чл. 3 от Регламент 805/2004/ЕО и СЕ за безспорни вземания и Т.2 И 8 от тълк.дело № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
Имам основателни съмнения да считам, че подобни действия Изпълват състава на нерегламентирана държавна помощ по чл. чл. 107, 108 от ДФЕС чрез заблуждаваща практика на държава-членка НА ЕС.
Най-честия нарушител и черпещ права от нищожни съдебни актове са частните съдебни изпълнители (ЧСИ), които в нарушение на съобщение СОМ(2014)144/11.03.2014 г. на ЕК отнемат без основание дори и единствената собственост на набедените за длъжници от националните съдилища и ги изхвърлят от жилищата им, дори през зимен период при липсваща социална политика на България, обричайки ги на мизерия и унищожават малки и средни предприятия в нарушение на СОМ(2008)800/26.11.2008 г. и СОМ(2012)795/09.01.2013 г. на ЕК в тези трудни моменти на Европейския съюз.
ЧСИ имат активно действащо лоби в съдебната власт ( например дарители на Софийски районен съд – http://www.srs.justice.bg/253-%D0%94%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8… ) и вероятно става въпрос за корупция в съдебната власт, която Висшия съдебен съвет (ВСС) с комисиите си по етика отказва да разглежда, както Камарата на ЧСИ, включително и Министерство на правосъдието, което би следвало да ги контролира.
Настоящото правим публично в обществен интерес и сезираме съответните национални институции в Република България за неизпълнение на върховенството на правото на ЕС, с ангажимента на който, публично ЕК ( Европейска Комисия ) е обявила с прессъобщение № IP-14-237/11.03.2014 г., публично достъпно Съобщение за медиите Страсбург, 11 март 2014 г. Европейската комисия представя рамка, за да гарантира върховенството на закона в Европейския съюз http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-237_bg.htm
Нарушенията са категорично установени от прокурор Ивайло Занев при звено “Антикорупция” при Софийска градска прокуратура с изх.№ 268/27.07.2016 г. и изпратени на ВСС и Камарата на ЧСИ за предприемане на мерки по закон, до момента при липса на ефективни действия.
ОТГОВОР на ЕК на питане на наш евродепутат и нашите констатации, в резултат на същия: Парламентарни въпроси 30 март 2017 г.

Отговор на ЕК по запитване за нерегламентирана държавна помощ


Изпълнителното производство по ГПК произтичащо от издаваните заповеди за незабавно изпълнение е в разрез с изискванията на регламенти 805/2004/ЕО и 1896/2006/ЕО, P-000676/2017,
Отговор, даден от г-жа Йоурова от името на Комисията:
Комисията се свърза с българските органи с цел изясняване на положението и ефективно премахване на всяка евентуална несъвместимост. В случай че правната оценка разкрие неспазване или лошо прилагане на правото на Съюза, Комисията припомня, че в ролята си на пазител на Договорите може да предприеме необходимите действия, включително, когато е уместно, да открие производство за установяване на неизпълнение на задължения.
Последно осъвременяване: 4 април 2017 г. Правна информация Благодаря Ви ! Отговорът е получен и прецизираме веднага по спешност съгласно решение на съда на ЕС, задължително и за ЕК – съображение 34 по дело С-215/11 на Съда на ЕС РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав) 13 декември 2012 година(*)
„Регламент (ЕО) № 1896/2006 — Процедура за европейска заповед за плащане — Молба за издаване на европейска заповед за плащане, която не отговаря на изискванията за форма, предвидени от националното законодателство — Изчерпателен характер на изискванията, на които следва да отговаря молбата — Възможност за претендиране на лихвите, начислени до плащането на главницата“ По дело C 215/11
“В това отношение следва да се подчертае, че в отсъствието на хармонизация на националните механизми за събиране на безспорни вземания процесуалните правила за определяне на разходите, свързани с производството, се уреждат, при спазване на изискванията по член 25 от посочения регламент, от вътрешния правен ред на държавите членки въз основа на принципа на процесуалната автономия на последните. При това обаче тези правила не трябва да бъдат по-неблагоприятни от правилата, които уреждат подобни положения по вътрешното право (принцип на еквивалентност), нито да бъдат уреждани по начин, по който да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правото на Съюза (принцип на ефективност) (вж. в този смисъл Решение от 14 юни 2012 г. по дело Banco Español de Crédito, C 618/10, точка 46 и цитираната съдебна практика).”

IV.2. Заявяване на настоящо преюдициално запитване. на основание член 267 ДФЕС от
Член 256 (предишен член 225 от ДЕО)
3. Общият съд е компетентен да разглежда и да се произнася по преюдициални въпроси, отправени към него по силата на член 267 в специфични сфери, определени от статута.
Поради изложените по-горе явни фактически данни и посочени налични и неоспорими доказателства за пряко несъответствие на законовите разпоредби на ГПК – Заповедно производство и изпълнителен процес с правото на ЕС и решенията на СЕС, и поради от значението за правилното решаване на настоящото дело на правилното тълкуването на разпоредбите на ПЕС и правилно тълкуване и валидността на останалите актове на ЕС, които засягат и касаят процесните законови разпоредби на ГПК – Заповедно производство и изпълнителен процес, едва след което съдът да постанови решението си по процесното дело, с настоящото правя искане на основание Глава петдесет и девета „ПРЕЮДИЦИАЛНИ ЗАПИТВАНИЯ”, чл. 628 и сл. от ГПК, българският съд да направи запитване до Съда на Европейските общности.
1/ Приложими ли са в България разпоредбите на:
• Регламент (ЕО) № 1896/2006 на ЕП и на СЕ за създаване на процедура за европейска заповед за плащане.
• Регламент (ЕО) № 805/2004 на ЕП и на СЕ от 21 април 2004 година за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания.
• Регламент (ЕО) № 44/2001 на СЕ от 22 декември 2000 година относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.
• Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори
2/ Задължителни ли са в България решенията на СЕС и конкретно:
• Решение по дело С-312/93 Peterbroeck, Van Campenhout & Cie v Belgian State.
• Решение от 07.06.07г- по съединени дела С-222/05 и С-225/05 – Van Gend en Loos v Administratie der Belastingen.
• Решение дела С-26/62 Вангенд енд Лоост и дело С- 6/64 Коста срещу Енел.
• Решение от 09.03.1978г. по дело С-106/77 – Amministrazione delle finanze dello Stato v Simmenthal на СЕС,
• Решение по дело С-215/11 на Съда (голям състав) от 11 декември 2012 г. —
Европейска комисия / Кралство Испания
• Решение от 14.06.2012г. по дело С-618/10 Audiencia Provincial de Barcelona — Испания ) — Banco Español de Crédito, SA/ Joaquín Calderón Camino
3/ Съответстват ли разпоредбите на ГПК ЧАСТ ПЕТА „ИЗПЪЛНИТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО”и конкретно Глава тридесет и седма „ЗАПОВЕДНО ПРОИЗВОДСТВО” и конкретно тези на чл. 417 и сл., както и разпоредбите на ГПК въз основа на които се извършва налагането на запори на длъжникови парични средства и вземания и възбрани върху длъжникови имоти, както и принудителна продажба на длъжникови движими вещи и имоти на правото на ПЕС и на решенията на СЕС.
По правото на ЕС и съобразно решенията на СЕС:
1. Законосъобразно ли е заповед за незабавно изпълнение която е постановена в охранително производство проведено без знанието и участието на длъжника и издадена само въз основа на селективно представени от заявителя доказателства, в което съдът не е установил истината и акта му – заповед за незабавно изпълнение не се ползва със СПН да се приравнява като годно изпълнително основание с влязло в сила съдебно решение, постановено в исков процес по общия ред и пир възможно три инстанционно производство, каквото правно значение е придадено в чл. 404 ГПК на заповедите за незабавно изпълнение?
2. Представлява ли годно основание за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по по чл. 417, ГПК – по т. 2 документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките; по т. 6. договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите и по т. 9. запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея.
3. Законосъобразно с правото на ПЕС и решенията на СЕС ли е издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК?
4. Следва ли да се издава задължително разпореждане като писмен отделен съдебен акт, след като е предвидено издаването му в чл. 418, ал. 4 и ал. 5 ГПК и след като именно от подлежи на обжалване по Чл. 419. (1) ГПК ?
5. Следва ли спирането на изпълнението на заповед за незабавно изпълнение да се допуска въз основа на парично обезпечение по чл. 420 ГПК или може и без такова?
6. Законосъобразни ли е едноседмичния срок за обжалване и оспорване предвиден в чл. 418, ал. 4 и сл. ГПК или следва да е по-голям?
7. Законосъобразни ли е едномесечния срок за оспорване на вземането и подаване на възражение предвиден в чл. 423, ал. 1 и сл. ГПК или следва да е по-голям?
8. Законосъобразни ли е тримесечния срок за оспорване на вземането предвиден в чл. 424, ал. 2 ГПК или следва да е по-голям?
9. Законосъобразно ли са изготвени и задължителни ли са Образците по чл. 425 ГПК?
10. Законосъобразно ли е да не са конкретно посочени в чл. 426 ГПК документите на основание на които се образува изпълнително дело?
11. Длъжен ли е СИ на основание чл. 426, ал. 4 ГПК да провери законосъобразността на представените му документи?
12. Законосъобразно ли е СИ преди изпращане на Покана за доброволно изпълнение по чл. 428 ГПК да е наложил запори на парите и вземанията на длъжника и възбрани на имотите му?
13. Законосъобразни ли са Правомощия на съдебния изпълнител предоставени му в чл. 431 ГПК?
14. Законосъобразно ли са условията за спиране на изпълнителното производство посочени в чл. 432 ГПК?
15. Законосъобразни ли са начините, средствата, основанията и сроковете за защита на длъжник срещу когото е образувано изпълнително производство по издадена заповед за незабавно изпълнение предвидени в Глава тридесет и девета „ЗАЩИТА СРЕЩУ ИЗПЪЛНЕНИЕТО”, чл. 435-441 от ГПК?
16. Законосъобразни ли са начинът на оценка и на продажба на движимите вещи на длъжника предвидени в ДЯЛ ВТОРИ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНИ ВЗЕМАНИЯ”, чл. 442 – 482 от ГПК и невъзможността при отпадане на правното основание да се реституират продадените от СИ вещи на длъжника Чл. 482.?
17. Законосъобразни ли са начинът на оценка; начинът и сроковете на разгласяване на предстоящата продажба; начинът на организиране, провеждане и определяне на купувача на продажба на недвижимите вещи /имоти/ на длъжника предвидени в Глава четиридесет и трета „ИЗПЪЛНЕНИЕ ВЪРХУ НЕДВИЖИМИ ВЕЩИ”?
18. Законосъобразни ли са начинът и сроковете на изпълнение върху вземания на длъжника на длъжника предвидени в Глава четиридесет и пета „ИЗПЪЛНЕНИЕ ВЪРХУ ВЗЕМАНИЯ НА ДЛЪЖНИКА”, в т.ч. начинът на налагане на запори?
19. Законосъобразно ли е съдиите да не заявяват предварително имената си, да незаявяват дали са в зависимост от страни в процеса?
20. Законосъобразно ли е длъжникът по заповедно производство по ГПК да не знае кой е съдията и да не може да му направи отвод?
21. Законосъобразно ли е съдиите да не правят основна проверка на представите им документи за наличие на явна нищожност и за несъответствие с изискванията на добрите нрави?
22. Законосъобразно ли е съдиите да не проверяват законосъобразността на връчването на съдебните книжа на длъжника от страна на СИ?
23. Законосъобразно ли е едни и същи съдиите да се произнасят в заповедните производства, като издават исканата заповед за изпълнение и след това същите да са съдии при последващите съдебни дела по заведени установителни искове от заявителите при направено в срок възражение от страна на длъжника?
24. Законосъобразно ли е заповедните производства и последващите съдебни дела по заведени установителни искове от заявителите при направено в срок възражение от страна на длъжника да са подсъдни на същия първоинстанционен съд?
III.3.3. Искане за спиране на изпълнението до произнасянето на СЕС.
На основание чл. 631 ГПК правя искане за спиране на изпълнението до произнасянето на СЕС.

III.3.4. Искане за обезпечение до произнасянето на СЕС.
На основание чл. 632 ГПК правя искане за допускане от съда на обезпечителни и привременни мерки до произнасянето на СЕС, а именно: спиране на изпълнението по изп.д. № 964/2010г. на ЧСИ Ренета Милчева

КОНКРЕТНО ПО ДЕЛОТО
С оглед стриктното прилагане на закона, включително примата на правото на ПЕС и задължението на националния съд да прилага служебно правото на ЕС, съгласно Решение от 07.06.07г- по съединени дела С-222/05 и С-225/05 – Van Gend en Loos v Administratie der Belastingen, прилагам директно и наднационалното право, съгласно дела С-26/62 Вангенд енд Лоост и С- 6/64 Коста срещу Енел Ви сезирам относно налични основания по прилагане правото на ЕС в посочените заповеди за изпълнение на парични задължения.
Националния съд е задължен без ограничения на сроковете предвидени от националното законодателство служебно да прилага правото на ЕС-ПЕС, ез изискване без изискване от страните, съгласно Решение по дело С-312/93 Peterbroeck, Van Campenhout & Cie v Belgian State. Обръщаме Ви внимание, че мотивите за издаване на заповедите по чл. 417 ГПК противоречат на Решение 15.05.1986г. по депо С-222/84 Johnston v Chief Constable of the Royal Ulster Constabulary задължението на държавите членки е да имат ефективен съдебен контрол и ефективна правна защита спрямо всеки акт представен пред националния съд до последна инстанция, тоест актовете са обжалваеми.
Така например цитирано становище на ЧСИ Биляна Богданова рег. № 856 при СГС се посочва, че при изпълнение на Регламент 44/2001г. от СИ, чл. 39 до 56 от Регламента установяват специалната процедура по издаване на Декларация за изпълнимост на решението /ИЛ/ и възможностите на страните да обжалват решенията на съда за това, /със силата на присъдено нещо поради процесуални и/или други нарушения”
В тази връзка е и Съображение № 34 от Решение С-215/11 на Съда (голям състав) от 11 декември 2012 г. —
Европейска комисия / Кралство Испания „При това обаче тези правила не трябва да бъдат по-неблагоприятни от правилата, които уреждат подобни положения по вътрешното право/принципа на еквивалентност, нито да бъдат уреждани по начин по който да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата предоставени от правото на ЕС, /принципа на ефективност.”/ вж. в този смисъл Решение от 14.06.2012г. по дело С-618/10 Audiencia Provincial de Barcelona — Испания ) — Banco Español de Crédito, SA/ Joaquín Calderón Camino и цитираната съдебна практика.
Издадените заповеди и изпълнителни листове по ч.гр. д № 27017/10г на СРС, 29 състав противоречат на изискванията посочени в чл. 3 от Регламент № 805/2004г. ЕО и СЕ за безспорни вземания с приоритет спрямо националните норми и процедури по чл. 15, ал. 2 и ал. 3 от ЗНА, както и на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК и т. 2 и т. 8 от Решението по т.д. № 4/2013г. на ОСГК на ВКС.
Изискванията които са посочени в чл. 417 от ГПК, като извлечения от счетоводните книги за събиране на безспорни вземания противоречат на посочения член на Регламента изисквания:
Чл. 3 изпълнителното основание, което се удостоверява като европейско изпълнително основание 1 Настоящия регламент се прилага за решения, съдебни спогодби и публични документи по безспорно вземания.
Вземането се счита за безспорно, когато:
а/ длъжникът е изразил съгласие, като го е признал чрез споразумение, което е било одобрено от съда, или сключено пред съда в хода на съдебното производство; или
б/ длъжникът никога не е възразил по отношение на това съгласно правилата на процедурата на държавата членка по произход в хода на съдебната процедура; или
в/ длъжникът не се е явил и не е представил на съдебното заседание по отношение на това вземане, след като първоначално е оспорил вземането в хода на съдебния процес, доколкото това поведение представлява конклудентно признаване на вземането или на доказаните от кредитора факти по правото на държавата – членка по произход или;
г/ длъжникът изрично го е признал в публичен документ.
2/ Настоящият регламент се прилага също така за произнесени решения по обжалване на решение, съдебни спогодби или публични документи, които са удостоверени, като европейско изпълнително основание.
Същото-примата на ПЕС е посочен и в Решение от 09.03.1978г. по дело С-106/77 – Amministrazione delle finanze dello Stato v Simmenthal на СЕС, според което е задължение на националния съд: „Неприлагане от национални съд на закон, който противоречи на общностното право” с диспозитив: „Съдът произнасяйки се по въпросите поставени от Преторе де Суса с определения от 28.07.1977г. реши: националния съд натоварен с прилагането на нормите на общностното право в рамките на своята компетентност е длъжен да гарантира пълното действие на тези норми, като при необходимост по собствена инициатива оставя неприложена всяка разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред.”
Дотук е налице достатъчно тежко нарушение на прилагането на норма от националното право – заповедното производство при неимплементирана правилно Директива 2005/39/ЕО и СЕ пазар на финансови услуги с липса на правна защита-по силата на Решение от 13.03.2007г. по дело С-432/05 Högsta domstolen (Швеция) с & 37 „В самото начало следва да се напомни ,че съгласно постоянната съдебна практика принципът на ефективната съдебна защита представлява основен принцип на общностното право, който произнтича от общите конституционни традиции на държавите членки, което е записано и в чл. 6 и 13 от ЕКПЧОС / Решение 15.05.1986г. по дело С-222/84 Johnston v Chief Constable of the Royal Ulster Constabulary,стр. 165 и т. 18 и 19. Решение от 15.10.1987г. по дело С-222/86г Unectef v Heylens, Решение от 27.11.2001г. по дело С-424/99г. Commission v Austria стр. I-9285, т. 45, Решение от 25.07.2002г. по дело С-50/00 Dalmine v Commission стр.I-6677, т. 39 и Решение от 19.06.2003г. по дело С-467/01 Eribran ср. I-6471, т. 61/, в които също е потвърден с чл. 47 от прогласената на 07.12.2000г. в Ница Харта на основните права на ЕС /ОВС 364, 2000г., стр. 1/.
Представените документи по делото по чл. 417 ГПК не удостоверяват, че претендираното вземане е безспорно.
Предоставения кредит от банката е в нарушение на лицензията на банката поради задължението й „да предоставя кредити за своя сметка и свой риск”, поради което прехвърля чрез национална норма на държава членка на ЕС противоречаща на ПЕС, КРЕДИТНИЯ СИ РИСК върху набедения за длъжник, чрез недопустимо съдействие на национални съдилища, действащи извън задълженията си за прилагане от съдии на ЕС правни норми с приоритет спрямо националните такива.
Посочения 29 състав на СРС по дело № 27017/10г. вместо да прекрати процедурата по издаване на заповед за изпълнение и ИЛ и да върне заявлението на представящия се за кредитор по безспорни вземания /липса на съответствие за безспорност на вземанията по посочения регламент/ са създали документи с невярно съдържание.
Поради нарушаване принципа на ПЕС „ефективност”-„трудно и практически невъзможно прилагане правото на ЕС в националните съдилища на държавите членки”, както и в сферата на изключителната компетентност на ЕС-общи търговски политики /принципи на функционилане на пазара/, посочената заповед разпореждания и ИЛ и други документи свързани с тях СА НИЩОЖНИ и със задна дата без ограничения на времето на действието на документите за създаване на пазари в ЕК /по силата на решение по дело С-119/05 Ministero dell’Industria, del Commercio e dell’Artigianato срещу Lucchini SpA, на съда на ЕС.
Съгласно Решение от 16.12.1960г. по дело С-6/60 Хюмблет на съда на ЕС националните органи са длъжни включително и националния съд като пасивен приложител на ПЕС ДА ПРЕМАХНЕ нарушението на ПЕС /за своя сметка/ И ДА ОБЗЩЕТИ нарушаването му назад и напред във времето.
По тази линия са Съображения № № 51, 52 и 57 от Решение по дело С-2/09 на съда на ЕС Ищец: Регионална Митническа Дирекция — Пловдив Ответник: Петър Димитров Калинчев По тази линия са Съображения № № 51, 52 и 57. По конкретно съдът е прибегнал до това разрешение само при точно определени обстоятелства, а именно, като е съществувал риск от тежки икономически последици, дължащи се преди всичко на големия брой правонарушения, установени добросъвестно въз основа на считаната за валидно действаща правна уредба, и когато и лицата и националните власти са били подтиквани към това поведение, което не съответства на общностната правна уредба, поради обективна и значителна несигурност, що ес отнася до приложното поле на общностните разпоредби-несигурност, за която евентуално е допринесло поведението възприето от други държави – членки или от Комисията на европейските общности/вж. по специално Решение от 27.04.2006г. по дело С-423/04 C-423/04 – Richards Решение от 27.04.2006г. стр. I-3585, т. 42 и Решението по дело Бжежински посочено по-горе, т. 57/ 52. постоянна съдебна практика е също така, че финансовите последици, които могат да произтекат за държава – членка от постановеното решение по преюдициално запитване, сами по себе си не оправдават ограничаването на действието на това решение във времето.
Решени от 20.09.2001г. по дело С-184/99 – Grzelczyk стр. I-6193, т. 52, Решеине от 15.03-2005г. по дело С-209/03 Бидар стр. I-2119, т. 68 и Решение по дело Бжежински, посочено по-горе, т. 58.
От тези съображения следва, че не е необходимо действието на настоящото решение да бъде ограничено във времето.
Налице е и нарушение на националния съд по изследване на противоречието на прилагането на чл. 417, т. 2 от ГПК с първичното право на ЕС по чл. 101, 102 от ДФЕС-ограничаване на конкуренцията с тази национална норма, доколкото е задължен да следи служебно по силата на чл. 6 от Регламент 1/2003, ЕО и СЕ за неглижирането й.
Също така се налага поради неглижирането на правото на ЕС –ПЕС от националния съд с издаването на настоящата незаконосъобразна заповед за изпълнение и документи, полагащото ми се обезщетение съгласно обединени дела С-6/90 и С-9/90 C-6/90 – Francovich and Bonifaci v Italy – неспазване и неимплементиране коректно и на Директива в националното законодателство-2004/39/ЕО и СЕ – създаване на единен банков пазар в ЕО/ЕС постановено с окончателно Определение № 269/08.05.2015г. по гр.д. № 1867/2015г. на 3-то ГО на ВКС с такса 25лв. за ЮЛ.
„въздействието на правото на ЕС върху ежедневния живот на европейските граждани и бизнеса е такова, че всеки гражданин и практикуващ юрист-от адвокати и съдебни изпълнители, от една страна , на съдиите и прокурорите, от друга страна-също трябва да бъдат информирани за правото на ЕС и в съответствие да тълкуват и ефективно прилагат правото на ЕС заедно с вътрешното право.
В децентрализираната правна система на ЕС националните съдии често се налага да се превърнат „съдии на правото на ЕС за бъдат в състояние да изпълняват своите отговорност”-Сом /2014 144 от 11.03.2014г. ЕК.
Същото е следвало да се прилага ефективно от 01.01.2007г. при влизането ни в ЕО/ЕС като пълноправни членове, включително от ЧСИ, на които държавата е прехвърлила права /виж окончателно Определение на СГС, ГО II-Г въззивен състав от 10.01.2016г. по гр.д. № 10937/16г.С оглед цитираните доказателства е , че ЧСИ Ренета Милчева е превишила правата си и извън ПЕС е създала правна фикция или е изпаднала в заблуда поради правна некомпетентност или други причини, че следва да се изпълняват явно нищожните съдебни актове на СРС. Същата е образувала изп.д. № 964/10г. без валидно изпълнително основание – мотивирано и обосновано Разпореждане на СРС, съгласно чл. 21, ал. 4 КРБ и т.д. № 4/94г. на КС на РБ с директно действие. Налага възбрани и запори на имуществото ми с пазарна цла над фиктивно дължимата се от дружествата ми, като запорира 47 имота, всичките на „МЕТРОПОЛ-М” ЕООД, като по този начин пречи на дружеството ми да развива нормалната си дейност. Впоследствие продава имотите значително под пазарната им цена – до 2 пъти по-ниско от същата?! По този начин дружеството ми изпадна в умишлено създадена невъзможност за плаща задълженията си и да обслужва и останалите си кредити, като по този начин ми бяха причинени огромни имуществени и неимуществени вреди. Продавайки имотите ми на прекомерно занижена цена в пъти спрямо пазарната така,в същата едновременно с това е реализирала „непозволена държавна помощ” съгласно чл. 107 и 108 от ДФЕС.
Същото противоречи и на националното право по силата на чл. 289 от ТЗ „упражняването на право въз основа на търговски сделка е недопустимо ако се извършва само с намерение да се увреди другата страна”.
Накрая националния съд при обявяване на изпълнение на безспорно вземане в краен етап на съдебен процес-изпълнение в случая спорно, обявено чрез заблуда за безспорно пред съда е нарушил ПЕС в окончателния етап на съдебното производство, като при липсващо окончателно решение е отговорен материално –/ Решение на Съда от 30 септември 2003 г. по дело С-224/01 на съда на ЕС Gerhard Köbler срещу Republik Österreich/. за нарушаването му включително за издаване на съдебни актове без окончателно решение, без връчването му. Още повече, че тези решения не съществуват, нито са издавани Разпореждания за да мога да реализирам законното си право на съдебна защита. Тъй като ЧСИ Ренета Милчева е черпила права от нищожни актове на националния съд-СРС, нищожни се явяват и нейните процесуални действия по заведеното пред нея изп.д. № 964/2010г. включително и нейните последващи процесуални действия по същото и издадените от същата актове.
Съгласно гореизложеното Ви моля да потвърдите и прогласите нищожността на посочените актове на СРС, ГО, 29 състав по ч.гр.д. № 27017/10г.: неиздадено като отделен писмен акт Разпореждане, Заповед за изпълнение и ИЛ, както и всички последващи ги актове на ЧСИ Ренета Милчева по заведеното пред нея изп.д. № 964/2010г., като вместо това постанови връщане на заявлението поради липса на безспорност на вземането.
Моля да се има предвид суспендиращия ефект и задължението за цялостно спиране на действията на ЧСИ на ЧСИ Ренета Милчева по заведеното пред нея въз основа на опорочените Заповед за изпълнение и ИЛ изп.д. № 964/2010г., на база на решение по дело С-367 /Р/95г., до произнасяне на СГС, съответно на СЕС ако се наложи, като се възстанови първоначалното положение от преди незаконните действия на ЧСИ извършени по изп.д. № 964/2010г. на ЧСИ Ренета Милчева.
Моля съдът изцяло да се съобрази с приложеното писмо на прокурор Ивайло Занев от СЗ „Антикорупция“ към СГП до Инспектората към ВСС, в което е констатирано, че от делото липсват издавани разпореждания и липсва връчване на заповедта и препис от разпореждането.
Моля разглеждането на настоящото дело да се проведе в открити заседания пред СГС.

ОСОБЕНО ИСКАНЕ:
Моля съдът да изиска служебно от Софийски районен съд ч.гр. д №27017/10 г., 29 с-в СРС в оригинал или заверен препис, както и изпълнително дело № 20107900400964 на ЧСИ Ренета Милчева с рег. № 790. поради наличието в тях на документи, с които ние не разполагаме и които са важни за доказване на истината.

ПРИЛОЖЕНИЕ:
1. Молба за образуване на изпълнително дело от „МКБ Юнионбанк“ АД, ЕИК: 831596033, с вх. № 10210/09.07.2010 г.;
2. Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 24.06.2010 г.;
3. Покана за доброволно изпълнение до „МЕТРОПОЛ-М“ ЕООД от 12.07.2010 г. – ЧСИ Ренета Милчева с рег. №790 по и.д. № 20107900400964;
4. Покана за доброволно изпълнение до „Р.Е.М. БИЛДИНГС“ ЕООД от 12.07.2010 г. – ЧСИ Ренета Милчева с рег. №790 по и.д. № 20107900400964;
5. Покана за доброволно изпълнение до „МЕТРОПОЛ ПРОПЪРТИС“ ООД от 12.07.2010 г. – ЧСИ Ренета Милчева с рег. №790 по и.д. № 20107900400964;
6. Покана за доброволно изпълнение до „ЕЛИНА – 63“ ООД от 12.07.2010 г. – ЧСИ Ренета Милчева с рег. №790 по и.д. № 20107900400964;
7. Приложена статия за нарушения на съда в заповедното производство и противоречието му с правото на ЕС: https://www.challengingthelaw.com/obligacionno-pravo/neravnopravni-klauzi-zapovedno-proizvodstvo/ ;
8. Писмо до Инспектората към ВСС на прокурор Ивайло Занев от СЗ „Антикорупция“ към СГП;
9. Бележка за платена държавна такса – 25 лв.

гр. София,
10.04.18 г.
С уважение:
Ивайло Илиев

Свалете частната жалба оттук: 65729-17-04


Още новини

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *