Начало » Библиотека » Архив - документи » Определение № 75 от 20.02.2019 г. по т. д. № 1757/2018 г.

Определение № 75 от 20.02.2019 г. по т. д. № 1757/2018 г.

Определение № 75 от 20.02.2019 г. по т. д. № 1757/2018 г.

Анотация

Въпрос

Какво е значението на упражняването на правото на заложния кредитор по чл. 34, т. 2 ЗОЗ да извести третото задължено лице за започването на изпълнението, ако изпълнението се насочва върху вземане на залогодателя?


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на пети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА, МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 1757 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София срещу решение № 399 от 19. 02. 2018 г. по гр. д. № 166/2017 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 7733 от 25. 10. 2016 г. по гр. д. № 3062/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, I-4 състав Държавен фонд „Земеделие“ е осъден да заплати на „Банка Пиреос България“ АД –гр. София на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 44а, ал. 1 ЗОЗ сумата от 306 204 лв., представляваща стойността на заложеното вземане по договор за особен залог № 066-1/2008 от 31. 01. 2008 г., за което фондът е уведомен по реда на чл. 17, ал. 1 ЗОЗ на 23. 08. 2010 г., ведно със законната лихва, считано от 6. 03. 2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

Касационният жалбоподател поддържа, че атакуваното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита за неправилни изводите на въззивния съд, че плащането на заложено по реда на ЗОЗ вземане от третото задължено лице в полза на длъжника, извършено след съобщаването на залога по чл. 17, ал. 1 ЗОЗ и след вписването на пристъпване към изпълнение, независимо от факта на получаване на съобщение за това по чл. 34, т. 2 ЗОЗ, няма погасително действие за третото задължено лице и то остава да дължи на заложния кредитор сумата по залога. Оспорва отразеното в решението становище, че тъй като санкционни последици могат да бъдат прикрепвани само към факта на неизпълнение на правни задължения, извършеното плащане от третото задължено лице в полза на длъжника след съобщаване на залога не може да го освободи от отговорност единствено по причина, че заложният кредитор не е упражнил правото по чл. 34, т. 2 ЗОЗ – да извести третото задължено лице за започването на изпълнението. Излага доводи, че тъй като в случая заложният кредитор не го е уведомил за пристъпването към изпълнение по реда на чл. 34, т. 2 ЗОЗ преди извършеното плащане на помощта по програма САПАРД на длъжника – „Кремонини“ АД, това плащане било валидно осъществено на длъжника.

Допускането на касационното обжалване обосновава с предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос: „Длъжно ли е третото задължено лице да пази заложеното имущество на кредитора, ако последният не е упражнил правото си за уведомяване на третото задължено лице за пристъпване към изпълнение по смисъла на чл. 34, т. 2 ЗОЗ, като се има предвид наименованието на разпоредбата на чл. 34 ЗОЗ, респективно че това право на кредитора всъщност е и мярка, която следва да се предприеме за запазване на заложеното имущество?“, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В касационната жалба се позовава бланкетно на очевидна неправилност на въззивния акт в обжалваната част.
Ответникът по жалба „Банка Пиреос България“ АД – гр. София оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, съответно – изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

„Инвестбанк“ АД – трето лице – помагач на страната на ищеца „Банка Пиреос България“ АД поддържа, че не съществуват основания за допускане на касационно обжалване.
„Кремонини“ АД /в ликвидация/ – трето лице – помагач на страната на ответника Държавен фонд „Земеделие“ не изразява становище.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК и по чл. 280, ал. 2 ГПК, прие следното:

Мотиви

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да отмени частично първоинстанционното решение и да уважи иска по чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 44а, ал. 1, изр. 2 ЗОЗ за сумата от 306 204 лв., въззивният съд е приел, че с договор № 066-1/2008 г., сключен между „Банка Пиреос България“ АД и „Кремонини“ АД, в полза на ищеца е учреден особен залог на вземане, който е вписан по партидата на залогодателя и е произвел ефект по отношение на ответника – Държавен фонд „Земеделие“ в качеството му на трето задължено лице с получаване на съобщението по чл. 17, ал. 1 ЗОЗ.

Според решаващия състав от момента на съобщаването вземането на длъжника „Кремонини“ АД /в ликвидация/ се предназначава за удовлетворяване на заложния кредитор „Банка Пиреос България“ АД и се забранява на третото задължено лице да извършва плащания в полза на длъжника. От този момент, третото лице придобива качеството на пазач по отношение на сумите, дори вземането да е изискуемо и изпълняемо.

В решението е изтъкнато, че разпоредбата на чл. 34, т. 2 ЗОЗ предписва само правна възможност, не и задължение, на заложния кредитор да извести третото задължено лице, че пристъпва към изпълнение, поради което извършеното плащане от третото задължено лице в полза на длъжника, след съобщаването на залога по чл. 17, ал. 1 ЗОЗ и след вписването на пристъпване към изпълнение, независимо от факта на получаване на съобщение за започване на изпълнението от третото задължено лице по чл. 34, т. 2 ЗОЗ, няма погасително действие по отношение на заложното право на кредитора.

Такова плащане не може да му бъде противопоставено, като по аналогия с чл. 452, ал. 3 ГПК, той може да иска плащане въпреки плащането, което третото задължено лице е направило в полза на длъжника. По тези съображения съдът е приел, че превеждането на сумата от 309 390, 09 лв. на 15. 05. 2013 г., направено от третото задължено лице Държавен фонд „Земеделие“ в полза на длъжника „Кремонини“ АД /в ликвидация/, няма погасително действие за третото задължено лице и то остава да дължи на заложния кредитор „Банка Пиреос България“ АД сумата по залога, която е в размер на 306 204 лв.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, т. 1-т. 3. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Касационен въпрос

Поставеният от касационния жалбоподател материалноправен въпрос, в съответствие с разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, следва да бъде уточнен като въпрос „за значението на упражняването на правото на заложния кредитор по чл. 34, т. 2 ЗОЗ да извести третото задължено лице за започването на изпълнението, ако изпълнението се насочва върху вземане на залогодателя“. Този въпрос е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите изводи на въззивния съд за съществуване на спорното материално право, поради което отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Налице е и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по тълкуването на нормата на чл. 34, т. 2 ЗОЗ не е формирана практика на ВКС.

Неоснователно се поддържа, че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно. Очевидната неправилност представлява основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, което е независимо от поставените в изложението въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК и не е тъждествено с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. За да е очевидно неправилно по смисъла на цитираната разпоредба, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното решение не е засегнато от тези пороци.

Освен това в случая касаторът само бланкетно се позовава на очевидната неправилност на атакувания въззивен акт, без да излага дължимата аргументация за наличието на това основание за допускане на касационно обжалване.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 ТДТС, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 6 124, 08 лв. по сметка на ВКС.

За участие в откритото съдебно заседание следва да бъдат призовани касационният жалбоподател Държавен фонд „Земеделие“, ответникът по касационната жалба – „Банка Пиреос България“ АД и третите лица помагачи – „Кремонини“ АД /в ликвидация/ и „Инвестбанк“ АД.

Диспозитив

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 399 от 19. 02. 2018 г. по гр. д. № 166/2017 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 7733 от 25. 10. 2016 г. по гр. д. № 3062/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, I-4 състав Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София е осъден да заплати на „Банка Пиреос България“ АД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 44а, ал. 1 ЗОЗ сумата от 306 204 лв., представляваща стойността на заложеното вземане по договор за особен залог № 066-1/2008 от 31. 01. 2008 г., за което фондът е уведомен по реда на чл. 17, ал. 1 ЗОЗ на 23. 08. 2010 г., ведно със законната лихва, считано от 6. 03. 2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

УКАЗВА на касационния жалбоподател Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 6 124, 08 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.

Да се изпрати съобщение на касационния жалбоподател с указанията.
След представяне на вносния документ за заплатената държавна такса делото да се докладва на Председателя на I т. о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г.Докладчик: съдия Симеон Чаначев Относно характера и формулирането на правните въпроси за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК.

 

Източник: 290caselaw.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *