Начало » Блог » Апел към гражданското общество в България

Апел към гражданското общество в България

Апел към гражданското общество в България

А П Е Л

КЪМ

ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО  В БЪЛГАРИЯ

 

 

Уважаеми  дами  и господа,

Обръщаме се към Вас,  като част от нашето гражданско общество, с апел за подкрепа да се инициира обществена и институционална проверка от отговорните институции, със законодателна инициатива и контрол за съблюдаването на върховенството на закона и точното му прилагане по отношение на  Глава 37 от ГПК „Заповедно производство”.

С този апел сигнализираме и алармираме българския Суверен, върховните институции със законодателна власт, отговорни  за  законността и правовия ред и за осигуряване достъпа до правосъдие, за прокарването и налагането на девиантна съдебна практика от Съда в Заповедното производство, която е в нарушение на реда и предвидените правила в ГПК „Заповедното производство”. Извършващите се нарушения са  не от когото и да е, а от Съда, институцията отговорна за правораздването и правоприлагането  на закона в нашето общество!

Като пример ще посочим СРС! Алармираме, че най-големият  първоинстанционен съд в страната, не спазва процесуалните правила в заповедното производство! Системно ги нарушава като на първо място не издава  имплицитни съдебни актове, заложени при провеждането  на това производство от законодателя и на следващо място не връчва съдебни книжа по ред и начин, предвиден в закона.  

Опорочава се една съдебна процедура до степен тя да бъде напълно нищожна поради липсата на мотивирани съдебни актове. Резултатът е драстично нарушаване на гражданските права в България, именно от поведението на  съда,  а в последствие на така наречения институт на Частен Съдебен Изпълнител, които провеждат принудително изпълнение в последствие. (Хронологична справка – Заповедното производство е въведено с изменение на Граждански процесуален кодекс (ГПК) / в сила от 01.03.2008 г. / ЗАКОН ЗА ЧАСТНИТЕ СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ, в сила от 01.09.2005 г. ) .  

Намираме се в ситуация, в която има две паралелни действителни безпорни положения, от една страна имаме разписана законово процедура по Заповедното производство, а от друга наложена  и прокарана съдебна практика на районни съдилища, различаваща  се и драстично отдалечаваща се  от това, което е вписано в закона! От 2008 г.  към настоящия момент СРС, както и други районни съдилища, са наложили модел на провеждане на заповедно производство, отклоняващ се от това, предвидено в ГПК и по-точно за Незабавното изпълнение. В резултат на това правото на гражданина, влязъл в ролята на Длъжник, е сведено до гражданска нула – отнето и възпрепятствано е правото му на защита, нарушени са основните принципи  за разглеждане и решаване на делата в разумен срок! На практика делата по заповедното производство стоят неприключили  поради неиздаването на надлежен съдебен акт, както и поради нарушаване реда на връчване на съдебни книжа. Нарушен е основополагащ принцип в гражданското съдопроизводство – служебното начало. Съдът служебно да извършва необходимите процесуални действия по движение и приключване на делата и да следи за допустимоста  и надлежното извършване на процесуалните дейстивя от страните. Съдът е този, който връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване, а не други институции, освен ако не им бъде изрично разпоредено за това (чл. 42  ал. 2  ГПК).

„Заповедно производство”, визира способите и документите, чрез които се доказва  не просто едно вземане, а едно безспорно такова. Строго формално съдебно производство, при което  отклоненията и пропуските водят до нищожност на действието.

Започва със формуляр „Заявление за издаване на Заповед за изпълнение”  и  представен  надлежен документ, в обсега на чл.417 ГПК.

За да се стигне до Изпълнителен лист като  краен резултат, се преминава през съдебна процедура, която изисква наличието на ВАЛИДЕН ФОРМАЛЕН СЪДЕБЕН АКТ, в случая – РАЗПОРЕЖДАНЕ, който съпътства това производство стъпка по стъпка. В него се съдържат всички необходими и изискуеми реквизити за валиден съдебен акт, от дата, обстоятелства, мотиви до надлежен подпис на съдията.

В така наречено заповедно произвоство законът предвижда издаването на няколко съдебни акта, които отбелязват и документират, как се е достигнало до крайния резултат – издаден изпълнителен лист. Този акт липсва в делата по Заповедното производство в СРС, което може да се установи при проверка на хилядите дела, които стоят в тъмна стая. Изникват въпроси като:

– Защо СРС не счита за необходимо да издава Разпореждания в това производство и да ги връчва на лицата – длъжници?

– Какво възпрепятства съдебната институция СРС да връчва преписи от актове, които подлежат на обжалване, както е предвидено в чл.7  ал. 2 ГПК ?

Издаването от съда само на Заповед за изпълнение не може да замести съдебният акт на съда – Разпореждане!

Както вече подчертахме неколкократно първоинстанционния съд не счита за необходимо да издава този съдебен акт, който  обаче е неразделна част от тази процедура. Заповедта за изпълнение е формален образец, който се попълва и в него няма мотиви на съда, за да се разбере как се е стигнало до решението на съда да издаде същия този формален документ. А всеки съдебен акт трябва да бъде мотивиран и аргументиран и при отказ и при уважаването на заявлението.

Неиздаването на това първично разпореждане като съдебен акт в писмена форма с необходимите основания, мотиви, подписи на съдия и прочее по закон определени изисквания, е основание, да се счита нищожно всяко последващо действие по това производство.

С други думи, нищожен съдебен акт не следва да поражда права и задължения. Липсата на такъв  води до нарушаване на неотменими права на защита и нарушаване на основни принципи в гражданското производство като равенство на страните, състезателност, публичност и непосредственост.

Статистиката показва, че само някой съдилища, като Районен съд – Варна, Районен съд – Царево, Районен съд – Пловдив следват строго формалната процедура по издване на заповедното производство, а те са изключения от общото правило. Най-голямото районно съдилище Софийски районен съд, при издаването на актовете си не намира за необходимо да спазва закона. Твърди за инкорпориране волята на съда в издадената Заповед за изпълнение  и/или Поканата за доброволно изпълнение, което не се обвързва с правилата  и разпоредбите на закона. Не се спазва и реда за връчването на съдебните книжа по надлежен начин, предвиден в закона, в частност разпорежданията на съда и заповедта за изпълнение на длъжника. Задължение, което е вменено по закон на съда. На следващо място  в продъление на тези нарушения е как  се  уведомява длъжника  и какви документи следва да получи. Тези получени с Поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ, връчена чрез неговия призовкар не е достатъчна, за да започне законно изпълнително производство.

Имаме изначална порочна практика, при която ЧСИ не връчва надлежно документите, както изисква закона, а тя е възприета като даденост.  

Съгласно чл. 419 ГПК Разпореждането, с което уважава молбата за незабавно изпълнение подлежи на инстанционен контрол с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на  Заповедта за изпълнение. От което може да се направи извода, че Разпореждането и  Заповедта за изпълнение трябва да бъдат връчени в един и същи момент. Безспорно и двата документа са издадени от съда, следователно трябва да бъдат връчени по надлежен ред от съда, както предвижда  чл. 7 ал. 2  ГПК. Евентуално  това може да стане от ЧСИ,  само и единствено, ако има такова разпореждане от съда, т.е надлежен съдебен акт и само при условие, на искане на страната, която трябва да си поеме  разходите за това , а не да бъдат надписвани за длъжника.  

С Наредба  № 6 са посочени образците  за заповед за изпълнение и други книжа във връзка с това производство, който не подлежат на редакция и изтриване на части  от тях.  

Наредба № 7 за утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчването по гражданския процесуален кодекс, чл.2 т.9 предвижда съответна форма на съобщение на съда за връчване на препис от определение, разпореждане  – Приложение № 9., съобщение  за връчване на Заповед за изпълнение и на препис от Разпореждането, въз основа на което е издадена  – Приложение № 20.

От тези нормативни актове се вижда, че законодателят е предвидил и форма и ред на връчване на съдебни документи. Разпореждането и Заповедта за изпълниение е предвидено да бъдат връчени чрез СЪОБЩЕНИЕ, изпратено от съда.  Така че, дали трябва съдът да издава Разпореждане не стои под каквото и да е съмнение, но към настоящият момент СРС не издава такива актове в заповедното производство!

Това е един строго формален процес с предвидени по форма  и реквизити документи  и ред.

И още един важен въпрос, доколко Заповедното производство, във вида който съществува, не противоречи на регламента за безспорни вземания 805/2004/ЕО и СЕ.

Предвид разпоредбата, че Нормативният акт трябва да съответствува на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен, ако нормативен акт противоречи на регламент на Европейския съюз, прилага се регламентът.

Ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. В този смисъл отново могат да бъдат дирени основания за нищожност. Заповедното производство в България е въведено във връзка със задълженията на страната ни по Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на процедура за европейска заповед за плащане.

На следващо място е институцията Частните съдебни изпълнители и техните действия.

Моделът и структурата, чрез които се осъществява принудителното съдебно изпълнение концентрира процесите на това изпълнение чрез възлагане на основните правомощия на определени частни лица /ЧСИ/, които да извършват изключително важна държавно-властническа функция в условията на липса на институционален контрол и символична отговорност.

Въпреки законовите регламенти, действията им често в противоречие или в пълно незачитане на правните изисквания за форма и съдържание, ред на връчване на съдебни книжа, описи и провеждане на публична продан и др. са лишени от обективност и нарушават грубо основни конституционноопределени принципи.

При така създадените условия, частните съдебни изпълнители са извън полезрението на упражняван надлежен интитуционален контрол, а основанията, на които се извършват недопустими правни действия се превръщат в практика, създават се нищожни по своята същност документи.

Липсата на ефективни дисциплинарни, наказателно и гражданско правни санкции в хода на изпълнителното производство, води до масови нарушения и злоупотреби от страна на ЧСИ. Числото на длъжниците, а много често и на увредените кредитори /взискатели/ расте неимоверно. Загубата на доверие в ЧСИ и съдебната система е факт.

На практика Законът за частните съдебни изпълнители създава орган за пряко прилагане на закона, макар и извън съдебен. В тази връзка остават открити следните въпроси:

 

  • Как на определен ЧСИ е възложено определено изпълнително дело, предвид факта, че взискателят не може да получи и възложи самостоятелно издадения изпълнителен лист?
  • Защо приоритетно биват избирани определени ЧСИ като напълно игнорирани други и държавните такива, въпреки, че последните таксуват действията си по определено производство в полза на държавния бюджет?
  • С какви срокове и при какви финансови прагове е обвързана процедурата по публична продан, осъществявана от ЧСИ?
  • Каква е възможността за оспорване на наложените такси и разпределението на събраните средства от страна на длъжника?
  • Каква е функцията  и статута на ЧСИ, при положение, че в конкретен момент той/тя действа като районен съдия или първа инстанция?
  • На какъв контрол подлежат действията на ЧСИ извън предвидените по закон, производство пред Дисциплинарна комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители и Инспектората към Министерство на правосъдието, които органи най-често са съставени от самите ЧСИ в първия случай или се провеждат формално във втория?
  • Доколко съществуването на института „Частен съдебен изпълнител”, овластен с правата на съдебен орган не противоречи на Конституцията на Р.България и Европейските регламенти, при изричната забрана съдопроизводствени действия да бъдат извършвани от частни лица.
  • Какъв би бил ефекта от задълбочено разглеждане на въпроса за нищожността на липсата на разпореждане и предвиждането на възможност за оспорване действията и таксите на ЧСИ?

 

В заключение,  считаме, че защитата на длъжника и спазването на правата на човека, като правото на справедлив процес, неприкосновеността на частната собственост, равенството на страните, независимост на съда и прочее, съгласно сега действащата нормативна уредба и създадената съдебна практика са погазени грубо. Нещо повече, незачитането на Регламентите на ЕС и съответните стандарти, задължителни на страните членки, каквато е България, заобикалянето и/или нарушаването на националните закони от страна на органите на съдебната и извънсъдебната система /каквито са ЧСИ/, по провеждане на Заповедното производство, са показатели за преминаването към репресивно и силово принудително преразпределение на имуществото на неограничен брой лица – граждани и е престъпно по своя характер.

Ето защо, апелираме да се предприема незабавна проверка относно  случващото се в Заповедното производство в СРС и други районни съдилища, настояваме за  точното прилагане на закона, за осигуряване на справедливо, ясно и безпристрастно съдебно производство и осигуряване на информация и право на защита на длъжника . За осигуряване на правов контрол и институционално наблюдение по отношение  Заповедното производство и ЧСИ.

Да бъдат разписани ясни и последователни процедури и дефиниция на понятия в това безспорно съдебно производство, както и ревизиране  правомощията на  ЧСИ в съотвествие с Конституцията и останалото законодателство  и осъществявания контрол върху тях.  

 

 

С уважение,

Инициативен комитет,  Асоциация за защита на длъжника

www.dlazhnika.org ; София; ул. Резбарска 25 / тел. 08 766 711 09


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *