Начало » Новини » Две съдилища за малко да принудят дете да поеме наследство от…

Две съдилища за малко да принудят дете да поеме наследство от…

Две съдилища за малко да принудят дете да поеме наследство от…

Две съдилища за малко да принудят дете да поеме наследство от 70 000 лв. дългове

 


Из Семейния кодекс

Чл. 130, ал.1 Родителите управляват имуществото на детето в негов интерес и с грижата на добър стопанин.

ал. 2 Доходите от имуществото на детето, които не са необходими за негови нужди, могат да се използват за задоволяване на потребности на семейството.

ал. 3 Извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето.

ал. 4 Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения от ненавършило пълнолетие дете са нищожни. По изключение обезпечаване на чужди задължения чрез залог или ипотека може да се извърши по реда на ал. 3 при нужда или очевидна полза за детето или при извънредни нужди на семейството.

ал. 5 За сделките на встъпилия в брак непълнолетен се прилага само ограничението по чл. 6, ал. 4.


Две съдилища за малко да принудят малолетно дете да се обремени с дългове за близо 70 000 лв. на покойния му баща, като не му разрешават да се откаже от наследството. Това става ясно от определение на Върховния касационен съд (ВКС), с което той разпорежда вписването на отказа от наследство и дава подробни разяснения, за да не се повтори случаят (пълния текст на определението виж тук).

Невъзможният отказ от наследство в Харманли и Хасково

През април 2019 г. умира бащата в семейство с майка и три деца – две пълнолетни и едно непълнолетно. Мъжът оставя след смъртта си дългове за общо 69 768 лв. и идеална част от ниви, върху които обаче е наложена възбрана в изпълнително производство. Вдовицата и двете пълнолетни деца незабавно се отказват от наследството. Когато обаче тя подава искане да бъде вписано отричане от наследството от името на малолетното дете, Районният съд в Харманли, а след това и Окръжният съд в Хасково отказват.

И двете съдилища заявяват, че това ще е отказ от права от непълнолетно лице и следователно е нищожен (виж карето чл. 130 от Семейния кодекс). Те  заявяват, че наследството е съвкупност от субективни права, задължения и фактически отношения и така стигат до извода, че отказът от него, направен от малолетен, винаги ще бъде нищожен и няма да породи правни действия. ВКС преразказва и други съображения на районния и окръжния съд да откажат вписването: че отказът от права по своята същност е безвъзмезден акт на разпореждане на титуляра му и нарушава имуществената сфера на техния носител, поради което отказът от наследство няма да бъде в интерес на детето. Нещо повече – двете съдилища заявяват, че наличието на пасиви и задължения в наследството е ирелевантно за нищожността ex lege на направен от непълнолетно лице отказ от наследство.

Окръжният съд в Хасково заявява, че чл.130, ал.3 СК всъщност дава изчерпателен списък на действията на разпореждане с имуществото на непълнолетен, които се нуждаят от разрешение на районния съд, за да бъдат извършени, като отказът от наследство не попада сред тях. И заявява, че това означава, че молбата за даване на разрешение за извършване на отказ от наследство от непълнолетен наследник е недопустима.

Разясненията на върховните съдии

Недоволна майката обжалва пред ВКС и поставя два въпроса:

  1. Допустимо ли е извършването на отказ от наследство, направен от името на малолетен или непълнолетен наследник и представлява ли такъв отказ отказ от права по смисъла на чл.130, ал.4 ЗС?
  2. Преценката за това дали отказът от наследство е в интерес на малолетния или непълнолетния наследник следва ли да се направи в производство по чл.130, ал.3 СК и обвързващо ли е определението на съда в това производство за районния съд по мястото на откриване на наследството, който по закон е компетентен да впише направения отказ? Може ли този съд да извършва нова преценка с оглед интересите на детето и да откаже вписването на отказа в специалната книга на съда, въпреки даденото от компетентния съд разрешение за извършването на отказа в производството по чл.130, ал.3 СК?

Отказът от наследство от името на малолетен (съответно непълнолетен да се откаже от наследство със съгласието на родител или попечител) е допустим, тъй като той не е отказ от права по смисъла на чл.130, ал.4 СК, заявява съставът на ВКС с председател Маргарита Соколова и членове Светлана Калинова (докладчик) и Гълъбина Генчева.

И обяснява защо е така: „В момента на смъртта на едно лице съгласно чл.1 ЗН се открива неговото наследство, като определен кръг лица биват призовани към наследяване. Те обаче придобиват права върху наследството само ако го приемат (чл.48 ЗН). От момента на откриване на наследството призованите към наследяване лица разполагат с няколко правни възможности – да приемат наследството било направо, било по опис, придобивайки по този начин наследството, или да се откажат от наследството. Те придобиват от този момент правото да приемат наследството, а не права върху конкретни имущества, с оглед на което следва да се приеме, че отказът от наследство сам по себе си не представлява отказ от конкретни права върху определено имущество, а изявление, с което призованото към наследяване лице изразява воля да не приеме наследството, т.е. да не придобива права върху притежаваната от наследодателя съвкупност от права, задължения и фактически отношения, доколкото такива действително са били притежавани от наследодателя“.

Тримата върховни съдии специално се спират на случаите, като този на детето – когато наследството е обременено със задължения. И обясняват, че тогава не може да се приеме, че с приемането на наследството се придобиват права. „В подобна хипотеза с приемане на наследството недееспособният (малолетно или непълнолетно лице) не придобива права, а поема само задължения, което определено не е в негов интерес, подчертават върховните съдии.

И посочват, че след като отказът от наследство не е отказ от конкретни права, то за него не се прилага разпоредбата на чл. 130, ал.4 СК, за която заявяват, че не трябва да се тълкува разширително.

Върховните съдии Соколова, Калинова и Генчева заявяват, че макар отказът от наследство да не е действие по разпореждане с конкретно имущество, няма пречка по реда на чл.130, ал.3 СК съдът по настоящия адрес на детето да извърши преценка дали той е в негов интерес. Като посочват, че тъй като целта е да бъдат охранени интересите на детето, няма пречка разпоредбата на чл.130, ал.3 СК да бъде тълкувана разширително.

Те разясняват и какво трябва да направи съдът в едно такова производство: „Да съпостави стойността на активите на наследството, ако има такива, със стойността на задълженията на наследодателя, каквато преценка призованият към наследяване извършва лично, ако е пълнолетен и дееспособен, преди да вземе решение дали да приеме наследството, да го приеме ли по опис или да се откаже от него“.

След тези подробни разяснения ВКС разпорежда вписването на отказа от наследство на детето.

 

Източник: lex.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *