Начало » Библиотека » Архив - документи » Решение № 319 от 08.01.2019 г. по т. д. № 2985/2017 г.

Решение № 319 от 08.01.2019 г. по т. д. № 2985/2017 г.

Решение № 319 от 08.01.2019 г. по т. д. № 2985/2017 г.

Решение № 319 от 08.01.2019 г. по т. д. № 2985/2017 г.

Спорът е допускат до касация с Определение № 341 от 31.05.2018 г. по т. д. № 2985/2017 г.

Анотация

Въпрос

Преклудира ли след изтичане срока за отговор на исковата молба, правото на ответника да направи възражение за погасяване, поради изтекла в хода на исковия процес по чл. 422 ГПК погасителна давност, на вземането по каузалното правоотношение, което е обезпечено със записа на заповед, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК?

Отговор

Предявяването на иска по чл. 422 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 10 ГПК /предишна т.9/, не прекъсва на основание чл. 116, б. б ЗЗД погасителната давност спрямо вземането по каузалното правоотношение по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. С оглед разпоредбите на чл. 147, т. 2 ЗЗП и чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК, твърдението на ответната страна – издател на записа на заповед, за изтекла след срока за отговор на исковата молба по чл. 422 ГПК – в първата, съответно след подаване на жалбата или след изтичане срока за отговор – във въззивната инстанция, погасителна давност на вземането по каузалното правоотношение /което е обезпечено със записа на заповед, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение/, когато приносителят на ценната книга е кредитор и по каузално правоотношение, представлява твърдение за нововъзникнало обстоятелство, което, с оглед момента на възникване, може да бъде въведено в процеса до приключване на съдебното дирене пред съответната инстанция, а основаното на това обстоятелство възражение за изтекла погасителна давност не се явява преклудирано и следва да бъде разгледано.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и трети октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ МАРКОВ, СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2985 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на Д. А. Т.-Д. и Н. А. И. срещу решение №918 от 20.04.2017 г. по т.д.№3886/2016 г. на САС. С решението в обжалваната част, след частична отмяна на решение №4583 от 06.06.2016 г. по гр.д.№20475/2014 г. на СГС, е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че „Кепитъл Лизинг” АД е носител на вземане за сума в размер на 29 299.16 евро, с левова равностойност 57 304.68 лв., произтичащо от запис на заповед от 05.11.2008 г. и падеж на задължението 03.09.2013 г., издаден от Д. А. Т.-Д. и Н. А. И. в полза на „Кепитъл Лизинг” АД за сумата от 83 331.18 евро, ведно със законната лихва от 03.09.2013 г. до окончателното изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по гр.д.№36950/13 г. и е разпределена отговорността за разноските.

В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Посочва се, че записът на заповед е недействителен предвид неспазване на формата и поради идентичност на издателите и авалистите. Навеждат се доводи, че не е налице бланкова менителница, както е приел въззивният съд, а и изводите му, че ответниците носят доказателствена тежест да установят настъпване на изискуемостта са неправилни. Изтъква се, че записът на заповед предхожда сключването на договора за лизинг, респективно не се установява връзка между правоотношенията, сочени от ищцовото дружество, а и вземането по каузалното правоотношение е погасено по давност, настъпила в хода на процеса, обстоятелство, което е следвало да бъде взето предвид от въззивния съд.

Поддържа се, че задължението по каузалното правоотношение е новирано по начин, който погасява обезпечението. Предвид изложеното се иска от съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявения иск.

Ответникът по касация – „Кепитъл лизинг” АД заявява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че възражението за погасяване по давност на вземането по каузалното правоотношение би могло да се упражни само от длъжника по каузалното правоотношение и то по заведен иск, който касае изпълнението по конкретната каузална сделка, но не и по установителния иск за съществуване на вземането по менителничния ефект.

Касационен въпрос

С определение №341 от 31.05.2018 г., решението е допуснато до касационно обжалване по въпроса: Преклудира ли след изтичане срока за отговор на исковата молба, правото на ответника да направи възражение за погасяване, поради изтекла в хода на исковия процес по чл. 422 ГПК погасителна давност, на вземането по каузалното правоотношение, което е обезпечено със записа на заповед, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК.

Мотиви

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че записът на заповед, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПКи вземането по който е предмет на предявения от „Кепитъл Лизинг” АД срещу Д. А. Т.-Д. и Н. А. И. иск по чл. 422 ГПК, има изискуемото от чл. 535 ТЗсъдържание, поради което поражда задължение за заплащане на посочената в него парична сума в размер на 85 331.18 евро, а обстоятелството, че записът е авалиран от издателя, не го прави нищожен. Посочил е, че поради липса на посочена дата на предявяване, записът на заповед не съдържа в самия себе си удостоверяване на коя дата е предявен, но предявяването не влияе на валидността на ефекта. По отношение изискуемостта на вземането, въззивният съд е изложил съображения, че при поставения бланкет, за който издателите длъжници са приели, че ще се попълни от кредитора, следва да се приеме, че записът на заповед е предявен за плащане, като датата не е 05.11.2008 г. както сочи ответницата, а изискуемостта е настъпила към датата на депозиране на заявлението, като в тази връзка и възражението за погасителна давност на основание чл. 531, ал. 1 ТЗ е недоказано.

Анализирайки събраните по делото доказателства, въззивният съд е достигнал до извод, че записът на заповед е издаден за обезпечение на задълженията по договор за финансово обвързан лизинг № КЛ-292 от 05.11.2008 г., като не е разгледал въведените от ответниците след изтичане срока за отговор на исковата молба възражения /поддържани и пред въззивната инстанция/, че вземанията по каузалното правоотношение са погасени по давност, изтекла в хода на процеса, тъй като е приел, че са несвоевременно въведени. Относно доводите, свързани с датите на издаване на записа на заповед и на сключване на договора съответно 05.11.2008 г. и 06.11.2008 г., е счел, че връзката между тях не се разколебава, доколкото няма пречка да се издаде запис на заповед и преди сключване на самия договор, и преди пораждане на задължението по договора, още повече че с оглед цената на договора за лизинг, стойността на вещта и уговорения лихвен процент, записът на заповед обхваща всички задължения по договора – цена на вещта, плюс лихви за финансиране, плюс ДДС.

Посочил е, че записът на заповед е издаден от физическите лица, но с оглед абстрактния характер на сделката, не може да се приеме, че е недействителна поради това, че те не са имали лично задължение към ищцовото дружество – няма пречка да се издаде запис на заповед и за задължение на друг субект. Също така, анализирайки сключено по договора за лизинг тристранно споразумение е изтъкнал, че обстоятелството, че е извършено встъпване в дълг на трето лице, не освобождава длъжника от отговорност на основание чл. 102, ал. 2 ЗЗД, предвиждащ погасяване на обезпечения само при заместване в дълг, т.е. освобождаване на досегашния длъжник, като в случая липсва съгласие на кредитора за освобождаване на длъжника, а и обезпеченията, които са предвидени в тази норма са реални обезпечения и не засягат издадените записи на заповед като абстрактни сделки.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване:

С т.4 от ТР №1/09.12.2013 г. по т.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че по силата на изричната разпоредба на чл. 133 ГПК, вр. чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти, което се отнася и за възраженията за придобивна и погасителна давност – същите се преклудират в посочения срок, доколкото по естеството си не могат да се основават на нововъзникнал факт, тъй като с предявяване на иска давността се прекъсва /чл. 116, б. в ЗЗД и чл. 84 ЗС/.

От друга страна обаче, съгласно дадените с т.17 от ТР №4/18.06.2014 г. по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, предмет на делото по предявен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотеза на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 10 ГПК /предишна т.9/, е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. Въпреки, че при направени от издателя на записа на заповед възражения, основани на каузалното правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден менителничният ефект /в хипотезата, при която приносителят на ценната книга е кредитор и по каузалното правоотношение, за обезпечаване на което длъжникът по прекия менителничен иск се е задължил с менителнична сделка, в която хипотеза материалната легитимация по прекия иск е производна от легитимацията на кредитора по каузалното правоотношение във всеки един момент, респективно издателят на записа на заповед може да прави, вкл. и възражения за изтекла давност по вземанията, обезпечени с издаването на ценната книга, доколкото ефектът на давността засяга и обезпеченията на кредитора, като не следва да се допуска чрез менителнични сделки императивните правила на закона да бъдат заобикаляни, а такава ценна книга попада под санкцията на чл. 465 ТЗ – решение №67 от 25.05.2017 г. по т.д.№60075/2016 г. на ВКС и решение №52 от 13.06.2017 г. по т.д.№60103/2016 г., на ВКС/, каузалното правоотношение подлежи на изследване от съда, предвид обстоятелството, че основателността на относителното възражение би имала за последица погасяване на вземането по записа на заповед, с навеждането им по установителния иск за вземането по менителничния ефект не се променя предметът на делото, респективно не се упражнява право на иск за вземането по каузалното правоотношение, което е отделно от правото по абстрактната сделка.

Т.е. предявяването на иска по чл. 422 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 10 ГПК /предишна т.9/, не прекъсва на основание чл. 116, б. б ЗЗД погасителната давност спрямо вземането по каузалното правоотношение по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. С оглед разпоредбите на чл. 147, т. 2 ЗЗП и чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК, твърдението на ответната страна – издател на записа на заповед, за изтекла след срока за отговор на исковата молба по чл. 422 ГПК – в първата, съответно след подаване на жалбата или след изтичане срока за отговор – във въззивната инстанция, погасителна давност на вземането по каузалното правоотношение /което е обезпечено със записа на заповед, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение/, когато приносителят на ценната книга е кредитор и по каузално правоотношение, представлява твърдение за нововъзникнало обстоятелство, което, с оглед момента на възникване, може да бъде въведено в процеса до приключване на съдебното дирене пред съответната инстанция, а основаното на това обстоятелство възражение за изтекла погасителна давност не се явява преклудирано и следва да бъде разгледано.

По същество

С оглед отговора на правния въпрос, съдът по същество е бил длъжен да обсъди въведеното от ответниците /издатели на записа на заповед/ пред първоинстанционния съд и поддържано и в отговора на въззивната жалба възражение, за изтекла след изтичане срока за отговор на исковата молба погасителна давност по отношение на вземанията на кредитора по каузалното правоотношение /който е и приносител на записа на заповед/ и да се произнесе по основателността му като определи кой е приложимият за спорното вземане давностен срок, налице ли е спиране и прекъсване на давността и изтекла ли е същата. Необсъждането на това възражение от страна на въззивния съд представлява съществено процесуално нарушение и води до неправилност на решението в обжалваната му част, в която и следва да бъде отменено.

Доколкото обаче въззивният съд не е установявал спорните факти свързани с направеното възражение за изтекла погасителна давност и не е посочил изводите си за тези факти в мотивите към решението си, то е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което лишава касационния съд от възможността да извърши преценка за основателността на това възражение. В този смисъл след отмяната, по силата на чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на САС.

При новото разглеждане, на основание чл. 294, ал. 2 ГПК, въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС.

Диспозитив

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №918 от 20.04.2017 г. по т.д.№3886/2016 г. на САС в частта му, с която след частична отмяна на решение №4583 от 06.06.2016 г. по гр.д.№20475/2014 г. на СГС, е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че „Кепитъл Лизинг” АД е носител на вземане за сума в размер на 29 299.16 евро, с левова равностойност 57 304.68 лв., произтичащо от запис на заповед от 05.11.2008 г. и падеж на задължението 03.09.2013 г., издаден от Д. А. Т.-Д. и Н. А. И. в полза на „Кепитъл Лизинг” АД за сумата от 83 331.18 евро, ведно със законната лихва от 03.09.2013 г. до окончателното изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по гр.д.№36950/13 г., както и в частта му за разноските.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на САС.

Решението не може да се обжалва.


Свързани съдебни актове

Определение № 341 от 31.05.2018 г. по т. д. № 2985/2017 г. Докладчик: съдия Николай Марков Преклудира ли след изтичане срока за отговор на исковата молба, правото на ответника да направи възражение за погасяване, поради изтекла в хода на исковия процес по чл. 422 ГПК погасителна давност, на вземането по каузалното правоотношение, което е обезпечено със записа на заповед, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК?
Решение № 67 от 25.05.2017 г. по гр. д. № 60075 / 2016 г. Докладчик: съдия Геника Михайлова Допустимо ли е авалистът да противопостави на джиратаря като приносител на менителничния ефект възражения от каузалното правоотношение между кредитора, в полза на когото е издаден записът на заповед и издателя? В какво се изразява недобросъвестността по смисъла на чл. 465 ТЗ и в какво се проявяват последиците от злоупотребата с право на пряк метителничен иск?
Решение № 52 от 13.06.2017 г. по гр. д. № 60103 / 2016 г. Докладчик: съдия Емил Томов За съдържанието и значението на каузалното отношение и релативните възраженията по него при иск по чл. 422 ГПК , основан на запис на заповед , предвиден и издаден при сключване на договор за финансов лизинг за да обезпечи изпълнение на задълженията на лизингополучателя за срока на договора , връзката му с менителничната сделка при обсъждането на възражение за давност, покрила обезпечените със записа на заповед вземания.
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г.Докладчик: съдия Красимир Влахов Относно въззивното производство и правомощията на въззивния съд.
Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.Докладчик: съдия Тотка Калчева Решението тълкува изключително противоречиви въпроси от материята на заповедното производство в изпълнителния граждански процес, което е видно от големия брой особени мнения на върховните касационни съдии, изразени при гласуването му.


Цитирани норми

 

Източник: 290caselaw.com

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *