Начало » Новини » Адвокат от Пловдив – Съдът прогласи за нищожни клаузите в договори…

Адвокат от Пловдив – Съдът прогласи за нищожни клаузите в договори…

Адвокат от Пловдив – Съдът прогласи за нищожни клаузите в договори…

Адвокат от Пловдив – Съдът прогласи за нищожни клаузите в договори на фирма за бързи кредити

адв. ИВАЙЛО ВАСИЛЕВ,

доктор по гражданско и семейно право

 

 

 

                                                     Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 №                                                  22.04.2019 година                                        град Хасково

 

                                               В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Хасковският окръжен съд                                                                          граждански състав

На осемнадесети март                                                    Две хиляди и деветнадесета година

В открито заседание,в състав:

СЪДИЯ : МИЛЕНА ДЕЧЕВА

 

Секретар: Румяна Русева

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията ДЕЧЕВА

Гр.д.№277 по описа на съда за 2018год.,за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на  Глава 33 от ГПК-“Производство по колективни искове“ .

Делото пред ОС-Хасково е образувано по  колективен иск, предявен от Комисия за защита на потребителите, ЕИК:*********, адрес гр. София 1000, пл. „Славейков“ № 4А, представлявана от д.м. в качеството на председател, против „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Хасково, п.к. 6300, ул. „Лозарска“ № 12, представлявано от В.И. в качеството на управител.

ИЩЕЦЪТ –КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ –гр.София, твърди,че като активно легитимирана страна съгласно чл.186 от ЗЗП/ЗЗП/ и чл.379 ал.3 от ГПК,на основание чл.8 ал.1 от Устройствения правилник на КЗП към министъра на икономиката и нейната администрация,предявява колективен иск за преустановяване прилагането на неравноправни клаузи в  типов договор за заем и Общи условия по договор за заем,предлагани от „Креди Йес“ООД-гр.Хасково.Съгласно чл.148 ал.1 т.1 от ЗЗП ,КЗП има право да изготвя насоки  или препоръки в договори използвани в определени отрасли или сектори на дейност.В изпълнение на правомощията си по посочената разпоредба КЗП разгледала в цялост Типов договор за заем и Общи условия по договор за заем,предлагани от „Креди Йес“ООД-гр.Хасково.С решение на КЗП,прието на заседание,състояло се на 23.11.20017г.,с протокол №34 т.27 е установено наличието на неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 от ЗЗП.С писмо изх.№Ц-03-6941/07.12.2017г. и на основание чл.148 от ЗЗП,КЗП указала на посоченото дружество да отстрани неравноправните клаузи,съдържащи се в типов Договор и Общи условия по договор за заем,както и да уведоми по подходящ начин потребителите за направените промени в 14-дневен срок.С писмо вх.№Ц-03-6941/29.12.2017г. ответното дружество изпратило становище по направената препоръка,като коригирало и отстранило част от клаузите,подлежащи на промяна,за което уведомило потребителите.На последващо заседание КЗП взела решение,документирано в протокол №02/19.01.2018г.,т.14,че една клауза от коригирания Типов договор за заем и две клаузи от коригираните Общи условия по договор за заем продължават да представляват неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП,поради което да се заведе колективен иск срещу„Креди Йес“ООД-гр.Хасково по смисъла на чл.186 ал.3 вр. ал.2 т.1 и чл.148 ал.1 т.4 от ЗЗП за неспазване на препоръките,дадени с писмо изх.№ Ц-03-6941/07.12.2017г.С писмо изх.№Ц-03-6941/29.01.2018г. КЗП уведомила дружеството,че при неспазване на направената препоръка в указания срок ще бъде заведен колективен иск по смисъла на чл.186 ал.3 вр.  ал.2 т.1 и чл.148 ал.1 т.4 от ЗЗП,на което писмо не бил получен отговор.При последваща проверка ответното дружество представило общи условия и договор за заем,сключен на 16.02.2018г.,от които документи се установило,че дружеството прилага спрямо потребителите променените общи условия и типов договор за заем,който не е променен и съответства по съдържание на договора,обект на проверка през 2017г.

Констатирани били неравноправни клаузи в Типов договор за заем-чл.6 ал.1; чл.7 ал.2 , ал.3  предл. първо и последно, ал. 4 и  чл.13,както и такива клаузи в Общи условия по договор за заем-чл.10 ал.1; чл.19.

Претендира от съда да се установи на основание чл. 148, ал. 1, т. 4 ЗЗП, че чл. 6, ал. 1, чл. 7, ал. 2 и ал. 3, предл. първо и последно, ал. 4 и чл. 13 от Типов договор за паричен заем, който се сключва от „Креди Йес“ ООД с потребителите преди и след 29.12.2017 г., както и чл. 10, ал. 1 и чл. 19 от Общи условия по договор за заем, които са в сила от 20.12.2017 г., предлагани от „Креди Йес“ ООД, са неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП и да бъдат прогласени за нищожни. Също така се иска на основание чл. 186, ал. 3 ЗЗП ответникът да бъде осъден да отстрани неравноправните клаузи от Типов договор за паричен заем, който се сключва от „Креди Йес“ ООД с потребителите преди и след 29.12.2017 г. и от Общите условия по договор за заем, които са в сила от 20.12.2017 г., предлагани от „Креди Йес“ ООД, като се постанови забрана, касаеща бъдещото ползване на неравноправните клаузи от „Креди Йес“ ООД, като действието, което е в нарушение на колективните интереси на потребителите, е наличието на тези клаузи в Типов договор за паричен заем, който се сключва от „Креди Йес“ ООД с потребителите преди и след 29.12.2017 г., и в Общите условия по договор за заем, в сила от 20.12.2017 г., предлагани от „Креди Йес“ ООД, и неотстраняването им, въпреки препоръките на КЗП. Също така се иска ответникът да бъде задължен да огласи по подходящ начин и за своя сметка съдебното решение или част от него.

ОТВЕТНИКЪТ-„КРЕДИ ЙЕС“ООД,със седалище и адрес на управление гр.Хасково  е депозирал писмен отговор с който оспорва иска и излага съображения за неговата неоснователност.В съдебно заседание, чрез пълномощниците си оспорва иска и излага съображения за неговата неоснователност.

С определение  №865/09.11.2018г. съдът определя  кръга на евентуално увредените лица,от предявяването на иск с правно основание чл.379 ал.3 от ГПК,съставляващи обективно съединени искове по чл.186 ал.2 т.1 и ал.3 вр. чл.143 от ЗЗП,предявен от Комисията за защита на потребителите,срещу „Креди Йес“ООД-гр.Хасково по гр.д.№277/2018г. по описа на ОС-Хасково,както следва: “всички физически лица,които имат качеството на потребители по смисъла на §13 т.1 от ДР на ЗЗП,ползващи услугите на търговското дружество „Креди Йес“ООД-гр.Хасково в качеството на заематели,не за извършването на търговска или професионална дейност и които действат извън рамките на тази дейност,които имат подписани договори за заем с „Креди Йес“ООД-гр.Хасково  и отношенията им са уредени с Типови договори,сключени  преди и след  29.12.2017г.  и Общи условия към същите в сила от 20.12.2017г.“.Определя начина на разгласяване на предявения иск с правно основание чл.379 ал.3 от ГПК,съставляващ обективно съединени искове  по чл.186 ал.2 т.1 и ал.3 вр. чл.143 от ЗЗП,предявен от Комисията за защита на потребителите,срещу „Креди Йес“ООД-гр.Хасково по гр.д.№277/2018г. по описа на ОС-Хасково чрез публикуване на  обявление в национален вестник –вестник „Сега“ , местен вестник –вестник „Хасковска Марица“,както и на сайта на Комисията за защита на потребителите:www.kzp.bgи дава възможност на лицата,които са измежду кръга на увредените от предявените от Комисията за защита на потребителите искове по гр.д.№277/2018г. по описа на ОС-Хасково,двумесечен срок,считано от последното публикуване на обявлението за предявяване на иска,по който и да е от посочените от съда начини да заявят с изрична писмена молба по делото,че ще участват в процеса или ще осъществят защитата си самостоятелно/чл.382 ал.2 т.2 от ГПК/.

С Определение  №29/10.01.2019г. ,постановено по реда на чл.383 от ГПК съдът         приема  за участие в процеса по гр.д.№277/2018г. по описа на Окръжен съд-Хасково, Сдружение“Българска национална асоциация Активни потребители“, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София 1504,ул.“Врабча“ №2 .

С Определение №65/23.01.2019г.,постановено по реда на чл.383 от ГПК приема  за участие в процеса по гр.д.№277/2018г. по описа на Окръжен съд-Хасково, М.В.К. , ЕГН  ********** ***,със съдебен адрес ***,кантора 10-адв.Т.Т..

Приетите за участие в процеса на основание чл.383 от ГПК- Сдружение“Българска национална асоциация Активни потребители“ и М.В.К.,чрез пълномощниците си, в съдебно заседание намират предявения колективен иск за основателен и доказан и претендират неговото уважаване от съда.

Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа  и правна страна следното:

Предявеният колективен иск е допустим и редовен, като са спазени общите и специалните изисквания на чл. 379 и чл. 380 вр. чл. 127 – 130 ГПК.

Съгласно чл. 381 ГПК след като провери допустимостта и редовността на исковата молба, съдът е длъжен служебно да провери възможностите на лицето или лицата, предявили иска, сериозно и добросъвестно да защитят увредения интерес и да понесат тежестите, свързани с воденето на делото, включително и разноските.

В настоящия случай искът е предявен от Комисия за защита на потребителите. Същата е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София и представлява колегиален орган към министъра на икономиката с регионални звена на територията на страната. Съставът на комисията е с мандат 5 години, определя се с решение на Министерския съвет и се назначава от министър – председателя (чл. 165 ЗЗП). В качеството си на централен орган за защита на потребителските права, тя има статут на държавна комисия към министъра на икономиката (чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и нейната администрация, накратко УПКЗПМИНА, в сила от 10.06.2006 г.). Председателят на комисията има качеството на второстепенен разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на икономиката (чл. 2, ал. 2, изр. второ УПКЗПМИНА). Последният е определен в чл. 19 от Закона за държавния бюджет за 2018 г., като приходната част е в размер на 26 090 лв. Съгласно публикуван официален отчет на сайта на Комисията за защита на потребителите приходната част на нейния бюджет като второстепенен разпоредител е в размер на 170 000 лв., при което са предвидени разходи в размер на 3 528 700 лв. Съгласно последния публикуван доклад за дейността на Комисията за 2017 г., събраните суми за отчетен период с крайна дата към 31.12.2017 г. от глоби, имуществени санкции и съдебни разноски по издадени наказателни постановления е в общ размер на 1 619 150 лв. Комисията разполага с експерти от персоналния си състав, притежаващи необходимите познания в областта на защитата на потребителите, като общата щатна численост на администрацията на ищеца е 180 бройки. При така установените данни, съдът намира, че Комисията притежава изискуемите по закон възможности сериозно и добросъвестно да защити увредения интерес и да понесе тежестите, свързани с воденето на делото, включително и разноските. Тя разполага с финансов ресурс, който се отпуска по линията на държавния бюджет и е в достатъчен размер, за да обезпечи участието на Комисията в настоящото производство като ищец. От друга страна, очевидно е, че по силата на закона и с оглед на приложимата нормативна уредба, Комисията има качеството на централен орган за защита на потребителските права, който осъществява и провежда държавната политика в тази сфера на обществените отношения. С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че са изпълнени изискванията на чл. 381, ал. 1 ГПК.

По делото не се спори,а това се установява и от представените по делото писмени доказателства от страните,че в изпълнение на правомощията си по  чл. 148 ал.1 т.1 от ЗЗП  КЗП разгледала в цялост Типов договор за заем и Общи условия по договор за заем,предлагани от  ответното дружество „Креди Йес“ООД-гр.Хасково и в тази връзка е била изготвена докладна записка Ц-02-2117 от 09.11.2017г. С решение на КЗП,прието на заседание,състояло се на 23.11.20017г.,с протокол №34 т.27.1 било установено наличието на неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 от ЗЗП.С писмо изх.№Ц-03-6941/07.12.2017г. и на основание чл.148 от ЗЗП,КЗП указала на дружеството да отстрани неравноправните клаузи,съдържащи се в типов Договор и Общи условия по договор за заем,както и да уведоми по подходящ начин потребителите за направените промени в 14-дневен срок.С писмо вх.№Ц-03-6941/29.12.2017г. ответното дружество изпратило становище по направената препоръка,като коригирало и отстранило част от клаузите,подлежащи на промяна,за което уведомило потребителите чрез СМС на посочените от тях телефонни номера,а за онези които били предоставили ел.поща-уведомлението било изпратено на посочения ел.адрес.На последващо заседание КЗП взела решение,документирано в протокол №02/19.01.2018г.,т.14,че една клауза от коригирания Типов договор за заем/чл.6 ал.1/ и две клаузи от коригираните Общи условия по договор за заем/чл.10 ал.1 и чл.19/ продължават да представляват неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП,поради което  предявила  колективен иск срещу„Креди Йес“ООД-гр.Хасково по смисъла на чл.186 ал.3 вр. ал.2 т.1 и чл.148 ал.1 т.4 от ЗЗП за неспазване на препоръките,дадени с писмо изх.№ Ц-03-6941/07.12.2017г.С писмо изх.№Ц-03-6941/29.01.2018г. КЗП уведомила дружеството,че при неспазване на направената  препоръка относно посочените по-горе три разпоредби в типовите договори за паричен заем и Общи условия по договор за заем/в указания срок ще бъде заведен колективен иск по смисъла на чл.186 ал.3 вр.  ал.2 т.1 и чл.148 ал.1 т.4 от ЗЗП,на което писмо не бил получен отговор.В писмото е посочено,че с премахването на чл.7 ал.2, чл.7 ал.3 и изменението на чл.7 ал.4/настоящ чл.7 ал.2/ и чл.13 от договора,както и с премахването на чл.18 и коригираните чл.24 ал.6, чл.25 и чл.29 от Общите условия по договор за заем не представляват неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 от ЗЗП.

Съгласно чл.143 от Закона за защита на потребителите,неравноправна клауза в договор,сключен с потребител,е всяка уговорка в негова вреда,която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя при определени хипотези,регламентирани в цитираната правна норма.Според разпоредбата на чл.146 ал.1 от ЗЗП вр. с Директива 93/13/Е на СЕ от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори,неравноправните клаузи в договорите са нищожни,освен ако са уговорени индивидуално.В настоящият случай клаузите са приложими директно спрямо потребителите,без последните да изразяват изрично съгласие,т.е. начинът на уреждане на съдържанието на правата и задълженията на насрещните страни изцяло изключва възможността спорните клаузи да бъдат уговорени индивидуално в процесните типови договори за паричен заем и общи условия уреждащи тези договори.

Клаузи в Типови договори за паричен заем подписани от потребителите с ответното дружество „Креди Йес“ООД-гр.Хасково  ,сключени  преди и след  29.12.2017г.

 

  1.    Първата клауза,която ищецът е поискал да бъде прогласена за недействителна като неравноправна е чл.6 ал.1 от  Типов договор за  паричен заем.Разпоредбата на чл.6 предвижда,че:“Страните се споразумяват договорът за заем да бъде обезпечен с поне две от посочените по-долу обезпечения:

                       /1/ Запис на заповед,издаден от заемателя .

                       /2/ Банкова гаранция или поръчител,отговарящ на условията на чл.9 ал.2 от Общите условия към договора за заем“.

По смисъла на посочената разпоредба възможностите на заемателя за обезпечаване на договора са три,а именно:запис на заповед,банкова гаранция ,поръчител ,но поне две от тях трябва да са налице.От друга страна  в чл.3  т.9 на договора „Параметри на отпуснатия заем“ е посочено „Обезпечение:Запис на заповед,поръчител/банкова гаранция.Т.е.в двете разпоредби като задължителен елемент на обезпечението е предвидена запис на заповед.От друга страна в погасителния план е предвидена  колонка с неустойка при липса на обезпечение.Неустойката е предвидена в чл.8 от Типов договор за паричен заем,съгласно която разпоредба с подписването на договора заемателят декларира,че му е известно и се счита за уведомен,че в случай,че заемателят не предостави договореното в чл.6 ал.2 от настоящия договор в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията,посочени в чл.9 ал.2 т.1 и т.4 от Общите условия към договора за заем,заемателят дължи на заемодателя неустойка,с начин на разсрочено плащане подробно посочен в Приложение 2 към договора .

Клаузата на чл.6 ал.1 в посочения й вид и съдържание ,така както същата е посочена в обстоятелствената част на исковата молба съдът намира за неравноправна по смисъла на чл.143 т.19 от ЗЗП,тъй като същата не предоставя възможност на заемателя да избира начина,по който ще обезпечи отпуснатия му заем.Напротив при тълкуване на смисъла и съдържанието на предвиденото в чл.6 и  чл.3 ал.9  от Типовия договор за паричен заем,предоставян на потребителите от ответното дружество , се налага извода,че винаги като начин за обезпечение на отпуснатия заем се предвижда издаването на запис на заповед  и тази уговорка е във вреда на потребителя,която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя,като изключва правата на потребителя произтичащи от закон.Това е така тъй като разпоредбата на чл.34 ал.1 от Закона за потребителския кредит предвижда,че „Кредиторът не може да задължава потребителя да гарантира потребителския кредит чрез издаване на запис на заповед или менителница“.Клаузата е нищожна по смисъла на чл.146  ал.1 вр. ал.2 от ЗЗП тъй като е неравноправна и не е уговорена индивидуално,тъй като е била изготвена предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието й,още повече че става въпрос за типов договор при общи условия.

В подкрепа на извода на съда за неравноправност на посочената клауза и нейната нищожност е обстоятелството,че  по препоръка на КЗП ответното дружество е предприело действия по промяна на съдържанието на посочената разпоредба,като е предвидило  възможност на заемателите сами да избират начина,по който ще обезпечат заема,като в тази връзка е приетото като доказателство писмо изх.№2198/22.12.2017г./стр.51/.Тези предприети действия и промени в съдържанието на типовите договори за паричен заем,включително и  тези които са приети като доказателство в настоящето производство,не променят вече направения извод на съда с оглед на обстоятелството,че претенцията на ищеца в настоящето производство свързана с установяването на неравноправността и съответно нищожността на процеснатаклауза на чл.6 ал.1 се отнася до   Типовите договори за паричен заем ,подписани от потребителите с ответното дружество „Креди Йес“ООД-гр.Хасково  ,сключени  преди и след  29.12.2017г. ,които съдържат тази клауза в посочения в настоящето производство вид и съдържание.

2.Втората клауза ,която ищецът е поискал да бъде прогласена за недействителна като неравноправна е чл.7 ал.2 от Типов договор за паричен заем, съгласно която:“Заемателят се съгласява,че в случай на неизпълнение на задължението за заплащане на дължимите погасителни вноски заемодателят ще бъде задължен да направи разходи за събиране на просрочените  вземания във вид на телефонни разговори,лични посещения и изпращане на писма,с които да уведоми Заемателя за некоректното му поведение“.

Посочената клауза е неравноправна по смисъла на чл.143 т.19 от ЗЗП,тъй като представлява уговорка във вреда на потребителя,която не отговаря на изискванията за добросъвестност  и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя,като изключва или ограничава правата на потребителя,произтичащи от закон.Посочената клауза противоречи на чл.10а ал. 2 от Закона за потребителския кредит,според който „Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни действия,свързани с усвояване и управление на кредита“.Посочените в клаузата дейности,са именно такива,които са свързани с усвояването и управлението на кредита,поради което кредиторът не следва да събира такси. Клаузата е нищожна по смисъла на чл.146 ал.1 вр.ал.2 от ЗЗП тъй като е неравноправна и не е уговорена индивидуално,тъй като е била изготвена предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието й,още повече че става въпрос за типов договор при общи условия.

В подкрепа на извода на съда за неравноправност на посочената клауза и нейната нищожност е обстоятелството,че  по препоръка на КЗП ответното дружество е  отменило изцяло  посочената разпоредба  като в тази връзка е приетото като доказателство писмо изх.№2198/22.12.2017г./стр.51/.Тези предприети действия  и отпадане на разпоредбата от последващите  типовите договори за паричен заем,включително  и тези които са приети като доказателство в настоящето производство,не променят вече направения извод на съда с оглед на обстоятелството,че претенцията на ищеца в настоящето производство свързана с установяването на неравноправността и съответно нищожността на процесната клауза на чл.7 ал.2 се отнася до   Типовите договори за паричен заем ,подписани от потребителите с ответното дружество „Креди Йес“ООД-гр.Хасково  ,сключени  преди и след  29.12.2017г. ,които съдържат тази клауза в посочения в настоящето производство вид и съдържание в обстоятелствената част на исковата молба.

  1.   Третата клауза ,която ищецът е поискал да бъде прогласена за недействителна като неравноправна е чл.7 ал.3 от Типов договор за паричен заем съгласно която:“В случай на неизпълнение на Договора от страна на Заемателя,заемодателят може да предприеме едно или няколко от следните действия,но не само:да уведоми за неизпълнението на Заемателя всички свои търговски партньори,банки и финансови институции,което ще рефлектира върху кредитния рейтинг на Заемателя;да подаде информация за неизпълнението на договора до лица и организации,в които Заемателят е нает по трудови или граждански  договори;да възложи събирането на просрочения договор на трета страна,като с това й предостави цялата й нужна информация/условия за сключване на договора,информация за просрочията по него,адрес,телефон за контакт и др./; да прекрати предсрочно Договора за заем,да обяви зцялото вземане по него за предсрочно изискуемо,съгласно Общите условия към Договора за заем и да предприеме принудителни действия за неговото събиране“.

Така формулиран чл.7 ал.3 предл.1-во от Типов договор за паричен заем е неравноправна клауза по смисъла на чл.143 т.19 от ЗЗП,тъй като представлява уговорка във вреда на потребителя,която не отговаря на изискванията за добросъвестност  и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.Посочената клауза позволява на търговеца да уведоми широк кръг от лица в случай на неизпълнение от страна на потребителя,което представлява недопустимо вмешателство в личната и правна сфера на последния.Това съдът счита,че е така тъй като правата и задълженията на потребителя по договора за паричен заем съществуват самостоятелно и независимо от други видове правоотношения.Възраженията за неизпълнен договор по смисъла на чл.90 от ЗЗД се отнася до правомерен отказ за изпълнение на задължение,в случай ,че длъжникът има изискуемо вземане от същото правоотношение.В случая в посочената разпоредба от договора уведомяването на трети лица е неправомерно,тъй като преследва недопустима от закона цел-увреждане на потребителя.Това противоречи на добрите нрави и няма реална полза за търговеца.

Клаузата е нищожна по смисъла на чл.146 ал.1 вр.ал.2 от ЗЗП тъй като е неравноправна и не е уговорена индивидуално,тъй като е била изготвена предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието й,още повече че става въпрос за типов договор при общи условия.

Така формулиран чл.7 ал.3 предл.последно от Типов договор за паричен заем е неравноправна клауза по смисъла на чл.143 т.5 от ЗЗП,тъй като представлява уговорка във вреда на потребителя,която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя,като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение и неустойка.След прекратяване на договора и обявяването му за предсрочно изискуем,дори това да е по вина на потребителя,изискуема става само главницата по отпуснатия заем.Договорената възнаградителна лихва е цената,която потребителят заплаща на кредитора за ползването на отпуснатата в заем сума през определен период от време.Посочената разпоредба неправомерно вменява в тежест на потребителя заплащането на всички начислени или подлежащи на начисляване до крайна дата на издължаване на кредита лихви в случаите на предсрочно прекратяване на договора за заем.

Клаузата е нищожна по смисъла на чл.146 ал.1 вр.ал.2 от ЗЗП тъй като е неравноправна и не е уговорена индивидуално,тъй като е била изготвена предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието й,още повече че става въпрос за типов договор при общи условия.

В подкрепа на извода на съда за неравноправност на посочената клауза и нейната нищожност е обстоятелството,че  по препоръка на КЗП ответното дружество е  отменило изцяло  посочената разпоредба  като в тази връзка е приетото като доказателство писмо изх.№2198/22.12.2017г./стр.51/.Тези предприети действия  и отпадане на разпоредбата от последващите  типовите договори за паричен заем,включително и в типовите договори приети като доказателство в настоящето производство,не променят вече направения извод на съда с оглед на обстоятелството,че претенцията на ищеца в настоящето производство свързана с установяването на неравноправността и съответно нищожността на процесната клауза на чл.7 ал.3 се отнася до   Типовите договори за паричен заем ,подписани от потребителите с ответното дружество „Креди Йес“ООД-гр.Хасково  ,сключени  преди и след  29.12.2017г. ,които съдържат тази клауза в посочения в настоящето производство вид и съдържание ,така както същата е отразена в обстоятелствената част на исковата молба.

  1.   Четвъртата клауза ,която ищецът е поискал да бъде прогласена за недействителна като неравноправна е чл.7 ал.4 от Типов договор за паричен заем съгласно която:“Страните се съгласяват,че всички задължения по настоящия договор,който служи и като разписка за получената сума/главница,договорена лихва,обезщетения за забава и дължими неустойки/ стават автоматично предсрочно изискуеми в случай на забава на плащане на четири седмични погасителни вноски или дължими неустойки.Заемателят декларира,че безусловно се съгласява с написаното в предходното изречение,без да е необходимо Заемодателят да го уведомява допълнително  и изрично в случай на настъпване на визираните събития“.

Така формулиран текстът на чл.7 ал.4 от Типов договор за паричен заем представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143 т.5 от ЗЗП,тъй като представлява уговорка във вреда на потребителя,която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя,като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. След прекратяване на договора и обявяването му за предсрочно изискуем,дори това да е по вина на потребителя,изискуема става само главницата по отпуснатия заем.Договорената възнаградителна лихва е цената,която потребителят заплаща на кредитора за ползването на отпуснатата в заем сума през определен период от време. Посочената разпоредба неправомерно вменява в тежест на потребителя заплащането на всички начислени или подлежащи на начисляване до крайна дата на издължаване на кредита лихви в случаите на предсрочно прекратяване на договора за заем.

Клаузата е нищожна по смисъла на чл.146 ал.1 вр.ал.2 от ЗЗП тъй като е неравноправна и не е уговорена индивидуално,тъй като е била изготвена предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието й,още повече че става въпрос за типов договор при общи условия.

В подкрепа на извода на съда за неравноправност на посочената клауза и нейната нищожност е обстоятелството,че  по препоръка на КЗП ответното дружество е  коригирало  посочената разпоредба  като в тази връзка е приетото като доказателство писмо изх.№2198/22.12.2017г./стр.51/.Тези предприети действия  и съдържанието на вече чл.7 ал.2 в последващите  типовите договори за паричен заем,включително и тези които са приети като доказателство в настоящето производство,не променят вече направения извод на съда с оглед на обстоятелството,че претенцията на ищеца в настоящето производство свързана с установяването на неравноправността и съответно нищожността на процесната клауза на чл.7 ал.3 се отнася до   Типовите договори за паричен заем ,подписани от потребителите с ответното дружество „Креди Йес“ООД-гр.Хасково  ,сключени  преди и след  29.12.2017г. ,които съдържат тази клауза в посочения в настоящето производство вид и съдържание ,така както същата е отразена в обстоятелствената част на исковата молба.

  1.  5. Петата клауза ,която ищецът е поискал да бъде прогласена за недействителна като неравноправна е чл.13 от Типов договор за паричен заем съгласно която :“За всички неуредени в настоящия договор и Общи условия въпроси се прилага действащото българско законодателство.Всички въпроси,възникнали във връзка с изпълнението на договора,се решават по споразумение между страните,а при непостигане на съгласие по съдебен ред или пред Арбитражния съд при Стопанска Асоциация-гр.Пловдив,от един арбитър.“

Така формулиран текстът на чл.7 ал.4 от Типов договор за паричен заем представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143 т.19 от ЗЗП,тъй като представлява уговорка във вреда на потребителя,която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя,като ограничава правата на потребителя,произтичащи от закон.Съгласно чл.19 ал.1 от ГПК страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд,освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот,издръжка или права по трудово правоотношение или е спор,по който една от страните е потребител по смисъла на §13 т.1 от ДР на ЗЗП“.Съгласно чл.3 ал.4 от ЗЗП всяка клауза в договор,сключен между търговец и потребител,с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях,извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове по смисъла на този закон,е недействителна.

Клаузата е нищожна по смисъла на чл.146 ал.1 вр.ал.2 от ЗЗП тъй като е неравноправна и не е уговорена индивидуално,тъй като е била изготвена предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието й,още повече че става въпрос за типов договор при общи условия.

В подкрепа на извода на съда за неравноправност на посочената клауза и нейната нищожност е обстоятелството,че  по препоръка на КЗП ответното дружество е  коригирало  посочената разпоредба  като в тази връзка е приетото като доказателство писмо изх.№2198/22.12.2017г./стр.51/.Тези предприети действия  и съдържанието на чл.13 в последващите  типовите договори за паричен заем,включително и тези които са представени като доказателство в настоящето производство ,не променят вече направения извод на съда с оглед на обстоятелството,че претенцията на ищеца в настоящето производство свързана с установяването на неравноправността и съответно нищожността на процесната клауза на чл.13 се отнася до   Типовите договори за паричен заем ,подписани от потребителите с ответното дружество „Креди Йес“ООД-гр.Хасково  ,сключени  преди и след  29.12.2017г. ,които съдържат тази клауза в посочения в настоящето производство вид и съдържание ,така както същата е отразена в обстоятелствената част на исковата молба.

       Клаузи в Общи условия по договори за заем ,в сила от 20.12.2017г.,предлагани от „Креди Йес“ООД-гр.Хасково  към Типови договори за паричен заем,сключени  преди и след  29.12.2017г.

1.Първата клауза ,която ищецът е поискал да бъде прогласена за недействителна като неравноправна е чл.10 ал.1 от Общи условия по договори за заем,съгласно която:“Страните се съгласяват,че Заемодателят има право едностранно да обяви своето вземане,в това число дължими и изискуеми по договора задължения-цялата дължима главница,дължимите до момента на обявяване на предсрочната изискуемост по заема,лихви,остатъкът от дължимата по чл.8 от договора за заем неустойка/ако има начислена такава/,начислени наказателни лихви за забава по чл.7 ал.1 от договора,за предсрочно изискуемо в целия му размер при неплащане в срок от 4 погасителни вноски,считано от падежа на четвъртата вноска,при ежеседмично погасяване на договора за заем;3 погасителни вноски,считано от падежа на третата вноска,при двуседмично погасяване на договора за заем;2 погасителни вноски,считано от падежа на втората вноска,при ежеседмично погасяване на договора за заем“.

Така формулиран  чл.10 ал.1 от Общите условия по договор за заем представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143 т.5 от ЗЗП,тъй като представлява уговорка във вреда на потребителя,която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя,като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. След прекратяване на договора и обявяването му за предсрочно изискуем,дори това да е по вина на потребителя,изискуема става само главницата по отпуснатия заем.Договорената възнаградителна лихва е цената,която потребителят заплаща на кредитора за ползването на отпуснатата в заем сума през определен период от време. Посочената разпоредба неправомерно вменява в тежест на потребителя заплащането на всички начислени или подлежащи на начисляване до крайна дата на издължаване на кредита лихви в случаите на предсрочно прекратяване на договора за заем.Освен това в  текстът “остатъкът от дължимата по чл.8 от договора за заем неустойка/ако има начислена такава“/,предвижда заплащането на неустойка за едно акцесорно задължение,каквото представлява не предоставено обезпечение,от което пряко не произтичат вреди.Предвидената неустойка цели да предвиди още едно обезщетение,освен дължимите лихви за забава.Това е така,доколкото самият кредитор е длъжен да направи преценка относно възможността на кредитополучателя да даде надлежно обезпечение на предоставения му кредит преди предоставянето му и да не отпуска кредит,а не да включва в погасителния план неустойка,която да се кумулира при предсрочно изискуем кредит,от което да се увеличава  задлъжнялостта на потребителя.

Клаузата е нищожна по смисъла на чл.146 ал.1 вр.ал.2 от ЗЗП тъй като е неравноправна и не е уговорена индивидуално,тъй като е била изготвена предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието й,още повече че става въпрос за типов договор при общи условия.

В подкрепа на извода на съда за неравноправност на посочената клауза и нейната нищожност е обстоятелството,че  по препоръка на КЗП ответното дружество е  коригирало  посочената разпоредба  като в тази връзка е приетото като доказателство писмо изх.№2198/22.12.2017г./стр.51/.Тези предприети действия  и съдържанието на чл.10 в Общите условия по договорите за заем,предоставяни от ответното дружество   след 20.12.2017г.,не променят вече направения извод на съда с оглед на обстоятелството,че претенцията на ищеца в настоящето производство свързана с установяването на неравноправността и съответно нищожността на процесната клауза на чл.10 се отнася до  Общите условия по договори за заем ,в сила от 20.12.2017г.,предлагани от „Креди Йес“ООД-гр.Хасково  към Типови договори за паричен заем,сключени  преди и след  29.12.2017г.,които съдържат тази клауза в посочения в настоящето производство вид и съдържание ,така както същата е отразена в обстоятелствената част на исковата молба.

2.Втората клауза ,която ищецът е поискал да бъде прогласена за недействителна като неравноправна е чл.19 от Общи условия по договори за заем,съгласно която:“В случай,че Заемодателят по вина на заемателя упражни правото си да обяви договорът за заем за предсрочно изискуем,Заемателят дължи на заемодателя еднократна неустойка в размер на 20 % от непогасената главница по Договора за заем“.

Така формулиран  чл.19 от Общите условия по договор за заем представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143 т.5 от ЗЗП,тъй като представлява уговорка във вреда на потребителя,която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя,като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.Клаузата задължава потребителя при прекратяване на договора поради настъпила предсрочна изискуемост да заплати необосновано високо обезщетение.След тази дата за потребителя възниква задължението да върне остатъка от главницата,а в случай на забава дължи само обезщетение за забавено изпълнение.Развалянето на договора и обявяването на предсрочна изискуемост са правни действия,с които се цели преустановяване на възникнала правна връзка по корелативни права и задължения.Упражняването на тези права предизвикват тежки правни последици в правната сфера на неизправната страна.Развалянето на договора и обявяването на предсрочната изискуемост  са и санкции в случай на неизпълнение от страна на потребителя и водят до акумулирането на неустойка в посочен размер „20% от непогасената главница по Договора за заем“,който размер е изключително обременителен и противоречи на добросъвестността.Предвид дължимостта на лихвата за забава върху предсрочно изискуемите суми,начисляването на неустойка би довело  до кумулиране на два различни вида обезщетение върху една и съща главница за едно и също неизпълнение.

Клаузата е нищожна по смисъла на чл.146 ал.1 вр.ал.2 от ЗЗП тъй като е неравноправна и не е уговорена индивидуално,тъй като е била изготвена предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието й,още повече че става въпрос за типов договор при общи условия.

В подкрепа на извода на съда за неравноправност на посочената клауза и нейната нищожност е обстоятелството,че  след препоръките на КЗП ответното дружество  не е коригирало  посочената разпоредба  като в тази връзка е приетото като доказателство писмо изх.№2198/22.12.2017г./стр.51/.

Изложените по-горе съображения мотивират съда да приеме за установено по отношение на ответника „Креди йес“ООД-гр.Хасково, на основание чл. 148, ал. 1, т. 4 ЗЗП, че чл. 6, ал. 1, чл. 7, ал. 2 и ал. 3, предл. първо и последно, ал. 4 и чл. 13 от Типов договор за паричен заем, който се сключва от „Креди Йес“ ООД с потребителите преди и след 29.12.2017 г., както и чл. 10, ал. 1 и чл. 19 от Общи условия по договор за заем, които са в сила от 20.12.2017 г., предлагани от „Креди Йес“ ООД/във вида и съдържанието на разпоредбите,така както същите са описани в исковата молба/, са неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП и  следва да бъдат прогласени за нищожни.

По отношение на претенцията на ищеца с правно основание чл. 186, ал. 3 ЗЗП следва да се отбележи следното:

Ищецът в настоящето производство претендира осъждането на ответното дружество да отстрани неравноправните клаузи от Типов договор за паричен заем, който се сключва от „Креди Йес“ ООД с потребителите преди и след 29.12.2017 г. и от Общите условия по договор за заем, които са в сила от 20.12.2017 г., предлагани от „Креди Йес“ ООД ,като отстраняването е свързано с посочените в обстоятелствената част на исковата молба клаузи с определено съдържание. Както се установява от доказателствата по делото и преди всичко  от писмо изх.№Ц-03-6941/29.01.2018г. ,адресирано от  ищеца -КЗП до управителя на ответното дружество , част от констатираните от КЗП неравноправни клаузи,във вида в който същите са описани и в исковата молба към момента на предявяването на колективния иск  са били отстранени,чрез премахване на същите или чрез изменение на текстовото им съдържание.Предвид това съдът счита,че претенцията на ищеца за отстраняването им се явява неоснователна,независимо от обстоятелството,че тези клаузи са приети за неравноправни и съответно нищожни по смисъла на ЗЗП.В тази връзка претенцията на ищеца за осъждане на ответното дружество да отстрани неравноправните клаузи на чл.7 ал.2; чл.7 ал.3;чл.7  ал.4/настоящ  чл.7 ал.2/ и чл.13 ще следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана,тъй като тези клаузи  или не съществуват в договорите за заем или пък са изменени и са приети в изменения вид от ищеца ,като  не се приемат за неравноправни.

Неоснователна ще бъде  и претенцията  на ищеца за отстраняването на чл.6 ал.1 от Типов договор за паричен заем,във вида,в който същата е описана в исковата молба,тъй като от данните по делото е видно,че посочената клауза е изменена и макар и същата отново да се приема от КЗП като неравноправна в изменения й вид,по отношение на това изменение по делото няма формулирана искова претенция.Макар и неравноправна,посочената клауза,във вида в който се претендира за отстраняване вече е отстранена от ответното дружество,поради което претенцията по отношение на тази клауза се явява неоснователна.Същите съображения се отнасят и до клаузата на чл.10 ал.1 от Общите условия по договор за заем,тъй като същата към момента на образуване на настоящето производство по съдържание е изменена и се различава от формулировката,обективирана в обстоятелствената част на исковата молба.По отношение на изменената клауза по делото също няма обективирана искова претенция,поради което не следва да се уважи искането за отстраняването й.

Основателна ще бъде претенцията на ищеца за  отстраняването на чл.19 от Общите условия към договора за заем,тъй като тази клауза както се посочи по-горе е неравноправна,поради което следва да бъде прогласена за нищожна.Тъй като посочената клауза не е променена от ответното дружество съгласно дадените препоръки от КЗП съдът счита,че следва да задължи същото да преустанови използването й,чрез отстраняване  на разпоредбата от съдържанието на Типовите договори за паричен заем.

Основателна се явява претенцията на ищеца за постановяване на забрана за бъдещо ползване на установените по делото неравноправни клаузи  в Типови договори за паричен заем и съответно Общите условия по договора за заем ,поради което съдът счита,че на ответното дружество „Креди йес“ООД-гр.-Хасково следва да бъде забранено  да  ползва  тези  клаузи ,тъй като същите могат да засегнат голям брой потребители и е възможно същите да бъдат използвани от други търговци.

Ответникът следва да бъде задължен да огласи по подходящ начин и за своя сметка диспозитива на съдебното  решение .

Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК в размер на общо 307,40лв.Тъй като ищецът по делото е бил представляван от юрисконсулт неговото възнаграждение следва да се определи по реда на чл.78 ал.8 от ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.23 т. 4 от Наредбата за заплащане на правната помощ и следва да бъде в размер на 120лв.

На приетите за участие лица в настоящето производство/на основание чл.383 ал.1 от ГПК/ съдът счита,че не следва да се присъждат разноски по делото,независимо от обстоятелството,че същите са били представлявани от адвокати,тъй като съдът счита,че по отношение на тях следва да намери приложение разпоредбата на  чл.78 ал.10 от ГПК.

Мотивиран от горното,съдът

Р   Е   Ш   И   :

По предявения колективен иск от Комисия за защита на потребителите,с адрес гр.София 1000,пл.“Славейков“ №4А, ЕИК ********* срещу „Креди йес“ООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Хасково 6300,ул.“Лозарска“ №12  и на основание чл.148 ал.1 т.4 от ЗЗП:      

          ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на  „Креди йес“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково,,ул.“Лозарска“ №12 , че чл.6 ал.1; чл.7 ал.2; чл.7 ал.3 предл. 1-во и предл.последно; чл.7 ал.4 и чл.13 от Типови договори за паричен заем,сключени преди и след 29.12.2017г. ,както и чл.10 ал.1 и чл.19 от Общи условия по договор за заем в сила от 20.12.2017г.,предлагани от „Креди йес“ООД  са неравноправни клаузи,като:

        ОБЯВЯВА за нищожен чл.6 ал.1 от Типов договор за паричен заем ,предоставян  от „Креди йес“ООД-гр.Хасково ,със следното съдържание,а именно:“/1/ Запис на заповед,издаден от заемателя“, като неравноправна клауза на основание чл.146 ал.1 вр. ал.2 от ЗЗП вр. чл.143 т.19 от ЗЗП.

ОБЯВЯВА за нищожен  чл.7 ал.2 от Типов договор за паричен заем,предоставян от Креди йес“ООД-гр.Хасково,със следното съдържание,а именно:“Заемателят се съгласява,че в случай на неизпълнение на задължението за заплащане на дължимите погасителни вноски заемодателят ще бъде задължен да направи разходи за събиране на просрочените  вземания във вид на телефонни разговори,лични посещения и изпращане на писма,с които да уведоми Заемателя за некоректното му поведение“, като неравноправна клауза на основание чл.146 ал.1 вр. ал.2 от ЗЗП вр. чл.143 т.19 от ЗЗП.

         ОБЯВЯВА за нищожен  чл.7 ал.3 предл.1-во и предл.последно от Типов договор за паричен заем,предоставян от Креди йес“ООД-гр.Хасково,със следното съдържание,а именно :“В случай на неизпълнение на Договора от страна на Заемателя,заемодателят може да предприеме едно или няколко от следните действия,но не само:да уведоми за неизпълнението на Заемателя всички свои търговски партньори,банки и финансови институции,което ще рефлектира върху кредитния рейтинг на Заемателя;да подаде информация за неизпълнението на договора до лица и организации,в които Заемателят е нает по трудови или граждански  договори;да възложи събирането на просрочения договор на трета страна,като с това й предостави цялата й нужна информация/условия за сключване на договора,информация за просрочията по него,адрес,телефон за контакт и др./; да прекрати предсрочно Договора за заем,да обяви цялото вземане по него за предсрочно изискуемо,съгласно Общите условия към Договора за заем и да предприеме принудителни действия за неговото събиране“, като неравноправна клауза на основание чл.146 ал.1 вр. ал.2 от ЗЗП вр. чл.143 т.19 от ЗЗП.

        ОБЯВЯВА за нищожен  чл.7 ал.4 от Типов договор за паричен заем,предоставян от Креди йес“ООД-гр.Хасково,със следното съдържание,а именно:“Страните се съгласяват,че всички задължения по настоящия договор,който служи и като разписка за получената сума/главница,договорена лихва,обезщетения за забава и дължими неустойки/ стават автоматично предсрочно изискуеми в случай на забава на плащане на четири седмични погасителни вноски или дължими неустойки.Заемателят декларира,че безусловно се съгласява с написаното в предходното изречение,без да е необходимо Заемодателят да го уведомява допълнително  и изрично в случай на настъпване на визираните събития“, като неравноправна клауза на основание чл.146 ал.1 вр. ал.2 от ЗЗП вр. чл.143 т.5 от ЗЗП.

        ОБЯВЯВА за нищожен  чл.13 от Типов договор за паричен заем,предоставян от Креди йес“ООД-гр.Хасково,със следното съдържание,а именно: :“За всички неуредени в настоящия договор и Общи условия въпроси се прилага действащото българско законодателство.Всички въпроси,възникнали във връзка с изпълнението на договора,се решават по споразумение между страните,а при непостигане на съгласие по съдебен ред или пред Арбитражния съд при Стопанска Асоциация-гр.Пловдив,от един арбитър.“ ,като неравноправна клауза на основание чл.146 ал.1 вр. ал.2 от ЗЗП вр. чл.143 т.19 от ЗЗП.

ОБЯВЯВА  за нищожен чл.10 ал.1 от Общи условия по договор за заем ,предоставяни от Креди йес“ООД-гр.Хасково,със следното съдържание,а именно: “Страните се съгласяват,че Заемодателят има право едностранно да обяви своето вземане,в това число дължими и изискуеми по договора задължения-цялата дължима главница,дължимите до момента на обявяване на предсрочната изискуемост по заема,лихви,остатъкът от дължимата по чл.8 от договора за заем неустойка/ако има начислена такава/,начислени наказателни лихви за забава по чл.7 ал.1 от договора,за предсрочно изискуемо в целия му размер при неплащане в срок от 4 погасителни вноски,считано от падежа на четвъртата вноска,при ежеседмично погасяване на договора за заем;3 погасителни вноски,считано от падежа на третата вноска,при двуседмично погасяване на договора за заем;2 погасителни вноски,считано от падежа на втората вноска,при ежеседмично погасяване на договора за заем“, като неравноправна клауза на основание чл.146 ал.1 вр. ал.2 от ЗЗП вр. чл.143 т.5 от ЗЗП.

        ОБЯВЯВА  за нищожен чл.19 от Общи условия по договор за заем ,предоставяни от Креди йес“ООД-гр.Хасково,със следното съдържание,а именно:“В случай,че Заемодателят по вина на заемателя упражни правото си да обяви договорът за заем за предсрочно изискуем,Заемателят дължи на заемодателя еднократна неустойка в размер на 20 % от непогасената главница по Договора за заем“ ,като неравноправна клауза на основание чл.146 ал.1 вр. ал.2 от ЗЗП вр. чл.143 т.5 от ЗЗП.

ОСЪЖДА „Креди йес“ООД-гр.Хасково ,на основание чл.186 ал.3 от ЗЗП, да  отстрани неравноправната клауза на чл.19  от Общи условия по договор за заем следното съдържание,а именно:“В случай,че Заемодателят по вина на заемателя упражни правото си да обяви договорът за заем за предсрочно изискуем,Заемателят дължи на заемодателя еднократна неустойка в размер на 20 % от непогасената главница по Договора за заем“ .

           ОТХВЪРЛЯ претенцията на Комисията за защита на потребителите срещу „Креди йес“ООД-гр.Хасково , с правно основание чл.186 ал.3 от ЗЗП, за отстраняване на неравноправните клаузи по  чл.6 ал.1; чл.7 ал.2; чл.7 ал.3 предл. 1-во и предл.последно; чл.7 ал.4 и чл.13 от Типови договори за паричен заем,сключени преди и след 29.12.2017г. ,както и чл.10 ал.1 от Общи условия по договор за заем в сила от 20.12.2017г.,предлагани от „Креди йес“ООД,като неоснователна и недоказана.

ПОСТАНОВЯВА  забрана за бъдещо ползване на обявените за нищожни неравноправни клаузи на :чл.6 ал.1 от Типов договор за паричен заем ,предоставян  от „Креди йес“ООД-гр.Хасково ,със следното съдържание,а именно:“/1/ Запис на заповед,издаден от заемателя“; чл.7 ал.2 от Типов договор за паричен заем,предоставян от Креди йес“ООД-гр.Хасково,със следното съдържание,а именно:“Заемателят се съгласява,че в случай на неизпълнение на задължението за заплащане на дължимите погасителни вноски заемодателят ще бъде задължен да направи разходи за събиране на просрочените  вземания във вид на телефонни разговори,лични посещения и изпращане на писма,с които да уведоми Заемателя за некоректното му поведение“; чл.7 ал.3 предл.1-во и предл.последно от Типов договор за паричен заем,предоставян от Креди йес“ООД-гр.Хасково,със следното съдържание,а именно :“В случай на неизпълнение на Договора от страна на Заемателя,заемодателят може да предприеме едно или няколко от следните действия,но не само:да уведоми за неизпълнението на Заемателя всички свои търговски партньори,банки и финансови институции,което ще рефлектира върху кредитния рейтинг на Заемателя;да подаде информация за неизпълнението на договора до лица и организации,в които Заемателят е нает по трудови или граждански  договори;да възложи събирането на просрочения договор на трета страна,като с това й предостави цялата й нужна информация/условия за сключване на договора,информация за просрочията по него,адрес,телефон за контакт и др./; да прекрати предсрочно Договора за заем,да обяви цялото вземане по него за предсрочно изискуемо,съгласно Общите условия към Договора за заем и да предприеме принудителни действия за неговото събиране“; чл.7 ал.4 от Типов договор за паричен заем,предоставян от Креди йес“ООД-гр.Хасково,със следното съдържание,а именно:“Страните се съгласяват,че всички задължения по настоящия договор,който служи и като разписка за получената сума/главница,договорена лихва,обезщетения за забава и дължими неустойки/ стават автоматично предсрочно изискуеми в случай на забава на плащане на четири седмични погасителни вноски или дължими неустойки.Заемателят декларира,че безусловно се съгласява с написаното в предходното изречение,без да е необходимо Заемодателят да го уведомява допълнително  и изрично в случай на настъпване на визираните събития“; чл.13 от Типов договор за паричен заем,предоставян от Креди йес“ООД-гр.Хасково,със следното съдържание,а именно: :“За всички неуредени в настоящия договор и Общи условия въпроси се прилага действащото българско законодателство.Всички въпроси,възникнали във връзка с изпълнението на договора,се решават по споразумение между страните,а при непостигане на съгласие по съдебен ред или пред Арбитражния съд при Стопанска Асоциация-гр.Пловдив,от един арбитър.“ ; чл.10 ал.1 от Общи условия по договор за заем ,предоставяни от Креди йес“ООД-гр.Хасково,със следното съдържание,а именно: “Страните се съгласяват,че Заемодателят има право едностранно да обяви своето вземане,в това число дължими и изискуеми по договора задължения-цялата дължима главница,дължимите до момента на обявяване на предсрочната изискуемост по заема,лихви,остатъкът от дължимата по чл.8 от договора за заем неустойка/ако има начислена такава/,начислени наказателни лихви за забава по чл.7 ал.1 от договора,за предсрочно изискуемо в целия му размер при неплащане в срок от 4 погасителни вноски,считано от падежа на четвъртата вноска,при ежеседмично погасяване на договора за заем;3 погасителни вноски,считано от падежа на третата вноска,при двуседмично погасяване на договора за заем;2 погасителни вноски,считано от падежа на втората вноска,при ежеседмично погасяване на договора за заем“ и чл.19 от Общи условия по договор за заем ,предоставяни от Креди йес“ООД-гр.Хасково,със следното съдържание,а именно:“В случай,че Заемодателят по вина на заемателя упражни правото си да обяви договорът за заем за предсрочно изискуем,Заемателят дължи на заемодателя еднократна неустойка в размер на 20 % от непогасената главница по Договора за заем“,на основание чл.186 ал.3 от ЗЗП.

ЗАДЪЛЖАВА „Креди йес“ООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Хасково 6300,ул.“Лозарска“ №12  да огласи за своя сметка диспозитива на решението в едноседмичен срок от влизането му в сила чрез съобщение,публикувано в национален ежедневник и съобщение,направено на интернет страницата на дружеството.

ОСЪЖДА „Креди йес“ООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Хасково 6300,ул.“Лозарска“ №12   да заплати на Комисията за защита на потребителите ,с адрес гр.София 1000,пл.“Славейков“ №4А, ЕИК *********  направените по делото разноски   в размер на 307,40лв.,съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от връчването.

СЪДИЯ:  

 

Източник: balabanova-vasilev.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *