Начало » Новини » Поискаха отвод на целия ВКС по дело за 700 000 лв. срещу него

Поискаха отвод на целия ВКС по дело за 700 000 лв. срещу него

Съдът сам трябва да реши дали да допусне делото срещу себе си до касация по собствената си жалба. Това би било флагрантно нарушение на изискването за независимост и безпристрастност на съда, твърдят адвокатите на фирма, която осъди на две инстанции Върховния касационен съд, парламента и агенцията за приватизация

Председателят на Върховния касационен съд обжалва пред Върховния касационен съд решение, с което Върховният касационен съд е осъден на две инстанции да плати над 700 000 лв. Председателят на Върховния касационен съд иска делото да бъде допуснато до касация, а решението да бъде отменено като недопустимо и неправилно.

Това е реална ситуация, заради която беше поискан отвод на всички състави от ВКС.

Какво ще се случи? Допустимо ли е един съд да решава дали да осъди сам себе си? Не възникват ли най-малко съмнения за безпристрастността на съда? Трябва ли всички магистрати от ВКС да се отведат от подобен процес? Кой ще е компетентният съд да го разгледа, ако го направят?

Всички тези въпроси се поставят по дело, което от самото си начало създава прецеденти. То е по иск на старозагорска фирма, която успя да осъди на две инстанции ВКС, Народното събрание и Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз. Ямболският окръжен съд и Бургаският апелативен съд постановиха, че трите институции трябва да платят солидарно компенсация от 702 028 лв. на дружеството “Завод за каучукови уплътнители” АД (“ЗКУ”) заради приемането и прилагането на закон, противречащ на чл. 63 от Договора за функционирането на ЕС.

Става въпрос за отменения през май 2015 г. §8 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Той даваше възможност на държавата чрез АПСК да учреди законна ипотека върху имуществото на приватизираното дружество за неизпълнени задължения на купувача по договор, сключен на основание чл.25 от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Историята на “Завод за каучукови уплътнители” е класически пример за действието на §8. Заради неизпълнени задължения на частния му купувач, дружеството губи основни активи, които са ипотекирани и впоследствие продадени на публичен търг (цялата история виж тук). Фирмата е принудена да ги наеме от новия им собственик, а междувременно прави неуспешни опити да пребори в българските съдилища §8, като противоречащ на чл. 63 от ДФЕС. Делото стига до ВКС с искане за отправяне на преюдициално запитване до съда в Люксембург, но той не го допуска до касационно обжалване и не отправя и запитването.

Накрая по сигнал на “ЗКУ” през 2012 г. Европейската комисия започва наказателна процедура срещу България. А на парламента му отнема 3 години да отмени §8 през 2015 г. Междувременно състав на ВКС сезира и Конституционния съд, който не се наложи да се произнася, заради отмяната на текста от Народното събрание.

Така “ЗКУ” завежда дело, с което търси обезщетение от замесените в казуса институции – парламентът, ВКС и АПСК, и го печели на две инстанции.

Сега и трите институции са подали касационни жалби и излагат различни основания за допускане на делото до разглеждане от последната инстанция. Тази на председателя на ВКС Лозан Панов е подадена чрез процесуалния му представител Маргарита Николова. В изложението на основанията за допускане до касация се поставят три правни въпроса (виж карето), които, според жалбоподателя ВКС, трябва да получат отговор от върховните съдии.

Според адвокатите на “ЗКУ” АД Катина Бончева и Михаил Екимджиев от “Екимджиев и партньори” обаче преди тях стои друг важен въпрос – дали ВКС въобще може да гледа делото. “Разглеждането на делото от състав на Върховния касационен съд би било флагрантно нарушение на изискването за независимост и безпристрастност на съда”, твърдят те. И настояват всички състави на ВКС да се отведат от казуса. Основанието е чл.22, ал.1, т.1, пр.1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), който регламентира, че като съдия по делото не може да участва лице, което е страна по него.

Проверка на “Правен свят” показа, че досегашната практика на ВКС, който не за първи път е ответник по искове, е била да разглежда тези дела. От актовете, достъпни в деловодната система на съда, обаче не става ясно дали някои от гражданите и юридическите лица, водили дела срещу ВКС, са искали отвод на съдиите.

Миналата година например състав на ВКС се е произнесъл по частна касационна жалба срещу прекратяването на дело, по което се търси 20 000 лв. обезщетение от ВКС. Обжалва се прекратително определение, а делото не е допуснато до разглеждане.

През 2013 г. по дело на мъж, лежал над 8 години в затвора по незаконно обвинение, състав на ВКС също не допуска касация. В случая обаче, най-грубо казано, това не е в полза на съда, защото в сила е оставено решение, с което самият ВКС, прокуратурата, както и окръжният и апелативният съд в Бургас са осъдени да платят солидарно обезщетение от 25 000 лв. на мъжа. По това дело обаче ВКС не е подавал касационна жалба, а решението за компенсацията е оспорено само от прокуратурата.

Аргументът, който върховни съдии излагат, за да обосноват тезата, че няма пречка да гледат дело срещу съда, в който работят, е, че трябва да се разграничава юридическото лице ВКС от правораздавателния орган ВКС. Както и че всеки съдия, съответно състав, е независим и не е на подчинение на председателя на съда, който по правило го представлява по делата.

Адвокатите на “ЗКУ” АД Екимджиев и Бончева обаче не са съгласни с подобна теза. “Кой плаща заплатите на съдиите правораздавателният орган или юридическото лице?”, пита Михаил Екимджиев.

В отговора си на касационната жалба на ВКС той и Бончева се позовават на чл. 6 §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и на трайната практика на съда в Страсбург. Като посочват, че, за да се установи дали един съд е независим, е важно не само как се назначават съдиите и какви гаранции има срещу натиск, но и дали органът изглежда независим.

“При проверка дали един съд или съдия е бил предубеден, ЕСПЧ разграничава обективен и субективен подход към безпристрастността. Субективният подход е свързан с личната безпристрастност на членовете на съдебния състав, а обективният подход е свързан с преценка дали съществуват гаранции, достатъчни, за да изключат всякакво разумно съмнение за безпристрастността му”, изтъкват Бончева и Екимджиев. Те се позовават на Решение от 1 октомври 1982 г. по делото Piersack; на Решение от 26 октомври 1984 г. по делото De Cubber и на Решение от 25 юни 1992 г. по делото Thorgeir Thorgeirson. И изтъкват, че според съда в Страсбург дори когато липсват категорични данни за пристрастие на съответния съдебен състав, ако са налице основателни съмнения в неговата непредубеденост, те недопустимо застрашават доверието, което съдът трябва да вдъхва в едно демократично общество.

Според тях, ако критериите от практиката на ЕСПЧ се приложат към делото на “ЗКУ” АД, изводът може да само един – че съставите на ВКС, които ще разглеждат казуса, не биха били независими и безпристрастни. “Това е така, защото ВКС сам е страна в съдебното производство, подал е касационна жалба и има интерес от нейното допускане и от отхвърляне на предявените искове, имащи сериозно имуществено изражение”, заявяват адвокатите.

 

Правните въпроси, с които председателят на ВКС обосновава искането си за допускане на делото до касация

 

1. Искането до ВКС на една от страните в процеса за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС, обективирано в касационната жалба, преодолява ли фазата на касационно селектиране за допускане на касационното обжалване и ВКС длъжен ли е да отправи преюдициално запитване до Съда на основание чл.629, ал.3 от ГПК, преди да е допуснал касационно разглеждане на въззивното решение по реда на чл.288 и ако запитването не е свързано с правния въпрос, а със съществото на спора?

2. При реализиране на извъндоговорната отговорност на държавата на основание чл.4 пар.3 от ДЕС за вреди, причинени от окончателен съдебен акт на последва национална инстанция кой съдебен орган е компетентен да прецени наличието на противоправност на съдебен акт, издаден от последна национална инстанция и ползващ се със силата на задължителност и окончателност и по какъв процесуален ред следва да се разглежда искът?

3. При определяне размера на вредите, причинени от държавата при неправомерно продаден имот, съдът обвързан ли е от размера на заплатения наем за ползване на същия имот от ищеца след публична продан?

 

legalworld.bg


Още новини

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *