Начало » Библиотека » Архив - документи » Павлов иск срещу длъжник преди откриване на производство по несъстоятелност

Павлов иск срещу длъжник преди откриване на производство по несъстоятелност

Павлов иск срещу длъжник преди откриване на производство по несъстоятелност

Павлов иск срещу длъжник преди откриване на производство по несъстоятелност

(Сборникът „Предизвикай: Несъстоятелността!“ съдържа 15 статии, систематизирани в 5 тематични раздела, посветени на проблемите на несъстоятелността, включително на въпросите на трансграничната несъстоятелност и производството по стабилизация.

Сборникът „Производството по несъстоятелност в практиката на ВКС (2012–2017)“ систематизира формираната в периода 2012–2017 г. казуална съдебна практика по чл. 274, ал. 3 и по чл. 290 ГПК, фокусирана върху въпроси от правната уредба на производството по несъстоятелност.

Към онлайн рубриката „Производството по несъстоятелност“, представяща актуалните съдебни актове на Върховния касационен съд в материята на несъстоятелността – последвай този линк)

Решение № 382/11.01.2019 г.

по т. д. № 1825/2017 г. на ВКС, II т. о.

докладчик: С. Ч.

Тълкувани разпоредби:

[чл. 649 ТЗ] (Доп. – ДВ, бр. 70 от 1998 г., изм., бр. 84 от 2000 г., бр. 20 от 2013 г.) (1) Иск по чл. 645, 646 и 647 от този закон и по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите, свързан с производството по несъстоятелност, може да предяви синдикът, а при негово бездействие – всеки кредитор на несъстоятелността, в едногодишен срок от откриване на производството, съответно от момента на обявяването на решението по чл. 632, ал. 2. Ако прихващането е извършено след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, срокът тече от извършването на прихващането.

(2) В случаите по ал. 1 синдикът, съответно кредиторът може да предяви и обусловените от посочените искове осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността.

(3) Когато искът е предявен от кредитор, съдът служебно конституира синдика като съищец. При предявен от кредитор иск по ал. 1 друг кредитор няма право да предяви същия иск, но може да встъпи като съищец не по-късно от първото по делото заседание.

(4) В производството по обявяване на недействителност на сделка или действие, презумпцията по чл. 135, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите се прилага за всички свързани лица.

(5) Иск по ал. 1 се предявява пред съда по несъстоятелността. Влязлото в сила решение има действие за длъжника, синдика и всички кредитори.

(6) В производствата по предявени искове по ал. 1 държавни такси за всички инстанции не се внасят предварително. Ако искът бъде уважен, следващите се държавни такси се събират от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавните такси се събират от масата на несъстоятелността.

[чл. 135, ал. 1 ЗЗДКредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността.

Основание за допускане:

(на касационното обжалване)

чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК

[вероятна недопустимост]

280-2-2 Въпрос:

Допустимо ли е съдебно решение, с което предявен от кредитора Павлов иск е разгледан като специален отменителен иск по чл. 649 ТЗ във вр. с чл. 135 ЗЗД и атакуваната правна сделка е обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако производството по несъстоятелност срещу длъжника не е било открито към момента на завеждане на делото?

Мотиви:

1. За да потвърди решението на окръжния съд,

въззивният съд е приел, че предявеният иск е конститутивен – по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност на ответното дружество-длъжник.

Прието е за неоснователно възражението му за произнасяне на първоинстанционния съд по непредявен отменителен иск по чл. 649, ал. 1 ТЗ, с какъвто не е сезиран.

Обжалваното въззивно решение е процесуално недопустимо.

2. Обективните и субективните предели на правния спор, в рамките на които съдът дължи произнасяне, се определят от страните съобразно диспозитивното начало в гражданския процес.

Спорното материално право, предмет на защита, се индивидуализира от ищеца

– чрез обстоятелствената част

– и петитума на исковата молба.

Наведените в обстоятелствената ? част фактически твърдения и формулираният във връзка с тях петитум са определящи

а) за вида

б) и правната квалификация на иска, с който е сезиран съдът.

3. В случая с предявената искова молба

– се твърди валидно възникнало вземане на ищеца към ответника-жалбоподател

– и се претендира обявяване за недействително спрямо него възмездно разпореждане на длъжника с недвижими имоти под формата на непарична вноска в полза на втория ответник – свързано лице по смисъла на § 1 ТЗ, чието знание за увреждащото действие на апорта се презюмира в хипотезата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД.

След предявяването на Павловия иск е

открито производство по несъстоятелност срещу първия ответник.

С определение първоинстанционният съд

служебно е конституирал като съищец синдика на ответното дружество на основание чл. 649, ал. 3 ТЗ.

4. Искът е разгледан като специален отменителен иск по чл. 649 ТЗ във вр. с чл. 135 ЗЗД, основан на накърняване масата на несъстоятелността, и е

уважен в полза на кредиторите на несъстоятелността,

като атакуваният апорт е обявен за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на основание чл. 649, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 135 ЗЗД в нарушение на диспозитивното начало в процеса.

Първоинстанционният съдебен акт е потвърден с обжалваното въззивно решение, което също се явява недопустимо, като постановено по непредявен иск.

5. Специалният Павлов иск по чл. 649, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 135 ЗЗД има за предмет правни действия, разкриващи общи признаци на противоправността, характерни и за иска по чл. 135 ЗЗД, но за разлика от него е

! основан и на накърняване масата на несъстоятелността.

Процесуална предпоставка за предявяването му е

– наличието на висящо производство по несъстоятелност срещу длъжника

– и прието вземане на ищеца в него по чл. 693 ТЗ към момента на предявяването на иска от кредитор при бездействие на синдика.

6. Със създадената изрична специална уредба на иска по чл. 135 ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност, с измененията на чл. 649 ТЗ от 28.02.2013 г. (ДВ, бр. 20/2013 г.) са регламентирани

– преклузивен едногодишен срок за предявяването му,

– специална активна легитимация на синдика в защита на колективните интереси на кредиторите на несъстоятелността при условията на процесуална суброгация, а при негово бездействие – на всеки кредитор на несъстоятелността,

– разширени субективни предели на силата на пресъдено нещо на постановеното решение (чл. 649, ал. 5 ТЗ),

– разширено приложно поле на презумпцията за недобросъвестност по чл. 135, ал. 2 ЗЗД (чл. 649, ал. 4 ТЗ)

– и специална подсъдност.

7. От исковата молба е видно, че предявеният иск не съдържа фактически твърдения и петитум, съответстващи на специалната уредба на чл. 649 ТЗ относно Павловия иск, свързан с производството по несъстоятелност, а и не би могъл,

доколкото към момента на завеждане на делото такова производство срещу длъжника не е открито.

8. Предявеният иск е с правно основание чл. 135 ЗЗД и въззивната инстанция е следвало да обезсили решението, с което окръжният съд се е произнесъл по отменителен иск по чл. 649, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 135 ЗЗД, какъвто не е предявен.

280-2-2 Отговор:

Ако към момента на предявяване на конститутивен иск по чл. 135 ЗЗД не е било открито производство по несъстоятелност срещу длъжника, но въпреки това съдът е разгледал същия като специален отменителен иск по чл. 649 ТЗ във вр. с чл. 135 ЗЗД, обявявайки атакуваната правна сделка за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността, постановеното съдебно решение е процесуално недопустимо.

Специалният Павлов иск по чл. 649, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 135 ЗЗД има за предмет правни действия, разкриващи общи признаци на противоправността, характерни и за иска по чл. 135 ЗЗД, но за разлика от него е основан и на накърняване масата на несъстоятелността. Процесуална предпоставка за предявяването му е наличието на висящо производство по несъстоятелност срещу длъжника и прието вземане на ищеца в него по чл. 693 ТЗ към момента на предявяването на иска от кредитор при бездействие на синдика.

Бележка (Р. Н.):

Същото казуално тълкуване е възприето и в Решение № 344/24.01.2019 г. по т. д. № 38/2018 г. на ВКС, II т. о., докладчик Бонка Йонкова, в което се сочи, че разпоредбата на чл. 649, ал. 3 ТЗ е приложима само по отношение на искове с правно основание чл. 135 ЗЗД, предявени от кредитор в хипотезата на чл. 649, ал. 1 ТЗ, т.е. след открито производство по несъстоятелност на длъжника, не и за искове по чл. 135 ЗЗД, предявени от кредитор на длъжника преди откриване на производството по несъстоятелност, чието разглеждане не е подчинено на режима по чл. 649 ТЗ.

Източник: challengingthelaw.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *