Начало » Библиотека » Архив - документи » По някои въпроси, касаещи претендирането на пропуснати ползи …

По някои въпроси, касаещи претендирането на пропуснати ползи …

По някои въпроси, касаещи претендирането на пропуснати ползи …

По някои въпроси, касаещи претендирането на пропуснати ползи от незаконосъобразни действия или бездействия на органите по чл.1 от ЗОДОВ

Въпросът за пропуснатите ползи, свързани с незаконосъобразни действия и бездействия на административни органи, може да се определи както като твърде съществен и от решаващо значение за икономическата  среда в редица сектори на икономиката, така и като такъв, който много често не бива изяснен напълно  от съда, чрез многократното преповтаряне на заучени фрази от учебници по облигационно право, писани преди доста време при различни икономически и социални условия. С оглед на това, считам, че следва да бъде направен: от една страна, преглед на разбиранията на съдебната практика по въпроса, а от друга – да бъде направен опит да се поразсъждава върху прословутата причинно следствена връзка между пропуснатите ползи и незаконосъобразните действия или бездействия, която почти винаги не се доказва по несъмнен начин според съда.

Ако отправим бегъл поглед към съдебната практика по темата за имуществените вреди от незаконосъобразни действия, бездействия и принудителни административни мерки, ни прави впечатление, че основно са засегнати случаи, при които става въпрос за отнемане на свидетелства за правоуправление на МПС и като следствие на това -наличие на вреди на адресатите, вследствие на невъзможността да изпълняват задълженията си по трудови и граждански договори.  На практика, много редки са случаите, при които се претендират вреди по реда на ЗОДОВ, изразяващи се в пропуснати ползи вследствие на невъзможността за изпълнение на даден бизнес ангажимент, загуба на клиенти или дори невъзможността да се поеме дадено задължение, свързано с получаване на приходи за свършена работа. В редките случаи, когато такива искове са налице, от страна на съда дежурно бива констатирана липсата на причинно-следствена връзка, както и липсата на сигурност, че имуществените ползи биха настъпили в патримониума на адресата на незаконосъобразното действие, бездействие или принудителната административна мярка, ако не би било осъществено последното.

Като показателен случай за горното явление, ми се иска да обърна внимание на следния случай: С Решение № 3944 от 12.08.2011 г. на АдмС – София по адм. д. № 6730/2010 г., съдът приема за неоснователна претенцията на ищцата-адвокат за заплащане на сумата от 10 000лв. представляващи пропуснати ползи, за които се твърди, че са в резултат на отменено като незаконосъобразно действие на публичен изпълнител при ТД на НАП -гр. Б, представляващо искане по чл. 182, ал. 2, т. 2, б. „а“ ДОПК вр. чл. чл. 75, т. 5 от ЗБДС за налагане на принудителна административна мярка „неразрешаване напускане на страната“ на ищцата. Същата посочва като доказателства за претенциите си това, че за периода на наложената ПАМ е имала договорени множество срещи с клиенти от Европа, в качеството й на управляващ съдружник в адвокатско дружество „И.“, които  пропуснала поради невъзможността  да напусне страната. Съдът намира иска за присъждане на имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи за неоснователен по следните причини: Съдът е счел, че в случая не е доказано наличието на вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт – искане за налагане на ПАМ. Съдът приема, твърденията на ищцата за вреди, представляващи пропуснати ползи, са свързани изцяло с налагането на ПАМ и невъзможността й да пътува извън страната, като от своя страна, принудителната административна мярка е приложена не с незаконосъобразното искане, а със заповед № з-1022/13.04.2007 г. на директора на ОДП- Б, която не е била отменена като незаконосъобразна и е действала през процесния период. Съдът е приел, че самото искане за налагане на ПАМ не произвежда твърдяното правно действие – не прилага ограничителна мярка спрямо ищцата и макар да има обвързваща сила спрямо административния орган, който е приложил ПАМ, искането не може само по себе си да ограничи правната сфера на ищцата по твърдения начин. Тези изводи на първоинстанционния съд са възприети и от горната инстанция в лицето на Върховния адмнистративен съд

Макар и бегло да споменава за обвързващата сила на искането по реда на чл. 182, ал. 2, т. 2, б. „а“ ДОПК, решаващият съд очевидно не съобразява правния ефект на същото предвид на действащата към момента на издаване на заповедта разпоредба на чл. 75, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност /ЗБДС/, съгласно която, изрично е посочено, че не се разрешава напускане на страната  за лицата, „за които е поискана забрана по реда на чл. 182, ал. 2, т. 2, буква „а“ и по чл. 221, ал. 6, т. 1, букви „а“ и „б“ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“. Предвид на това, не считам, че в конкретния случай  обстоятелството, че ПАМ  не е оспорена по съответния ред, е от значение за достигане до извода, че не е налице незаконосъобразно действие от страна на органите на НАП-Бургас, тъй като самата мярка е законна, предвид на това, че за да се наложи тя, е единствено необходимо да бъде направено искане от компетентния орган за забрана за напускане на пределите на страната, без съответния орган на МВР да е длъжен да изследва налице ли са предпоставките по ДОПК за депозирането на такова искане. Използването на горните мотиви от страна на съда с цел обосноваване на това, че претендираните вреди от пропуснати ползи не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, каквото е императивното изискване на чл. 4 от ЗОДОВ, е решаване на въпрос по същество на делото в нарушение на принципа на чл. 10 от ГПК, тъй като, на следващо място, по никакъв начин от страна на съда дори не е коментирано това дали претендираните вреди могат да се приемат за пропуснати ползи или не.

Във връзка с горното ми се иска да поразсъждавам върху въпроса какви следва да бъдат критериите, въз основа на които да се преценява причинно-следствената връзка между претърпените имуществени вреди под формата на пропуснати ползи и незаконосъобразното действие от страна на ТД на НАП, както е в коментирания случай. На първо място, ще  направя нужното уточнение, че следва при съобразяване на критериите да отчитаме,че едно е пропуснатите ползи да са от неизпълнение на договорно задължение от облигационноправна гледна точка, друго е същите да са вследствие на издаването, респективно отказа да се издаде административен акт, засягащ правната сфера на неговия адресат, и трето е същите да бъдат от незаконосъобразни действия, както е  в конкретния случай.  При преценката на пропуснатите ползи от неизпълнение на договорно задължение, критериите спрямо причинно следствената връзка следва да бъдат по-строги, предвид на това, че съответният правен субект сам е избрал с кого да влезе в договорно правоотношение и предвид на това и предвид на принципното положение на диспозитивното начало при подобен тип правоотношения, следва при всички случаи на претендиране на вреди от пропуснати ползи надлежно да се изследва дали лицето е могло да знае, че още при встъпването на договорното правоотношение е съществувал риск за някоя от насрещно договорените престации. Казано с други думи,  при покупка на недвижим имот „на зелено“ с договорен краен срок за Акт 16 – 01.01.2019, при положение че към дата 31.10.2108г. все още не е налице Акт 14 и въпреки това купувачът сключи договор за наем с трето лице с начална дата 01.01.2019г., очевидно критериите за преценка за наличие на пропуснати ползи следва да са завишени. По подобен начин, при положение, че дадено лице – страна в административно производство, което желае издаването на административен акт, например представляващ разрешение за търговия с дадени стоки, и след като бъде уведомено, че по предвидени в закона причини срокът на административното производство ще бъде удължен, същото сключи редица договори за доставка на процесните стоки, преди въобще да има издадено разрешение, очевидно при постановен впоследствие незаконосъобразен отказ преценката за наличието на причинна връзка между пропуснатите ползи и съответния незаконосъобразен акт следва да е въз основа на завишени критерии.

Докато, когато става въпрос чисто и просто за действия или бездействия на администрацията, както и при налагането на ПАМ, най-често адресатите нямат възможността да предвидят настъпването на неблагоприятните за тях последствия в степента, в която това може да стане в горните два примера за пропуснати ползи от неизпълнение на договорно задължение или от незаконосъобразен административен акт. Още повече, че в приложимата към коментираното съдебно решение разпоредба на чл. 182, ал. 2, т. 2, буква „а“ от ДОПК, действаща към 2011г., се посочва, че искането за издаване на забрана за напускане на страната може да бъде направено едновременно с изпращането на покана за доброволно изпълнение на публичното задължение. Така че, до голяма степен тук предвидимостта на подобно ограничение следва да се взима предвид при преценката за това, дали нереализирани приходи от страна на даден адресат следва да се приемат за пропуснати ползи или не.

Разгледаният по-горе въпрос за критериите важи на още по-силно основание при наличието на ясно регламентирани договорни отношения. В тази връзка искам да се спра на следния случай: С Решение № 2937 от 28.04.2017 г. на АССГ по адм. д. № 5298/2016 г., съдът е отхвърлил като неоснователен иск за присъждане на обезщетение в размер на 2 849 299,95 лв. – главница и лихви – за причинени от ответника- Агенция „Митници“  имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от нереализирани налични в склада на ищеца чуждестранни лекарства, поради извършени от длъжностни лица на ответника незаконосъобразни действия по запечатването на склада на ищеца за периода от  15.05.2004 г. до 10.08.2004 г. с документ за запечатване на склад под митнически контрол № 5999/0050 с автоматични митнически пломби № А. и № А.

В мотивите си административният съд, по съществото на спора заявява следното: За пълнота следва да се изложи и че по отношение на двата иска липсват предпоставки от фактическия състав за ангажиране на отговорността на държавата. Макар и настоящият състав да намира, че действително на ищеца за причинени вреди от незаконосъобразно или най-малкото непрецизно поведение на ответника, намира, че доколкото предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата са стриктно формални, то те не се установяват в конкретния случай. По отношение на първия иск е налице действие по запечатването на обекта, което е фактическо, но не е налице и не е доказано наличието на причинно – следствената връзка и то пряка между това действие и евентуално претърпяна вреда, изразяваща се в пропусната полза от страна на ищеца. Това е така, тъй като не е доказано, че в резултат на запечатването не са реализирани продажби, в резултат на които да е пропусната полза.

 В тази си част, касационната инстанция в лицето на ВАС, достига до същите правни изводи:

/ Решение № 10784 от 10.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11132/2017 г., III о / „Както се е изразил съдията, постановил обжалваното решение, по отношение на този иск не е установено наличието на фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника. Съдът е приел, че не е налице причинна връзка между запечатването на склада на ищеца и евентуално претърпяната вреда, изразяваща се в пропусната полза. Съдът е формирал извод, че е останало недоказано твърдението на ищеца, че в резултат на запечатването, не са реализирани продажби, в резултат на които да е пропусната полза.“

Според мен буди интерес това, да бъде изяснено как следва да се докаже евентуално наличието на причинно следствена връзка между запечатването на обекта и невъзможността на адресата на мярката да извърши продажби. Може би решаващите инстанции са приели, че предвид на това, че няма уведомления за разваляне поради виновно изпълнение или поради невъзможност за изпълнение, между адресата на принудителната административна мярка и неговите съконтрагенти,  то причинно следствената връзка липсва. Също така е възможно да е било взето предвид, че адресатът на незаконосъобразното действие е имал в патримониума си достатъчно стоки на разположение, посредством които  би могъл да изпълни договорните си задължения. Предвид на липсата на изчерпателни мотиви, разсъжденията ни по конкретния случай биха били чисто и просто предположения.

Като обобщение, считам, че следва да се отбележи, че при наличието на предявени по съответния законов ред претенции за обезщетение на пропуснати ползи вследствие на незаконосъобразни принудителни административни мерки или други действия или бездействия на посочените в чл. 1 от ЗОДОВ субекти, съдът дължи произнасяне по спорния въпрос чрез подробни и основани на закона, логиката и опитните правила съждения. Независимо дали ще уважи или отхвърли исковата претенция, от съда се очаква  да се изследва най-детайлно по какъв начин незаконосъобразните действия/бездействия на администрацията са се отразили както на цялостната икономическа активност на адресатите, така и на  възможността да бъдат избегнати. Всяко съдебно решение по този въпрос следва да бъде камък от градежа на една устойчива съдебна практика по въпроса, за да могат адресатите на административното право при изпълнение на своята дейност да имат законосъобразно поведение и да са убедени, че незаконосъобразно такова от страна на администрацията  ще се превенира от предвидима съдебна практика, а не само е декларативно заявена от законодателя в нормите на ЗОДОВ.

 

Автор: Александър Натов

 

Източник: gramada.org

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *