Начало » Блог » Кратък речник на несъществуващите (все още) правни оказиона(к)лизми

Кратък речник на несъществуващите (все още) правни оказиона(к)лизми

Кратък речник на несъществуващите (все още) правни оказиона(к)лизми

Няколко предварителни бележки

Настоящият списък от оказионализми не отразява действително съществуваща словоупотреба, а представлява единствено набор от предложения, които авторът отправя към своите колеги.

Оказионализмите се дефинират като думи, които са новообразувани и се използват само в определен контекст. Предложените по-долу оказионализми търсят своето значение в професионалния контекст на правото. Подредени са в тематични групи и подлежат на непрекъснато обновяване и разширяване.

Право

Правовяли (импотактни) действия (израз) – нищожни/недействителни действия.

Правогасител (същ.) – бездействащ кредитор, чието вземане е под риска да се погаси по давност.

Правопорязък (същ.) – правен ред, който може да те изненада неприятно; допуснат юридически гаф с неблагоприятни последици за извършилото го лице.

Правогатив (същ.) – особено силно преимущество.

Правня (същ.) – произнасяне на правна норма с интонация, каквато използваме, когато произнасяме псувня.

Праволак (същ.) – стажант-юрист; юрист-първолак.

Правотик (същ.) – юридически невротик.

Правинизъм (същ.) – юридически дарвенизъм, според който правото еволюира на базата на управляваните от динамиката на средата случайни мутации в правните норми.

Праволаз (същ.) – изглеждащ на пръв поглед незначителен прецедент, който постепенно се утвърждава като водеща съдебна практика.

Правопасен (прил.) – човек, който “пасе”=съобразява се с правните норми.

Правопримамство (същ.) – привличане на съюзник чрез предоставяне на права.

Правка (същ.) – правомерно правно действие, при което правният субект несъзнателно и като че ли по навик съобразява поведението си с предписаното в правната норма. Обр. вж. кривка.

Правоплет (същ.) – заплетен правен казус, hard case.

Правдив (прил.) – отговарящ на естественото, “дивото” право.

Правоблудство (същ.) – злоупотреба с процесуално право, блуждаене в различни правни претенции.

Правокалипсис (същ.) – отклоняване на приложимостта на един правопорядък по силата на отпращаща привръзка на норма на международното частно право.

Правендалест (прил.) – човек, чиито бузи се зачервяват, когато говори по правни въпроси.

Праволуние (същ.) – рядко метеорологично явление, при което сърпът на луната се изправя, за да отговори на приетите европейски стандарти.

Правоприходец (същ.) – правоприложител, който току-току прихожда към правото.

Праволинейка (същ.) – бързо производство.

Правоотнещение (същ.) – нежелано от страните, но наложено им от закона (например: данъчно), правоотношение.

Прафопост (същ.) – трафопост за разпространение на правен ред.

Праворазливане (същ.) – недозирано по ефектите си правораздаване.

Правомерзен факт (израз) – поведение на задълженото лице, което се отклонява от предписаното в правните норми.

Правоним (същ.) – специфичен юридически термин, който е неразбираем за неюристи и често се използва като заместител на реално познание.

Правнина (същ.) – идеалистично и романтично, но все още срещащо се сред юристите наименование на правната доктрина.

Праволиз (същ.) – човек, който се подмазва на всеки правист с власт.

Правосерие (същ.) – състояние, при което човек е прав дори и когато ходи по голяма нужда.

Правлачинки (същ., мн. ч.) – вид палачинки с късметчета, съдържащи цитати от действащото законодателство.

Кривка (същ.) – правонарушение без злоумисъл.

Кривожад (същ.) – рецидивист.

Криварник (същ.) – затвор. Произв. “кривар” – надзирател.

Норма

Нормони (същ., мн. ч.) – юристи, които са членове на затворена нормативна секта.

Нормаче (същ.) – норма-пеленаче; норма, която е обнародвана, но все още не е влязла в сила. Срв. добър нормак – юрист, който заслужава похвала, юрист-юнак.

Нормастит (същ.) – мастит юрист или заболяване на отделителната система на нормата.

Нормовак (същ.) – трудовак при тълкуването и прилагането на правните норми.

Норматик (същ.) – лунатик на тема задължителната сила на правната норма.

Норматеист (същ.) – човек, който обожествява нормите.

Нормее се (гл.) – изтъква своето превъзходство като се позовава на действащи правни норми.

Изонормен (прил.) – сходен по норма.

Нормема (същ.) – правило-мем, което веднъж завзело съзнанието на юриста, се повтаря непрекъснато като паразитна мисъл и трудно може да бъде забравена.

Нормофен (същ.) – фен на нормите.

Нормалгин (същ.) – норма, която като я намериш, спира да те боли главата.

Номонима (същ.) – обяснение/тълкуване на дадена правна норма чрез средствата на пантонимата.

Норматрица (същ.) – мн. норматрици: “празни” норми; норми-трици; норми, които не се прилагат.

Нормокрация (същ.) – управление, основано на една висша правна норма.

Нормобулия (същ.) – състояние на раздразнение, породено от прекалено честото мислене върху съдържащите се в правните норми противоречия.

Нормалан (същ.) – юрист, с чийто познания по право плашат децата.

Келзенея се (гл.) – правя се на интересен като измислям сложни и непопулярни, но интересни и атрактивни правно теоретични конструкции.

Основни принципи на правния ред

Свобуден (прил.) – буден за свобода.

Свобудилник (същ.) – обществено състояние, в което съществуват институционално механизми за възстановяване на свободата на спящите.

Свободоблатство (същ.) – прикриване на тирания зад фасадна деМУкрация без възможност за изход.

ДеМУ(у)крация (същ.) – звукоподражателна дума, с която се обозначава процесът на вземане на решение чрез отчитане на преобладаващото като сила на звука мучене.

Плуралайник (същ.) – общество, в което всеки може да излае свободно своите възгледи за добър живот.

Мултибюстеизъм (същ.) – обществен ред, при който се признават за еднакво валидни всички културни традиции на обличане на женските гърди.

Държшава – форма на държавно управление, при което властта не позволява на никого да шава.

Суверанен – общност, на която твърде рано е даден суверенитет.

Законва се (гл., възвр.) – закучва се: за правен спор или правен казус.

Законодателна подправка (израз) – законодателно изменение с представителни функции, обикновено за пред проверяваща международна или общностна институция.

Коституция (същ.) – основната кост на правния ред.

Костиционно правоседие (израз) – вид седеж, който е полезен за костите на съдиите.

Справежливост (същ.) – справедливост, при която стремежът е всички да спечелят, дори и когато това значи всички да загубят поравно.

Справеличая се (гл., възвр.) – окичвам се със справедливост.

Справоверен – човек, който държи изключително на справедливостта.

Нормативен такт (израз) – ритъмът, в който се реализира добре подготвения (добре платения) законодателен лобизъм.

Парламентов бонбон (израз) – ментов бонбон, който се раздава на гласувалите “против” законодателна промяна, проведена изцяло в полза на конкретен правен субект.

Парламигам (гл.) – парлментарно намигане към конкретни финансови интереси чрез извършването на определени законови промени.

Юбревиатура (същ.) – неразбираемо юридическо съкащение, което Ви кара да възкликнете дори когато сте с пълна уста.

Юрсган (същ.) – съвкупност от обезличени юристи.

Юраган (същ.) – бурна дискусия на юридическа тема.

Юридисценция (същ.) – излъчване на правни норми в тъмното след усилено облъчване с правни казуси.

Юркам (гл.) – обучавам някой по право, искам от някой да се държи като юрист.

Юдеи (същ., мн. ч.) – дейни юристи.

Цивиглист (същ.) – цивилист, който може да развали удоволствието от всеки правен спор.

Презопция (същ.) – предвидена в закона възможност за отклоняване на действието на една презумпция.

Умция (същ.) – теоретичната основа на всяка презумция.

Законевръз (същ.) – формално позоваване на съществуваща правна норма без съдържателна релевантност.

Аномилия (същ.) – първоначално състояние на липса на правни норми, за което си спомняме с умиление.

Аномастия (същ.) – системно анархично поведение, отричащо необходимостта от съществуването на валидни правни норми.

Кодимистификация (същ.) – превръщане на закон в кодекс

Пръцедент (същ.) – решение, до което се достига с голям зор.

Съдебен процес

(основни термини)

Охладително производство – производство, което трае достатъчно дъго и се развива достатъчно мудно, за да охлади страстите между страните.

Претитум (същ.) – петитум, в който ищецът е прекалил с исканията си. Срв. “бре-титум” – петитум, който е написан толкова силно, че предизвиква спонтанно уважение у адвоката на ответника.

Устоновителен иск (същ.) – иск, процесът по който се води при закрити врати, тъй като е съпроводен с множество стонове.

Процептура (същ.) – процедура, специално създадена, за да се заобиколи определено процесуално правило.

Релелевантен факт (същ.) – факт, който прави впечатление на съда.

Съделище (същ.) – делбен съд.

Бракоразреден съд (израз) – съд, който разрежда бракоразводните дела, като ги прекратява като недопустими.

Съдебно засевземие (израз) – помирително заседание, на което се полагат усилия страните да се сдобрят.

Съдебно тирене (израз) – дирене на истината чрез тирене на свидетел.

Съдебен портокал (израз) – портокал, който се дава на всяка от страните заедно с преписа от съдебния протокол, за да преглътнат по-лесно написаното.

Надкуп (същ.) – подкупът, който е бил най-високото наддавателно предложение при проведения публичен търг за доверието на съдията.

Обезповедка (същ.) – обезпечителна заповед.

Поставени лица (израз – жаргонна употреба) – съдебни заседатели.

Преклудство (същ.) – блудство с преклузивен срок.

Преклуденствие (същ.) – благоденствие на едната страна по делото, благодарение на настъпила преклузия.

Кастрация (същ.) – трета съдебна инстанция, до която се допускат само тези решения на въззивните съдилища, които могат да оплодят (доведат до развитието на) правото. Пример: “Решението ти беше допуснато до кастрация”.

(участници)

Съдист (същ.) – строгият съдия, председателстващ съдебното заседание.

Сърдия (същ.) – сърдит съдия.

Съдебен секрезар (същ.) – помощник на съда, който режи всичко излишно от окончателното съдържание на протокола от проведеното съдебно заседание.

Апилотивен съдия (същ.) – безпилотен съдия с бърза и безукорна кар(аб)и(н)ера в съдебната система.

Кастационен съдия (същ.) – съдия, който е такъв, защото принадлежи към специана каста.

Пищец (същ.) – пищящ в съдебната зала ищец.

Отвейник (същ.) – ответник, който не участва концентрирано в процеса.

Юристконзола (същ.) – интерактивно развлекателно устройство, с което може да се управлява съдебен процес.

Прокураптура (същ.) – прокуратурата като безкомпромисен обвинител, проявяващ хищническо процесуално поведение, характерно за изчезнали в миналото на правото представители на клас влечуги.

Свидател (същ.) – участник в процеса, който би дал всичко, за да докаже определен факт.

Зловещо лице (същ.) – лицето на вещото лице, когато съдът не приеме заключението му по делото.

Подземно лице (същ.) – лице, което поема веществените доказателства, които са били открити заровени под земята.

Честен съдебен изпълнител (същ.) – отдавна изчезнала юридическа професия, данни за която не се срещат дори у Херодот.

Ноториус (същ.) – известен юрист, който не търси своите клиенти, а те идват сами при него.

Натюрист (същ.) – юрист, специализирал в извършването на натурални актове.

Натурална покана (израз) – покана за изпълнение на естествено задължение.

Държавен сушител (същ.) – служител на държавна служба, който може да изсуши всяко желание да свършите определена работа.

Данъчен слушател (същ.) – човек, който е нает, за да те слуша, докато се оплакваш от високите данъци, и след да ги събере от теб, независимо от оплакванията ти.

Ревизионист (същ.) – експерт, който винаги е готов срещу скромно възнаграждение да ревизира съставения от него акт за установяване на финансово нарушение.

Прокурвокат (същ.) – “приватизиран” прокурор, адвокат-обвинител.

Суперкурор (същ.) – прокурор, чийто успехи предизвикват обществен фурор.

Частен тъжител (същ.) – човек, чиято тъга остава частен проблем.

Медиедър (същ.) – едър медиатор, медиатор, чието тяло има странна геометрична форма.

Адвокатура

Адвоклад (същ.) – използване на адвокат като оръжие.

Адвокана (същ.) – закана с адвокат.

Адвокиста (същ.) – подутина в бюджета, свързана със заплащането на адвокатско възнаграждение.

Адвокант (същ.) – адвокат-интригант.

Адвокализирам (същ.) – изразявам се като адвокат.

Адвоконте (същ.) – човек, който се прави на адвокат или публично преекспонира адвокатското си качество.

Адводенствие (същ.) – постигане на равностоене на един адвокат на робота и вкъщи.

Адводентист (същ.) – член на юридическата секта на свидетелите на поредните изменения в ГПК и падащи като развалени зъби наредби по приложение на Закона за здравето.

Вещно право

Давностим, без да давностеем!” (израз) – макар и да не е скрито, владението не е излишно демонстративно.

Давностилница (същ.) – лятно училище за давностно владеене.

Владеяние (същ.) – корпусът на владението, осъществяване на активна/дейна фактическа власт върху определена вещ.

Владеятелност (същ.) – търсене на вещи, спрямо който да се започне владение.

Метажна собственост (израз) – правен режим, който се прилага за управлението ма сграда, в която повече от три самостоятелни обекта се притежават от различни лица, но няма кой да измете общите части.

Жилищно-съмнителна кооперация (израз) – кооперация, в която участваш със сигурни пари, но е съмнително дали ще успееш получиш жилище.

Ревандекорация (същ.) – иск на собственика да възстанови декорацията на жилището си, когато то е било използвано без основание от друго лице.

Сервишут (същ.) – сервитутно право, по силата на което собственикът на господстващия имот може да държи свой шут на територията на служещия имот.

Право на супервикация (израз) – гарантирана от закона възможност да викаш суперсилно, ако никой не може да те чуе.

СъСОТственост (същ.) – съпритежание на СОТ система.

Свещ (същ.) – вещ-принадлежност.

Вещ-леля (същ.) – вещ, стояща на рафта в магазина до вещта-майка.

Прирастежение (същ.) – вещнопридобивен способ, изразяващ се в присъединяване на една вещ към друга, което води до растеж на стойността и на двете вещи, които стават една.

Делвен процес (същ.) – процес за делба на притежавана в съсобственост делва.

Приватенция (същ.) – претенция за придобиване на една вещ в частна собственост.

Приватетизация (същ.) – приватизиране на държавата.

ЮПИ (същ.) – поземлен имот, който не се държи като достопочтен парцел.

Облигационно право

Ипотиктака (същ.) – поето под краен срок ипотечно задължение.

Имощество (същ.) – могъщо имущество, имущество, чийто активи надхвърлят многократно неговите пасиви.

Фондачия (същ.) – юридическо лице с нестопанска цел, в чието първоначално имущество е включено и право на собственост върху автомобил марка “Дачия”.

Запрещение (същ.) – щение, за което първоналално си “за”, но впоследствие ти е “през оная работа”.

Договорна автонемия (израз) – липса на договорна автономия, недостиг на свобода на договаряне.

Каосолист (същ.) – облигационист, който обича да “осолява” всеки договор с правна кауза.

Нещожност (същ.) – качество на предмета на един договор, което го прави ценен за страните по него.

Страховка (същ.) – договор за застраховане, който те е страх да прочетеш.

Заемодървец (същ.) – заемодател, изпаднал в забава като кредитор.

Право на задързване (израз) – право на подобрителя на една чужда вещ да бъде все по-дързък.

Предпочтено удовлетворение (израз) – удовлетворение без морални скрупули за това, че се изпълнява върху суми, предназначени за изплащането на издръжката в полза на децата на длъжника.

Форс майор (израз) – военнослужител, който прилага правната принуда, за да осигури върховенството на закона.

Франчайник (същ.) – франчайзополучател за разпространение на чаени услуги.

Забрава на кредитор (израз) – кредитор, забравил за съществуването на своето вземане.

Изисканост на вземането (израз) – вземане с настъпил падеж, към което правото изисква почтително отношение.

Пареж на вземането (израз) – срок, при настъпването на който вземането започва да пари.

Пристискване (същ.) – прихващане на престации за действия, които са свързани с личността на длъжника.

Ретърсия (същ.) – реципрочно разтърсване с причиняване на лека телесна повреда, “ръчна” реторсия.

Делка (същ.) – делба, правна сделка, сключена между съсобствениците на една вещ, за да я разделят.

Възмазна сделка (израз) – сделка, при която едната страна извлича по-голяма полза от стойността на разменените блага в сравнение с другата.

Алеяторна сделка (израз) – сделка, сключена на алеята.

Потръбител (същ.) – потребител, който навсякъде (и особено във Фейсбук профила си) тръби за закупения от него продукт.

Делиунгвентна отговорност (израз) – отговорност за вреди, причинени от използването на унгвент.

Наследствено право

Насетник (същ.) – наследник, който ще бъде титуляр на правата оттук насетне.

Насретник (същ.) – наследник без право на запазена част.

Завестник (същ.) – човек, който завижда на друг, че е заветник.

Наследопредател (същ.) – наследодател, извършил универсално завещателно разпореждане в полза на лице, което не е наследник по закон, и по този начин обезнаследило своите наследници по закон.

Наследствие (същ.) – приемана на наследството по опис.

Наслодонт (същ.) – наследодател с голямо наследство.

Наказателно право

Декриминерализирам (гл.) – пия една студена вода след като съм станал жертва на престъпление, за което е постановена амнистия.

Престъпулник (същ.) – първото престъпление в кариерата на престъпник

Квадроврат (същ.) – властови кръговрат на хора с квадратни вратове

Сила на пре(и)седнало нещо (израз) – правното действие на осъдителната присъда спрямо осъдения, изразяващо се в това, че присъдата му пресяда и той може да се задави.

За всяко прелъстение – накъсание!” (израз) – принцип в наказателното право, според който всяко прелъстяване на неженена девойка трябва да бъде хванато “на къс пас” (докато е време), а извършителят му – трябва да бъде налазен (наказан).

Non tris in idem” (израз) – принцип на възпитание, който гласи: не наказвай детето си трети път за едно и също нарушение на обявените от теб правила.

Предкумисъл (същ.) – форма на вина, при която извършителят (предварително) се е кумил (чудил) дали да извърши или да се въздържи от извършване на престъплението.

Безбрежност (същ.) – несъзнателна форма на вина, при която небрежността на извършителя е безбрежна (безкрайна).

Невменям (прил.) – обвиняем, който след извършването на престъплението е онемял и не може да отговори на какъвто и да е въпрос във връзка с престъплението.

 

Деядене (същ.) – деянието “хранене”. Производен: “Деядец” – извършителят на деядене.

Източник: challengingthelaw.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *