Начало » Новини » Защита на конституционното право на защита

Защита на конституционното право на защита

Защита на конституционното право на защита
Проф. д.ю.н. Васил Мръчков е дългогодишен преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски. Дълги години е директор на Института по правни науки към БАН. Бил е главен прокурор. Висш служител в Международната организация по труда към ООН. Член на Международния комитет по икономически, социални и културни права на ООН за периода 1996-2003 г. Председател на Съвета по законодателството към Народното събрание – 1995-1997 г. и 2001-2005 г. Автор е на огромен брой публикации в страната и чужбина. Специализирал е в най-авторитетните университети в Европа. Ръководител е на работната група, създала Кодекс на труда.
Правото на защита за първи път беше признато и уредено в Конституцията от 12 юли 1991 г. като основно право на гражданите.То се съдържа в чл.56 от Конституцията (Конст.), съгласно който  “Всеки гражданин има право на защита,когато са нарушени или застрашени  негови права или законни интереси…” . От тази кратка и ясна  разпоредба и при  повелята на чл.5, ал.2 Конст., че  конституционните  разпоредби “имат непосредствено действие”, на пръв поглед би могло да се очаква,че правото на защита  не поставя поставя проблеми. Но това далеч  не е така.

Конституционното право на защита е обобщено  формулирано, което е характерно за конституционните норми. Но една нормативна  разпоредба, колкото е по-обобщена, толкова е по-богата по съдържание и изисква по-внимателно вникване в нея. Показателно в това отношение и със собствено тълкувателно значение е и сполучливо избраното систематическо място на чл.56 Конст. – той е  поставен в края на глава ІІ “Основни права и задължения на гражданите” от Конституцията, където завършва уредбата на отделните основни права, за да се подчертае, че правото на защита е конституционна гаранция за упражняването на всички предхождащи го основни права.[1] През последните 25 години правото на защита е предмет на интензивна тълкувателна дейност на Конституционния съд  (тълк.р. № 3 от 17 май 1994 по к.д.№ 1/ 1994 г.,  р.№ 20 от 17 октомври 1993 г. по к.д.№ 17/1993 г., р.№ 15 от 28 септември 1993 г., р. № 7 от 19 юни 1995 г. по к.д. № 9/1995 г. , р. № 5 от 18 февруари 1997 г. по к.д. № 25 / 1997 г.,  р.№ 11 от 30 април 1998 г. по к.д. № 10/1998 г., р. № 2 от 30 март 2000 г. по к.д. № 2/2000 г.,  р. № 10 от 29 септември 2016 г. по к.д. № 3/2016 г., р.№ 4 от 16 март 2017 г. по к.д. № 16/2016 г.  и др.). Това показва, че конституционното право на защита  продължава да бъде обект на нарушаване и на посегателства, включително и от държавата, с приеманите закони и се нуждае постоянно да бъде бранено и защитавано. [2] В последно време то отново предизвика спорове.

По повод на сигнали и извършени по тях проверки в някои големи компании и предприятия с държавно или общинско участие  се установява, че при наличие на юрисконсулти и правни отдели в тези предприятия, длъжностни лица в тях  привличат по граждански договори адвокати за участие при защита на интересите на клиентите, за което, разбира се, са изплащани уговорените хонорари за оказваната правна помощ на клиента. По тези сигнали в пълно съответствие със законодателството ни са разпоредени и извършвани  проверки от прокуратурата в съответните публични предприятия или търговски дружества с оглед на данни за  извършено престъпление от общ характер. Активизирането на прокуратурата  за защита на стопанството и обществената собственост срещу престъпни посегателства в рамките на конституционните правомощия на прокуратурата е положително явление  и заслужава пълна подкрепа. Но то поставя и принципни правни  въпроси: дали е правомерно привличането на адвокати от адвокатски кантори за оказване на правна помощ на тези публични предприятия и търговски дружества, след като имат назначени юрисконсулти – служители по трудово правоотношение и създадени правни отдели?

Преди да се отговори на възникналите въпроси се налага едно предварително уточнение – след като Конституцията в чл.56 урежда правото на защита като право на гражданите, приложимо ли е то и за юридическите лица и имат ли и те право на защита, когато техните права  или законни интереси са нарушени или застрашени от нарушаване.

Отговорът на този въпрос е категорично положителен. Той се подкрепя от две групи основания.

От  една страна – от юридически  основания, извлечени от Конституцията. Съгласно чл. 117, ал.1 Конст. съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. Това е нейната основна функция. Юридическите лица имат всички субективни права и задължения, предвидени в Конституцията за гражданите, освен правата на гражданите, които са свързани с естествените качества на физическите лица, като човешки индивиди.Такива права, присъщи само на гражданите са: правото на живот, на лична свобода и неприкосновеност, на труд, на образование и др.под. (чл.131 ЗЛС,  арг. чл.6, ал.3 ЗЮЛНЦ). Правото на защита не е от категорията на тези права. Този извод се потвърждава и от  цитираното тълк. р. № 3 от 17 май 1994 г.,което  определя   правото  на  защита по чл.56  Конст. като основно, всеобщо и лично право. В това определение с оглед на разглеждания тук въпрос важно значение има признакът на правото на защита, като всеобщо право. “Всеобщо” означава, че правото на защита се предоставя  “на всички” с едно и също съдържание. “Всички” включва не само всички граждани, без никакви различия между тях, но и всички други правни субекти, каквито безспорно са и юридическите лица.

От друга страна, правото на  юридическите лица да ползват адвокати за защита на своите права и законни интереси и когато имат назначени юрисконсулти и създадени правни отдели се диктува и от важни практически   съображения. То е полезно и необходимо, когато възникнат сложни правни въпроси, съдебни и арбитражни спорове с комплексен характер, за решаваното на които са необходими едновременно правни познания по различни правни отрасли – по гражданско и административно право, гражданско и финансово право, спорове с международен елемент по приложимото право и т.н. За участие в решаването на такива сложни правни въпроси и спорове юридическите лица по решение на техните управителни органи могат да привличат адвокати с висока и широка правна квалификация, придобит практически професионален опит и с нарочна специализация. По този въпрос изрично и категорично неотдавна се произнесе и Конституционният съд в р.№ 10 от 29 септември 2016 г. по к.д. № 3 /2016 г. когато прие:  Юридическите лица и едноличните търговци могат да избират дали да ползват услугите на адвокат или юрисконсулт за правно обслужване и процесуално представителство  пред съдилищата.” И още по-нататък в мотивите на цитираното решение четем: “Участниците в  съдебното производство самостоятелно преценяват каква ще е тяхната защита и от кого ще се осъществява.Всяка една от групите участници в съдебното производство има правната възможност да бъде защитавана от адвокат…” . Това е категоричната позиция на конституционната юрисдикция.

Участието на адвокатите в решаването на правни спорове по съдебен или арбитражен ред, страна по които са юридически лица, се основава и на конституционната функция на адвокатурата, като конституционна институция – да подпомага “и юридическите лица при защита на техните права и законни интереси”, както повелява чл.134, ал.1, изр.2 от Конституцията.

Ползването на професионалните знания и подготовка на адвокати с висока професионална подготовка и опит и езикови познания и владеене на правната терминология на съответните чужди езици по сложни правни въпроси пред националните и чуждестранни съдилища, пред националните и международните арбитражи (Париж, Вашингтон и др.), при създаването на важни нормативни актове, след внимателна преценка от управителните органи на държавните и общински структури и българските предприятия и компании и заплащането на разходите за това от възложителите, не е разпиляване и безстопанственост, а възможно най-добрата инвестиция в по-добро и качествено правосъдие и друга важна правна работа в разумни срокове.

На привличането на адвокати за защита на правата и законните интереси на юридическите лица, не бива да се гледа като на пренебрегване на юрисконсултите и на правните отдели в юридическите лица. Те имат своето незаменимо място в правното обслужване в юридическите лица и спазване на законността в тях. В техните задължения остава ежедневната, текущата оперативната правна работа в юридическото лице, която определя нормалното протичане на неговата  дейност на юридическото лице. Те също така упражняват правото на защита на неговите права и законни интереси.

Правото на защита, независимо от това дали се упражнява от юрисконсулти  или от адвокати, е винаги процесуално право и има едно и също съдържание. То е от категорията на така наречените релационни права[3], защото винаги се съпровожда от и е относимо към друго конкретно субективно  право: на собственост, на облигационно вземане, на трудово възнаграждение и т.н. Това показва вътрешното правно богатство на правото на защита. То има двойствена (удвоена) функционалност: собственото си упражняване   и постигането  на още едно правно благо-правото което се защитава. При успешното провеждане на правото на защита, печелещата страна в съдебния процес получава удвоено правно благо – удовлетворение от спечелената битка за правото и облагата от присъденото субективно право.

Упражняването на правото на защита изисква винаги солидна правна квалификация, задълбочена правна подготовка и знания в областта на материалното и процесуално право, висока степен на “правно можене”, правна находчивост, убедителност в главното доказване, професионален опит в  участие в съдебния или арбитражния процес, познаване на специфичните процесуални правила, според естеството на съдебното или арбитражно производство и т.н.

Световната тенденция в развитието на правото през последните десетилетия показва рязко нарастване на юридическата  регламентация на обществените отношения. Светът се юридизира и правната уредба в него се усложнява.Тази универсална тенденция в специфичните български условия е съпроводена и с национални особености.

В годините на прехода българското законодателство преживя “нежната революция” чрез отмяната на редица заварени разпоредби и закони, които не съответстваха на коренните промени в обществото от края на 1989 г. Приета беше новата Конституция на 12 юли 1991 г. и извършена коренна реформа на  законодателството. Обнови се и се обогати понятийният апарат на правото. Нарасна неимоверно броят на законите – до 10 ноември 1989 г. той обхващаше  97 закона, сега техния брой е 366 и т.н, част от които със стотици членове и множество буквени текстове: Търговският закон – 760, ГПК – 633, НПК – 480, КСО – 436, АПК – 307 и др. Тази огромна законодателна уредба е непосилна за човешката памет и ако не са правно информационните системи, сме загубени в необятното правно пространство и изисква намесата на юристи с богат опит и знания.

На този фон не може да се отминат и някои нелицеприятни характеристики и тежки заболявания, от които страда действащото българско законодателство: рязко влошаване на неговото качеството и увеличаване на нестабилността му и дефицитът от справедливост. Те изначално намаляват коефициента на неговото полезно действие и будят сериозна тревога. Осъществяването на юридическата професия, независимо от попрището, на което се изпълнява: съдебна власт, адвокатура, юрисконсулт или правна наука е пред тежко изпитание. Излекуването от тези заболявания е в решително подобряване на качеството на законодателството, използване на юридическия капацитет на възможно най-добрите и опитни юристи, връщане на неговата стабилност и професионализъм и насищането му със справедливост.


[1] Неновски, Н., Конституционното право на защита , изд.Сиби, С., 1998, с. 7-47; от него : Правото на защита в : Основни права на човека и гражданина (съставител: Евг.Танчев), изд.Албатрос, С., 1998, с.141-148; Друмева, Ем., Конституционно право, 4 изд., изд.Сиела, С.2013, с.678-679.

[2]  Киров, Пл., В: Конституционен съд.Юриспруденция 1997-2006, изд.Институт Отворено общество, С., 2010, с. 349-362.

[3] Неновски, Н., Правото на защита, цит.съч., с.146

Източник: legalworld.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *