Начало » Дейности » Жалба до Европейската Комисия

Жалба до Европейската Комисия

Жалба до Европейската Комисия

Изх. №ЕК001/28.06.2018 Г.

До Европейската Комисия
Копие до : Съда на Европейския съюз
Копие до Европейския парламент
Петиция 0063/17
Копие до: Комисията по правни въпроси към Народното събрание
Копие до: Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика към Народното събрание
Копие до: Министерството на правосъдието
Копие до: Висшия съдебен съвет
Копие до: Инспектората към Висшия съдебен съвет
Копие до: Върховен касационен съд
Копие до: Камарата на частните съдебни изпълнители

Ж А Л Б А
От: Ивайло Павлов Илиев,
в лично качество и в качеството на управител на „МЕТРОПОЛ-М“ ЕООД,
с адрес за кореспонденция : Република България, гр.София, ул.“Пиротска“№5, ет. 3, оф. 7
тел. за връзка: 0888811264
mail: gdpokanadi@gmail.com

ПОЧИТАЕМИ ЕВРОПЕЙСКИ МАГИСТРАТИ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА ОТ
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

С настоящата жалба целя да се постигне:
1. Установяване на нарушения на правото на ЕС от Република България чрез така нареченото „заповедно производство“ – чл. 410/417 от ГПК и колизията на заповедното производство по начина, по който се прилага от българския съд с правото на Европейския съюз и задължителната юриспруденция на Съда на Европейския съюз.
2. Сезиране на СЕС с цел преустановяване на продължаващата заблуждаваща практика на българските съдилища, нарушаваща правото на ЕС, накърняваща правата и законните интереси на европейски граждани и дружества и създаваща непозволена държавна помощ в полза на определени физически и юридически лица.
Нарушенията неизчерпателно се изразяват в следното:
І.Неспазване на Примата на Правото на Европейския съюз над националното законодателство
ФАКТИЧЕСКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА
Сключил съм договор за заем с конкретна фирма, под наименованието „Хипо Алпе Адриа Лизинг”. Тази фирма, която ми се е представила за такава, която може и има правата да отпуска определени суми с цел кредитиране, впоследствие се оказва, че не само, че няма такива права, но и, че извършва нерегламентирана банкова дейност (лихварство), което е наказуемо по българския Наказателен кодекс. Представителите на дружеството на един друг етап, дори ми е предложиха да учредя ипотека, което аз съм приел, подведен от добрите думи и факта, че не съм бил наясно нито за преките занимания на фирмата, нито за това, че извършваната от нея дейност е незаконна. Вследствие на явно престъпната дейност, с която фирмата се е занимавала, без предоговаряне (вече ясно защо), без покана за погасяване или разсрочване на даденото задължение, същата завежда дело по чл.417 от ГПК за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение. Това дело категорично противоречи на закона и добрите нрави, което е в разрив с чл.26 до чл.30 от ЗЗД или казано накратко, договора и последващите го са незаконни и следователно нищожни, от което следва, че не биха породили правни последици в нормално състезателно исково производство.
Делото, разпределено в 50-ти състав на СРС, попада при съдия Методи Шушков, под номер №12248/2012г., който следва да провери връзката с чл.26 до чл.30 от ЗЗД и не само – следва като съдия да сезира прокуратурата, ако искането е от лице , което практикува нерегламентирана банкова дейност, тоест упражняваната от посочената фирма, както и да провери налице ли е безспорно вземане, не са ли нарушени правата ми на потребител, съответно принципи на конкуренция, ако би действал като европейски съдия съобразно принципа за примата на ПЕС.
Останалите дела, под номера №12249/2012г и №12250/2012г., заведени от същата нерегламентирана фирма спрямо мен, попадат при други състави. Предвид това, следва да определим и факта, че фирмата умишлено ме е въвела в заблуда с цел личното си облагодетелстване и явното заграбване на имота, който съм заложил по нейно изискване. Точките в договора представляват неравноправни клаузи, които за обикновен човек като мен на пръв поглед изглеждат нормални, но са в пълен разрив със закона за потребителите, банковите институции, както и европейските директиви. В ГПК е предвидена разпоредба, според която след приемането ни като страна членка на ЕС, всеки магистрат и действащ юрист е уведомен, че е длъжен да спазва европейските директиви и разпоредби, а също и длъжен да ги прилага като върховен закон. По този случай, посочения съдия е извършил ред незаконни действия, които водят до сериозно нарушение на приложимото европейско право.
След като съдията узнава за нерегламентираната дейност на фирмата той въз основа на нищожен договор издава заповед за изпълнение. В същото време не издава отделените актове, които са: Разпореждане за уважаване на заявлението, Разпореждане за допускане незабaвното изпълнение на вече издадената заповед и Разпореждане за издаване на изпълнителен лист – т.е. без да ми предостави цялата /в случая не ми е представена никаква/ информация, свързана с вземането, съгласно представеното от ищеца, като ответника трябва да бъде уведомен за правното значение на заповедта за плащане, и по-специално за последиците от неоспорването на вземането съобразно РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 805/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 21 април 2004 и РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1896/2006 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 12 декември 2006 година. Последицата от заповедта е издаването на нищожен изпълнителен лист при липса на безспорно вземане по смисъла на РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 805/2004г., който незнайно как напуска кориците на дело, което не е приключило. Въпросното дело №12248/ 2012г. продължава и до ден днешен да стои в СРС, без влязло в сила решение, без голяма част от изискуемите документи/в пълно нарушение на принципа за приключване в разумен срок/, но вече породило последици, от които чрез въвеждане в заблуда и явна корупционна схема, при пълно погазване на основополагащи принципи и императивни норми на ПЕС, аз губя имотите си. За да обжалвам, следва да има решение произнесено в срок, което да породи действия от моя страна. Не мога да го направя, тъй като няма такова решение и посочения съдия категорично отказва да се произнесе. НАРУШЕН Е ОСНОВЕН ПРИНЦИП НА ПЕС, ЗАЛЕГНАЛ В ЧЛ. 47 и чл. 21 ОТ ХАРТАТА НА ОСНОВНИТЕ ПРАВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ- правата на „справедлив процес” и на „ефективни средства за защита”, утвърдени и като основни права на човека в чл. 6 и чл. 13 от ЕКПЧ.
Съдия Методи Шушков, след констатацията на това, че липсва молба от страна на взискателя, би следвало да разпореди книжата да бъдат връчени от държавен съдебен изпълнител и съдебен служител – призовкар-връчител. В този пакет документи се включва покана за доброволно изпълнение, която съставлява определен документ, който е приет с нормативна наредба №7 на министерството на правосъдието, заповедта, мотивирано разпореждането за издаването на заповедта, мотивирано разпореждане за допускане на незабавно изпълнение, доказателствата, въз основа на които е издадена заповедта с оглед правото ми да ми бъде предоставена цялата информация, свързана с вземането съобразно РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 805/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 21 април 2004 и РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1896/2006 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 12 декември 2006 година .
Поканата за доброволно изпълнение съставлява определен реквизит (приложение) и той като утвърден такъв не може да бъде интерпретиран, променян, подменян или преправян по какъвто и да е начин. Видно обаче от незаконното връчване, поканите са преправени по усмотрение на ЧСИ, което в случая няма законното основание за връчителство, по начин, по който да се прикрие липсата на документи, които няма как да бъдат извадени от делото, защото то не е приключено. Казано иначе, говорим за пълния състав на преправяне на документ или съставяне на документ с невярно съдържание с цел въвеждане в заблуда и лично облагодетелстване, говорим и за престъпление по служба както на ЧСИ Мария Цачева, така и на ЧСИ Стоян Якимов. Прилагам покани както от единия, така и от другия, за да бъдат сверени с оригинала, който би следвало да се прилага по закон. Моля, съответно да извършите справка в посочените дела, за да се убедите, че там няма постъпила молба от взискателя за връчителство от частен съдебен изпълнител. Съобразно българското законодателствo съдебен контрол върху тези действия на ЧСИ не е предвиден/отново са нарушени правата ми на ефективна съдебна защита/ дело Jonston C-222/84 на Съда на ЕС.
Във връзка с горепосоченото ще видите, в същите, както и в констатациите прокурор Ивайло Занев, че нито едно съобщение не е връчено по наредбата изразена в ГПК, а също и нито една заповед за изпълнение, поради факта, че се намира в кориците на делото и не отговаря правно на чл.418, ал.5 както и липсата на обратните разписки, които се изискват по закон. В писмата си до ИВСС и КЧСИ прокурорът стига до следните изводи:
„1.Установи се, че, с изключение на ч. гр. дело № 36497 / 2012г. по описа на СРС, по нито едно от останалите единадесет на брой заповедни производства, проведени по реда на чл. 417 и сл. от ГПК, всички по описа на СРС, не е бил издаван формален писмен съдебен акт – разпореждане, с ко/й/ето да се уважава заявлението за издаване на заповед за изпълнение, да се допуска незабавно изпълнение и да се постановява издаването на изпълнителен лист. Вместо да издадат такъв разпоредителен акт, въз основа на който се издава и самата заповед за изпълнение, съдиите по тези заповедни производства са се задоволили единствено да издадат заповеди за изпълнение, в които, и в нарушение на образеца, заложен Наредба № 6 / 20.02.2008г. – за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство (издадена на основание чл. 425, ал.1 от ГПК от министъра на правосъдието, обн. ДВ, бр. 22 / 28.02.2008г., в сила от 01.03.2008г.) е било инкорпорирано част от съдържанието, което принадлежи към неиздадения предикатен съдебен акт – разпореждането.“
Следователно образувани са изпълнителни дела в грубо нарушение на закона и последващите негови актове по черпене на права от нищожни актове на съда, са също нищожни. Създавайки документи с невярно съдържание (преправяне на документи по образец на Министерството на правосъдието – покани за доброволно изпълнение) и невръчвайки актовете на съда, ЧСИ-тата нарушават закона. С оглед на изискването по дело 6/60 с решение от 16.12.1960 г. Hamblet следва да се премахне нарушението и актовете на съда да бъдат обявени за нищожни – издадени изпълнителен лист и заповед за изпълнение при липсващи валидни разпореждания с мотиви и окончателни решения по същите (със задължение последните да се представят на ЕК по чл. 15, пар. 2 от Регламент №1/2003/ЕО и СЕ на ЕК от националния съд), но това така и не се случва.
Внасям следното уточнение, че по нито едно от цитираните дела в писмата на прокурор Занев, частните съдебни изпълнители не са счели за необходимо да изискат (след образуване на изпълнителните дела и преди предприемане на действия по връчване на поканите за доброволно изпълнение) от заповедния съд екземпляри на съобщения, придружени с бланки на разписки по образеца, установен в Приложение № 20, към т.20 на чл.2 от Наредба № 7 от 22.02.2008г., чрез които да се удостовери по надлежния ред връчването на издадените заповеди за изпълнение на длъжника.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от ГПК съдът връчва препис от актовете, подлежащи на самостоятелно обжалване, в конкретния случай визирам разпореждането по чл. 419 ГПК, който подлежи на самостоятелно обжалване пред окръжния съд и препис от него трябва да се връчи от служител на съда. Такова връчване не е осъществявано по нито едно от делата – нито от служител на съда, нито от ЧСИ. Липсват изобщо данни да са правени опити за връчване на книжата по делата. Примерно по дело №36 497/ 2012 г. по описа на 64-ти състав СРС има издадено разпореждане, което все още стои по делото невръчено, а съдията отказва да разпореди неговото връчване. Това от своя страна е пречка за осъществяване на правото на частна жалба, като цяло упражняване на гражданските си права, които закриля ПЕС. Същевременно са извършени продажби на имоти от страна на ЧСИ Стоян Якимов, който продава имоти на 1/10 част от пазарните цени и ми нанася преки и непосредствени вреди в размер на 3 млн. евро, тъй като съдът е приел, че е изпуснат срокът за процесуални действия от страна на длъжника, който реално не е почнал да тече.
По приложените писма на прокурор Ивайло Занев от Специализирано звено „Антикорупция“ към Софийска градска прокуратура, отправени до Камарата на частните съдебни изпълнители и Инспектората към Висшия съдебен съвет, става видно, че същите са сезирани още преди две години, но не са предприели никакви мерки за предотвратяване на проблема. Искането на прокурора да се направи проверка от страна на споменатите институции на всички приключили заповедни производства е доказателство за масовия и системния характер на изброените пороци.
В подкрепа на заеманата от мен позиция, прилагам отговор на въпрос зададен по реда на Закона за достъп до обществена информация, отправен до председателя на ВКС – Лозан Панов, и препратен към РС по компетентност. Въпросът бе със следното съдържание: „Съществува ли така наречената „тъмна стая“ в СРС? Ако да – какви дела се съхраняват в нея?“ Отговорът е даден от ръководителя на Второ ГО на СРС и е потвърдителен. Гласи, че от 2009 г. насам в „тъмна стая“ се съхраняват всички частни граждански дела, образувани по заявление по реда на чл. 417 от ГПК, по които има издадена вече заповед и изпълнителен лист. Целта за обособяване на т.нар. „тъмна стая“ била освобождаване на място в деловодната на съда и предвид обстоятелството, че по същите няма изпратени, от ЧСИ, връчени покани за доброволно изпълнение до длъжника, което възпрепятства архивирането. Този отговор подкрепя напълно горната ни аргументация за накърняване правото на длъжника на справедлив съдебен процес, както и констатациите на прокурор Занев, че СРС изначално опорочава огромна част от делата, тъй като считаме, че в т.нар. „тъмна стая“ се съхраняват всичките съдебни книжа, които е трябвало да бъдат връчени на длъжника, но не са и по такъв начин се възпрепятства изцяло защитата на последния.
Извън този контекст и факта, че българските магистрати и юристи са пряко запознати с европейските регламенти, се пита как всички тези замесени съдебни служители не са реагирали на факта, че се използва нерегламентирана държавна помощ, а именно таксата от 2%, която е несъотносима към държавната 4%. Това говори за злоупотреба с фондовете на ЕС, тъй като явно разликата от 2% се покрива именно от фонда, който обхваща съдебната система. Злоупотребата с европейски фондове, както и средствата постъпващи по тях е наказуема по НК и следва да бъде наказателно преследвана, включително Комисията дължи проверка. Защо и как се използва нерегламентираната държавна помощ – следва да бъде разследван факта, че са налични злоупотреби с конкретни европейски директиви, които не само, че не са прилагани от българските магистрати, но и умишлено са пренебрегвани с цел облагодетелстване на определен кръг от хора, като в този кръг се вливат частните съдебни изпълнители, определени съдебни служители и магистрати.
За да изясним, неприложимостта като поле на действие, както и факта, че те обхващат не само ГПК , но и НК и НПК, както и пораждащите последици върху лицата, ще разясним за всяка една директива поотделно и съответно ощетяването на дадено лице в полза на конкретното обалгодетелстване по определено незаконен начин.
Плащания, които се контролират пряко или опосредено от държавата, могат да бъдат счетени за държавна помощ по смисъла на правото на ЕС, дори в случай, че средствата за извършването на финансирането се набират в общ фонд посредством доброволни вноски на икономическите оператори.
Във връзка с горенаписаното, Ви прилагаме изложение и аргументи относно нарушения по Европейското право, с което сезираме председателя Юнкер и Европейската комисия, в качеството и на пазителка на договорите с искане за отнасяне на въроса пред Съда на Европейския съюз в най- кратък срок с искане за осъждането на България от Съда на ЕС да преустанови извършеното нарушение и да отстрани последиците на нарушението, настъпили преди постановяването на решението по чл. 260 от ДФЕС и сме готови да съдействаме ако има наличност на неяснота в приложимостта на конкретното право.
Съображения и аргументи в подкрепа на твърденията ми:
І. Неспазване на Примата на Правото на Европейския съюз над националното законодателство:
Съдът на Европейския съюз е развил богата практика какви са правомощията на националния съд в случаите на противоречие между разпоредба на националното право и правото на Европейския съюз. Всяка държава- членка е задължена, включително чрез всяка нейна национална юрисдикция да зачита и изпълнява задачите, произтичащи от Договора за функционирането на Европейския съюз, Договора за Европейския съюз и ЕВРАТОМ, от актовете на институциите /регламенти, директиви, решения и др./ и от основните принципи на правото – т.нар. acquis communaitaire. Правото на ЕС е неразделна част от националната правна система, поради което по висящ спор пред национален съд се прилагат всички норми, които са от правна област, регулирана от правото на съюза.
При наличие на конфликт на двата правопорядъка – на Европейския съюз и на отделна държава – членка, проблемът се решава на базата на два от основните правни принципи на правото на съюза – примат на правото на съюза над националното право и директния му ефект. Според Съда на съюза, националният съд е длъжен да гарантира пълното действие на нормите на съюза, като при необходимост САМ вземе решение да НЕ приложи национална разпоредба, която им противоречи, независимо дали нормата е приета преди, или след влизането в сила на акта от нормативния правопорядък на съюза, без да е необходимо да изисква или да изчаква премахването на тази разпоредба по законодателен или друг конституционен ред. В този смисъл Решение от 26 февруари 2013г. по дело C 617/10г. на Съда на ЕС /съображение 45, Решение от 9 март 1978 г. по дело Simmenthal, 106/77, точки 21 и 24, Решение от 19 ноември 2009 г. по дело Filipiak, C 314/08, точка 81 и Решение от 22 юни 2010 г. по дело Melki и Abdeli, C 188/10 и C 189/10, точка 43).”
Задължението да не бъде приложена от националния съд конкретна национална материална или процесуална норма, противоречаща на правото на съюза, произтича и от правния принцип, регламентиран в чл. 4, пар. 3 от Договора за Европейски съюз /”принцип за лоялно сътрудничество”/, съгласно който всеки национален орган, включително съдът, следва да постигне ефективното прилагане на правото на ЕС. Също така, такава правна норма не следва да бъде приложена и въз основа на основен принцип, установен в съдебната практика на съда, т.нар. „принцип за ефективност” на правото на ЕС, съгласно който е недопустимо да съществува правна уредба, която да прави практически невъзможно или прекомерно трудно упражняване на правата, предоставени на потребителите от правото на съюза /виж например т. 50 от преюдициалното заключение на Съда Люксембург по Дело Aziz C-415/11г., решение по дело Mostaza Claro С – 168/05г., т.24 и решение по дело № Asturcom Telecomunicaciones С-40/08г./.
Съдът в Люксембург постановява, че на правото на съюза не може да противоречи „каквато и да е вътрешноправна разпоредба”/ делото Costa v. ENEL, 6/1964/. Косвено тази концепция се развива и в делото Simmenthal SpA, 106/77г. , в което Съдът на ЕС е приел, че „всеки национален съд, сезиран в рамките на своята компетентност, има задължението да прилага цялостно Общностното право и да защитава правата, които то поражда за частните лица, като остави неприложима всяка национална норма, която му противоречи”.
По принцип директивите нямат „директен ефект”, т.е. без да са въведени в националния правопорядък те не са годни да породят защитими пред национален съд права или задължения за частно физически или юридическо лице. Този принцип търпи изключения, развити в юриспруденцията на Съда на ЕС, изразяващи се във възможност при определени условия нейните норми да могат да предоставят на гражданите права, за чиято защита те могат да образуват съдебно производство пред национален съд. Директният ефект на директивите може да възникне в случаите на невъвеждането на директивата в националния правен ред, на непълното и/или неточното й транспониране и дори в случаите, в които една директива макар да е пълно и коректно транспонирана, националните мерки, които коректно въвеждат тази директива, не са приложени по начин, че да се постигне резултатът, който директивата предвижда. /виж в този смисъл например делата Verbond van Nederlanse Ondernemingen, 51/76г., Ratti, 148/78г., Commission c/ Belgique, 102/79г., Rewe, 158/80г., Becker, 8/81г., Foster, С-188/89г./. В тези случаи, нормите на директивата, съгласно задължителната практика на съда в Люксембург, имат директен ефект и частните лица могат да се позовават пред националните съдилища на разпоредбите на нетранспонираната изцяло или отчасти или неправилно транспонираната директива.
Съдът на ЕС отива още по-далече и вменява на държавите –членки задължение в периода след приемане на директивата от страна на съюза и преди транспонирането й в националния правопорядък, да не предприемат никакви мерки, които биха могли да доведат до сериозно компрометиране на резултатите, целени с директивата / дело Inter – Environement Wallonie v. Region wallonne, 129/96г./
Налице е т. нар.“тълкувателна приложимост“ на директивите, според която националният съдия трябва да тълкува вътрешното право в съответствие с директивите дори те да нямат директен ефект /в този смисъл Решение по дело Von Colson, № 14/83г. /.
Съгласно чл. 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз, Съдът на съюза притежава изключителна компетентност да тълкува правото на ЕС. Независимо от конкретния случай, послужил като основание за отправяне на преюдициално запитване и националността на запитващата юрисдикция, преюдициалното заключение става задължително за всяка държава – членка и нейните органи, когато прилагат правото на съюза по аналогични случаи.
По отношение на заповедните производства в други Държави – членки и най – вече в Испания, което е много сходно с българското заповедно производство, Съдът на Европейския съюз е развил богата съдебна практика, обективирана в преюдициални заключения.
Съдът приема, че при липсата на хармонизация на националните механизми за събиране на безспорни вземания правилата за провеждането на националните заповедни производства се уреждат във вътрешното право на Държавите- членки въз основа на принципа на процесуалната им автономия, но при условие тези правила да не са по-неблагоприятни от правилата, които уреждат подобни вътрешни положения (принцип на еквивалентност), нито да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правото на Съюза (принцип на ефективност) (вж. в този смисъл Решение по дело Mostaza Claro, C-168/05, , Решение по дело Asturcom Telecomunicaciones, C-40/08, Решение по дело Banco Español de Crédito SA, C-618/10, точка 46 , Banco Español de Crédito SA, C-618/10,).
В българския Граждански процесуален кодекс заповедното производство е част от изпълнителния процес, а не от исковия процес, като на практика заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание. В рамките на заповедно производство се издава заповед за изпълнение и изпълнителен лист, само въз основа на едностранно заявление на лице, представящо се за кредитор, че в негова полза съществува безспорно вземане по отношение на друго лице.
1.А. НЕСЪОТВЕТСТВИЕ НА БЪЛГАРСКОТО ЗАПОВЕДНО ПРОИЗВОДСТВО С РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 805/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 21 април 2004 и РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1896/2006 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 12 декември 2006 година
Съобразно РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 805/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 21 април 2004 година за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания „Понятието „безспорни вземания“ покрива всички положения, при които кредитор при установена липса на каквото и да е оспорване от страна на длъжника относно естеството и размера на парично вземане е получил или съдебно решение срещу длъжника, или документ, подлежащ на изпълнение, който изисква изричното съгласие на длъжника, което се дава или със съдебна спогодба, или публичен документ. В българското заповедно производство по чл.410ГПК целта на производството е не установяване на самото вземане, а само проверка дали същото е спорно/ТР 4/2013г. на ОСГТК задължително за всички съдилища/. Следователно задължение на съда е да установи безспорността на вземането, проверявайки дали е налице една от хипотезите по чл.5 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 805/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА при спазване на предвидените в чл. 12 от същия минимални изисквания за съдебната процедура, която води до съдебно решение, за да се гарантира, че длъжникът е информиран за съдебните действия срещу него, по такъв начин и в такова време, за да може да организира своята защита, за изискванията по активното му участие в съдебната процедура за оспорване на вземането, както и за последствията от неучастието, доразвити в чл.13 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1896/2006 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 12 декември 2006 година: за създаване на процедура за европейска заповед за плащане ищецът следва да бъде задължен да предостави информация, която е достатъчна за установяването и подкрепата на вземането, за да може ответникът да направи добре информиран избор дали да се противопостави на вземането, или да не го оспорва и чл. 18 от същия: Освен че на ответника се предоставя цялата информация, свързана с вземането, съгласно представеното от ищеца, той трябва да бъде уведомен за правното значение на европейската заповед за плащане, и по-специално за последиците от неоспорването на вземането. Тези изисквания следва да са залегнали и в българското заповедно производство както на основание зачитане на основните права и отчитане на принципите, които са признати по-специално от Хартата на Европейския съюз за основните права и задължението да се гарантира пълно зачитане на правото на справедлив процес, признато от член 47 от Хартата, така и на основание на принципа за примат на правото на съюза над националното право и директния му ефект. Тези изисквания в никаква степен не се спазват в националното право. На набедения длъжник се връчва една заповед за изпълнение, в голяма част от случаите дори несъответстваща напълно на действителните претенции на заявителя, без в нея да са изложени каквито и да било мотиви и аргументи за издаването и още по-малко същата е придружена с документите, представени от заявителя, като българския съд избягва да издава разпореждане, в което да мотивира решението си да уважи искането за издаване на заповед за изпълнение, с издаването каквото мотивирано разпореждане, придружено с документите, представени от заявителя единствено би могло частично да бъде спазено изискването за достатъчна информираност на набедения длъжник.
Още по-тежко е положението с чл. 417 от ГПК. На практика, при издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документите по чл. 417 от ГПК, първо се образува изпълнително дело срещу лицето, за което се твърди, че е длъжник и едва известен период след като е инициирано принудителното изпълнение, би могло да се образува исково производство/ ако набеденият длъжник случайно разполага със средства да си осигури адвокат, след наложените му възбрани и запори на всичко, с което разполага и прояви изключителна настойчивост да се снабди с копия от намиращите се в кориците на делото документи и да доразвие/да си доизмисли/ закона с оглед на липсата на издаване и връчване дори на подлежащи на самостоятелно обжалване актове. Често в практиката исковият процес приключва след като вече се е развило и е приключило изпълнителното дело. Това е така защото лицето, за което се твърди, че има дълг, има изключително ограничени права за защита в заповедното производство. Лицето има право да подаде възражение срещу заповедта по чл. 415 от ГПК /ако такава изобщо му бъде връчена/, но съгласно чл. 420 от ГПК, това възражение не спира принудителното изпълнение на заповедта. При подадено възражение, съдът указва на кредитора, поискал издаването на заповед по чл. 417 от ГПК, че следва, в едномесечен срок, да предяви иск за установяване на вземането си. Съгласно чл. 422, ал. 2 от ГПК, предявеният иск отново не спира допуснатото незабавно изпълнение. Набеденият длъжник има право отделно да обжалва пред въззивния съд и разпореждането за допускане на незабавно изпълнение, но такова обичайно изобщо не се издава.
Съгласно нашето законодателство принудителното изпълнение може да бъде спряно само в хипотезите по чл. 420 от ГПК, когато длъжникът изпълни едно от следните законови изисквания алтернативно:
а/ представи надлежно обезпечение /според установената съдебна практика, обезпечението трябва да е представено с възражението и следва да бъде в размер на дължимата сума, заедно с лихвите до датата на депозиране на възражението. Това се оказва практически невъзможно тъй като към този момент са запорирани всички средства на набедения длъжник и са възбранени всички негови имоти, особено ако същите са достатъчно атрактивни/.
б/ или когато искането на длъжника за спиране на изпълнителните действия е подкрепено с убедителни писмени доказателства, че това лице не дължи.
По този начин законът (ГПК) дава на българските съдилища широка свобода на преценка дали да спрат изпълнението, като те рядко /почти никога/ не постановяват спиране на това основание.
За тази втора хипотеза следва да се има предвид, че дори при липса на дълг или при наличие на дълг в по-малък размер от претендирания от кредитора, поради едностранния, формален и несъстезателен характер на заповедното производство, в рамките на това производство не се събират доказателствата, допустими в общия исков процес. На практика са налице случаи, в които заповедният съд е отказвал спиране на това основание, а впоследствие исковият съд е отхвърлял предявения от мнимия кредитор иск по чл. 422 от ГПК, образуван след подаване на възражение по чл. 415 от ГПК срещу издадената заповед за незабавно изпълнение. Поради обстоятелството, че в заповедното производство по чл. 417 от ГПК, първо се провежда принудително изпълнение, а едва след това исково дело, необосновано, чрез налагане на обезпечителни мерки и чрез продажбата на имуществото чрез някой от способите, предвидени в ГПК, се навлиза в имуществената сфера на лицето-мним длъжник или на длъжника на дълг, който е в по-малък размер от претендирания в заповедта. Съгласно нашето национално законодателство, в тези случаи длъжникът, след отхвърляне на иска срещу него, има право да се снабди с обратен изпълнителен лист срещу мнимия кредитор, но само за паричната сума, която е изплатена на този мним кредитор за извършените в изпълнителното дело продажби на имуществото на длъжника, без да има възможност в патримониума му да бъдат реституирани движимите и недвижимите вещи, които са били предмет на тези продани. С оглед на обстоятелството, че по нашето право, оценката на имуществото, върху което се извършва принудително изпълнение не подлежи на обжалване, то това имущество се продава в пъти под реалната му пазарна цена и на мнимия длъжник в тези хипотези се възстановява парична сума, която не съответства на реалната стойност на продаденото негово имущество.
С оглед на изложените съображения, българското законодателство, регламентиращо възможностите за спиране на принудителното изпълнение след издадена заповед за незабавно изпълнение НАРУШАВА ИЗИСКВАНИЯТА, ФОРМУЛИРАНИ ОТ СЪДА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА ГАРАНТИРАНЕ ПРИНЦИПА НА ЕФЕКТИВНОСТ НА ДИРЕКТИВА 93/13. Съдът е приел, че посочената директива трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която не предвижда възможност в производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот да се прави възражение за неравноправност на договорна клауза, въз основа на която е издаден изпълнителният титул, като същевременно не позволява на съда в исковото производство, който има правомощието да прецени дали такава клауза е неравноправна, да постанови привременни мерки, и по-специално спиране на посоченото изпълнително производство, когато постановяването на тези мерки е необходимо, за да се гарантира пълната ефективност на крайното му решение. (Решение по дело дело Aziz C-415/11, точка 64, Решение по дело Barclays Bank SA, C280/13, точка 36).

Конкуренция
Другата императивна норма на ЕС право – ПЕС – конкуренцията по чл.101/ чл. 102 от ДФЕС при задължение по чл.663 от ГПК за прилагане чрез дело С-312/93 Peterbroeck на ПЕС без изискване на страните служебно на ПЕС по чл. 6 от Регламент 1/2003/ЕО и СЕ се нарушава чрез посочените норми на заповедно производство с процесуални нарушения – основно чрез завеждане на заповедно производство по спорни вземания и представянето им за безспорни чрез „осъждане“ от съдия в изпълнителния лист.
НЕРЕГЛАМЕНТИРАНА ДЪРЖАВНА ПОМОЩ
По този начин се създава нерегламентирана държавна помощ в полза на мнимия кредитор най-малко в четири момента –
1. При заплащане на държавната такса – в заповедното производство тя е 2%, а в исковото – 4%;
2. Въпреки препоръката, отразена в РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1896/2006 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 12 декември 2006 година в полза на мнимия кредитор за сметка на набедения длъжник се начисляват огромни адвокатски хонорари, несъответстващи на извършената работа, но определи императивно като минимум;
3. Мнимия кредитор си избира частен съдебен изпълнител по своя преценка, на когото също заплаща „такси“ в огромни размери;
4. Частния съдебен изпълнител сам, по своя преценка безконтролно оценява имотите на набедения длъжник обичайно 3-4 /често и повече/ пъти ( в моя – 10-20 пъти) под пазарната им стойност. Поради наложените запори и възбрани на имуществото на мнимия длъжник същия няма възможност нито да плати доброволно като продаде свое имущество на пазарни цени, нито да представи обезпечение за спиране на изпълнителното производство и мнимия кредитор/лично или чрез подставени лица/ придобива атрактивни имоти на цени няколко пъти под пазарните за сметка на набедения длъжник, като обичайно към този момент дължимата от същия сума е нарастнала в пъти.
5.В полза на банките априори, по силата на закона /чл.417ГПК/ се създава възможност за получаване на непозволена държавна помощ, доколкото на същите, въз основа на документ, издаден от самите тях и при липса за каквито и да било изисквания за удостоверяване или проверка на сключения от същите договор за неравноправни клаузи и спазване на правилата за конкуренция, при държавна такса в размер на 2% се издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на който да започнат принудително изпълнение срещу набеден длъжник преди той изобщо да разбере за техните претенции.
В тази връзка е и Решение на Комисията (ЕК) от 30 януари 2008 година относно Държавна помощ C 35/06 (ex NN 37/06) приведена в действие от Швеция в полза на Konsum Jämtland Ekonomisk Förening
2. НАРУШЕН ОСНОВЕН ПРИНЦИП НА ПЕС, ЗАЛЕГНАЛ В ЧЛ. 47 и чл. 21 ОТ ХАРТАТА НА ОСНОВНИТЕ ПРАВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
В производството по издаване на заповед за изпълнение е нарушен основен принцип на ПЕС, залегнал в чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Съгласно чл. 47 от тази Харта, параграфи 1 и 2, „Всеки , чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия. Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и представляван”. Уредените в чл. 47 от Хартата права, съответстват на правата на „справедлив процес” и на „ефективни средства за защита”, утвърдени като основни права на човека в чл. 6 и чл. 13 от ЕКПЧ. Правото на справедлив процес, прогласено в чл. 6 от ЕКПЧ създава процесуални гаранции за разглеждане на правните спорове при спазване на върховенството на закона и осигуряване на достъп до правосъдие. Правото на достъп до съд включва възможността всяко физическо или юридическо лице да се обърне към съд и да представи своите доводи и доказателства. Издавайки заповед за незабавно изпълнение по този ред, съдът лишава мнимия длъжник от възможността да ползва ефективни средства за защита предвид ограничените възможности и липсата на достатъчно информация относно действията и мотивите на съда /поради липсата на редовно издадени и връчени актове/, както и с оглед на обстоятелството, че обжалването на издадената заповед се извършва само на формални основания, без провеждане на исково, състезателно производство.
Обръщаме Ви внимание, заповедта по чл. 417 от ГПК противоречи на решението от 15.05.1986 г. по делото „Jonston” 222/84, задължаващо държавите -членки да имат ефективен съдебен контрол и ефективна правна защита спрямо всеки акт, предявен пред националния съд до последна инстанция, т.е. актовете са обжалваеми.
Твърдя също така, че съдът на Република България е нарушил и чл. 21 от Хартата на основните права, тъй като е налице дискриминация при упражняване на правото ми за предоставяне на ефективни средства за правна защита и на правото ми за справедлив съдебен процес между. Всички други правни субекти в Република България, срещу които не се претендира вземане, обосновано с някой от документите по чл. 417 от ГПК, имат правото да бъдат страни в исков състезателен процес, в хода на който да се установи основателността, респективно неоснователността на претенция срещу тях със всички доказателствени средства и способи, регламентирани в ГПК и едва след като се докаже по този начин дали предявения срещу тях иск е основателен, да се пристъпи към принудително изпълнение на доказаното пред съд вземане. На мен, само въз основа на твърдението, че съм длъжник, в хипотезата на незабавното заповедно производство по чл. 417 от ГПК, за разлика от останалите правни субекти, не ми е предоставена възможността да се разгледа по исков път основателността на претенцията на лицата, твърдящи, че имат качеството на кредитор. /дело С-432/05 Unibet с решение от 13.03.2007 г. – „Принцип на ефективната съдебна защита/
До тук е на лице достатъчно тежко нарушение на прилагане на норма от националното право – заповедно производство – при липса на правна защита /или /пазар на финансови услуги -Директива 2004/39/ЕО и СЕ/ по силата дело С-432/05 Unibet с решение от 13.03.2007 г.с § 37 „В самото начало следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика принципът на ефективната съдебна защита представлява основен принцип на общностното право, който произтича от общите конституционни традиции на държавите-членки, който е записан в членове 6 и 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (Решение от 15 май 1986 г. по дело Johnston, 222/84, Recueil, стр. 1651, точки 18 и 19, Решение от 15 октомври 1987 г. по дело Heylens и др., 222/86, Recueil, стр. 4097, точка 14, Решение от 27 ноември 2001 г. по дело Комисия/Австрия, C 424/99, Recueil, стр. I 9285, точка 45, Решение от 25 юли 2002 г. по дело Unión de Pequeños Agricultores/Съвет, C 50/00 P, Recueil, стр. I 6677, точка 39 и Решение от 19 юни 2003 г. по дело Eribrand, C 467/01, Recueil, стр. I 6471, точка 61) и който също е потвърден с член 47 от прогласената на 7 декември 2000 г. в Ница Харта на основните права на Европейския съюз (ОВ C 364, 2000 г., стр. 1).
Спрямо лицата, представящи се за мои кредитори е налице непозволена държавна помощ, даваща им възможност вместо законоустановената държавна такса в размер на 4% да заплатят такса от 2% и само въз основа на твърдения да ме обявят за длъжник, без да ми бъде предоставена възможност за пълноценна защита и без каквато и да било необходимост доказване на твърденията им /още повече че в конкретния случай дори от външна страна представените доказателства не обосновават наличието на задължение, а указват на възможно престъпление/.
НАРУШЕНИЯ НА ДИРЕКТИВА 93/13
Изискванията на Съда на ЕС не са изпълнени и целите, които се преследват с Директива 93/13 не са постигнати в българското законодателство, което урежда заповедното производство, част от регламентацията по което противоречи на Директива 93/13 и не следва да се прилага в отношенията кредитор – длъжник по потребителски договори.
Предвидената в българското законодателство възможност кредитори по потребителски договори да се снабдяват със заповед за незабавно изпълнение, води до нарушаване на защитата, предоставяна от Директива 93/13 . На практика кредиторите, които се възползват от тази възможост, най – често са банки в хипотезата на т. 2 от чл. 417 от ГПК.
Нарушението в нашето законодателство се изразява в неспазване на изискванията за спазване на ефективното прилагане на Директива 93/13, формулирани във задължителната практика на Съда на ЕС – постановяваните преюдициални заключения. Съгласно практиката на Съда в Люксембург, националните съдилища са длъжни СЛУЖЕБНО ДА ИЗВЪРШВАТ ПРЕЦЕНКА ДАЛИ В ПОТРЕБИТЕЛСКИТЕ ДОГОВОРИ СА НАЛИЦЕ НЕРАВНОПРАВНИ КЛАУЗИ, СЛУЖЕБНО ДА СЪБИРАТ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА НАЛИЧИЕТО НА ТАКИВА КЛАУЗИ, и то не само в рамките на исковите, но и В ЗАПОВЕДНИТЕ ПРОИЗВОДСТВА, винаги когато дадена държава – членка е въвела този институт в националното си законодателство.
Съдът на Европейския съюз в редица преюдициални заключения е постановил, че процесуалната уредба на испанското право, сходна с българското заповедно производство, регламентирано в чл. 417 от ГПК и свързаните с тази норма разпоредби, която не дава възможност на съда в заповедното производство, макар да е установил наличието на всички необходими за това правни и фактически обстоятелства, да преценява служебно неравноправния характер на клаузите в договор между продавач или доставчик и потребител, ако последният не подаде възражение, (в този смисъл Решение от 21 ноември 2002 г. по дело Cofidis, C-473/00, точка 35, Решение по дело Banco Español de Crédito SA, C-618/10, точка 53). Съдът многократно е постановявал, че националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директивата, предвид характерът и значимостта на обществения интерес, на който се основава защитата, гарантирана от Директивата на потребителите, за да бъде компенсирана неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или доставчика (вж. в този смисъл Решение от 27 юни 2000 г. по дело Océano Grupo Editorial и Salvat Editores, C240/98—C244/98, точка 26, Решение по дело Mostaza Claro, C-168/05, точка 38, Решение от 4 юни 2009 г. по дело Pannon GSM, C-243/08, точка 31, Решение по дело VB Pénzügyi Lízing, C-137/08, точка 49, Решение по дело Aziz C-415/11, точка 46, Решение по дело Barclays Bank SA, C280/13, точка 34. Съдът е категоричен, че ефективната защита на потребителите може да бъде гарантирана само ако на националния съд бъде признато правото да преценява служебно такава клауза / Решение от 27 юни 2000 г. по дело Océano Grupo Editorial и Salvat Editores, C240/98—C244/98 / .
Ролята, възложена на националния съд от правото на Съюза в разглежданата област, не се ограничава само до правото да се произнесе относно евентуално неравноправния характер на договорна клауза, а също включва задължението служебно да разгледа този въпрос, когато са налице необходимите за това правни и фактически обстоятелства (вж. Решение по дело Pannon GSM, C-243/08, точка 32, Решение по дело Banco Español de Crédito SA, C-618/10,).
Съдът на Европейския съюз с преюдициално заключение по делото VB Pénzügyi Lízing, C-137/08г. вменява на националния съд задължението не само служебно да установява дали дадена клауза е неравноправна, но и задължението служебно да проведе съдебно дирене и да събира доказателства, за да установи правните и фактическите обстоятелства, необходими за преценката дали е налице неравноправна клауза. Това задължение националният съд има както в състезателно производство, образувано след възражение на потребител срещу заповед за изпълнение (Решение по дело VB Pénzügyi Lízing, C-137/08,), така и в рамките на заповедните производства (така изрично е постановено в Решение по дело Banco Español de Crédito SA, C-618/10, точка 44).
Съдът на Европейският съюз е категоричен, че защитата на потребителите, гарантирана от Директива 93/13 се разпростира и в случаите, когато в рамките на заповедното производство потребителят не е подал възражение срещу подаденото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение. (Решение по дело Banco Español de Crédito SA, C-618/10, Решение по дело дело Aziz C-415/11, Решение по дело Barclays Bank SA vs Sara Sánchez García,Alejandro Chacón Barrera, C-280/13, и мн.др).
Посочените нарушения на ПЕС се осъществяват със заблуждаваща практика на България, включително и на Народното събрание, което всячески отказва да отмени същата.
Налице е нарушение на ПЕС, като въпреки че България е уведомена с СОМ(2014)144/11.03.2014 г. за задължение по прилагането му от магистрати, адвокати, съдебни изпълнители, както и върховенството му по СОМ(2014)158 и Европейската Комисия, е завела по EU Pilot рег.№ 8135/15/JUST и явно е запозната със системния проблем, както има и притежава доказателства за това.
Още повече, че самата Европейска Комисия публично е афиширала задължението си за контрол по върховенството на закона на ПЕС във всички държави-членки чрез прессъобщение IP-14-237/11.03.2014 на ЕК.
Прави изключително неприятно впечатление, че при затворени пазари у нас за конкуренция при основните такива – енергетика, финанси и цифрови услуги, които са приоритетни за ЕС,

ОСОБЕНО ИСКАНЕ: Моля ЕК да сезира Съда в Люксембург да се произнесе в максимално кратък срок по изброените проблеми.

ПРИЛОЖЕНИЕ:
– Писма на прокурор Ивайло Занев с изх.№ 268/27.07.2016 г. до ИВСС и КЧСИ;
– Отговор на СРС по запитване по ЗДОИ за наличието на „тъмна стая“;
– Образец на ПДИ;
– ПДИ с изх. №15646/21.06.2012 г. на ЧСИ Мария Цачева по изп. д. №441/2012;
– ПДИ с изх. №16373/27.06.2012 г. на ЧСИ Мария Цачева по изп. д. №440/2012;
– Призовка за предяваване на разпределение по изп.д. №3835/2015 г. на ЧСИ Стоян Якимов с изх. №007266/08.02.2017 г.
– Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК;
– Линк за незаконен въвод във владение без представени документи от ЧСИ: https://dlazhnika.org/%D0%BD%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D0%BD-%D0%B2%D1%8A%D0%B2%D0%BE%D0%B4-%D0%B2%D1%8A%D0%B2-%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5/ .

София С уважение:
28.06.2018 г. Ивайло Илиев


Още новини

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *