Начало » Библиотека » Архив - документи » Решение № 129 от 14.02.2019 г. по гр. д. № 3314/2017 г.

Решение № 129 от 14.02.2019 г. по гр. д. № 3314/2017 г.

Решение № 129 от 14.02.2019 г. по гр. д. № 3314/2017 г.

Анотация

Въпрос

Какво е правното действие на нотариалния акт за поправка на нотариален акт за продажба на недвижим имот, касаеща индивидуализацията на недвижимия имот, и какво е значението на вписването му за правата на трети лица, придобили имота след вписване на нотариалния акт за продажба и преди вписване на нотариалния акт за поправката?

Отговор

При сега действащата система на вписване на актовете по чл. 4, б. а ПВ – по партида на собственика /чл. 36 ПВ/, номерът на имота по действащ за територията подробен устройствен план, кадастрална карта, КВС или план за земеразделяне, не е съществен идентификационен белег.

Нотариалният акт за поправка няма самостоятелно значение, а представлява неразделна част от поправения акт, като се счита, че той важи с поправеното съдържание от датата на извършването му, а не от датата на поправката. Поправката няма вещноправно действие и не обуславя настъпването на вещноправните последици на обективирания в основния нотариален акт договор. Нотариалният акт за поправка също подлежи на вписване, но за разлика от вписването на нотариалните актове за сделки с недвижими имоти, това вписване има само оповестително действие – да даде гласност на извършената поправка. Затова не може да се приеме, че когато нотариалният акт за продажба е вписан, но в него има грешка в описанието на имота, която не изключва възможността имотът да бъде идентифициран, това вписване ще породи предвиденото в чл. 113 ЗС защитно действие от момента на вписване на нотариалния акт за поправка, респ. че ако трето лице е вписало своя акт за същия имот от същия праводател след вписването на основния нотариален акт, но преди вписване на нотариалния акт за поправка, извършеното с поправения нотариален акт прехвърляне му е непротивопоставимо.

По правило поправката на нотариален акт има за цел да премахне несъответствието между действително изявената воля на страните по сделката и нейното външно изразяване в основния нотариален акт. Затова не може по реда на поправката да се отстраняват грешки при формиране на волята, да се променят вида на сделката, страните по нея, да се заменя един недвижим имот с друг, да се изключва или да се прибавя недвижим имот, т.е. такива по естеството си поправки и допълнения, които водят до подмяна на страните и предмета на договора.


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на шестнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ДЕЧЕВА, ВАНЯ АТАНАСОВА

при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 3314/2017 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 ГПК и сл.

История на спора

С решение № 58 от 06.06.2017 г. по в.гр.д. № 113/2017 г. на Ямболския окръжен съд е потвърдено решение № 3 от 10.02.2017 г. по гр.д. № 315/2015 г. на Районен съд- Елхово, с което е отхвърлен предявеният от Д. И. Г. против Ю. А. Б. и А. Я. М. иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ нива с площ 14.710 дка в м. ” Г.”, имот № …. по КВС на землището на [населено място], общ. Б., и за осъждане на ответниците да му предадат владението върху него.

Касационен въпрос

Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса какво е правното действие на нотариалния акт за поправка на нотариален акт за продажба на недвижим имот, касаеща индивидуализацията на недвижимия имот, и какво е значението на вписването му за правата на трети лица, придобили имота след вписване на нотариалния акт за продажба и преди вписване на нотариалния акт за поправката.

Мотиви

Жалбоподателят Д. И. Г. изразява становище, че нотариалният акт за поправка на нотариален акт няма самостоятелно правно действие, а поражда правни последици заедно с поправения нотариален акт, но от деня на поправката. Счита, че в случая чрез извършената поправка в нотариалния акт е въведен нов недвижим имот, с други индивидуализиращи белези, който е различен от недвижимия имот, предмет на продажба с поправения нотариален акт. Към момента на извършване на поправката в нотариалния акт досежно индивидуализацията на имота продавачът вече не е бил негов собственик, поради което и купувачът не е придобил право на собственост върху този имот.

Ответниците по касация Ю. А. Б. и А. Я. М. чрез своя процесуален представител изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

По делото е установено от фактическа страна, че през 2001 г. А. Я. М. е придобил чрез договор за покупко- продажба няколко земеделски имота, в това число и нива с площ 14.710 дка в м.” Г.”, съставляваща имот № …. по КВС на [населено място], както и нива с площ 13.501 дка в м. ”Г.”, съставляваща имот № …. С нотариален акт № .., т…, дело № …. от …. г. А. М. продал на С. Г. Г. общо 22 бр. ниви, включително и посочените по – горе. В нотариалният акт за продажба имотът в м.” Г.” е посочен погрешно с площ и номер по КВС, съответстващи на имота в м. ”Г.”, но с действителните му граници по документа за собственост на продавача. С нотариален акт № …, т…, дело № …. от …. г. е допусната поправка в нотариалния акт за продажба, като са посочени верните площ и номер по КВС на имота в м.” Г.”. С нотариален акт № .., т…., дело № … от …. г. С. Г. продал този имот на ответницата Ю. А. Б..

Установено е също, че недвижимият имот, представляващ нива в землището на [населено място], м.” Г.”, с площ 14.710 дка , съставляваща имот № …. по плана за земеразделяне, е бил изнесен на публична продан по изп.д. №…. г. по описа на съдия- изпълнител при Районен съд Елхово като принадлежащ на длъжника А. Я. М.. С Постановление за възлагане на недвижим имот от 11.10.2005 г. е възложен на взискателя по изпълнителното дело Д. И. Г.. Постановлението за възлагане е вписано на 27.02.2006.

При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че ищецът Д. Г. не е придобил правото на собственост върху възложения му на публичната продан недвижим имот, тъй като към този момент имотът не е принадлежал на длъжника, а на трето лице, на което същият го е прехвърлил през 2004 г. Към момента на продажбата имотът не е бил обременен с възбрани и други вещни тежести. Споделил е изводите на първоинстанционния съд, че изявленията, съдържащи се в нотариален акт № …., от …. г. за поправка на нотариалния акт, с който А. М. продал имота на С. Г., не представляват нова сделка, нито изменят съдържанието на договора за продажба, а само се отстранява допусната техническа грешка при индивидуализацията на продадения през 2004 г. имот. Договорът за продажба е породил действие от момента на сключването му, поради което към момента на вписване на възбрана върху него по изпълнителното дело / 14.02.2005 г./ и към момента на извършване на публичната продан имотът не е принадлежал на длъжника.

По правния въпрос, обусловил допускане на касационно обжалване, настоящият състав приема следното:

Недвижимите имоти се индивидуализират чрез тяхното местонахождението, вид, номер, площ и граници. Когато в нотариалния акт някои от тези индивидуализиращи белези не са описани или са посочени погрешно, но останалите белези в своята съвкупност позволяват в достатъчна степен имотът да бъде индивидуализиран, е налице непълнота или грешка, която подлежи на поправка по реда на чл. 579, ал. 3 ГПК, ако грешката е открита в хода на производството по издаване на нотариалния акт, а ако е забелязана след извършването му – чрез издаване на нотариален акт за поправка, в който следва по недвусмислен начин да е отразено какво точно се поправя – кои думи, изрази или цифри се добавят, премахват или се заменят с други.

В съдебната практика безпротиворечиво се приема, че от изброените по- горе индивидуализиращи белези с основно значение са местоположението и границите на недвижимия имот. Площта, вида и предназначението на имота са несъществени белези, които нямат самостоятелно значение за неговата индивидуализация /в този смисъл решение № 429 от 28.10.2010 г. по гр.д. № 579/2010 г. на ВКС, ІV г.о.решение № 323 от 27.09.2012 г. по гр.д. № 408/2011 г. на ВКС, І г.о.решение № 672 от 07.03.2011 г. по гр.д. № 1584/2009 г. на ВКС, І г.о. и др./. При сега действащата система на вписване на актовете по чл. 4, б. а ПВ – по партида на собственика /чл. 36 ПВ/, номерът на имота по действащ за територията подробен устройствен план, кадастрална карта, КВС или план за земеразделяне, не е съществен идентификационен белег.

Нотариалният акт за поправка няма самостоятелно значение, а представлява неразделна част от поправения акт, като се счита, че той важи с поправеното съдържание от датата на извършването му, а не от датата на поправката. Поправката няма вещноправно действие и не обуславя настъпването на вещноправните последици на обективирания в основния нотариален акт договор. Нотариалният акт за поправка също подлежи на вписване, но за разлика от вписването на нотариалните актове за сделки с недвижими имоти, това вписване има само оповестително действие – да даде гласност на извършената поправка. Затова не може да се приеме, че когато нотариалният акт за продажба е вписан, но в него има грешка в описанието на имота, която не изключва възможността имотът да бъде идентифициран, това вписване ще породи предвиденото в чл. 113 ЗС защитно действие от момента на вписване на нотариалния акт за поправка, респ. че ако трето лице е вписало своя акт за същия имот от същия праводател след вписването на основния нотариален акт, но преди вписване на нотариалния акт за поправка, извършеното с поправения нотариален акт прехвърляне му е непротивопоставимо.

По правило поправката на нотариален акт има за цел да премахне несъответствието между действително изявената воля на страните по сделката и нейното външно изразяване в основния нотариален акт. Затова не може по реда на поправката да се отстраняват грешки при формиране на волята, да се променят вида на сделката, страните по нея, да се заменя един недвижим имот с друг, да се изключва или да се прибавя недвижим имот, т.е. такива по естеството си поправки и допълнения, които водят до подмяна на страните и предмета на договора.

По същество

При този отговор на правния въпрос, въззивното решение се явява правилно и обосновано. Действително в договора за продажба, сключен през 2004 г., с който А. М. е продал процесния имот на С. Г. Г., имотът е бил описан с номер по КВС, категория и площ, съответстващи на друг имот, предмет на същия договор за покупко – продажба, но при вярно посочени основни индивидуализиращи белези, каквито са неговото местоположение граници. Тези белези са достатъчни за еднозначната идентификация на имота, предмет на сделката, поради което правилно въззивния съд е приел, че с нотариалния акт за поправка, в който са посочени действителният номер, категория и площ на имота по КВС, само е отстранена допусната техническа грешка в неговото описание, а не се въвежда нов имот, за който страните не са изразили воля за разпореждане. Безспорно е, че основният нотариален за продажба, с който А. М. се е разпоредил с процесния имот в полза на С. Г., е вписан преди налагане на възбрана върху имота по изпълненителното дело, по което М. е бил длъжник, което прави тази продажба противопоставима на всички трети лица, които са придобили права върху имота от същия собственик и са вписали своя акт след вписване на първия нотариалния акт за продажбата му.

По тези съображения въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Диспозитив

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 58 от 06.06.2017 г. по в.гр.д. № 113/2017 г. на Ямболския окръжен съд.


Свързани съдебни актове

Решение № 323 от 27.09.2012 г. по гр. д. № 408/2011 г. Докладчик: съдия Костадинка Арсова Относно задълженията на въззивния съд по събиране на доказателства, кредитиране на заключенията на вещи лица и произнасяне при съобразяване на доводите на страните.
Решение № 672 от 07.03.2011 г. по гр. д. № 1584/2009 г. Докладчик: съдия Добрила Василева Относно правомощията на въззивната инстанция, решени в противоречие с ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, както и по въпроса за индивидуализацията на един недвижим имот, когато собствеността му е предмет на спор между страните.
Решение № 429 от 28.10.2011 г. по гр. д. № 579/2010 г. Докладчик: съдия Борислав Белазелков За начина на индивидуализиране на имота, за чието неоснователно ползване се претендира обезщетение.

 

Източник: 290caselaw.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *