Начало » Новини » Държавата не си взема поука и продължават да ни осъждат в Страсбург

Държавата не си взема поука и продължават да ни осъждат в Страсбург

Държавата не си взема поука и продължават да ни осъждат в Страсбург

“Много от решенията, по които сме осъдени в Страсбург, се повтарят. Те имат систематичен характер.” Това разкри заместник-председателят на БСП Крум Зарков по време на дебатите по годишния доклад на министъра на правосъдието по изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека по дела срещу Република България за 2017 година.

“Изискват се законови промени, за да бъдат преодолени. Затова трябва този доклад да бъде разгледан тук, за да можем вследствие от него да вземем необходимите мерки. Но след случилото се тази сутрин аз вече не мога да подкрепя този доклад, защото не вярвам в неговия смисъл”, заяви Зарков.

Той припомни, че законопроектът за отговорността на държавата и общините за вреди, предложен от БСП, беше отхвърлен по-рано днес (6 февруари) от депутатите. Ставаше въпрос за предложение, съгласно което общините следва да носят отговорност за причинени вреди по отменени от съда техни актове (наредби, заповеди и т.н.) дори ако вредите са настъпили докато актовете още не са били отменени. В момента, след тълкувателно решение на Върховния административен съд (ВАС) отпреди три години, практиката е, че не се търсят вреди, докато съответният акт е бил в сила, защото докато е бил в сила се е считал за законен – нищо, че по-късно е отменен като незаконен.

“Категорично сме против този доклад, защото от него няма да има последствия”, каза заместник-председателят на ПГ на “БСП за България” и посочи, че за това са виновни управляващите.

Проверка на Actualno.com показва, че въпреки множеството решения, постановени през годините от Съда, всички институции в България пренебрегват решаването на тези повтарящи се проблеми.

При делата от групата “Kirilova and Others v. Bulgaria” (по повод неприключилите процедури за обезщетяване с жилища след отчуждаване по ЗТСУ (отм.) се установява, че българските власти (Столична община най-често, но и административните съдилища) не са променили подхода си, въпреки множеството осъдителни решения от 2005 г. до настоящия момент.

Най-голям брой решения са постановени във връзка с повдигнати оплаквания по чл. 1 от Протокол 1 (за правото на мирно ползване на собствеността).

Второто място по брой решения си поделят два текста от Конвенцията – чл. 3 (забрана за унизително и нечовешко третиране и изтезания), по който са постановени 8 решения по 29 жалби и чл. 8 (право на неприкосновеност на личния и семеен живот и кореспонденцията).

В решението Ivan Todorov c. Bulgarie[20] се откроява празнотата в българското законодателство (по-специално в НПК) относно липсата на съдебен контрол върху актовете на прокуратурата за изпълнение на влязла в сила присъда. Жалбата е свързана с оплакване по повод законността на задържането на жалбоподателя за изтърпяване на наказание лишаване от свобода.

По брой прецеденти в засилена процедура България заема незавидното пето място.

 

Източник: Actualno.com


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *