Начало » Библиотека » Архив - документи » Определение № 89/22.05.2017 г. на ВКС по ч. гр. дело № 1464/2017 г., ГК, 1-о отд.

Определение № 89/22.05.2017 г. на ВКС по ч. гр. дело № 1464/2017 г., ГК, 1-о отд.

Определение № 89/22.05.2017 г. на ВКС по ч. гр. дело № 1464/2017 г., ГК, 1-о отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 89/22.05.2017 г.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на двадесет и седми април две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Маргарита Соколова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова

разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 1464 по описа за 2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалвано е определение № 9/ 19.01.2017 г. по гр. д. № 11/ 2017 г., с което различен състав на Върховния касационен съд е оставил без разглеждане по същество касационната жалба на [община] срещу въззивно решение № 999/ 18.07.2016 г. по гр. д. № 884/ 2016 г. на Варненски окръжен съд, приемайки че има недопустим предмет.
Определението се обжалва от [община] с оплаквания за съществено процесуално нарушение в приложението на чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК.
От ответника по касационната жалба [фирма] не постъпва писмен отговор.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частната жалба с допустим предмет. Обжалваното определение прегражда по-нататъшното развитие на касационното производство (чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК). Чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК я поставя в компетентност на настоящия (друг) състав на ВКС. Подадена е от легитимирана страна. Определението отрича възникването на упражненото от жалбоподателя право на касационно обжалване. Спазен е и срокът от чл. 275 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на частната жалба. По същество тя е основателна. Съображенията са:
Предходният състав на ВКС е приел, че недопустимият предмет на касационната жалба задава чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове по чл. 40 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС). Предходният състав на ВКС е приел, че ограничението от чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК се прилага за иска за отмяна на незаконосъобразното решение на общото събрание (ОС) на етажната собственост (чл. 40 ЗУЕС), но и за всеки друг иск, чрез който се изтъква порок на взетото решение. В случая, с обжалваното въззивно решение е прогласена нищожността на решения на ОС на собствениците на индивидуални обекти в една сграда в [населено място], като е възприето тя да попада в изключението от чл. 3 ЗУЕС (за управлението на общите й части се прилагат разпоредбите на чл. 30, ал. 3, чл. 31, ал. 1 и чл. 32 ЗС).
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че ЗУЕС и съдебната практика, допускат разграничаване на иска за отмяна на решението на ОС на етажните собственици от иска за прогласяване на нищожността на взетото решение. Решението на ОС е незаконосъобразно, тогава когато ОС е свикано и/ или решенията са взети в нарушение на реда по ЗУЕС, и/ или ОС е упражнило своите правомощия в отклонение на изискванията от чл. 11 и чл. 33 ЗУЕС. Решението на ОС е нищожно, тогава когато: 1) редът на ЗУЕС е изключен, защото етажна собственост не съществува или дори да съществува, е налице отклонението от чл. 2 или изключението от чл. 3 ЗУЕС; 2) ОС на етажните собственици е упражнило правомощие, каквото от чл. 11 и чл. 33 ЗУЕС не произтича или 3) липсва (не е взето) решение на ОС, въпреки че така е отразено в протокола по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.
Искът за отмяна на незаконосъобразното решение на ОС на етажните собственици е конститутивен. Неговата правна квалификация е в чл. 40 ЗУЕС. Законът предвижда, че потестативното право се упражнява пред съд, а искът следва да е съобразен с изискванията за специална процесуална легитимация на ищеца (ал. 1), преклузивен срок за упражняване на потестативното право пред съд (ал. 2) и ограничението във възможността за касационно обжалване на решението на въззивния съд (чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК). 
Искът за прогласяване на нищожността на решението на ОС на етажните собственици е установителен. Неговата правна квалификация е в чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД или в чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД. За този извод е достатъчно да се изтъкне, че решението на ОС е с характеристика на многостранна правна сделка, а обстоятелството, че специалният закон урежда иск за отмяна на незаконните решения (тези, които не са съобразени с изискванията на ЗУЕС), но конститутивният иск от чл. 40 ЗУЕС не включва, а не може и да изключи съдебната защита срещу онези решения на ОС на етажните собственици, които (изначално) не са породили действие, – онези, за които правният режим на ЗУЕС не се прилага или макар да се прилага, ОС на етажните собственици е надхвърлило своята компетентност, или решение в действителност няма, въпреки че протокола по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС невярно го отразява. Пред този установителен иск ограничението в процесуалната легитимация задава правният интерес, а не предвиденото в чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. За този иск преклузивният срок от чл. 40, ал. 2 ЗУЕС не се отнася. Не произтича и ограничението от чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК във възможността за касационно обжалване на въззивното решение по него. 
Обективното ни право последователно провежда разграничение в защитата срещу незаконните правни актове (тези, чиято незаконосъобразност рефлектира в правната сфера на лицата, срещу които са предприети) и в тази срещу нищожните правни актове (тези, чиято незаконосъобразност рефлектира върху публичния интерес), без значение дали те са гражданскоправни или публичноправни. По-широкият обем на съдебна защита е срещу нищожните правни актове. Той не следва да бъде ограничаван чрез тълкуване по съображения, почерпени от различния (по-тесен) режим на защитата срещу незаконните правни актове. 
Настоящият състав на Върховния касационен съд е длъжен да отмени обжалваното определение и да върне делото на предходния състав за извършване на преценката за основанията от чл. 280, ал. 1 ГПК по касационната жалба срещу въззивното решение.
При тези мотиви, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 9/ 19.01.2017 г. по гр. д. № 11/ 2017 г. на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение.
ВРЪЩА делото на предходния състав на Върховен касационен съд за постановяване на определението по чл. 288 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *