Начало » Блог » Констатации на СГП по дела на ЧСИ

Констатации на СГП по дела на ЧСИ

Констатации на СГП по дела на ЧСИ

ОТВОРЕНО ПИТАНЕ

 

Уважаеми граждани и експерти,

Чрез предоставените на широката публика от мен и изпратените до вас прокурорски писмени уведомления от Софийска градска прокуратура – специализирано звено „Антикорупция“ изпратени до Инспектората към Висш съдебен съвет и до Камарата на частните съдебни изпълнители,  можете да се запознаете с тяхното съдържание, посочващо факти, удостоверяващи явни нарушения, част от които по своята същност са пороци, а други биха представлявали състави на нарушения, заслужаващи дисциплинарни наказания за конкретни частни съдебни изпълнители.

Интерес не само за мен, за потърпевши, но вярвам и за експертите-юристи, биха представлявали отговорите на по-долу зададените от мен въпроси. Призовавам ви да споделите и разпространите този пост.

1. Нищожни ли са Заповедта за изпълнение и Изпълнителният лист, ако липсва разпореждане за издаване Заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, изрично разпореждащо да се издаде заповед?

2. Валидни и допустими ли са едни последващи произнасяния на съда и действията на частните съдебни изпълнители?

3. Кой носи отговорността за връчване на документите по заповедното производство?

4. Знаете ли за наличието на „тъмна стая“ в Софийски районен съд?

5. Известно ли Ви е колко от делата по чл.417 ГПК все още реално не са приключени от 2008 г. до сега?

С уважение:

Ивайло Илиев

——————————————

Приложение 1

Писмено прокурорско уведомление до Инспектората към Висшия съдебен съвет:

 

СГП - ИВСС 1

Отговор на Инспектората към Висшия съдебен съвет по повод писменото прокурорско уведомление:

 

ИВСС - СГП 1

СГП - ИВСС 2 ИВСС - СГП 2
СГП - ИВСС 3 ИВСС - СГП 3
СГП - ИВСС 4 ИВСС - СГП 4
ИВСС - СГП 5
ИВСС - СГП 6
ИВСС - СГП 7

——————————————

Приложение 2

Писмено прокурорско уведомление до  Камарата на частните съдебни изпълнители  Отговор от зам. министьр Виргиния Мичева-Русева
СГП - КЧСИ 1  МП - СГП
СГП - КЧСИ 2  МП - СГП 1
СГП - КЧСИ 3
СГП - КЧСИ 4
СГП - КЧСИ 5
СГП - КЧСИ 6

 

***

СТАНОВИЩЕ

на Инспектората към Висш Съдебен Съвет

до прокурора И. Занев

 

Становище от ИВСС до Занев 2016г

 


Коментари (6)

  1. Avatar Todor Nikolaev каза:

    Относно: незаконосъобразното провеждане на производството по издаване на заповед за изпълнение по чл.410 и 417 ГПК.

    Подкрепям и споделям позицията на г-н Ивайло Илиев относно порочната и престъпническа схема за привличане на лица, като длъжници посредством актове и действия на некадърни или корумпирани магистрати, ЧСИ и адвокати.

    Тази практика е в разрез с провъзгласеното в чл.9 ГПК равенство на страните във всички съдопроизводствени действия.

    Крещящ пример за горното е факта, че на така наречения длъжник не се връчват надлежно всички документи по заповедното производство и най-вече разпореждането на съдията за издаването на заповедта за изпълнение. Същата заповед се решава дали да бъде издадена съгласно искането на заявителя в разпоредително закрито заседание. По този начин лицето длъжник се поставя пред невъзможността да упражни правото си на защита срещу заявителя и съдържащото се в заявлението му и в съответното разпореждане на съда, в което би следвало да бъдат обективирани мотивите на съответния съдия за решението му да издаде въпросната заповед.

  2. Avatar Тодор Ташев каза:

    Това становище повдига много въпроси . Безспорно е , че липсата на Разпореждане или издаденото устно такова / когато няма съдебен акт в писмена форма то той значи е в устна след като на основа на този акт е издаден друг акт на съда / са нищожни . Ако липса такова Разпореждане , то тогава никога не е произвеждало действие в правният мир и е едно правно нищо , ако Разпореждането е устно , то това е основният белег за нищожен съдебен акт , ако е устен .
    От друга страна въпросът дали Заповедта за изпълнение и изпълнителният лист са нищожни е съществен от гледна точка на последиците които ще произведат тези отговори . Според мен недвусмислено тези актове са нищожни доколкото самите те почиват на нищожен съдебен акт . От друга страна може да се разгледат като актове , които са недопустими именно защото са издадени на нищожен съдебен акт и не е следвало чисто технологично да настъпи момента на тяхното извеждане . И в двата случая те следва при първоинстанционният контрол по реда на чл. 422 или при разглеждането на частната жалба пред Окръжен съд , тези пороци да бъдат открити . Това обаче не се случва .
    Още по парадоксален въпрос е кой носи отговорност за това масово неспазване на закона . За първи път това не са монополистите или банките . В конкретният случай самият съд не спазва законът. Това от своя страна е блестящ пример за беззаконие ,когато самият съд не спазва и съблюдава нормите при които осъществява своята дейност. Съдът незабавно след установяване на посочените пороци следва дори и без да е налице възражение или исково производство за прогласяване на нищожност , да прогласи тази нищожност. От тук следва прекратяване на изпълнителното производство и вдигане на всички обезпечителни мерки .
    Какво трябва да стане при оспорването по чл. 422 ГПК дали съдебният акт следва да санира възникналият порок . Тук може да се помисли в два аспекта , доколкото самото оспорване и последващото представяне на искова молба са отделно производство от това производството по чл. 417 ГПК. В първият аспект видно от свързаността на производствата и факта , че исковата молба се счита предявена от датата на стартиране на производството по чл. 417 , недвусмислено показва тяхната обвързаност и зависимост . Тяхната зависимост и обвързаност е видна и от начина на нормативно определяне на таксата , а именно при представяне на исковата молба се дължат само 2% , а не 4 % , защото два процента вече са дадени в охранителното производство . Ако това се приеме за вярно следва да се достигне до извода , че след като са толкова тясно свързани , то последвалото същинско производство по предявяване на претенцията следва да се прекрати , доколкото то е производно на производството по чл. 417 .
    Вторият аспект е разделност на производствата . Тази разделност е допустима и възможна доколкото производството с представяне на искова молба може да съществува самостоятелно , доколкото съдът приема възможността дори при отмяна на акта послужил за издаване на изпълнителният лист ри довнасяне на таксата от 2% производството по исковата молба да продължи , като тогава не се прилагат правилата по чл. 422 и исковата молба се счита предявена от датата на образуването й . Този аспект по никакъв начин не влияе над факта , че нищожното разпореждане влече нищожност и/или недопустимост на Заповедта и Изпълнителният лист .
    От тук се следва , че самият съдебен акт издаден по реда на чл. 422 не санира изначалната нищожност .

    Ето още един въпрос , кои носи отговорност и спрямо кой следва да се образува исково производство за прогласяване на нищожност . При образуване на такова производство съдът вече втори път ме пита дали търся нищожност на договор / договор за банков кредит / по реда на 270 ЗЗД . Като изрично иска ответна страна . В случая банката няма вина за издаденият нищожен съдебен акт , тази вина и отговорност е само и единствено на съда , но последният недвусмислено иска да привлече банката като ответна страна .
    Браво за смелостта и упоритостта за борбата срещу беззаконната държава .

    Римляните са казвали , че правото е изкуство на доброто и СПРАВЕДЛИНОСТТА , е точно справедливостта , като дума и като понятие бе премахната от новият ГПК от 2007г. в чл. 4 ал.1 изр. Последно , предложение последно от ГПК 1952 г. – Законът задължаваше съдът да решава делата като основава решението си на справедливостта . Сега справедливостта е премахната , едно решение само по себе си не трябва да е справедливо , от тук насетне ако не е справедливо не е и добро .
    В днешно време сентенцията би звучала така – Правото е изкуство . До тук и нищо повече , дали е кич или халтура .

  3. Г-н Спасов,

    Искрено Ви благодаря за изказаното мнение, за смелостта и доблестта да застанете с името си пред нашата аудитория и общност. За съжаление малцина от Вашите колеги са заинтересовани от съдбата на длъжника и вярват в правото и неговото спазване и опазване.

    Поздрави,

    Ивайло Илиев

  4. По мое скромно мнение, няма логика съдът да издава актове на основата на други, които не е издал. Ex nihilo nihil. Не може от нищото да произтича нищо. Как би се издала заповед без издадено преди това разпореждане? Дори инкорпорирано, ако не съдържа всички нужни реквизити би ли било то разпореждане и би ли било действително, за да валидира една последваща заповед?

  5. Avatar Светослав Спасов каза:

    Здравейте,

    Поздравления за вас и за Прокурора, който е имал куража да изследва и анализира преписките и да подпише уведомленията.

    Един от въпросите, който поставят уведомленията е – защо трябваше Прокурор да установи системен проблем в гражданския процес.

    Всеки , който е имал нещастието да бъде “длъжник” в заповедно производство и евентуално в последващо го изпълнително, може да провери – и при него ли “творчески” е прилаган ГПК.

    Ако не са му връчени разпореждания за заповед за изпълнение и изпълнителен лист и/или заповед за изпълнение – ЗА НЕГО НЕ Е ЗАПОЧНАЛ ДА ТЕЧЕ СРОК.

    Може да посети Съда и да поиска да му бъде копирана ЦЯЛАТА преписка по заповедното производство – частно гражданско дело №……/ … година на Районен съд – град ….

    Случайно, може да се окаже, че вместо разпореждания, които трябва да са във вида и обема на член 236 от ГПК/ връзка с член 258 и член 279 от ГПК/, а са като описаните в уведомлението на Прокурора, то тези разпореждания са НИЩОЖНИ.

    Оспорването за нищожност е БЕЗ СРОК.

    Отново случайно, ако съдебния изпълнител е “модифицирал” образеца на поканата за доброволно изпълнение и не е вписал връчване на заповед за изпълнение, а на изпълнителен лист – отново НЕ е започнал срок за възражение.

    Добре е да се помисли, ако човек или фирма, са платили при горните условия, дали да не поискат връщане на платеното, поради нищожност на съдебния акт – разпореждане/ията.

    Като допълнение за тези, които са “длъжници” по такива производства на търговци – нека да помислят върху позоваването на Решение от 18-ти февруари 2016 година на Съд на Европейски общности по дело С – 49 / 14 / Finanmadrid EFC SA – J. Zambrano, M.Zapata, J.Zambrano, M.Merino/

    Истината преминава през поне три стадия – отрича се упорито и с насмешка, по-късно не се признава, но накрая се приема за безспорна.

    Написаното в уведомленията на Прокурора показва истината за използването на ГПК от търговците, за които сътвориха заповедното производство и ЧСИ.

    Естетствено е заинтересуваните и използващите това производство да отричат, осмиват и т.н.

    От всеки “длъжник” обаче зависи, дали истината за него, ще стигне до третия си стадий.

    Който прецени, нека да направи копие на своята преписка от заповедното производство и тогава да решава – да подава възражение и/или частна жалба, обосновавайки се с нищожност на разпореждане и/или невръчена заповед за изпълнение.

    Поздравявам хората, които са създали и поддържат сайта и вярвам, че ще има хора с кураж, които ще си търсят правата.

    • Avatar Milka Nasteva каза:

      Благодаря Ви за разбираемия и достъпен отговор. Най-вече информацията, че за оспорването за нищожност НЯМА СРОК, защото адвокатчето, което уж ми движи нещата постоянно ме пришпорва с разни срокове, а аз не съм длъжник, а набедена за наследник на длъжник, който си има наследник по закон и вече е платил главницата, а монополистът съди мен, защото съм роднина, но нямам дори и идеални части в процесния имот.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *