Начало » Блог » Осъдителен иск (ОИ)

Осъдителен иск (ОИ)

Осъдителен иск (ОИ)

Определение – осъдителен е този иск, чийто петитум включва 2
искания:
–  да се признае със СПН съществуването в полза на ищеца срещу ответника на изискуемо и ликвидно притезание;
– да се осъди ответникът (т. е. да се допусне принудително удовлетво ряване на съдебно признатото право) – това е изпълнителна сила (ИС),
На преден план при ОИ излиза ИС, като установяването със СПН с подразбира. Решението, с което се уважава ОИ, се ползва със СПН и ИС То служи като изпълнително основание по чл.237 б. „а“. Въз основа н; него се издава изпълнителен лист. Затова ОИ още се нарича изпълнителе1 иск, иск за изпълнение. Той е най-често срещаният в практиката иск.
б)  функция – да отвори вратите на изпълнителното производство.
в)  предмет – твърдяно от ищеца изискуемо притезание за определен; престация.
– Предмет на ОИ са само един вид права – притегателните. Това следва от функцията на ОИ. За изпълнение може да се говори само при притегателните права – при тях се изисква чуждо поведение.
–  Кога правото е изискуемо се определя от материалното право. Тона е въпрос по същество – ако притезанието на ищеца остане неизискуемо (т. е. не е настъпил падежът) до деня на устните състезания по делото, искът се отхвърля с решението като неоснователен.
– От принципа за нзискуемостта има изключение – чл.97 ал.2: може да се предяви ОИ за повтарящи се задължения, макар и тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението. Изискуемостта на първото плащане трябва да е настъпила и то да не е изпълнено. Изискуемостта на бъдещите плащания трябва да зависи само от настъпването на срока, но не и от насрещна престация на ищеца спрямо ответника. Затова такъв иск може да се предяви напр. за издръжка, но не и за трудово възнаграждение или наем.
Подвид на иска по чл.97 ал.2 е негаторният иск да се изоставят занапред действия на ответника, накърняващи права на ищеца (напр. да не минава през имота му, да не употребява името му).
г) предпоставки за допустимост:
–  легитимация – по-ограничена е, отколкото за УИ. Ищец може да бъде само този, който претендира, че е носител на притезанието спрямо ответника или процесуален субституент (в 3-4 случая). Пасивно легитимирано (ответник) може да бъде само лицето, за което се твърди, че дължи или лицето, което е дало своя вещ за обезпечаване на чужд дълг.
–  интерес – в практиката се приема, че ако претендентът на едно вземане разполага с несъдебно изпълнително основание (по чл.237 б. „б“ и сл.) за това вземане, той няма интерес от ОИ, защото чрез несъдебното изпълнително основание той може да премине към принудително изпълнение. А спорът дали съществува изпълняемото право, може да се реши по повод на иск (отрицателен УИ), предявен от длъжника по изпълнението срещу кредитора.

 

 

Източник: svyat.com


Още новини

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *