Изваждането на заповедните производства от районните съдилища би довело до закриването на по-голямата част от тях. Това се казва в доклад за целите и обхвата на предложенията за реформа на заповедните производства, разработен по проект „Заповедно производство“, осъществяван от „Ърнст енд Янг България“ по договор със Службата за подкрепа на структурните реформи на Европейската комисия.

Целта на проекта е да подпомогне Висшия съдебен съвет, районните съдилища, Министерството на правосъдието и Държавната агенция “Електронно управление” в процеса на дигитализация на заповедното производство, която да доведе до по-ефикасно разпределение на делата, да улесни участниците в производството и да съкрати времето за приключването на делата.

Даниела Марчева и Боян Новански са представителите на ВСС в екипа на проекта и се очаква днес на заседанието на Съдийската колегия да представят доклада.

В документа са обсъдени различни идеи за реформа на заповедното производство и предложения за промени в законодателството в тази връзка.

Една от идеите, които се дебатираха през последните месеци беше заповедните производства да бъдат извадени от районните съдилища.

В доклада обаче това предложение се отрича. „Изваждането на заповедното производство от системата на съдилищата ще доведе до съществено понижаване на ефикасността на повечето районни съдилища, чието натоварване би спаднало рязко, съответно и поддържането на 1000 щата за съдии на районно ниво би било напълно неоправдано. Макар заповедните дела да са със значително по-ниска фактическа и правна сложност от исковите граждански дела, техният процент е изключително висок и същите са от решаващо значение за определяне структурата и състава на районните съдилища. Извеждането на заповедните дела от системата на съдилищата би наложила мащабна реформа в съдебната карта и закриването на по-голяма част от съществуващите районни съдилища в страната. Толкова мащабна реформа обаче не съответства на обществените нагласи и действително би могла да доведе до ограничаване достъпа на страните до правосъдие“, изтъква екипът, изготвил доклада.

Той отбелязва и друг негативен ефект от евентуално изваждане на заповедните производства от съдилищата: „Заплащаните към момента държавни такси по заповедните производства формират голям дял от собствените приходи на съдебната власт, като

изваждането на заповедните производства от системата на съдилищата би наложило значително увеличаване на субсидията от държавния бюджет

Същевременно, такова допълнително субсидиране би било трудно защитимо предвид факта, че извеждането на заповедните производства от системата на съдилищата би намалило тяхната ефикасност. По тази причина, може да е очаква, че евентуално  извеждане на заповедните производства от системата на съдилищата, би довело до сериозни съкращения в съдебната система и вероятно до нейното хронично недофинансиране“.

Излагат се и други аргументи защо не е препоръчително друг орган, извън съда, да разглежда заповедни дела. Сред тях е и нормативната рамка на заповедното производство, която предвижда редица задължения на съда – преценка дали заявлението противоречи на закона и добрите нрави, за редовното връчването на заповедта, дали има възражение или признание и т.н.

Затова се предлагат две основни насоки за реформа – дигитализация на заповедното производство и изменение на подсъдността чрез въвеждане на централизирано случайно разпределение на заповедните дела между районните съдии от цялата страна.

Това ще доведе до значително по-балансирано натоварване в съдиите без нуждата от мащабна промяна на съдебната карта и закриване на значителен брой съдилища в страната, съответно и до много по-ефективно използване на ресурса на съдебната система, изтъкват от екипа.

Дигитализирането на заповедното производство е напълно възможно предвид факта, че то е силно формално и изцяло основано на документи. Нещо повече, дигитализацията би улеснила както заявителите, така и съда.

Информационната система на заповедното производство, в частите ѝ, свързани със взаимодействието с външни за съдебната система участници, както и частта, която обслужва производството в съдилищата, трябва да са част от Единния информационен портал за електронно правосъдие (ЕИП) и от Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС).

Заповедното производство е неприсъствено по своя характер, то не предполага провеждане на съдебни заседания и призоваване на страните. По тази причина, ако то бъде електронизирано, е възможно провеждането му да се осъществи изцяло дистанционно, като не се налага съдията физически да се намира в района по постоянен адрес или седалище на длъжника. Особено когато става дума за длъжници физически лица, районният съд по постоянния адрес на длъжника не е непременно най-удобният за страните, доколкото длъжникът може реално да пребивава в района на друг съд, а заявителят би могъл да е със седалище или местоживеене навсякъде в страната. Връчването на длъжника се извършва и по много други адреси, освен по постоянния (напр. настоящ адрес; адрес, посочен в заявлението; адрес по месторабота) и в районите и на други съдилища. Съдебната система би могла да разпредели по-оптимално своите ресурси, ако заповедните дела се разпределят между всички съдилища в страната по начин, който да осигури равномерно натоварване на районните съдии съобразно критериите, заложени в Системата за изчисляване на натовареността на съдиите (СИНС). Същевременно, за заявители и длъжници би било по-удобно, ако могат да извършват действия в това производство дистанционно, с помощта на информационните технологии, или ако желаят да сторят това на хартия, в най-удобния за тях районен съд“, се казва още в доклада.

Екипът отбелязва, че в европейски план има ясна тенденция към централизация на организацията на заповедното производство. За България най-подходящ е моделът за централизирано случайно разпределение на всички постъпващи заповедни дела между всички районни съдии в страната.

Това би допринесло за облекчаване на неравномерното натоварване на гражданските съдии в районните съдилища, би изравнило сроковете за произнасяне в страната и би преодоляло сега съществуващите различия в практиките. България вече има опит от сходна реформа, а именно реформата на търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Така, постъпващите в цялата страна заявления за вписвания в този регистър се разпределят на случаен принцип между длъжностни лица по регистрацията, които биха могли да са навсякъде на територията на страната“, изтъкват авторите на доклада.

Предлагат се и промени в подсъдността само за заповедните производства като се разшири законовата делегация по ГПК, която да урежда цялостно и в детайли този вид производства. Нататък екипът поетапно посочва какво трябва да се измени.

Подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение

От екипа посочват, че трябва да бъде променен образецът на заявления така, че да стане по-подробен. В неговия онлайн вариант трябва да бъде въведено автоматизирано попълване на някои полета, въз основа на вече попълнена информация и връзка с други системи. „Това би допринесло за намаляване на непълнотите и грешките, които заявителите допускат и които създават допълнително натоварване за съда и удължават времето за разглеждане на заявленията, поради нуждата от даване на указания, връчване на уведомления и т.н. Независимо от улесненията за попълване, които могат да бъда въведени по отношение на електронните заявления, като съдържание образецът на заявление следва да е идентичен за електронното подаване и подаването на хартия“, посочват авторите на доклада.

Освен подаване на заявление с електронен подпис, трябва да се помисли за въвеждането и на други видове електронна идентификация. Например в НАП е позволено на потребителите да подават документи с персонален идентификационен код (ПИК).

Електронните образци, които заявителите попълват онлайн, трябва да имат връзка с някои основни регистри, като ЕСГРАОН, Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Връзката трябва да дава възможност за проверка в реално време – по време на попълването, на някои основни данни по заявлението, като например съответствие между име и ЕГН на заявители, които са физически лица и български граждани; съответствие между име и ЕИК на търговци или юридически лица с нестопанска цел.

Наред с това електронната система за подаване на заявления за издаване на заповеди за изпълнение трябва да дава възможност за плащане на съдебната такса – чрез кредитна карта, PayPal, банков превод. Системата би могла да включва калкулатор на дължимата такса. За да се спестят времето и усилията на съда по даване на указания за заплащане на такса, може да се предвиди механизъм за придвижване на заявлението към разпределение едва след като в системата е постъпила информация, че за него съдебната такса е била внесена.

Когато заявлението се подава на хартия, то трябва да даде възможност на гражданина или фирмата да сторят това в удобен за тях районен съд. При подаването, хартиеното заявление, заедно с приложенията към него, трябва да се дигитализира от съдебен служител, като оттам насетне заповедното дело следва да бъде разпределено. Освен сканиране и прилагане към делото на хартиеното заявление и всички свързани с него документи, дигитализирането трябва да включва попълване, от страна на съдебен служител, на електронния образец на заявление. „По този начин електронното дело за подадените на хартия заявления ще е идентично с електронните дела, заведени онлайн, като всички електронни дела ще подлежат на машинна обработка. Тъй като услугата по дигитализиране ще включва както сканиране на документи (които често пъти могат да са многобройни), така и ръчно снемане на данните от хартиените носители и попълването им в електронния формуляр, очаква се тази дейност да е сравнително трудоемка за съдебните служители. По тази причина заявителят следва да заплаща разходоориентирана такса за тази услуга. Заплащането на такава такса за подаване на хартия ще бъде и един начините заявителите да бъдат мотивирани да ползват онлайн платформата за подаване на заявления“, твърдят от екипа.

Проверка за подсъдност и допустимост

С промяната на правилата за подсъдността и централизираното разпределение на делата, трябва да отпадне проверката за местна подсъдност по чл. 411, ал. 1 ГПК. При все това, уточняват авторите на доклада, във връзка с преценката по чл. 411, ал. 2, т. 3 и 4 ГПК, както и с оглед осигуряване на връчванията, ще продължи да се налага проверка на адреси и седалище, макар и с оглед други етапи на производството. В тази връзка, информационната система на съдилищата трябва да осигурява връзка с Търговския регистър и ЕСГРАОН, за да може данните да се извличат и присъединяват към делото автоматично, вместо да се ангажират хора.

Разглеждане на заявлението

Ако се предвиди механизъм за придвижване на заявлението към разпределение едва след като в системата е постъпила информация, че за за него е платена такса, това би спестило проверката за внасянето ѝза заявленията, които се подават по електронен път, като същевременно би осигурило уникалност на платежното основание.

По-трудна е проверката дали дадено платежно нареждане е приложено към множество дела при заявленията, които ще продължат да се подават на хартиен носител. За такива заявления съдебните служители трябва да въвеждат в информационната система определена индивидуализираща информация за платежното нареждане, например сума, банка, номер на заявлението. Характеристиките на платежните документи да бъдат конфигурируеми в системата, например – при установяване на плащане от едно и също задължено лице, на една и съща сума, при една и съща банка и с един и същи номер на заявление, системата трябва да известява автоматично съда, който да направи проверка за това дали е налице опит за прилагане на едно и също платежно към повече от едно заявления.

Системата трябва да дава възможност за идентификация при подаване на повече от едно заявление от един и същи заявител, например по следните характеристики – заявления по отношение на един и същи длъжник за един и същи период и сходно основание. При тези обстоятелства системата да известява съда, който да направи преценка за тъждественост или частичност на подадените заявления.

Очаква се с разглежданите в момента предложения за изменение и допълнение на ГПК, включително във връзка с въвеждането на служебна проверка за неравноправни клаузи в потребителски договори, представянето на приложения към заявленията по чл. 410 ГПК да стане задължително. В повечето държави с електронни заповедни производства, не се изисква прилагане на доказателства за съществуването на вземането. Възможно е прилагането на такива доказателства, особено когато става дума за обемни общи условия, да затрудни сериозно заповедния съд и да забави производството. В този смисъл може да се преразгледа и въпроса за необходимостта от прилагане на доказателства към заявленията по чл. 410 ГПК, включително на база натрупания до този момент опит“, изтъкват авторите.

Издаване на заповед за изпълнение

Системата трябва да генерира основните елементи от съдържанието на заповедта за изпълнение автоматично, въз основа на подаденото заявление.

Подаване на възражение срещу заповед за изпълнение

Екипът изтъква още, че трябва да се създаде нормативна и техническа възможност за подаване на възражения по електронен път, в случаите, когато длъжникът разполага с квалифициран електронен подпис. Длъжникът трябва да има възможност да го подаде в избран от него районен съд, където то следва да се дигитализира, по подобие на процедурата по подаване на заявление на хартия, но без да се изисква плащането на такса за тази обработка (за да не се нарушава правото на достъп до правосъдие на длъжника).

Възражение пред въззивен съд

Въззивният съд трябва да има техническа възможност за достъп до цялото електронно заповедно дело и да отпадне изпращането на хартиен носител.

Предявяване на иск на вземането

Когато при подадено възражение или при връчване при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, заявителят предяви иск, трябва да се предвиди нормативно задължение и техническа възможност информацията за предявяването на иска да постъпва автоматично по заповедното дело, за да предотврати обезсилването на заповедта за изпълнение (чл. 415, ал. 5 ГПК).

Издаване на изпълнителен лист

Системата трябва да генерира основните елементи от съдържанието на изпълнителния лист автоматично, въз основа на заповедта за изпълнение. Проектният екип предлага, по аналогия с подаването на заявлението, кредиторът да може да се снабди с изпълнителен лист в избран от него районен съд, като електронният образ на издадения вече от съда лист бъде разпечатан от електронното заповедно дело, заверен от дежурен съдия и за получаването му от кредитора или от упълномощено от него лице се направи отбелязване в електронното дело. При връчването на изпълнителен лист не следва да се образува ново дело, а трябва да се извърши отбелязване по електронното заповедно дело за това, че изпълнителният лист е бил връчен.

Не на последно място, трябва да има изменения и в Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата и от Министерството на правосъдието, за да се въведе такса за дигитализиране на подадените на хартия заявления.