Начало » Библиотека » Архив - документи » ПРОГЛАСЯВАНЕ НА НИЩОЖНОСТ на лихварски договора за паричен заем

ПРОГЛАСЯВАНЕ НА НИЩОЖНОСТ на лихварски договора за паричен заем

ПРОГЛАСЯВАНЕ НА НИЩОЖНОСТ на лихварски договора за паричен заем

Определение №241/07.03.2017 по дело №3733/2016 на ВКС, ГК, IV г.о. относно: ПРОГЛАСЯВАНЕ ЗА НИЩОЖЕН договора за паричен заем като противоречащ на закона на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с нарушената забрана в разпоредбата на чл.2, ал.5  ЗКИ !!!

… правния въпрос за това осъществяването на състава на престъпление по чл.252 НК чрез сключване на договор за паричен заем и нарушението на императивните законови разпоредби, изискващи извършване на банкова дейност по занятие само след издаване на лиценз, обосновават ли нищожността на договора поради противоречие на закона?

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 241

София, 07 март 2017 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари, две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3733/2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. С. С., със съдебен адрес [населено място], подадена от пълномощника и адвокат Г. Ч., срещу решение №693 от 13.05.2016 г. по гр. дело №430/2016 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение №403 от 17.12.2015 г. по гр. дело №204/2015 г. на Карловския районен съд и е отхвърлен искът на жалбоподателката срещу Г. П. П. с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между тях на 17.03.2009 г. договор за паричен заем за сумата 20 000 лв., като неоснователен. Въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за заем на 17.03.2009 г. Със същия ответникът е предоставил на ищцата сумата от 20 000 лв., а последната се е задължила да я върне в срок до 16.09.2009 г. С влязло в сила определение от 09.07.2013 г. по НОХД 584/2013 г. на ПОС е одобрено споразумение, с което ответникът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 252 ал. 1 от НК за това, че през периода от началото на 2005 г. до 31.12.2010 г. без съответно разрешение от свое име и като физическо лице е извършвал по занятие банкови сделки – предоставял е кредити за своя сметка, за които се изисква съответно разрешение. Сред конкретно посочените в споразумението, имащо последиците на влязла в сила присъда, сделки – част от фактическия състав на престъплението, е и процесният договор. За да е налице противоречие със закона като основание за нищожност на договора по смисъла на чл. 26 ал. 1 ЗЗД, следва да е налице несъответствие между същия и императивни правни норми. Разпоредбата на чл. 11 ЗБ (отм.) предвижда изискване за писмено разрешение (лицензия), издадено от Централната банка, за извършване на банкова дейност. Установено е, следователно, че процесният договор е сключен в нарушение на забраната за извършване на банкова дейност без необходимото за това разрешение. Нарушението на тази забрана, установена в публичен интерес, и извършеното в тази връзка престъпление, е основание за реализиране наказателната отговорност на ответника. Само по себе си това обаче не е основание за нищожност на договора като източник на облигационно правоотношение между страните по него като частноправни субекти. Извършването на забранена банкова дейност от ответника не означава, че съдържанието на договора за заем противоречи на императивна правна норма.

Ответникът по касационната жалба Г. П. П., [населено място], оспорва жалбата.
Жалбата е процесуално допустима.

Жалбоподателката е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по правния въпрос за това осъществяването на състава на престъпление по чл.252 НК чрез сключване на договор за паричен заем и нарушението на императивните законови разпоредби, изискващи извършване на банкова дейност по занятие само след издаване на лиценз, обосновават ли нищожността на договора поради противоречие на закона.

Твърди се, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Представени са съдебни решения – решение №855 от 25.10.2005 г. по т. дело №121/2005 г. на ВКС, II т.о. и решение №540 от 20.12.2011 г. по гр. дело №110/2011 г. на ВКС, IV г.о.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №693 от 13.05.2016 год. по гр. дело №430/2016 г. на Пловдивския окръжен съд.

Повдигнатият от жалбоподателката въпрос обуславя крайното решение и е решаван противоречиво от съдилищата, както се установява от представените решения.
На жалбоподателката следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 400 лв.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №693 от 13.05.2016 г. по гр. дело №430/2016 г. на Пловдивския окръжен съд.
УКАЗВА на Г. С. С., със съдебен адрес [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 400 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.
2.

 

********

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 171

София, 24.07.2017 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седми юни, две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ

при секретаря Аврора Караджова
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3733/2016 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. С. С., със съдебен адрес [населено място], подадена от пълномощника и адвокат Г. Ч., срещу решение №693 от 13.05.2016 г. по гр. дело №430/2016 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение №403 от 17.12.2015 г. по гр. дело №204/2015 г. на Карловския районен съд и е отхвърлен искът на жалбоподателката срещу Г. П. П. с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между тях на 17.03.2009 г. договор за паричен заем за сумата 20 000 лв., като неоснователен.

Въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за заем на 17.03.2009 г.

Със същия ответникът е предоставил на ищцата сумата от 20 000 лв., а последната се е задължила да я върне в срок до 16.09.2009 г.

С влязло в сила определение от 09.07.2013 г. по НОХД 584/2013 г. на ПОС е одобрено споразумение, с което ответникът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 252, ал. 1 НК за това, че през периода от началото на 2005 г. до 31.12.2010 г. без съответно разрешение от свое име и като физическо лице е извършвал по занятие банкови сделки – предоставял е кредити за своя сметка, за които се изисква съответно разрешение.

Сред конкретно посочените в споразумението, имащо последиците на влязла в сила присъда, сделки – част от фактическия състав на престъплението, е и процесният договор.

За да е налице противоречие със закона като основание за нищожност на договора по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, следва да е налице несъответствие между същия и императивни правни норми.

Разпоредбите на чл. 11 ЗБ (отм.) и чл.2, ал.5 ЗКИ предвиждат изискване за писмено разрешение (лицензия), издадено от Централната банка, за извършване на банкова дейност.

Процесният договор е сключен в нарушение на забраната за извършване на банкова дейност по чл.2, ал.5 ЗКИ без необходимото за това разрешение. Нарушението на тази забрана, установена в публичен интерес, и извършеното в тази връзка престъпление, е основание за реализиране наказателната отговорност на ответника. Само по себе си това обаче не е основание за нищожност на договора като източник на облигационно правоотношение между страните по него като частноправни субекти. Извършването на забранена банкова дейност от ответника не означава, че съдържанието на договора за заем противоречи на императивна правна норма.
Жалбоподателката е изложила твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според нея стеснителното тълкуване на чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД не кореспондира нито с буквата, нито със смисъла на закона. Въззивният съд неправилно е приел, че процесният договор е сключен в нарушение на забраната за извършване на банкова дейност без необходимото за това разрешение, но въпреки това не е нищожен, тъй като съдържанието му не противоречи на императивна правна норма.
Ответникът по касационната жалба Г. П. П., [населено място], оспорва жалбата.

С определение №241 от 07.03.2017 г. е допуснато касационно обжалване на решение №693 от 13.05.2016 г. по гр. дело №430/2016 г. на Пловдивския окръжен съд поради противоречивото разрешаване на правния въпрос за това осъществяването на състава на престъпление по чл.252 НК чрез сключване на договор за паричен заем и нарушението на императивните законови разпоредби, изискващи извършване на банкова дейност по занятие само след издаване на лиценз, обосновават ли нищожността на договора поради противоречие на закона.

По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:

В представените от жалбоподателката решения на ВКС – решение №855 от 25.10.2005 г. по т. дело №121/2005 г. на ВКС, II т.о. и решение №540 от 20.12.2011 г. по гр. дело №110/2011 год. на ВКС, IV г.о. е дадено различно разрешение на повдигнатия въпрос от това в обжалваното въззивно решение.

В първото решение е прието, че ако в предмета на дейност на търговското дружество не е включено извършване на банкови сделки и последното не притежава изискуемата се към релевантния момент лицензия съобразно въведения разрешителен режим, то от сключената банкова сделка не е породено валидно възникнало облигационно правоотношение.

Във второто решение е прието/в частта относно разрешаването на гражданскоправния спор, а не в неговата тълкувателна част/, че наличието на влязла в сила присъда на наказателния съд, съгласно чл. 300 ГПК, означава наличие на виновно извършвана системна престъпна, респ. – противоправна дейност по чл. 252, ал. 1 НК, поради което процесният договор /наред с другите договори за кредит, визирани в присъдата/ е сключен в противоречие с действалите тогава императивни правни норми на чл. 1, ал. 4, във вр. с ал. 1 ЗБ (отм.). Следователно, процесният договор е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Правилно е разрешението на поставения въпрос в решенията на ВКС.

Осъществяването на състава на престъпление по чл.252 НК чрез сключване на договор за паричен заем и нарушението на императивните законови разпоредби, изискващи извършване на банкова дейност по занятие само след издаване на лиценз, обосновават нищожността на договора. Договорът за заем в случая противоречи на закона, защото последният свързва изрично липсата на лиценз със забраната за самата сделка. Изключителните банкови сделки, извършени от лице без лиценз, са нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с нарушената забрана в разпоредбата на чл.2, ал.5 ЗКИ.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:
Правилно въззивният съд е приел, че процесният договор е сключен в нарушение на забраната за извършване на банкова дейност по чл.2, ал.5 ЗКИ без необходимото за това разрешение. Неправилен обаче е изводът, че само по себе си това не е основание за нищожност на договора като източник на облигационно правоотношение между страните по него като частноправни субекти. Установено е по безспорен начин, че с влязло в сила определение от 09.07.2013 г. по НОХД 584/2013 г. на ПОС е одобрено споразумение, с което ответникът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 252 ал. 1 НК за това, че през периода от началото на 2005 г. до 31.12.2010 г. без съответно разрешение от свое име и като физическо лице е извършвал по занятие банкови сделки – предоставял е кредити за своя сметка, за които се изисква съответно разрешение. Една от тези сделки е процесният договор. Съобразно изложеното по-горе трябва да се приеме, че договорът за заем, който е сключен в нарушение на забраната за извършване на банкова дейност по чл.2, ал.5 ЗКИ без необходимото за това разрешение, е нищожен.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция.
Предявеният иск за прогласяване за нищожен договора за заем от 17.03.2009 г. трябва да бъде уважен като основателен и доказан.
Съобразно изхода на спора на жалбоподателката трябва да бъдат присъдени 1044.50 лв. деловодни разноски, а на адвокат Г. Ч. 2 260 лв. – адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №693 от 13.05.2016 г. по гр. дело №430/2016 г. на Пловдивския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН като противоречащ на закона на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с нарушената забрана в разпоредбата на чл.2, ал.5 ЗКИ сключения между Г. П. П., [населено място], като заемодател и Г. С. С., със съдебен адрес [населено място], като заемател, на 17.03.2009 г., договор за паричен заем за сумата 20 000 лв.
ОСЪЖДА Г. П. П., [населено място], да заплати на Г. С. С., със съдебен адрес [населено място], 1044.50 лв. деловодни разноски и на адвокат Г. Ч. 2 260 лв. – адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.
2.

********

 

Изтегли от ТУК – SCC Decision – prest predost kredit – nisht dog kredit


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *