Начало » Новини » Отново осъдих Уникредит Булбанк да върне на клиента ми надвзети лихви

Отново осъдих Уникредит Булбанк да върне на клиента ми надвзети лихви

Отново осъдих Уникредит Булбанк да върне на клиента ми надвзети лихви

Отново осъдих Уникредит Булбанк да върне на клиента ми 8277,53 евро надвзети лихви!

Уникредит Булбанк е надписвала здраво сметката и за последните пет години, т.е. за периода, за който не е изтекла давността и си е присвоила без основание 8 277, 53 евро, равняващи се на 16 189, 44 лева, които сега ще върне на клиента ми. Надвземането е извършено въз основа на неравноправни  клаузи от договора за кредит, т.е. такива клаузи, с които търговецът злоупотребява с клиента си и заради това законът ги забранява и ги прогласява за нищожни.

Надвзетите суми са показателни как през годините банките повишаваха едностранно и произволно лихвите и така довеждаха кредитополучателите до неплатежоспособност. Въоръжени с привилегията на чл. 417 ГПК банките си вадят по бързата писта изпълнителни листове срещу клиентите си, които сами са довели до състояние да не могат да плащат така увеличените драстично месечни погасителни вноски. Независимо, че банките са неизрядни с договорите си, изобилстващи от неравноправни клаузи, те продават имотите на насила превърнатите в длъжници техни клиенти, като често участват самите те на публичните продани и купуват жилищата на хората за жълти стотинки.

Не чакайте банките да ви осъдят по бързия ред на чл. 417 ГПК превърнал съда в пощенска кутия и в машина за изпълнителни листове. СЪДЕТЕ ГИ ВИЕ И СИ ВЪРНЕТЕ ОТКРАДНАТОТО!

Решението може да видите на сайта на ВСС на този линк:

Решение срещу Уникредит Булбанк.

ИЛИ да го прочетете тук:

Решение

№ 70880 от 20.03.2019  град София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД – I ГО, 30-ти състав, в открито заседание на двадесети ноември 2018 година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Мария Карагьозова

с участието на секретаря Николета Божкова, като разгледа гр.д. № 15781 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Е. М. Р., с ЕГН [ЕГН], чрез упълномощен представител – адв. Д. Ф. е предявила против  [фирма], с ЕИК[ЕИК] обективно кумулативно съединени искове  с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 143 и чл. 146 от З., иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и иск по чл. 124, ал. 1, пр.3 от ГПК.

Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че чл. 4 /в частта БЛП по т.т. 10.3 и 10.4 от условията по кредити на физически лица, определен съгласно т.11.1.1/; чл.11.1.1; чл. 11.1.2; чл. 11.1.3; чл. 11.2.2; чл.11.2.3; чл.16.1.1 и чл. 16.1.2 от договора за банков кредит № 127/70960206 от 17.12.2007г. са нищожни, като неравноправни клаузи по

Иска съдът да постанови решение, с което да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 7910,70 евро, представляваща разликата за периода от 25.02.2013г. до 25.01.2018г. между предварително уговорените и реално заплатените месечни вноски за лихва по договор за кредит № 127/70960206 от 17.12.2007 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на вземането.

Иска съдът да постанови решение, с което да се признае за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи сумата в размер на 6351,07 евро, представляваща платени без основание лихви за месеците от 25.01.2008г. до 25.01.2013г., поради извършено прихващане с главницата по договора за банков кредит. Иска присъждане на сторените съдебни и деловодни разноски.

Ответникът  [фирма]  е получил исковата молба и е депозирал отговор в срок.

Той оспорва предявените искове като неоснователни, тъй като твърди, че промените са  извършвани в съответствие с общите условия, действащи в съответния период и са в резултат на обективни фактори –  повишаването на цената на кредитния ресурс на междубанковия пазар и настъпването на финансова и икономическа криза през 2008г. Излага съображения, че в сключения между страните договор за банков кредит не се съдържат неравноправни клаузи по смисъла на З.. Поддържа, че за извършените промени кредитполучателят е бил надлежно уведомен, като не е упражнил правото си да оспори писмено пред банката новоприетите общи условия, поради което е налице приемане и същите са станали част от договора за кредит.

Оспорва твърдението за наличие на насрещно вземане за лихви за периода 25.01.208г. – 25.01.2013г.

Прави възражение за погасяване по давност на вземанията за лихва за периода 25.01.2008г. – 25.01.2013г. и на претендираните суми за период по-дълъг от пет години, считано от завеждането на исковата молба.

Иска отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание на 20.11.2018г. съдът допусна изменение на предявените по делото втори и трети иск в следния смисъл:

Иска се съдът да постанови решение, с което да се осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 8277,53 евро, представляваща разликата за периода от 25.02.2013г. до 25.01.2018г. между предварително уговорените и реално заплатените месечни вноски за лихва по договор за кредит № 127/70960206 от 17.12.2007 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на вземането.

Иска се съдът да постанови решение, с което да се признае за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи сумата в размер на 6253,47 евро, поради извършеното на осн. чл. 103, ал.2 от ЗЗД прихващане с главницата по договор за банков кредит № 127/70960206 от 17.12.2007г., тъй като сумата от 6253,47 евро представлява лихви, получени без правно основание от ответника за месеците от 25.01.2008г. до 25.01.2013г.

От събраните по делото писмени доказателства и изпълнената експертиза, съдът установи следното във фактическо и правно отношение:

Правната квалификация на предявените искове е: чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с  чл. 146  и  чл. 143 от З.; чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл. 124, ал. 1, пр.3 от ГПК.

На 17.12.2007г. ищцата Е. М. Р. е сключила с  [фирма] договор за банков кредит № 124/709660206, съгласно който й е предоставен кредит в размер на 49722 евро, погасим до 17.12.2031г., при лихвен процент 6,75%, формиран от базов лихвен процент /БЛП/ и надбавка в размер на 1,941. По силата на чл. 4.1а от този договор към момента на подписването му БЛП бил определен като стойността на едномесечен ЮРИБОР. Впоследствие ответникът няколкократно увеличил размера на  месечната погасителна вноска по кредита, тъй като едностранно увеличил размера на лихвения процент, като управителния съвет на банката взел решение да се повиши премията като компонент на БЛП с 1%.

От съдебно-счетоводната експертиза се установява, че базовия лихвен процент се формира и актуализира от референтен лихвен индекс едномесечен EURIBOR в размер 4,809% към момента на сключване на договора. По принцип EURIBOR е обективен показател, но стойностите, използвани от банката не съвпадат с официалните данни. Управителният съвет /УС/ на банката с протокол № 38 от 14.10.2008 година е взел решение БЛП да се определя като сбор от променлив базов лихвен процент, формиран от приложимия към периода на олихвяването пазарен лихвен индекс в случая едномесечен EURIBOR и премия, без да е дефинирал как се формира тази премия.

С протокол 32/21.07.2010 г. управителният съвет на банката ответник променя отново общите условия и дефинира какви са критериите за промяна на термина „премия“. Това е записано в т.9.6.1 на общите условия /ОУ/, съгласно която този компонент се променя при промяна на нормативната база и/или финансови пазари, което води до повишаване разходите по привлечен ресурс и на поне едно от следните 6 обективни условия: при изменение от поне с 0,5 процентни пункта за месец на индекса на потребителските цени за България; при изменение от поне с 1 процентни пункта за месец на валутен курс евро -лев или евро -щатски долар; при изменение от поне с 0,5 процентни пункта за месец на стойностите на средните годишни лихвени проценти по новопривлечени срочни депозити от нефинансови предприятия и домакинства обявявани от БНБ; при изменение от поне с 0,5 процентни пункта за месец на основния пазарен измерител за кредитен риск на България – стойностите на суапа за кредитно неизпълнение (Credit Default Swap – C.); при промяна на кредитния рейтинг на България; при промени в регулацията на БНБ.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че при сключване на посочения договор има точно определен алгоритъм за определяне на БЛП. Това е конкретно посочен референтен лихвен индекс -едномесечен EURIBOR, в размер 4,809% към момента на сключване на договора и актуализиран при конкретно описани условия. Този индекс е обективно отразяващ промените на финансовите пазари.

Вещото лице е посочило нивата на индекса 1 месечен ЮРИБОР в Приложение 2 „Справка за движението на 1 -мес. Euribor за периода 01.12.2007г.-02.01.2018г “. Едномесечният EURIBOR достига максимални стойности от 5.006% на 01.10.2008, след което започва тренд на понижение като след 02.02.2015г. достига отрицателни стойности включително и до настоящия момент.

Съгласно предоставената от банката информация за сметка за периода 17.12.2007 – 25.01.2018 г., по същата са постъпили 40 244,31 евро, като за плащане на лихви са посочени 26085,09 евро. Лихвите са пропорционални на БЛП и затова увеличението е аналогично на движението на БЛП.

Основни увеличения са извършени през 2008г. и за 7 месеца от май 2011г. През 2008 г. увеличението се дължи на повишаване индекса на едномесечния EURIBOR поради световната криза. За втория период, едномесечния EURIBOR се повишава и е със стойности над 1 %, но основната причина е премията, като част от БЛП от 4%.

От 25.01.2008г. до 25.01.2013г. след извършени изчисления за определяне на годишния лихвен процент за периода на база действителните стойности на едномесечния EURIBOR, формиращ базовия лихвен процент и уговорената в договора константна надбавка от 1,491 %, изводът е, че ако лихвеният процент е съобразяван с изменението на пазарния индекс (в посока намаляване) през процесния период, ищецът е следвало да плати лихва по кредита в размер 8198,21 евро. За сметка на това, през същия период по договора за кредит ищецът е заплатил възнаградителни лихви в общ размер 14451,69 евро. Разликата между двете стойности се равнява на 6253,47 евро в повече.

Въпреки това, искът да се признае за установено, че ищцата не дължи на ответника сума в размер на 6253,47 евро е неоснователен тъй като, като основание за недължимост се сочи извършено прихващане с главницата по договора за банков кредит № 127/70960206 от 17.12.2007г. на осн. чл. 103, ал.2 от ЗЗД.

Съгласно чл. 103, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Прихващането се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичането на давността. Вземането, което се претендира нито е изискуемо, нито ликвидно, затова този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

За периода от 25.02.2013г. до 25.01.2018г. ищецът е следвало да плати по кредита лихва в размер 3311,63 евро. За сметка на това, през същия период по договора за кредит ищецът е заплатил възнаградителни лихви в общ размер 1 1589,16 евро. Разликата между двете стойности се равнява на 8277,53 евро в повече. Именно поради това искът по чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД е доказан затова и основателен. Изначално за ищеца липсва основание за заплащане на лихва в размер на 8277,53 евро.

Неоснователно е възражението на ответникът за неоснователност на иска по чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД защото, съгласно експертизата по делото методиката за определяне на възнаградителната лихва, предвид процесния договор и действащите ОУ по ипотечни кредити на физически лица за съответния период от време, се появява като определение през 2010г., когато се въвежда термина „премия“. При сключване на договора през 2007г. БЛП се определя единствено от едномесечния EUR1BOR. БЛП не е променян правилно съгласно уточнения в договора праг от 1% промяна на едномесечния EURIBOR. От декември 2007г. този праг става 0,5%, от 25.08.2012 г. намалява на 0,25%. Според информацията, предоставена от банката, коректният годишен лихвен процент /ГЛП/ е 6,75% за целия период и общата сума на изплатената лихва е 29594,89 евро за процесния период. При този използван от банката ГЛП в лихвения лист за периода 17.12.2007 – 25.11.2017г., внесената сума за лихва е с 2220,67 евро по- малко по изчисленията, направени от банката. Тази разлика е вследствие техническа грешка на банката при определяне на БЛП.

Размерът на възнаградителната лихва по процесния договор за банков кредит за периода от 25.02.2013 г. до 25.01.2018 г., изчислена на база предвидения в договора към момента на сключването му минимален рейт на ГЛП, е 6,75%, т.е. 13563,92 евро.

Размерът на възнаградителната лихва по процесния договор за банков кредит за периода от 25.01.2008г. до 25.01.2013г., изчислена на база предвидения в договора към момента на сключването му минимален рейт на ГЛП, е 6,75%, т.е. 16030,27 евро.

Вещото лице е дало и отговор на въпроса към коя дата са настъпвали промени във финансовите пазари, водещи до съществено повишаване на разходите на банката ответник на банковия сектор въобще, по привличане на ресурс за нови кредити, и/или допълнителни разходи по вече отпуснати кредити. Наличната през процесния период от време дългова криза може да бъде разделена и анализирана на три етапа:

Първоначален етап – разделен на два периода. Първият период бележи начало с колапса на B. Stearns Hedge Funds през 2007 година. Характерен е с ребалансиране на портфейлите на инвеститорите с по-ниско рискови ценни книжа. Вторият етап започва с фалита на L. B. през септември 2008г., като се регистрира спад в доверието на инвеститорите;

Втори етап – “fiscal stabilization”- бележи своето начало през април 2009г. Съобщението за отпускане на спасителни финансови пакети за конкретни държави, ефективно намалява нестабилността, както на валутите, така и на финансовите пазари. Въпреки това, от ноември 2009 година C. отново започват да повишават своите стойности и връзката им с Европейската дългова криза става все по- силна и очевидна.

Третият етап се характеризира с термина “sovereign default risk”, които става ключов фактор за развитието и стабилността на европейските финансови пазари. Повишаването на размера на C. на някои държави се дължи именно на повишен суверенен дифолт риск (sovereign default risk), какъвто е случаят на държавите Гърция, П., Италия, Испания.

Промяната на БЛП на  [фирма] е обвързана с изменението на пазарните условия. Понятието „пазарни условия”, обаче, е широко по своето съдържание, обхваща „необятен“ по преценката на вещото лице брой разнопосочни по действие фактори, че на практика е невъзможно да се прецени кога и кой факт обуславя пораждането на право на банката едностранно да увеличи лихвения процент по договора за кредит.

Именно поради изложеното заключение на вещото лице, което съдът споделя като обективно, искането да се признае за установено, че чл. 4 /в частта БЛП по т.т. 10.3 и 10.4 от условията по кредити на физически лица, определен съгласно т.11.1.1/; чл.11.1.1; чл. 11.1.2; чл. 11.1.3; чл. 11.2.2; чл.11.2.3; чл.16.1.1 и чл. 16.1.2 от договора за банков кредит № 127/70960206 от 17.12.2007г. са нищожни, като неравноправни клаузи по

Този извод се подкрепя и от изследването на вещото лице според което, след 2012г. всички индекси и показатели, които са критерии за „Премия“, като компонент на БЛП, включително и едномесечния EURIBOR са с понижаващи стойности. Налице е свръхликвидност и липса на контрол и рестрикции от Европейската централна банка- ЕЦБ. Поради разхлабената парична политика на ЕЦБ от 2014 г., свръхликвидността на банките произведе драматичен спад на лихвите по депозитите до почти нулеви нива.

С оглед изхода на делото, в полза на ищеца да се присъдят сторените от него съдебни и деловодни разноски в общ размер на 3124,44лв., от които: 1174,44 лв. държавна такса, 250 лв. разноски за вещо лице и 1700 лв. възнаграждение на адвокат.

Воден от горното и на основание чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с  чл. 146 и чл. 143 от З.; чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл. 124, ал. 1, пр.3 от ГПК, съдът

Р   Е   Ш   И :

ПРИЗНАВА за установено между Е. М. Р., с ЕГН [ЕГН] и  [фирма], с ЕИК[ЕИК], че чл. 4 /в частта БЛП по т.т. 10.3 и 10.4 от условията по кредити на физически лица, определен съгласно т.11.1.1/; чл.11.1.1; чл. 11.1.2; чл. 11.1.3; чл. 11.2.2; чл.11.2.3; чл.16.1.1 и чл. 16.1.2 от договора за банков кредит № 127/70960206 от 17.12.2007г., сключен между Е. М. Р. и  [фирма] са нищожни, като неравноправни клаузи по

ОСЪЖДА  [фирма], с ЕИК[ЕИК] да заплати на Е. М. Р., с ЕГН [ЕГН], сума в размер на 8277,53 евро, представляваща разликата за периода от 25.02.2013г. до 25.01.2018г. между предварително уговорените и реално заплатените месечни вноски за лихва по договор за кредит № 127/70960206 от 17.12.2007 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на вземането.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска да се признае за установено спрямо  [фирма], с ЕИК[ЕИК], че Е. М. Р., с ЕГН [ЕГН], не дължи сумата в размер на 6253,47 евро, поради извършеното на осн. чл. 103, ал.2 от ЗЗД прихващане с главницата по договор за банков кредит № 127/70960206 от 17.12.2007г., тъй като сумата от 6253,47 евро представлява лихви, получени без правно основание от ответника за месеците от 25.01.2008г. до 25.01.2013г.

ОСЪЖДА  [фирма], с ЕИК[ЕИК] да заплати на Е. М. Р. сторените от нея разноски по делото в общ размер на 3124,44лв., от които: 1174,44 лв. държавна такса, 250 лв. разноски за вещо лице и 1700 лв. възнаграждение на адвокат.

Решението подлежи на обжалване от двете страни с въззивна жалба пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от получаването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Източник: advokatfilipova.eu

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *