Начало » Библиотека » Архив - документи » Кога банката няма право да вдига лихвата по кредита

Кога банката няма право да вдига лихвата по кредита

Кога банката няма право да вдига лихвата по кредита
“Стандарт” стартира нова рубрика – “Съветите на адвоката”. Предлагаме ви консулти по актуални теми от практиката на адвокат Станимир Стоев. Тя е свързана основно с търговски спорове и правоотношения в сферата на дейност на търговските банки и техните клиенти, предоставяне на консултации по въпроси, свързани с кредитиране, проблемни кредити, процесуално представителство по искови, заповедни и изпълнителни производства.
Отделно от посочената дейност адвокат Станимир Стоев консултира юридически и физически лица и поема тяхната процесуална защита, когато това е необходимо, и по въпроси, свързани с търговското, облигационното, вещното, трудовото, административното и данъчното право.
Адвокат Стоев е готов да отговаря на читателски въпроси. Задавайте ги на електронни пощи analizi_s@abv.bg. и stanimir.stoev@gmail.com.

——————————————

Преди няколко дни в медиите се появи информация за това, че Европейската комисия може да започне наказателна процедура срещу България, ако страната не синхронизира законодателството си с правото на Европейски съюз така, че съдилищата служебно и автоматично да следят за неравноправни клаузи в договорите за кредит на физическите лица. Това ще става дори самите те да не са повдигнали въпроса в евентуален съдебен процес, включително и в така нареченото заповедно производство по чл. 417 от ГПК, по силата на което банките могат да се снабдят с изпълнителен лист срещу длъжника на база единствено на „извлечение от сметка” и подадено бланкетно заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

В такава хипотеза, както мнозина от нас знаят, длъжникът разбира за издадения изпълнителен лист едва когато върху заплатата му е наложен запор, имотът му е възбранен и т.н. от съответния частен съдебен изпълнител.

Като атакуването на евентуалната претенция на кредитора по основание и размер става значително по-трудно осъществима и свързана с допълнителни главоболия, неприятности, време и разходи.

Във връзка с горното читателите, които ползват кредитни продукти и услуги от дадена търговска банка, не е зле, още преди да са станали обект на изпълнение срещу своите права и имущество, да разгледат внимателно клаузите от сключения между тях и търговската банка договор за кредит /най-вече онези клаузи, касаещи формирането на „възнаградителна лихва” и възможността за нейното изменение/, респективно – да се консултират с адвокат за наличие или липса на неравноправни клаузи в съответния договор.

Макар при предоставянето на „финансови услуги” /какъвто е и договорът за кредит/ значително да е стеснен кръгът на потенциалните неравноправни клаузи, доколкото финансовата дейност зависи от достатъчно фактори извън дейността на конкретната търговска банка, като например валутните курсове, стойността на банковия ресурс и други финансови фактори, възможността да има наличие на неравноправни клаузи не е малка.

Неравноправните клаузи се срещат, разбира се, основно при възможността да се изменя едностранно от банката договореният лихвен процент.

Не всяко изменение на лихвата обаче е неравноправно. Най-общо казано:

* Не е неравноправна уговорка в договор за кредит, предвиждаща възможност за увеличаване на първоначално уговорената лихва, ако тя отговаря на следните кумулативни /едновременно дадени/ условия:

1/. обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата, трябва да са изрично уговорени в договора или в общите условия към договора;

2/. тези обстоятелства следва да са обективни, т.е. да не зависят от волята на кредитора – тяхното определяне или приложение да не е поставено под контрола на кредитора;

3/. методиката за промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в договора или общите условия, т.е. да е ясен начинът на формиране на лихвата;

4/. при настъпването на тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената лихва.

От своя страна неравноправни са клаузите, предвиждащи изменение на лихвения процент, поставено единствено и само от волята на банката /в лицето на съответните и органи/, като например, че се заплаща лихва, формирана от някакъв базов лихвен процент плюс съответната надбавка, като базовият лихвен процент се определя на определен пеориод от време /тримесечен, шестмесечен, годишен/ периодично от банката, а надбавката остава първоначално уговорената. Без обаче никъде в общите условия или договора да е упоменато по какъв начин се формира базовият лихвен процент и доколко формирането на последния зависи по-скоро от субективното виждане на сътветните длъжностни лица в банката, отколкото от някакъв независим за клиента и банката финансов показател, уговорен предварително.

Неравноправна би била и клаузата, че банката, при промяна на „икономическите условия” например, може едностранно да промени лихвения процент.

Такава би била и клаузата, че при съответните „основателни причини” банката може да промени лихвения процент

Горното изреждане е неизчерпателно, като, при тълкуването на дадена клауза като неравноправна, следва да се изхожда именно от възможността доставчикът на финансова услуга /банка/ субективно да преценява дали и кога да повиши лихвения процент по дадена кредитна сделка.

Всъщност в новите си договори за кредит повечето банки коригираха съществуващите по-рано неравноправни клаузи, но това не означава, че са променили /анексирали/ действащите по-рано договори за кредит в смисъл и с текстове, променящи неравноправните клаузи.

От личния ми опит мога да добавя, че масовото повишаване на лихвените проценти по отпуснатите кредити се случи в годините 2009-2010 г., инспирирано от икономическата и финансова криза по това време, но корекция в посока надолу бе направена частично и нееднозначно впоследствие. И докато отпуснатите потребителски кредити от тези години отдавна са върнати или срещу получателите им е образувано /къде успешно, къде – не/ изпълнително производство, то настоящото изложение по-скоро касае получателите на ипотечни кредити, отпуснати в годините 2006-2008 г. и с хоризонт /краен срок на издължаване/ – 15-25 години след датата на подписване на договора за кредит.

Съветът ми е последните да прегледат внимателно договорите си и общите условия към същите, да проследят движението си по сметката, по която издължават кредита и при нарастване на дължимите вноски /и последваща липса на намаляване на същите/, да предприемат действия за тяхното коригиране и/или компенсиране, ако счетат /самостоятелно или след съответната консултация със специалист/, че клаузите, касаещи увеличение на лихвения процент, са уговорени изцяло в полза на банките и зависещи от волята на органите на последните.

Споменавам нееднократно Общите условия към съответния договор за кредит, доколкото в практиката на повечето банки е в самия договор да е определен размерът на кредита, срокът на издължаване, вида вноски – равни или анюитетни, а в общите условия към същия – всички съществени клаузи, касаещи изменение на лихвения процент, клаузи за изпълнение, неизпълнение, форсмажор, тълкуване на понятия и др. В този смисъл, за да бъде ясно разтълкуван и разбран един договор за кредит, водещи се явяват по-скоро общите условия към него /и неразделна част от същия/, отколкото самия договор.

 

 

Източник: standartnews.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *