ИСК ЗА НИЩОЖНОСТ / СИГНАЛ / ИСКАНЕ ЗА ОТВОД НА ВСИЧКИ СЪДИИ ОТ СРС

ИСК ЗА НИЩОЖНОСТ / СИГНАЛ / ИСКАНЕ ЗА ОТВОД НА ВСИЧКИ СЪДИИ ОТ СРС

ДО: СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД 

ДО: Европейския парламент по Петиция No 0514/18 г.

КПКОНПИ

Главния съдебен инспектор към ВСС

Специализирана прокуратура

Председателя на Европейската комисия

Президента на Република България

Председателя на Народното събрание

Министъра на правосъдието

Посолствата на страните от ЕС в България и посолството на САЩ 

Медии 

ИСК ЗА НИЩОЖНОСТ / СИГНАЛ 

ИСКАНЕ ЗА ОТВОД НА ВСИЧКИ СЪДИИ ОТ СРС 

с правно основание – чл. 270, ал.2 ГПК

от Ивайло Павлов Илиев, с ЕГН ……………;

Адрес: София, ул…………………………….

тел. за връзка: 08888…………… и-мейл: sdsolidarnost@gmail.com 

ответник: Първа инвестиционна банка АД, адрес: бул. “Драган Цанков” No37 гр. София 1797, като правоприемник на „МКБ Юнионбанк” АД 

УВАЖАЕМИ РАЙОННИ СЪДИИ,

1.Настоящия иск за нищожност по чл. 270, ал.2 от ГПК подавам при условието на евентуалност срещу следните разпореждания на Софийски районен съд по ч.гр.д. No 27017/2010 г. 24–ти състав на СРС. 

2. Главен иск: 

Моля да обявите за нищожно разпореждането за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по дело No 27017/2010 г. поради това, че същото разпореждане няма форма, номер, дата, мотиви, обстоятелства, подлежи ли на обжалване, пред кой съд и в какъв срок, както и подпис на съдията. Като такова се явява устен акт на съда, който е нищожен. Това произтича от разпоредбата на чл. 254 от ГПК, чл. 121, т.4 от Конституцията на Република България, Правото на Европейския съюз и Хартата на основните права на ЕС. 

Въз основа на гореизложеното и като последствие от обявяването на нищожността на разпореждането, моля съда да обезсили издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и издадения изпълнителен лист. 

3. Искове при условията на евентуалност, ако не бъде уважен главния иск:

A) Моля да прогласите за нищожно разпореждането, с което се допуска незабавното изпълнение на издадената Заповед за изпълнение по чл. 411 от ГПК като устен съдебен акт — Няма форма, номер, дата, мотиви, обстоятелства, подлежи ли на обжалване, пред кой съд и в какъв срок, както и подпис на съдията. 

Въз основа на гореизложеното и като последствие от обявяване нищожността на разпореждането, моля да обезсилите издадения изпълнителен лист по гр. дело No 27017/2010 г. 29–ти състав. 

Б) Моля да прогласите нищожността на разпореждането, с което се разпорежда Издаването на изпълнителен лист по дело No 27017/2010 г. 29–ти състав на СРС поради това, че същото няма форма, номер, дата, мотиви, обстоятелства, подлежи ли на обжалване, пред кой съд и в какъв срок, както и подпис на съдията. 

Като последица от обявяване нищожността на разпореждането за издаване на Изпълнителен лист, моля да обезсилите издадения изпълнителен лист по ч.гр. дело No 27017/2010 г. 29–ти състав. 

4. При условията на евентуалност, ако не бъдат уважени другите искова, искам от съда да обяви нищожността на разпореждането на съда по чл. 42, ал. 2 от ГПК за оправомощаване от съда на ЧСИ Ренета Милчева да бъде връчител на съобщенията на съда. 

След като ЧСИ Милчева ми е връчила покана за доброволно изпълнение, тя е натоварена от съда с устно разпореждане да е връчител на заповедта за изпълнение. Това, че до момента ЧСИ Милчева не е връчила заповедта и разпорежданията на съда е правно ирелевантно за искания иск за нищожност. 

На заявителя „МКБ Юнионбанк“ АД е правоприемник „Първа инвестиционна банка“ АД и му е предаден незаконен, невлязъл в сила изпълнителен лист, с който е образувано изпълнително дело No 964/2010 г. по описа на ЧСИ Ренета Милчева. 

Разпореждането по чл. 42, ал. 2 от ГПК е нищожно поради това, че няма форма, номер, дата, мотиви, обстоятелства, подлежи ли на обжалване, пред кой съд и в какъв срок, както и подпис на съдията. 

Като последица от обявяване нищожността на посоченото разпореждане моля съда да прогласи спиране на основание чл. 389 от ГПК и изпълнително дело No 964/2010 г. на ЧСИ Ренета Милчева с рег. No 790, район на действие СГС. Евентуално да разпореди прекратяване на делото поради това, че е образувано без валидно съдебно изпълнително основание. 

5. Правният ми интерес от искането по чл. 270, ал. 2 от ГПК е продиктувано от това, че до момента съда не се е произнесъл по валидността на същите разпореждания, на заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист. Те съществуват в правния мир, с тях се извършват изпълнителни действия спрямо представляваните от мен дружества и са ми нанесени и продължават да бъдат нанасяни спрямо мен непоправими материални и морални вреди. До обявяването им за нищожни те пораждат правни действия, поради това се иска съда да се произнесе и да бъде прогласена тяхната нищожност. 

Моля съда да прогласи разпореждането по чл. 42, ал. 2 от ГПК на СРС по гр.д No 27017/2010 г. за нищожно поради липсата на форма номер, дата, мотиви, обстоятелства, подлежи ли на обжалване, пред кой съд и в какъв срок, както и подпис на съдията. Като последица от обявяване на нищожността на разпореждането за връчване на съобщенията на съда, моля да разпоредите прекратяването на незаконосъобразното образуване на изп. дело No 964 на ЧСИ Ренета Милчева с рег. No 790, с район на действие СГС и евентуално да разпоредите неговото спиране по чл. 389 от ГПК. 

6. Искане за предоставяне на доказателства: 

A) Моля съда да изиска ч.гр.д. No 27017/2010 г. на СРС 29–ти състав в оригинал. 

Б) Моля съда да изиска копие от изиска копие от изп. д. No 964 на ЧСИ Ренета Милчева с рег. No 790 с район на действие СГС. 

7. При условие, че ответникът не се появи в съдебното заседание, делото да се гледа в негово отсъствие. 

ИСКАНЕ ЗА ОТВОД НА ВСИЧКИ СЪДИИ ОТ СРС 

и останалите районни съдилища в страната, които не издават отделни съдебни актове – разпореждания по чл. 42, ал.2; чл. 411, ал.2 и 

Чл. 418, ал. 1 и ал. 2 от ГПК 

Уважаем дами и Господа съдии от Софийски районен съд и други съдилища, 

Уважаеми дами и господа от институциите, 

Аргументите ми за искания отвод са следните: 

1. В момента ЕК е започнала от 24.01.2019 г. наказателна процедура по отношение на това, че Българския съд в заповедните производства не прилага ПЕС и Директива No 93/13 г. като не проверява договорите по заповедните производства за неравноправни клаузи по отношение на длъжниците. 
2. Това, което ЕК не е констатирала до момента е, че освен липсата на проверка на заявленията и договорите за неравноправни клаузи, съдът не издава и валидни съдебни актове с отделен номер, дата, мотиви, страни по делата, диспозитив, указание и подлежат ли на обжалване, пред кой съд и в какъв срок, както и подпис на съдията по делото по отношения на длъжниците. 
3. Неиздаването на такива валидни писмени актове на част от съдилищата, включително и от Софийски районен съд, е нарушение на чл.254 от ГПК, чл.121, ал.4 от КРБ, чл.6 и чл.47 от xОПЕС и ПЕС. Инкорпорирането на част от разпорежданията на съда в самата заповед отново прави същите разпореждания нищожни поради липсата на мотиви и реквизитите по чл.254 ГПК. 
4. Всичко това прави невъзможно на длъжниците в производствата по чл.410 и чл.417 от ГПК да разберат мотивите на съда и въз основа на каква проверка са осъдени в закрито съдебно заседание, на което не са присъствали лично, да преценят дали да платят или да обжалват. Процесуална прека е и да организират своята защита по най–добрия за Тях начин. 
5. Тази порочна практика на съда и преди всичко на най–големия от тях – СРС, продължава от 2010 г. до сега не довела до над 150 000 неприключени заповедни производства, които се съхраняват в така наречената „Тъмна стая“ на СРС. Всичките тези дела са с налични все още невръчени актове на съда на длъжниците и не е удостоверено от съда, че сроковете за обжалване са започнали да текат и кога изтичат, за да бъде приключено делото или, че има постъпило възражение и жалба и те да бъдат администрирани. 
6. Съгласно чл.7, ал.2 от ГПК, съдът връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване, и носи отговорност това да бъде сторено в разумен срок и удостоверено със съответното съобщение, каквато е разпоредбата на чл.55 от ГПК и Наредба No7, чл.2, т.9 и т.20. Само тези съобщения удостоверяват, че до длъжника е стигнала в разумен срок волята на съда да разпореди длъжника да плати сумата по издадената заповед за плащане. Като не се издават такива съобщения и актовете не се връчват се опорочава до степен на невалидност целия изпълнителен процес. 
7. Огромна несправедливост и пряка нерегламентирана държавна помощ представлява предаването на копие от заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист на заявителя (вече взискателя) преди да са влезли в сила разпорежданията за тяхното издаване и без да има подадена молба за това, както и санкцията на съдията по делото – чл.42, ал.2 ГПК. 
8. Това води до там, че взискателят сам определя момента на образуване на изпълнителното си дело при съдебните Изпълнители, като през това време му е гарантирана лихва в размер на 10 % върху дълга и той няма интерес бързо да приключи събирането на сумата по издадената заповед за Изпълнение и изпълнителния лист. Това води и до облагодетелстване и на частните съдебни изпълнители, при които се образуват обикновено изпълнителните дела и които само за 2017 и 2018 г. са 569 993, като при ЧСИ са 489 000 и 80 666 при ДСИ. По този начин съдът заобикаля закона за случайното разпределение на делата от съда и оказва нерегламентирана държавна помощ на частните съдебни изпълнители да събират такси за себеси за сметка на ДСИ. 
9. Частните съдебни изпълнители нарушават масово и грубо закона като не връчват всички актове на съда и не удостоверяват връчването въз основа на разпореждане на съда да са връчители на същите съгласно чл.42, ал.2 от ГПК. По този начин, поради това, че на ЧСИ не може да му се иска отвод след като не е съдия от съдебната система, се отнема правото на длъжника да обжалва разпореждането на съда и да се иска разпределение на делото при дължавен съдебен изпълнител, което е нарушение на чл.6 и чл.41 от ЗОПЕС. 
10. Районните съдилища, които издават разпореждания като самостоятелни съдебни актове са: Районен съд – Варна, Районен съд – Русе, Районен съд – Перник, Районен съд – Благоевград, Районен съд – Берковица, Районен съд – Царево и много други, които могат да бъдат установени от сайта на сдружение „Солидарност“ – www.sd-solidarnost.com 
11. Това е доказателство за това, че болшинството съдилища издават валидни съдебни актове – разпореждания, а СРС не издава. Това е разнопосочна практика, която ВКС и все игнорира и не предприема никакви действия по нейното уеднаквяване. По тази порочна практика са осъдени“ хиляди чуждестранни граждани на държави от ЕС и те също са лишени от справедлив процес от безпристрастен съд. 
12. Установена е и липсата на връчване на книжата по заповедните производства по чл.417 ог ГПК както от съда, така и от Частните съдебни изпълнители на длъжниците, което опорочава цялата процедура до степен на нищожност. Това е дало повод на Прокуратурата да сезира Главния съдебен инспектор към ВСС с искане да бъде извършена проверка на всички приключили заповедни дела в България от страна на ИВСС заради противоречивата практика и множеството (стотици хиляди) нищожни заповедни изпълнителни листове. Това за нас е отказ от правосъдие и е престъпление срещу правосъдната система. Над 150 000 дела заповедни производства все още не са приключили поради това, че не са върнати от ЧСИ поканите за доброволно изпълнение по делата, както и всички книжа за връчване на длъжниците се намират в кориците на делата и по тази причина същите се съхраняват в незаконен архив, наречен „тъмна стая“, за което имаме официално писмо от административния ръководител на СРС, с което можете да се запознаете в приложението. Това е престъпление спрямо правосъдната система, извършвано от съдиите на Районен съд – София, които не приключват делата си в срок, не са връчили книжата на длъжниците, а са предали на взискателите изпълнителните листове, с които те са си образували Изпълнители дела при съдебни изпълнители, като използват изпълнителния лист незаконно да бъде изпълнително съдебно основание.
13. Частните съдебни изпълнители са последните приложители принудително на закона и трябва да го познават и прилагат и съобразно правото на ЕС и хоПЕС.Вместо това същите грубо погазват закона като вместо да изискат от съда разпореждане за оправомощаване да връчват съобщенията по чл.42; ал.2 от ГПК вместо служителите на съда, образуват изпълнителните си дела само с изпълнителния лист по чл.417 от ГПК, които не е съдебно изпълнително основание и още не е влязъл в сила. Връчват само поканата за доброволно изпълнение и започват изпълнителни действия без да са връчили книжата по заповедното производство които могат да бъдат обжалвани от длъжника и могат да оспорят с възражение дълга си.
14. По този начин грубо се погазват правата на длъжниците и същите се лишават от правосъдие. Всичко това е лесно доказуемо! Още с молбата за образуване на изпълнително дело е видно, че актовете на съда не са приложени и няма как да бъдат връчени. 

Това извръщение на правосъдието продължава ис него се нанасят непоправими вреди на потърпевшите набедени за длъжници. От тази престъпно създадена на държавно ниво организация на взискатели, районни съдии, ЧСИ и оценители страдат милиони граждани на ЕС каквито са българските длъжници по заповеди за изпълнение. 

15. На 05.09.2019 г. пред Комисията по петиции в Европейския парламент бяхме изслушани петиционерите и техни адвокати по 15 петиции срещу срещу незаконните действия на съда и частните съдебни изпълнители по заповедното производство и Изпълнителния процес. След изказванията ни по нашите петиции всички всички те бяха оставени отворени и дори беше заявено, че комисията по петиции ще изпрати мисия в България със задача да установи несъответствието на българското законодателство с Правото на Европейския съюз и преди всичко неговото прилагане от Българския съд. 

16. Бездействието на съдиите от СГС, които до момента гледат дела в производствата по чл. 419, чл.422, чл.435 от ГПК по заповедните производства и отказват да констатират, че СРС не издава отделни актове по чл.410 и чл.417 от ГПК, което прави издадените заповеди за изпълнение нищожни, а целия изпълнителен процес – невалиден. 

17. До настоящия момент лично и като управител на дружествата „МЕТРОПОЛ – М“ ЕООД, „РЕМ БИЛДИНГС“ ЕООД, „МЕТРОПОЛ – ПОПЪРТИС“ ООД и „ЕЛИНА-63“ ООД съм подавал десетки жалби с възражения за нищожност на разпорежданията на районния съд по заповедни производства по чл.417 от ГПК и по нито едно от тях СГС не се е произнесъл по валидността и допустимостта на издадените заповеди и неиздадените или инкорпорирани в заповедтта нищожни разпореждания. 

18. Всичко изложено дотук оставя у мен твърдото убеждение, че всички състави на СРС действат съгласувано и като държавно организирана група по прикритие на незаконната дейност на съдиите от СРС по заповедните производства. Това съучастие на съдиите от СРС по прикриване на порочната практика на СРС представлява уронване на престижа на съдебната власт и е наказуемо по закон.

19. Порочната практика на СРС да не издава валидни отделни съдебни актове в производствата по чл.417 от ГПК съществува от 2009 г. и до сега като при такива съдебни актове се придружава и от самите заповедни дела, то съдиите от СГС, са предприели порочния стил да не се произнасят по чл.269 от ГПК и да се произнесат по валидността на издадените заповеди и за липсващите 4 броя разпореждания:

Разпореждане за уважаване на заявлението 

Разпореждане за допускане на незабавното изпълнение 

Разпореждане за издаване на изпълнителен лист 

Разпореждане за оправомощаване на ЧСИ да бъде връчител на съобщения

по чл.42,  ал.2 от ГПК

20. Нито един съдия и до момента не е констатирал, че ЧСИ по изпълнителните дела не действа по възлагане на съда с разпореждане по чл.42, ал.2 от ГПК и няма право да връчва съобщенията по чл.55 от ГПК, Наредба No7, чл.3, т.1 прил. 21 — покана за доброволно изпълнение и не е прекратил тази порочна практика. Такъв еи случая, по който съм подал и частната си жалба срещу изготвеното постановление за възлагане на ЧСИ Георги Николов с район за действие СГС.

21. Тъй като районният съд не издава съобщения за връчване на заповед за изпълнение и на препис от разпореждането по чл.418 от ГПК по чл.55 ГПК, Наредба No7 чл.2, т.20 и това съществува вече като порочна практика, то всички заповедни производства по чл.417 от ГПК се съхраняват в така наречената „Тъмна стая“ в СРС, по които все още не е върната поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ за удостоверяване на срока за доброволно изпълнение и не са връчени книжата нито от съда, нито от ЧСИ. 27. с настоящото искане запознавам и другите посочени институции, които са заинтересовани от еднаквото и точно прилагане на закона, КРБ, ПЕС и ХОПЕС към всички граждани на Европейския съюз. Тази порочна практика и анархия в заповедното производство и изпълнителния процес в България трябва категорично да бъде преустановена и справедливостта да бъде водеща в решенията на съда. 

22. При условията на евентуалност, ако някой съдебен състав не си направи самоотвод, то настоявам делото да бъде спряно и да се направи запитване до съда на ЕС по въпроса: „трябва ли да се издават отделни съдебни актове, освен заповедта за изпълнение и допустимо ли е част от разпорежданията да бъдат „инкорпорирани“ в заповедта за изпълнение след като към тях няма мотиви?“. 

23. Противоречивата практика на съда да издава не издава разпореждания в заповедното производство може да бъде преодоляна от запитване до Съда на ЕС след като ВКС и ВСС не са констатирали това и уеднаквили практиката. 
24. СГС действа като последна инстанция в производствата по чл. 417 от ГПК и жалбите срещу ЧСИ и нито един състав не констатира нарушения от съдия или ЧСИ, актовете които издава СГС са необжалваеми и не подлежат на отмяна, което е предпоставка за огромна корупция както на съдиите от СРС, така и на тези от СГС. 

СЗ „Антикорупция“ към СГП по пр.No 268/2016 г. вече е констатирало по извършената проверка на 12 заповедни производства на мен и представляваните от мен дружества „МЕТРОПОЛ – M“ ЕООД, РЕМБИЛДИНГС“ ЕООД, „МЕТРОПОЛ ПРОПЪРТИС“ ООД и „ЕЛИНА–63“ ООД, че съда не е издавал разпореждания с изключение на едно на покойния съдия от CPC Цветан Ценов (което и до момента не ми е връчено). 

25. На основание чл. 22, ал.1, т.6 от ГПК и чл. 6 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и практиката на Европейския съд по правата на човека – В този смисъл решение „Miracle Europe Kft v. Hungary“ с No 57774/13 от 12 януари 2016 г. (http://www.sadebnopravo.bg/biblioteka/2016/2/27/–miracle–europe–kft–y hungary–5777413–12–2016–) и с цел избягване на всякакви съмнения в обективното, добросъвестното и безпристрастно разглеждане на делото и предвид необходимостта от осигуряване на справедлив и безпристрастен съдебен процес, искам отвода на всички градски съдии от СРС и останалите районни съдии в страната, които не издават отделни валидни съдебни актове – разпореждания. 

У мен остава твърдото убеждение за наличие или на корупционна схема на съдиите от СРС, или на непознаване на закона и неговото прилагане. По гореизложените причини настоявам делата ми да бъдат преместени в друг районен съд, където се спазва закона и прилага правото на Европейския съюз, тъй като у мен вече е формирано мнение за това, че съдиите в СРС са пристрастни и зависими от порочната практика на целия СРС и не могат да се произнесат по съвест и спрямо закона и това е достатъчно основание да се иска отвода на всички съдии от Софийски районен съд. 

26. Настоявам делото да бъде гледано от безпристрастен и компетентен районен съд, от съдии, които издават разпореждания в заповедните производства, връчват съдебните актове, приключват делата си в срок и връчват актовете си на длъжниците в производството по чл. 411 от ГПК, познават и прилагат правото на ЕС в пълен обем и са преминали през курс за Европейско право. 

Сигнал към институциите: 

С настоящото искане се обръщам към Специализирана прокуратура и КПКОНПИ същото да бъде разгледано и като сигнал за дейност в нарушение на закона, извършвана от съдиите от СРС и СГС по образуване, водене и приключването на делата по заповедните производства и разглеждането на жалби срещу тях и ЧСИ от съставите на СГС и възможна корупция. 

Обръщам се и към Главния съдебен инспектор към ВСС, тъй като всичко това е свързано собразуване на делата по заповедните производства и последващите ги 

изпълнителни такива, както и по произнасянето на съда по чл.269 от ГПК за 

нищожност и валидност, служебно вменени на съда по закон. Свързано е и с 

администриране, водене и приключване на делата в срок от безпристрастен съд. 

Настоявам Инспектора към ВСС да извърши и пълна проверка на „Тъмната стая“ в СРС, където се съхраняват над 150 000 неприключени заповедни производства по чл.417 от ГПК поради невръчване на актовете на съда, което ев правомощията му, както и отстраняването на противоречивата практика на съда. Не е нормално и е в противоречие със закона 2/3 от Районните съдилища да издават отделни съдебни актове, а СРС да не издава или да ги инкорпорира. 

Обръщам се и към Посолствата на страните от ЕС в България и САЩ. 

Ваши превъзходителства! По същата порочна схема са осъдени и стотици, а може би и хиляди Ваши граждани и фирми. Моля да предприемете адекватни мерки 

спрямо спазването върховенството на правото на ЕС и ХОПЕС от страна на българския съд. Оставам с надежда, че в българските окръжни съдилища все още има компетентни, безпристрастни и познаващи европейското право съдии, които ще разгледат делата ми и ще отсъдят по съвест. Правото на ЕС е наднационално и трябва да се прилага дори да е в противоречие с тълкувателните решения на ВКС, 

С оглед на всичко гореизложено се обръщаме към всички вас с искане съобразно вашите правомощия да предприемете действия по иницииране на проверка за установяване на фактите, които сме изложили и преустановяване на тази порочна практика на Българския съд и ЧСИ, нарушаваща Конституцията на Република България, Правото на Европейския съюз и ХОПЕС. 

София                                                                                              С уважение:..... 

04.11.2019 г.                                                                                                           Ивайло Илиев/

***