Начало » Библиотека » Архив - документи » Определение № 49 от 24.01.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г.

Определение № 49 от 24.01.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г.

Определение № 49 от 24.01.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г.

Анотация

Въпрос

Уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за преструктуриране на кредитно задължение по Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковете експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск чрез прибавяне на просрочените задължения за лихви и такси към размера на редовната главница представлява ли анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗЗД?


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
КОСТАДИНКА НЕДКОВА, АННА БАЕВА

като изслуша докладваното К. Недкова т. д. N 1504 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България” АД –гр.София, срещу решение № 20 от 15.01.2018г., постановено по в.т.д. № 568 по описа за 2017г. на Апелативен съд –Пловдив, с което е потвърдено решение № 344 от 29.06.2017г., изменено с определение № 1292 от 08.08.2017г. и поправено с решение № 414 от 08.08.2017г., постановени от Окръжен съд –Пловдив по т.д. № 680 по описа за 2016г. в отхвърлителната му част. С последното е оставен без уважение предявеният на основание чл. 430 ТЗ при условията на солидарност осъдителен иск от банката срещу Х. А. К. и А. Б. К. за разликата над уважения размер от 29 754.93 евро до пълния претендиран размер от 38 499.79 евро, представляваща главница по договор за потребителски кредит № HL29124 от 12.11.2007г. и последващи допълнителни споразумения

Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Не споделя изводите на съда за наличието на т.нар. „анатоцизъм”, тъй като е приел, че е налице нищожност на уговорките в допълнителните споразумения за капитализация на просрочените задължения и в резултат на което се е произнесъл в нарушение на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, във вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Твърди, че въз основа на Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковете експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (обн. ДВ бр. 38 от 11.04.2008г.) е преструктуриран дълга/експозицията, направено с подписването на процесните допълнителни споразумения към договора за кредит, поради което в конкретния случай не може да се приеме, че е налице анатоцизъм. Претендира направените по делото разноски пред настоящата инстанция, както и пропорционалното част на разноските в предходните съдебни инстанции.

Ответниците по жалбата и по делото, Х. А. К. и А. Б. К., не представят писмен отговор, с който да изразят становището си по жалбата.

Мотиви

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПКсрещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди постановеното от първостепенния съд решение в обжалваната му част, решаващият съд е споделил извода му за очевидна неправноправност по смисъла на чл. 143, т. 3 ЗЗП и чл. 143, т. 10 ЗЗП на разпоредбите по чл.3, ал.1 и чл.5 от сключения между страните договор за потребителски кредит HL 29124 от 12.11.2007г. (л. 12 и сл. от т.д. 680/16 на ОС-Пловдив). В аргумент е изтъкнал, че същите позволяват на банката едностранно и периодично да определя собствения си базов лихвен процент, чрез който обаче се формира не само размерът на договорената възнаградителна лихва (цената на договора), но и размерът на наказателните лихви.

След обсъждане твърдението на въззивника (настоящ касатор) за липсата на анатоцизъм в сключените между страните допълнителни споразумения за добавяне на просрочените задължения за лихви към неплатената час от главницата, апелативният състав е намерил същото за невярно. В обосновка е посочил, че дори и да е номинално прибавено към главницата, по своето основание вземането за лихви продължава да е същото вземане за лихви, защото по произход то няма нищо общо с първоначалното договорно основание, на което вземането за главница е възникнало. Съответно е заключил, че щом вземането за изтекли лихви е било променено на главница, върху която се начисляват лихви, е налице анатоцизъм, което води до неговата нищожност на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. чл. 10, ал. 3 ЗЗД.

В подкрепа е изложил, че макар Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковете експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (обн. ДВ бр. 38 от 11.04.2008г.) да е действала по време на сключването на петте допълнителни споразумения от датите 11.03.2009г., 31.03.2010г., 28.12.2011г., 29.11.2012г. и 25.11.2013г., то предвидената в чл. 10, ал. 3 ЗЗД законодателна делегация на БНБ изобщо не е била упражнена и каквото и да било нормативно уреждане на олихвяването на изтекли лихви в наредбата няма, нито е била предвидена възможност, при преструктуриране на рисковите експозиции на банката чрез споразуменията по чл. 13 Наредба №9 БНБ, ал. 2, вр. ал. 1, да се прибавят лихви и такси към главницата на дълга.

В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени следните правни въпроси, които, според касатора, са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда, поради което са от значение за изхода на делото: „1/ Уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за преструктуриране на кредитно задължение чрез прибавяне на просрочените задължения към размера на редовната главница представлява ли анатоцизъм, съгласно чл. 10, ал. 3 ЗЗД?; 2/ Сключването на допълнителни споразумения, с които се преструктурира кредитно задължение, равнозначно ли е на индивидуално договаряне на клаузите в тях или преценката за тяхното индивидуално договаряне следва да се извърши при условията на чл. 146, ал. 2 ЗЗП?”. По отношение на първи въпрос касаторът се е позовал и на наличие на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а спрямо втори въпрос твърди наличие на противоречие на обжалвания акт с решение № 51/04.04.2016г. по т.д. № 504/2015г. на ІІ ТО на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:

Първият въпрос, свързан с приложението на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, предпоставя допускането на касационния контрол. Същият е обусловил изхода на спора, поради което спрямо него е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Осъществена е и поддържаната допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона и развитие на правото формират основание за допускане на касационно обжалване, което е налице, когато приносът в тълкуването на закона осигурява решаването на делата, съобразно точния смисъл на закона, какъвто е и настоящият случай. Вторият въпрос не е разглеждан от въззивната инстанция, поради което по отношение на него липсва общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Касационен въпрос

Въз основа на горните съображения, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по конкретизирания от настоящия състав, съобразно т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС, правен въпрос: „Уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за преструктуриране на кредитно задължение по Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковете експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (обн. ДВ бр. 38 от 11.04.2008г.) чрез прибавяне на просрочените задължения за лихви и такси към размера на редовната главница представлява ли анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗЗД?”.

На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 ТДТС, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 342,07 лева.

Диспозитив

Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 20 от 15.01.2018г., постановено по в.т.д. № 568 по описа за 2017г. на Апелативен съд – Пловдив.

УКАЗВА на касатора, „Юробанк България” АД –гр.София, в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 342,07 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.

След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на II ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г.Докладчик: съдия Симеон Чаначев Относно характера и формулирането на правните въпроси за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК.
Решение № 51 от 04.04.2016 г. по т. д. № 504 / 2015 г. Докладчик: съдия Боян Балевски За приложението чл. 143 ЗЗП, т.т. 9, 10, 11, 12 относно уговорката в договора за потребителски кредит, предвиждаща за едностранната възможност за промяна от страна на банката на договорения лихвен процент въз основа на непредвидено в него основание.


Цитирани норми

Източник: 290caselaw.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *