Начало » Библиотека » Архив - документи » Справедливо РЕШЕНИЕ на СГС относно погасителна давност

Справедливо РЕШЕНИЕ на СГС относно погасителна давност

Справедливо РЕШЕНИЕ на СГС относно погасителна давност

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. София 11.10.2018 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,  І-6 състав в публичното заседание на двадесет и пети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря Антоанета Стефанова и в присъствието на

прокурора като разгледа докладваното от

съдия Алексиева гр. дело № 10267 по описа

за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба, подадена от М.И.Д. против „Р./Б./“ ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл.439, ал.2 от ГПК.

Поддържа се, че със Заповед за изпълнение № 10770/25.11.2010 г. издадена по ч.гр.д. № 18259/2010 г. на РС Варна ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 80 388,83 евро, от която 71 669,68 евро-непогасена главница, 7 463,24 евро-просрочена редовна лихва за периода от 25.10.2009 г.-19.10.2010 г. и 1 256,01 евро-просрочена наказателна лихва за периода от 25.11.2009 г.-18.11.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.11.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 5 166,81 лв.-деловодни разноски. Твърди се, че въз основа на заповедта и изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 341/2011 г. по описа на ЧСИ Н.Д.с рег. № 807, с район на действие ОС-Варна. Поддържа се, че от осъждането на ищцата до настоящия момент погасяване на дълга по изпълнителния лист не е правено, че от последното изпълнително действие са изминали повече от пет години, поради което и вземането по изпълнителния лист е погасено по давност.

Моли съда да постанови решение, с което да бъде установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи сумите по изпълнителен лист от 31.05.2011 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 10770/25.11.2010 г. издадена по ч.гр.д. № 18259/2010 г. на РС Варна, а именно: сумата от 80 388,83 евро, от която 71 669,68 евро-непогасена главница, 7 463,24 евро-просрочена редовна лихва за периода от 25.10.2009 г.-19.10.2010 г. и 1 256,01 евро-просрочена наказателна лихва за периода от 25.11.2009 г.-18.11.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.11.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 5 166,81 лв.-деловодни разноски, като погасени по давност.

В срока за отговор ответникът депозира такъв чрез процесуалния си представител юрисконсулт Недялков надлежно упълномощен с пълномощно приложено към отговора.

Прави възражение за недопустимост на предявения иск, поради липса на правен интерес, което като неоснователно следва да бъде оставено без уважение, доколкото ищцата оспорва изпълнението въз основа на факт-изтекла погасителна давност, настъпила след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в случая след изтичане на срока за възражение и издаване на изпълнителния лист.

По същество оспорва иска като неоснователен. Поддържа се, че на 01.04.2011 г. е инициирано исково производство от М.Д. срещу „Р./Б./ ЕАД по иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.27, вр. с чл.29 ЗЗД, като производството по делото е приключило с влязло в сила на 21.11.2016 г. решение, с което искът е отхвърлен. Поддържа се, че течението на давността е било спряно до приключване на това исково производство.

В съдебно заседание ищцата поддържа исковете, което изявление е обективирано в писмено становище от 21.09.2018 г., с което представя и списък на разноските по чл.80 ГПК, които претендира. Представя и договор за правна помощ, от който е видно, че ищцата е представлявана безплатно от адвокат П.Й.Н. на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва исковете по съображения изложени в писмени бележки. Не претендира разноски.

Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не се спори по отношение на фактите, а именно:

Със Заповед № 10770/25.11.2010 г. издадена по ч.гр.д. № 18259/2010 г. на Варненски районен съд, VІІІ състав, ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 80 388,83 евро, от която 71 669,68 евро-непогасена главница, 7 463,24 евро-просрочена редовна лихва за периода от 25.10.2009 г.-19.10.2010 г. и 1 256,01 евро-просрочена наказателна лихва за периода от 25.11.2009 г.-18.11.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.11.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 5 166,81 лв.-деловодни разноски.

Въз основа на заповедта и изпълнителния лист на 03.06.2011 г. е образувано изпълнително дело № 341/2011 г. по описа на ЧСИ Н.Д.с рег.№ 807, с район на действие ОС-Варна, което е прекратено с постановление от 20.03.2017 г., поради обстоятелството, че повече от две години не са извършени изпълнителни действия.

От приобщеното към доказателствата по делото изпълнително дело, се установява, че дело № 341/2011 г. е образувано на 03.06.2011 г. от взискателя „Р./Б./“ ЕАД с искане за събиране на сумите, предмет на издадения на /датата не се чете/.05.2011 г. изпълнителен лист без да е посочен способ за принудително изпълнение. На основание чл.18 от ЗЧСИ е възложено извършване на цялостна справка за имуществено състояние на длъжника.

На 04.07.2011 г. е вписана възбрана върху имоти, собственост на длъжника и ищец в настоящото производство. От тази дата до 23.01.2017 г. не са извършвани никакви действия, като на посочената дата 23.01.2017 г. взискателят е подал молба с искане за насрочване на опис на възбранения по делото апартамент № 6, находящ се в гр. Варна, местност Св.Никола № 108, бл.2, ет.4-5.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си, поради което съдът ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка, съдът квалифицира от правна страна предявения иск по чл. 439 ГПК.

С иска по  чл. 439, ал. 2 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес с иска се дава право да се установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване.

Искът е процесуално допустим, тъй като ищцата-длъжник се позовава на новонастъпили след влизане в сила на издадената заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.9 от ГПК факти.Недопустим е предявения установителен иск за недължимост на съдебни разноски, присъдени в заповедното производство, поради което в тази част производството по делото ще следва да бъде прекратено. Както бе прието с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, разноските в заповедното производство представляват последица от уважаване на заявлението и са изрично разграничени от задължението на длъжника в съдържанието на заповедта за изпълнение – чл. 412, т. 6 ГПК. В исковия процес разпределението на отговорността за разноски няма характер на самостоятелно съдебно предявено притезание и не се включва във формиране размера на цената на иска. Законодателно уредените два режима за атакуване на заповедта за изпълнение изключват наличието на процесуалните предпоставки за съществуването на право на установителен иск за разноските в заповедното производство.

По същество на предявените искове.

Вземането на кредитора-ответника по настоящото дело се погасява с петгодишна давност за главницата и тригодишна давност от падежа за лихвите.

Влязлата в сила заповед по чл.417 ГПК се ползва само с изпълнителна сила. Единствено в случаите, когато има постановено решение по установителен иск по чл.422 ГПК, се формира сила на пресъдено нещо относно съществуване на вземането и само в този случай е приложима нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД. Такова решение в случая няма.

Правните последици на акта по чл. 417 ГПК не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по  чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на  чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. Следователно без значение за течението на давността е дали заповедта е стабилизирана или не, т.е. фактът че заповедта не е връчена на ищцата в образуваното изпълнително производство, не означава, че давност не е започнала да тече.

Ето защо в случая давността е започнала да тече, считано от датата на падежа на настъпилите анюитетни вноски, съответно от падежа на настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, които дати не са установени по делото, но във всички случай предхождат датата на подаване на заявлението, респ. датата на заповедта 25.11.2010 г.

На 03.06.2011 г. е образувано изпълнителното дело. Това действие обаче не е прекъснало течението на давността. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Нова давност започва да тече и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

Съобразно приетото с т.10 на Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, а именно: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Съобразно горното съдът приема, че давността е прекъсната на 04.07.2011 г.  с налагането на възбрана върху недвижими имоти, собственост на длъжника.

На основание чл.117, ал.1 от ГПК от прекъсването на давността почва да тече нова давност. Следователно от 04.07.2011 г. е започнала да тече нова давност и е изтекла на 04.07.2016 г. за дължимата главница, съответно на 04.07.2014 г. да дължимите лихви. В този период взискателят не е искал и съответно не са се извършвали изпълнителни действия. Съобразно приетото в посоченото по-горе тълкувателно решение, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Следователно всички извършени след тази дата 04.07.2016 г. правни и изпълнителни действия са без правно значение, тъй като към този момент давността за вземанията на ответника е била изтекла и няма как да се прекъсне давност, която вече е изтекла.

Няма как давността да се спре с предявяване на иска на длъжника срещу взискателя за унищожаване на процесния договор за банков кредит, защото това не е иска на взискателя, относно неговото вземане.

Водим от горното съдът намира, че предявените искове са основателни и доказани и като такива ще следва да бъдат уважени изцяло.

По разноските:

Ищцата е освободена от държавна такса и разноски, такива не е правила, съответно не й се присъждат.

С оглед изхода на делото и на основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат П.Й.Н. адвокатско възнаграждение. Всички възражения на ответника срещу дължимостта на адвокатското възнаграждение са преклудирани, тъй като не са заявени от ответника най-късно в хода по същество на делото, а за първи път се заявяват с писмените бележки, поради което съдът не ги обсъжда.

Предявени са три обективно кумулативно съединени искове с цена, както следва: 71 669,68 евро, в левова равностойност 140 173,71 лв., 7 463,24 евро, в левова равностойност 14 596,83 лв. и 1 256,01 евро, в левова равностойност 2 456,54 лв.

На основание чл.2, ал.5 (Нова – ДВ, бр. 84 от 2016 г.) от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.

 Следователно за първия иск възнаграждението, изчислено на основание чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, при материален интерес в размер на 140 173,71 лв. възлиза на сумата от 4 333,47 лв.

По втория иск-967,90 лв. на основание т.4 и по третия иск-401,96 лв.-на основание т.2, или общо дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 5 703,33 лв.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 6 289,08 лв., съобразно уважения иск.

При този изход на делото на ответника не се дължат разноски.

Водим от горното, Софийски градски съд, І-6 състав

 

Р   Е   Ш   И   :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖАНЕ като процесуално недопустим предявения иск за установяване недължимост на сумата от 5 166,81 лв. /пет хиляди сто шестдесет и шест и 0,81 лв./ разноски, присъдени със Заповед № 10770/25.11.2010 г. издадена по ч.гр.д. № 18259/2010 г. на Варненски районен съд, VІІІ състав и прекратява производството по гр.д. № 10267/2017 г. по описа на СГС, І-6 състав по отношение на този иск.

В тази част решението има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок, считано от получаване на препис от настоящия акт от страните.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните и по иска с правно основание чл.439, ал.2 от ГПК, че М.И.Д., ЕГН **********,*** НЕ ДЪЛЖИ на „Р.(Б.)“ ЕАД, дружество учредено и регистрирано с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, Е.****сумите по изпълнителен лист, издаден въз основа на Заповед № 10770/25.11.2010 г. издадена по ч.гр.д. № 18259/2010 г. на Варненски районен съд, VІІІ състав, а именно: сумата от 80 388,83 евро /осемдесет хиляди триста осемдесет и осем евро и 83 евроцента/, от която 71 669,68 евро-непогасена главница, 7 463,24 евро /седем хиляди четиристотин шестдесет и три евро и 24 евроцента/-просрочена редовна лихва за периода от 25.10.2009 г.-19.10.2010 г. и 1 256,01 евро /хиляда двеста петдесет и шест евро и 1 евроцент/-просрочена наказателна лихва за периода от 25.11.2009 г.-18.11.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.11.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, като погасени по давност.

ОСЪЖДА „Р.(Б.)“ ЕАД, дружество учредено и регистрирано с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, Е.****да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат П.Й.Н., ЕГН **********,***, офис 6 сумата от 5 703,33 лв. /пет хиляди седемстотин и три и 0,33 лв./адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Р.(Б.)“ ЕАД, дружество учредено и регистрирано с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, Е.****да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 6 289,08  лв. /шест хиляди двеста осемдесет и девет и 0,08 лв./, съобразно уважените искове.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Изтегли решението от ТУК!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *