Начало » Библиотека » ПЕТИЦИЯ за нарушени права по връчване на документи от ЧСИ – образец

ПЕТИЦИЯ за нарушени права по връчване на документи от ЧСИ – образец

ПЕТИЦИЯ за нарушени права по връчване на документи от ЧСИ – образец
Образец / шаблон на ПЕТИЦИЯ за нарушени права по връчване на документи от ЧСИ и неиздаване на актове от съда!!!

 

ДО КОМИСИЯТА ПО ПЕТИЦИИТЕ

КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

 

От …………………………………………………………………….……

с адрес за кореспонденция: …………………………………………….

тел. за връзка: ………………………….; mail: ……………………………

 

П Е Т И Ц И Я

 

 

 

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА ОТ КОМИСИЯТА ПО ПЕТИЦИИ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ,

Настоящата петиция подавам като член на  „Сдружение на потърпевшите от частните съдебни изпълнители и съдебната система – Солидарност“, което е сформирано, видно и от наименованието, от потърпевши от частните съдебни изпълнители и съдебната система от граждани на Република България и Европейския съюз, чиито съдби са засегнати до разруха под една или друга форма от посочените нарушения, изброени по-долу. Петицията ми  има за задача да изложи аргументирано отказа на органите на съдебната власт по прилагане примата на Правото на Европейския съюз в България – в българското законодателство се съдържат законови разпоредби, които противоречат на  Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, на чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и на принципа на ефективност.

 

Аргументите ми в тази насока са следните:

(Фактическа обстановка по конкретния индивидуален случай се описва тук) …………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

Обосновка:

Съгласно чл. 417 и сл. от българския Граждански процесуален кодекс, титулярите на определени правни актове, изброени в тази разпоредба, имат правото да бъдат снабдени от българските съдилища със заповед за изпълнение, въз основа на документ. Като порочният момент идва оттам, че в производството по издаване на заповед за изпълнение често не бива издаден предходен валиден съдебен акт – разпореждане. От друга страна обаче съобразно чл. 406, ал. 1 ГПК, в заповедното производство съдът е задължен да извърши проверка, за да прецени дали следва да издаде изпълнителен лист. Преценката си дали са налице тези изисквания, или не, съдът е задължен да изложи в отделен писмен съдебен акт – Разпореждане. Издаването на същото е правно основание за издаването на заповедта за изпълнение и същото е неразривно свързано с нея, като по правната си същност то е изпълнително основание. Неиздаването на отделния писмен съдебен акт – Разпореждане, изцяло опорочава цялото заповедно производство и конкретно издадената заповед за изпълнение, както и последващото образувано изпълнително производство.

Разпореждането като отделен писмен акт на съда следва да е надлежно мотивирано, като  в него съдът изложи мотивите си по фактологията и по правото и да изложи логиката на разсъжденията си защо приема заявлението за основателно и представените с него писмени доказателства за редовни и законосъобразно съставени и издава заповед за изпълнение. Това разпореждане следва да бъде надлежно мотивирано и тъй като същото е основният акт на съда, въз основа на който се определя изхода на производството: дали ще се издаде, или ще се откаже исканата заповед, то неговото съдържание следва да е като на съдебно определение и решение. То следва да съдържа всички задължителни реквизити, каквито следва да съдържат съдебните определения и решения (чл. 254 от ГПК).

Следователно при неиздаването на тези съдебни разпореждания (устни) е налице нищожност на всички последващи актове на съда и ЧСИ като издадени без валидно правно и процесуално основание.

В огромната си част делата са изначално опорочени от районните съдии, които умишлено не издават съдебни актове (разпореждания), които трябва да са следните:

– Разпореждане за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение;

– Разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение;

– Разпореждане за издаване на изпълнителен лист;

– Разпореждане за оправомощаване на ЧСИ (посочва се кой е частният съдебен изпълнител) ……… да бъде връчител на съдебните актове по делото по чл. 42, ал. 2 ГПК.

Както изясних по-горе същите липсват по моите дела. Пагубното е, че това е масова практика, тъй като посочените липсват по делата и на много други потърпевши, с които се запознах, чрез споменатото сдружение, като член на което подавам настоящата петиция.

Следователно:

Не издават и не връчват документи на длъжниците и не удостоверяват това с необходимите разписки. Вместо това те позволяват на взискателите да получат изпълнителните листове по делото. Частните съдебни изпълнители не връчват на длъжниците пълните комплекти документи – неиздадени разпореждания (устни), документите в копие, въз основа на които са издадени заповедта и изпълнителният лист, поради което последните не могат да се защитят адекватно в последващия процес и са нарушени техните граждански права, както като граждани на Република България, така, и най-вече като граждани на ЕС. Нарушено е основното право на справедлив съдебен процес по чл. 6 и чл. 47 от ХОПЕС.

Грубо нарушение на съда е да не оправомощава ЧСИ с акт – разпореждане за връчване на книжата по заповедното производство по реда на чл. 42, ал. 2 от ГПК, а направо предава изпълнителния лист на заявителя, което нарушава принципа на случайно разпределение на делата при частните и държавните съдебни изпълнители. Не се удостоверява връчването на заповедта за изпълнение и разпореждането, въз основа на което е издадена и по този начин делата не се приключват бързо и в срок и се съхраняват в така наречената „тъмна стая“ на СРС.

С всичко гореспоменато е нарушен основен принцип на ПЕС, залегнал в чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, който урежда правата на „справедлив процес” и на „ефективни средства за защита”, утвърдени като основни права на човека в чл. 6 и чл. 13 от ЕКПЧ. Правото на справедлив процес, прогласено в чл. 6 от ЕКПЧ създава процесуални гаранции за разглеждане на правните спорове при спазване на върховенството на закона и осигуряване на достъп до правосъдие. Правото на достъп до съд включва възможността всяко физическо или юридическо лице да се обърне към съд и да представи своите доводи и доказателства. Именно затова, издавайки заповед за изпълнение, въз основа на документ по посочения ред, съдът  в България лишава длъжника от възможността да ползва ефективни средства за защита предвид ограничените възможности и липсата на достатъчно информация относно действията и мотивите на съда /поради липсата на редовно издадени и връчени актове/, както   и с оглед на обстоятелството, че обжалването на издадената заповед се извършва само на формални основания, без провеждане на исково, състезателно производство.

Считам, че българското законодателство е в противоречие със законодателството на Европейския съюз и в частност на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори и на чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Считаме, че това законодателство прави невъзможно или изключително затруднява приложението на правото на ЕС, тъй като принудителното изпълнение, инициирано по силата на заповед за изпълнение въз основа на документ, по силата на който се преминава към незабавно изпълнение, се извършва преди постановяването на решение от съда, разглеждащ исковото дело, който може да прогласи за неравноправни договорните клаузи, на които се основава принудителното изпълнение.

По силата на чл. 420, ал. 1 от Гражданско-процесуалния кодекс, депозирането на възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение не води до спиране на принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1-8 от Гражданско-процесуалния кодекс, освен ако длъжникът не представи надлежно обезпечение, което следва да бъде в размер на изискуемото вземане. Представянето на обезпечение в такъв размер е често невъзможно в случаите на договорите за ипотечни кредити.

Също така, бихме искали да Ви посочим, че съгласно чл. 420, ал. 2 от Гражданско-процесуалния кодекс, длъжникът може да поиска спиране на изпълнителното производство в случаите, когато искането му е подкрепено с убедителни писмени доказателства.  По този начин законът дава на българските съдилища широка свобода на преценка дали да спрат изпълнението, като те обикновено не постановяват спиране на това основание. Българският Гражданско-процесуален кодекс не предоставя право да бъде поискано от съда, разглеждащ исковото производство, да постанови спиране на принудителното изпълнение.

Следователно, следва да се заключи, че посочените процесуални правила накърняват защитата, предоставена от Директивата, тъй като те създават невъзможност да бъдат постановени привременни мерки за спиране или прекратяване на изпълнителното производство, когато такива мерки са необходими, за да се обезпечи ефективността на крайното решение на съдилищата, разглеждащи исковото производство, и пред които потребителят е навел твърдение, че са неравноправни договорните клаузи, въз основа на които се извършва принудителното изпълнение (в противоречие на задължителното тълкуване, дадено в дело C-432/05 и дело C-415/11).

Също така, противно на установената съдебна практика на Съда на Европейския съюз /дело C-618/10 Banco Espanol de Credito и дело C-415/11/, българското законодателство не предвижда възможност съдът, пред когото е депозирана молба за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, по силата на който се преминава към незабавно изпълнение, in limine litis или на всеки друг етап от процедурата, дори и да разполага с всички правни и фактически основания, необходими в това отношение, да извърши служебна проверка дали е неравноправна една клауза относно лихва върху забавено плащане и размера на тази лихва за забава, инкорпорирана в договор, сключен между банка или друг продавач или доставчик и потребител, включително в случаите, когато потребителят не е депозирал възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение.

Моля да се вземе предвид и това, че винаги, когато се пристъпва към принудително изпълнение върху движима вещ или недвижим имот преди постановяване на решението на съда в исковото производство, с което договорната клауза, въз основа на която е образувано принудителното изпълнение, се обявява за неравноправна, а изпълнителното производство – за нищожно, с това решение на потребителя би се предоставила само последваща защита под формата на иск за обезщетение за вреди, която е непълна и недостатъчна и не представлява подходящо и ефективно средство за преустановяване на прилагането на посочената клауза, а това е в противоречие с разпоредбата на член 7, параграф 1 от Директива 93/13.

Друг важен момент е, че в случаите, в които потребител е осъден в рамките на процедурата по чл. 417 от Гражданско-процесуалния кодекс, той бива уведомен за издадената заповед за изпълнение въз основа на документ от съдебния изпълнител, който, съгласно българското законодателство, вече е наложил на длъжника мерки за обезпечаване на дълга, за който е издадена заповедта за незабавно изпълнение. Поради това е невъзможно или изключително трудно потребителят да упражни правото си на защита в случаите, когато съдебният изпълнител е запорирал неговите банкови сметки, заплата и движими вещи, възбранил е недвижимите му имоти и е започнал действия по принудително изпълнение за продажба на имуществото на лицето, за което се твърди, че има дълг и освен това в негова тежест е наложено изплащането на много високи разноски, вследствие на несъстезателната процедура, уредена в чл. 417 от Гражданско- процесуалния кодекс.

Искам да добавя, че липсва реална законова възможност за обжалване на действията и на бездействията на съдебните изпълнители и това допълнително е утежнено от липсата на реален контрол върху тях.  Съгласно българското законодателство, контролът върху съдебните изпълнители се извършва от Камарата на частните съдебни изпълнители и от Инспектората към Министерството на правосъдието. Този контрол е неефективен, от една страна поради обстоятелството, че съдебните изпълнители следва да контролират самите себе си, а от друга страна поради това, че Инспекторатът не осъществява активно контролната си дейност. Вследствие на това, много частни съдебни изпълнители не зачитат правата на длъжниците или даже извършват измами по отношение на тях.

Изводът е, че поради процедурата, регламентирана в чл. 417 и сл. от Гражданско-процесуалния кодекс, липсата на ефективни средства за защита срещу съдебните изпълнители и липсата на контрол върху тях, потребителите са лишени от защитата на  Директива 93/13.

Поради причините, изложени по-горе, се нарушават не само правата на потребителите, но и основни човешки права на всяко лице, срещу което е започнато принудително изпълнение съгласно чл. 417 и сл. от Гражданско-процесуалния кодекс и при условията на липса на правни гаранции за законосъобразно провеждане на изпълнителното производство. Чл. 417 и сл. от Гражданско-процесуалния кодекс и законовите разпоредби, регламентиращи принудителното изпълнение, засягат живота, перспективите за бъдещето и препитанието на длъжниците, които понякога губят всичко, дори своя живот.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА ОТ КОМИСИЯТА ПО ПЕТИЦИИ КЪМ ЕП,

Обръщам се към Вас като последна надежда за намиране на изход от тази порочна практика, поддържана, подкрепяна и прикривана от българските институции и тъй като съгласно практиката на Съда на ЕС, когато е невъзможно националната правна уредба да бъде тълкувана и приложена по начин, съответстващ на изискванията на правото на Съюза, националните юрисдикции и административните органи имат задължението да приложат правото на Съюза в неговата цялост и да защитят правата, които то дава на частноправните субекти.

 

Искам съдействие за ……………………………………………………………………………………………………………………………

…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….

…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….

 

С уважение:

дата:

 

Образец / шаблон на ПЕТИЦИЯ за нарушени права по връчване на документи от ЧСИ и неиздаване на актове от съда!!!

 

*****

ИНСТРУКЦИИ за подаване на лична/индивидуална ПЕТИЦИЯ към Комисията по петиции на ЕП!!!

https://petiport.secure.europarl.europa.eu/petitions/bg/ – това е линкът за подаване на петиции към Комисията по петиции

 

Прави се регистрация от  бутона „Регистрирай се тук“ в горния десен ъгъл.

Попълват се данните на посочените полета: „Обръщение“, „Собствено име“, „Фамилно име“, „Потребителско име“, „Възрастова група“, „Гражданство“, „Адрес (улица, номер)“, „Град“, „Държава“, „Телефонен номер“, „Пощенски код“ (може и да не се посочи, като се отбелязва полето с „Без пощенски код)“, „Адрес на електронна поща“, „Парола“, „Въведете отново паролата“, „Въпрос за потвърждение“, „Отговор за потвърждение“, най-накрая се въвеждат знаците от картината най-отдолу в полето „Въведете тук знаците, които виждате на картинката“ и се избира зеленият бутон „РЕГИСТРИРАНЕ“.

След като са изпълнени стъпките, ще получите потвърждение от Портала на Европейския Парламент в имейла си и трябва да кликнете линка от имейла.

След като се осъществи регистрацията по този начин, се влиза в полето „Отправяне на петиция“, което се намира под логото на Европейския парламент, горе и вляво. Това е „СТЪПКА 1“.

На екрана ще се появи следният надпис: „Моля, прочетете указанията, преди да внесете петиция!“, след описанието има разположен бутон в зелено „СТЪПКА 2“, който трябва да натиснете. След това ще се появят 8 въпроса, на които трябва да се дадат следните отговори (бележка – въпросите може да не са в тази последователност, но отговорите са валидни):

  • Повдигнатият от Вас проблем ясно ли попада в сферата на дейност на Европейския съюз и засегнат ли сте пряко? – „ДА“;
  • Въпросът, който искате да повдигнете, отнася ли се до възможен случай на лошо администриране в някоя от институциите или органите на ЕС (Европейския парламент, Европейската комисия, ЕИБ, EPSO, ЕОБХ и т.н.), който Ви засяга лично? – „НЕ“;
  • Търсите ли информация за Европейския парламент или искате ли да съобщите свое наблюдение относно дейностите на Парламента или на неговите членове? – „НЕ“;
  • Въпросът, който предизвиква безпокойство, отнася ли се до начина, по който законодателството на ЕС се изпълнява или прилага вероятно погрешно във Вашата държава членка? – „ДА“;
  • Желаете ли да представите или да подкрепите европейска гражданска инициатива в съответствие с разпоредбите на член 11, параграф 4 от Договора от Лисабон? – „НЕ“;
  • Гражданин ли сте или лице, пребиваващо в Европейския съюз, и действате ли от свое име или от името на доброволно сдружение, организация на гражданското общество или частно дружество със седалище в държава – членка на ЕС? – „ДА“;
  • Подавате ли петиция до Европейския парламент, защото не сте съгласни със съдебно решение, постановено от съд или надлежно учреден правораздавателен орган? – „НЕ“;
  • Поводът за загриженост свързан ли е с проблеми от трансгранично естество, причинени от потенциално нарушение от страна на публичен орган на правото на ЕС във връзка с вътрешния пазар на ЕС? – „НЕ“

След като се изчерпат въпросите, трябва да кликнете зеления бутон – „СТЪПКА 3“.

Попълват се задължително полетата „Заглавие“; в полето „Текст“ се поставя съдържанието на петицията Ви; от полето „Тема/и“ се избира сферата, в която попада проблемът, който Ви засяга; от следващото поле се избира „Държава, за която се отнася петицията“; на следващо място се избира „Език на петицията“; може да изберете да запазите анонимност или да дадете съгласието си името Ви да бъде публикувано от Европейския парламент от бутоните под надписа „ОПЦИИ ЗА ПОВЕРИТЕЛНОСТ“; от падащото меню „Желаете ли други хора да могат да подкрепят Вашата петиция?“ може да изберете „Да“ или „Не“; ако представлявате сдружение, отбележете с тикче бутона под въпроса „Представлявате ли сдружение?“; евентуално ако представлявате сдружение и сте го отбелязали, необходимо е да се попълни полето за „Наименование на сдружението“„Моля, изберете документ(и) за зареждане“ – тук може да добавите приложения към петицията Ви, както и самата петиция, подписана от Вас (по избор); на последно място трябва да се отбележи с тикче бутонът под „Запознат(а) съм с декларацията за поверителност на личните данни и изразявам“ и да се натисне зеленият бутон – „СТЪПКА 4“. Появява се диалогов прозорец с изпълнените стъпки. Ако всичко е наред, се избира зеленият бутон „ОТПРАВЯНЕ НА ПЕТИЦИЯ“. След тази стъпка ще получите имейл от Портала в пощата си.

Петицията вече е подадена!

 

ИНСТРУКЦИИ за подаване на лична/индивидуална ПЕТИЦИЯ към Комисията по петиции на ЕП!!!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *