Начало » Новини » Хората не знаят, че могат да искат санкции за неизпълнение на решение

Хората не знаят, че могат да искат санкции за неизпълнение на решение

Хората не знаят, че могат да искат санкции за неизпълнение на решение

Административно-наказателната отговорност е лична, глобата се налага не на органа, а на конкретния човек, физическото лице. С други думи, съдът не може да запише в решението, че налага глоба например на министъра на вътрешните работи, там трябва да е отбелязано физическото лице с трите му имена и ЕГН. Това обяснява пред “Правен свят” съдия Елена Златинова, председател на 7-о отделение на Върховния административен съд (ВАС). Според изрична заповед на председателя на съда Константин Пенчев, освен него глоби могат да налагат и двете му заместнички, както и председателите на отделения.


 

Когато в съда постъпи жалба за неизпълнение на съдебно решение, веднага се образува преписка, в рамките на която на уличеното длъжностно лице се дава възможност да представи писмени обяснения в 14-дневен срок от съобщаването и да посочи доказателства за своите твърдения. Съдът може да събира и други доказателства. Ако се прецени, че длъжностното лице виновно не е изпълнило задълженията си, с разпореждане от едноличен съдия му се налага глоба. Размерът на глобите е между 200 и 2000 лева.

Тези размери на глобите по чл.304, ал.1 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) са твърде ниски и трудно биха били в състояние да дисциплинират администрацията, смята съдия Елена Златинова. Но още по-сериозният проблем според нея е, че хората не са запознати с правото си да сезират съда с жалба срещу неизпълнение на съдебно решение, постановено в тяхна полза и да искат глоба за виновното длъжностно лице. От 1 юли 2007 г. досега във ВАС са подадени общо 17 жалби за неизпълнение. Четири от тях са за 2007 г., 10 – за 2008 г., и 3 – от началото на 2009 г. досега.

Съдът не следи служебно за ефекта от своите актове, не само административния, никой съд няма такова задължение. А дори във ВАС жалбоподателите масово нямат адвокати, особено по дела, които касаят лични права, казва съдия Златинова. Фирмите си имат правни отдели или пък си наемат опитни адвокати по делата. Но гражданите много често се явяват без защитник, случва се да пращат ръкописни жалби, които едва се разчитат, без посочени правни основания и с куп други недостатъци.

Мнозинството от жалбоподателите по делата във ВАС въобще и не подозират, че ако администрацията не се съобрази с акта в тяхна полза, те имат сериозен механизъм да го принудят. Вярно е, че първоначалните глоби са ниски, най-често се определят суми около минимума от 200 лв., тъй като съдът се съобразява и с отговорите на административния орган, където обикновено се сочат някакви обективни обстоятелства.

Но законът дава и втора опция, която наистина е сериозна – съгласно чл.304 ал.2 от АПК – при повторно неизпълнение се налага глоба от по 500 лв. за всяка седмица на неизпълнението, освен ако това се дължи на обективна невъзможност. Само че досега нито един гражданин не е поискал от съда да наложи такава глоба, която иначе изглежда напълно способна да депресира който и да е арогантен чиновник.

А за да определи такава мярка, съдът трябва да бъде сезиран от страната, в чиято полза е решението. При това срок за сезиране няма.

Съдия Златинова сочи и друга непрецизност на закона – от стриктното му тълкуване излиза, че разпореждането, с което се налага глоба, подлежи на съобщаване и на обжалване само от нарушителя, а страната, в чиято полза не е изпълнено решението, няма право да обжалва. Това обаче би било нарушение на правото на защита.

На въпрос какво би станало, ако се появи жалба за неизпълнение срещу колективен орган – ВСС например, СЕМ и т.н., съдиите във ВАС започват спор. Досега не е имало искане да бъде глобен колективен орган, а идеята за солидарна административнонаказателна отговорност изглежда твърде смущаваща – нещо като бригадната отговорност навремето. Още повече, че може само част от членовете на колективния орган да са гласували срещу изпълнението на съдебното решение. От друга страна, да се наложат поотделно глоби на 25 членове на ВСС или на 7 членове на СЕМ например също не изглежда удачно, даже звучи някак страховито.

В крайна сметка – оказва се, че законът и тук не е прецизен, а когато се касае за административно наказателна отговорност, полето за творчество не може да е много широко.

Административно-наказателната отговорност е лична, глобата се налага не на органа, а на конкретния човек, физическото лице. С други думи, съдът не може да запише в решението, че налага глоба например на министъра на вътрешните работи, там трябва да е отбелязано физическото лице с трите му имена и ЕГН. Това обяснява пред “Правен свят” съдия Елена Златинова, председател на 7-о отделение на Върховния административен съд (ВАС). Според изрична заповед на председателя на съда Константин Пенчев, освен него глоби могат да налагат и двете му заместнички, както и председателите на отделения.

 

 

Източник: legalworld.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *