Начало » Новини » Мониторингът за сътрудничество и проверка – приказка за (не)успеха

Мониторингът за сътрудничество и проверка – приказка за (не)успеха

Мониторингът за сътрудничество и проверка – приказка за (не)успеха

В последния доклад за напредъка на България в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП или т.нар. CVM – Cooperation and Verification Mechanism), публикуван на 13-и ноември, Европейската комисия посочва “Комисията ще продължи да наблюдава и следи отблизо напредъка и възнамерява да направи отново оценка на постигнатия напредък преди края на настоящия си мандат. Комисията очаква, че с това процесът на МСП за България ще бъде приключен.

Докато управляващите у нас видяха доклада като “обективен” и успешен, редица медии обърнаха внимание на негативната му оценка за свободата на словото. Важният въпрос обаче е какво успя да постигне Механизмът за 11 години и идва ли наистина краят му?

Защо Механизмът за сътрудничество и проверка не работи?

Механизмът за сътрудничество и проверка е създаден, защото към датата на присъединяване на България и Румъния, двете държави на практика не покриват един от най-важните критерии за членство – този за върховенството на правото. Механизмът е опит да бъде въведена т. нар. следприсъединителна условност*. Към онзи момент очакванията на Комисията са, че националните правителства вече са поели сериозен ангажимент за провеждането на реформи и се нуждаят единствено от напътствие и време. Нещо повече, би следвало ежегодното публично “изобличаване” на недостатъците на системите на двете страни да е достатъчен стимул за техните правителства, които да осъществят реални промени.

Достъпът до привилегиите от членството, включително до европейски средства, обаче значително намали желанието за реформи. Нещо повече, кризите, с които ЕС се сблъска в годините след присъединяването на България и Румъния (част от които – икономическата криза, мигрантския натиск, Брекзит), силно ограничиха способността на Съюза да оказва влияние на т.нар. нови държави членки.

Поради тази причина, въпреки че Механизмът за сътрудничество и проверка улавяше проблемите на двете страни, той остана пожелателен. Тъй като не доведе до очакваните промени, той все повече започна да се обезсмисля, а това дискредитира и усилията на Комисията.

Докладите в числа

Показателите, заложени в Механизма за сътрудничество и проверка, са 6 на брой и са записани в Решение на Комисията от 13 декември 2006 г. Те касаят независимостта, ефективността и реформите в съдебната система, корупцията по високите етажи на властта, както и корупцията в по-общ план и борбата с организираната престъпност. През годините Европейската комисия даваше препоръките си именно в рамките на тези шест основни направления.

В следващата графика е представена динамиката на броя мерки на докладите до момента.

Трудно е да се изведе тенденция за броя указания, давани от ЕК – има години, в които те са по-малко, но на практика почти никога не падат под 17, а шестте показателя, с които стартира процеса, все още са същите. Това само по себе си е доказателство, че за този период България по-скоро не постига достатъчно отчетлив успех, но и CVM не изпълнява целта си.

Това най-вероятно е и основната причина интересът на самата Европейска комисия към CVM да намалява във времето – до 2012 година докладите за напредъка излизат 2 пъти годишно (единият от тях е междинен), през 2013 година за България излиза “устен” доклад**, а след това те се публикуват веднъж годишно. През 2017 година има 2 публикувани доклада, но това се дължи на желанието най-накрая да бъде сложен край на Механизма след 10 годишното му съществуване.

Безпомощността на CVM ясно личи в последния доклад, в който наблюдението на три от общо шестте показателя е “временно прекратено”, но не съвсем, защото се изисква продължаване на мониторинга, за да може тази оценка да се потвърди.” Необратимостта на реформите се споменава само 2 пъти в доклада – при това, във въведението и то именно като обяснение, че тя е ключово условие за отпадането му. В оценките за всеки показател се споменават “почти изпълнени мерки”, необходимостта в бъдеще да се докажат “конкретни и трайни резултати”, за да отпадне наблюдението. Така на практика ЕК дава оценка, която или ще се или няма да се потвърди в бъдеще, защото се базира не само на факти, но и на неслучили се все още събития.

Краят на CVM – а след това?

Европейският съюз, и в частност Европейската комисия като пазител на Договорите, има достатъчно проблеми в момента – все по-обтегната международна обстановка, Брекзит, проблемите с Унгария и Полша. В тази ситуация пряката конфронтация с още държави членки, включително България, е нежелателна. Това прави обясним позитивния тон на последния доклад, макар че той отново потвърждава тревожен факт – след почти 12 години членство България все още не отговаря на едно от ключовите условия за присъединяване. Поради това радостта у нас за “големия успех” е по-скоро пресилена.

Все по-явният отказ от този инструмент обаче идва точно в момент, в който Съюзът подготвя създаването на нов механизъм. Той не само ще следи за спазването на принципа на върховенство на правото във всички държави членки, но се очаква да бъде обвързан с европейското финансиране. Така на практика би била преодоляна основната слабост на CVM – отсъствието т.нар. “тояга”, която да е лост за влияние на Европейската комисия.

Още през май месец в проекта си за определяне на многогодишната финансова рамка на ЕС, Комисията предложи въвеждането на възможност за внасяне на корекции във “връзка с мерки, свързани с доброто икономическо управление или със защитата на бюджета на Съюза в случай на широко разпространено незачитане на принципите на правовата държава в държавите членки”.

Това намерение се потвърди и с гласуването на резолюция, приета от Европейския парламент на 14 ноември 2018 г. В нея депутатите призовават за създаването на  “цялостен, постоянен и обективен механизъм на ЕС за защита на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, и подчертава, че сега такъв механизъм е спешно по-необходим от всякога”. Парламентът също така приканва да бъде разгледана възможността за обвързване на този механизъм с европейското финансиране.

Поводи за размисъл

Системното спазване на правилата и осъществяването на реформи, които да доведат до върховенство на правото, не се подразбират и случват естествено. Необходима е убедителна причина, така че националните правителства да виждат полза не само във формалното членуване в ЕС, но и в солидарното спазване на общите му принципи. Това може да се случи само чрез инструмент, който да се задейства бързо (за разлика от сегашните налични механизми, които отнемат значително време), но и който има сериозни последици за провинилите се. Опитът с Механизма за сътрудничество и проверка доказа, че добрите намерения и пожелания, усилията и работата, не са достатъчни за провеждането на реални реформи.

С оглед на тези съображения все повече се налага идеята за обвързването на средствата по европейските фондове с принципа на върховенство на правото. Неуспехът на CVM да доведе до нужните промени в България и Румъния, а и случващото се в Полша и Унгария, доказват, че подобен инструмент е крайно необходим, при това възможно най-скоро.

_______________

* Подходът при присъединяване на държави членки е свързан с поставянето на условия, които страните кандидати трябва да изпълнят, за да синхронизират законодателството си с европейските правила преди да станат пълноправни членове на ЕС. За пръв път в случаите на България и Румъния чрез CVM се въвеждат условия след присъединяването или т.нар. следприсъединителна условност.

** Това се дължи на временен успех, отчетен през 2012 г., заради който Европейската комисия обявява, че ще публикува следващ доклад не след 6, а след 18 месеца.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *