Начало » Блог » ЧАСТНА ЖАЛБА / сигнал и искане за отвод на всички съдии от СГС

ЧАСТНА ЖАЛБА / сигнал и искане за отвод на всички съдии от СГС

ЧАСТНА ЖАЛБА / сигнал и искане за отвод на всички съдии от СГС

ЧРЕЗ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД

Гражданско отделение

По гр. дело № 46181/2015 г.

75-ти СЪСТАВ

 

До: Софийски градски съд

До: Председателя на Софийски районен съд

До: Специализирано звено „Антикорупция“ към Софийска градска прокуратура

До: Председателя на Европейската комисия

До: Европейския парламент по Петиция 1193/18 г.

До: Европейския Парламент по Петиция 0063/17 г. и Петиция 0514/18 г.

До: Еврокомисар Вера Йоурова и Механизма за сътрудничество и проверка

До: Венецианската Комисия

До: Президента на Република България

До: Председателя на ВКС

До: Представляващия ВСС

До: Омбудсмана на Република България

До: Министъра на правосъдието

До: Председателя на Народното събрание

До: Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика и Комисията по правни въпроси към Народното събрание

До: Теодора Точкова – главен съдебен инспектор

До: Посолствата на страните от ЕС в България и посолството на САЩ

До: Медиите …

 

ЧАСТНА ЖАЛБА / сигнал

и искане за отвод на всички съдии от СГС

от

И. П. И.,

като управител на „МЕТРОПОЛ-М“ ЕООД, ЕИК ………….;

адрес за кореспонденция: гр. София, ул. „Пиротска“ № 5, ет. 3, оф. 7

тел. за връзка: 08888…………

срещу Определение № 198128 от 21.08.2019,

съдия М. И., 75-и състав и всички съдии от Софийски градски съд

 

ГОСПОЖИ И ГОСПОДА СЪДИИ ОТ СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Уважаеми дами и господа от посочените институции,

Подавам настоящата жалба/сигнал поради това, че заповедния съд по дело 46181/2015 г., 75-и състав СРС, в лицето на съдия М. И., е допуснал сериозно нарушение на закона по воденето, администрирането и ненавременното приключване на делото в полза на заявителя (СТАЛ 2007 ЕООД със собственик и управител лицето С. И. А. с ЕГН ……………….., срещу когото има образувано досъдебно производство за лихварска дейност и е представил по настоящото дело документи, които не са от кръга на чл.417 от ГПК и съдът му е издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист в нарушение на закона) и е постановил нищожно и недопустимо определение без номер от дата 21.08.2019 г. Настоявам съда и прокуратурата, в лицето на Специализирано звено „Антикорупция“ към Софийска градска прокуратура да проверят служебно за изложеното по отношение на заявителя и съдия М. И., извършеното от тях и да предприемат действия по закон.

Извършените нарушения на закона са следните:

  1. Посоченото определение е нищожно поради това, че определението не отговаря на изискванията на чл. 254 от ГПК. Няма номер, няма посочени страни по делото и не е подписано от съдията.
  2. Съдия М. И. явно се ръководи все още от стария ГПК, тъй като нарича съдебния изпълнител – съдия – изпълнител и той е изпълнител на волята на съда, която се обективира в разпореждане относно неговата дейност да бъде връчител на съобщенията на съда ведно с издадените преписи от разпорежданията и връчване на самата заповед заедно с документа по чл. 417, въз основа на който е издадена заповедта.
  3. Съдията по заповедното производство М. И. носи отговорност за връчване на актовете на съда на дружеството ми длъжник само ако има искане на страната заявител съобщенията да се връчват съгласно чл.42, ал.2 от ГПК от ЧСИ. По делото няма такова искане и поради това съдебния изпълнител не е издал разпореждане за връчване на книжата от ЧСИ, въпреки това е предал изпълнителния лист на заявителя, което е абсолютно недопустимо.
  4. Съдията по делото, въпреки че същото е налично при него, не е констатирал, че заповедта, заедно с документа по чл. 417 от ГПК, все още не е връчена на дружеството и се намира в кориците на делото.
  5. Липсва удостоверяващия връчването документ по чл.55 от ГПК, Наредба №7, чл.2, т.20 документ, това е съобщението, с което се удостоверява връчването на заповедта за изпълнение и на преписа от разпореждането.
  6. След като са дадени указания от съда за внасяне на установителен иск по чл. 422 от ГПК, това означава, че съдът е преценил срока за подаване на възражения за неприключил. Това е така, тъй като заповедта все още не е връчена на представляваното от мен дружество и срок не е започнал да тече.
  7. Получената от мен покана за доброволно изпълнение не доказва, че са ми връчени книжата по заповедното производство.
  8. Поради това, че липсва връчване на заповедта, срок за възражение и искане за спиране по чл. 420, ал.2 от ГПК не е започнал да тече, така че не е изтекъл и искането за спиране е подадено в срока за възражение и не е обвързано с подаване на възражение по чл.414 от ГПК.
  9. Получената ПДИ от ЧСИ Г. Н. не е по образеца на Министъра на правосъдието по чл. 55 ГПК, Наредба №7, чл.3, т.1, приложение №21 и е нищожно на това основание. Освен това не доказва връчването на заповедта поради това, че съда не е издал съобщение за връчване и не е издал разпореждане по чл.42, ал.2 от ГПК ЧСИ Николов да бъде връчител на съобщенията на съда. По тази причина ЧСИ Николов самоуправства и връчва покана без да е овластен от съда да бъде връчител на актовете на съда.
  10. Съдът е постановил нищожна заповед за изпълнение поради това, че по делото не е представен редовен документ по чл.417 от ГПК, договора за заем е без нотариална заверка на подписите, а представената ипотека не доказва предаването на сумата и освен това представлява частичен иск за вземане, което не е доказано като безспорно пред съда, и вместо да върне заявлението като нередовно, е издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
  11. Заповедта е нищожна и поради това, че липсват както отделни съдебни актове – валидни разпореждания на съда за издаване на заповед за изпълнение, за допускане на незабавното изпълнение и за издаване на изпълнителен лист.
  12. Съдът си е позволил да предаде оригинала на изпълнителния лист преди да влезе в сила разпореждането за неговото издаване.
  13. Съдът е нарушил чл.7, ал. 2 от ГПК и не ми е връчил преписи от разпорежданията по чл. 411, ал.2, чл.407 и чл. 418 от ГПК.
  14. ЧСИ Г. Н. не е образувал изпълнителното си дело с валиден съдебен акт – разпореждане, с което се допуска незабавното изпълнение на издадената заповед и самата заповед , а е използвал невлязъл в сила изпълнителен лист, който е титул и не е съдебно изпълнително основание.
  15. ЧСИ е действал без възлагане от съда, не е връчил книжата по дело 46181/2015 г. 75 състав на СРС на дружеството ми и не е удостоверил връчването по изисквания от закона начин и не е изпратил на съда оригиналите на съобщенията. Отговорността за връчването на актовете на съда е на съдията по заповедното дело. Поради тази причина и делото не е приключено и архивирано.
  16. Поради всичко гореизложено у мен остава убеждението, че съдия М. И., след като е компетентна като познаваща закона, извършва престъпление спрямо правосъдната система и действа в полза на взискателя и посочения ЧСИ. Съдия Иванова трябва да познава отлично и Правото на Европейския съюз, ХОПЕС и чл. 121, ал.4 от КРБ, където е казано, че всички актове на съда трябва да бъдат мотивирани.
  17. След като има издадена заповед за изпълнение, а липсват писмени съдебни актове, които законът не допуска да бъдат инкорпорирани в заповедта, то същата заповед се явява нищожна и не поражда правно действие.
  18. ЧСИ Г. Н. освен, че действа без възлагане да е връчител на съобщенията на съда и без издадено разпореждане по чл.42, ал.2 от ГПК и валидно изпълнително основание – разпореждане, с което се допуска незабавното изпълнение на заповедта, вече е извършил публична продан на имоти на дружеството ми и ще извърши незаконен въвод във владение, поради което искането ми за спиране на изпълнително дело № 022/2019 г. е основателно до произнасянето на съда по подадените от мен жалби срещу 4 броя постановления за възлагане и се готви да извършва други публични продани по невалидното си образувано дело.
  19. Приложеното писмо за тъмната стая доказва по безспорен начин, че съдът в производството по дело 46181/2015 г. 75-и състав не е връчил всички задължителни книжа и не е приключил делото си по изискуемия от закона начин. Заповедта за изпълнение не е влязла в законна сила, тъй като все още не е връчена, а издаденият изпълнителен лист е невалиден, както е невалидно и самото изпълнително дело на ЧСИ Г. Н.
  20. След като самата заповед е нищожна на гореизложените основания, то и издаденото определение е нищожно и съдът трябва да го прогласи като такова и да постанови спиране на изпълнително дело № 0022/2019 г. на ЧСИ Г. Н. № 923 с район на действие СГС до връчване на книжата по делото, разпорежданията на съда, които подлежат на самостоятелно обжалване, по чл. 407, чл. 413 и чл. 419 от ГПК.

 

Искане за отвод на всички съдии от Софийски градски съд

 

Дами и господа съдии от Софийски градски съд,

Уважаеми дами и господа,

С настоящото искане на основание чл.26, ал.1, т.6 от ГПК настоявам за отвод от разглеждане на делото от всички съдии от СГС поради предубеденост, пристрастност, отказ от правосъдие, евентуално престъпление спрямо правосъдието и прикриване на системни нарушения на съдиите от СРС по разглеждане на заповедните производства.

Аргументите ми за това са следните:

В момента ЕК е започнала от 24.01.2019 г. наказателна процедура по отношение на това, че Българския съд в заповедните производства не прилага ПЕС и Директива № 93/13 г. като не проверява договорите по заповедните производства за неравноправни клаузи по отношение на длъжниците.

Това, което ЕК не е констатирала до момента е, че освен липсата на проверка на заявленията и договорите за неравноправни клаузи, съдът не издава и валидни съдебни актове с отделен номер, дата, мотиви, страни по делата, диспозитив, указание и подлежат ли на обжалване, пред кой съд и в какъв срок, както и подпис на съдията по делото по отношения на длъжниците.

Неиздаването на такива валидни писмени актове на част от съдилищата, включително и от Софийски районен съд, е нарушение на чл.254 от ГПК, чл.121, ал.4 от КРБ, чл.6 и чл.47 от ХОПЕС и ПЕС. Инкорпорирането на част от разпорежданията на съда в самата заповед отново прави същите разпореждания нищожни поради липсата на мотиви и реквизитите по чл.254 ГПК.

Всичко това прави невъзможно на длъжниците в производствата по чл.410 и чл.417 от ГПК да разберат мотивите на съда и въз основа на каква проверка са осъдени в закрито съдебно заседание, на което не са присъствали лично, да преценят дали да платят или да обжалват. Процесуална пречка е и да организират своята защита по най-добрия за тях начин.

Тази порочна практика на съда и преди всичко на най-големия от тях – СРС, продължава от 2010 г. до сега и е довела до над 150 000 неприключени заповедни производства, които се съхраняват в така наречената „тъмна стая“ на СРС. Всичките тези дела са с налични все още невръчени актове на съда на длъжниците и не е удостоверено от съда, че сроковете за обжалване са започнали да текат и кога изтичат, за да бъде приключено делото или, че има постъпило възражение и жалба и те да бъдат администрирани.

Съгласно чл.7, ал.2 от ГПК, съдът връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване, и носи отговорност това да бъде сторено в разумен срок и удостоверено със съответното съобщение, каквато е разпоредбата на чл.55 от ГПК и Наредба №7, чл.2, т.9 и т.20. Само тези съобщения удостоверяват, че до длъжника е стигнала в разумен срок волята на съда да разпореди длъжника да плати сумата по издадената заповед за плащане. Като не се издават такива съобщения и актовете не се връчват се опорочава до степен на невалидност целия изпълнителен процес.

Огромна несправедливост и пряка нерегламентирана държавна помощ представлява предаването на копие от заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист на заявителя (вече взискателя) преди да са влезли в сила разпорежданията за тяхното издаване и без да има подадена молба за това, както и санкцията на съдията по делото – чл.42, ал.2 ГПК.

Това води до там, че взискателят сам определя момента на образуване на изпълнителното си дело при съдебните изпълнители, като през това време му е гарантирана лихва в размер на 10 % върху дълга и той няма интерес бързо да приключи събирането на сумата по издадената заповед за изпълнение и изпълнителния лист. Това води и до облагодетелстване и на частните съдебни изпълнители, при които се образуват обикновено изпълнителните дела и които само за 2017 и 2018 г. са 569 993, като при ЧСИ са 489 000 и 80 666 при ДСИ. По този начин съдът заобикаля закона за случайното разпределение на делата от съда и оказва нерегламентирана държавна помощ на частните съдебни изпълнители да събират такси за себе си за сметка на ДСИ.

Частните съдебни изпълнители нарушават масово и грубо закона като не връчват всички актове на съда и не удостоверяват връчването въз основа на разпореждане на съда да са връчители на същите съгласно чл.42, ал.2 от ГПК. По този начин, поради това, че на ЧСИ не може да му се иска отвод след като не е съдия от съдебната система, се отнема правото на длъжника да обжалва разпореждането на съда и да се иска разпределение на делото при държавен съдебен изпълнител, което е нарушение на чл.6 и чл.47 от ХОПЕС.

Районните съдилища, които издават разпореждания като самостоятелни съдебни актове са: Районен съд – Варна, Районен съд – Русе, Районен съд – Перник, Районен съд – Благоевград, Районен съд – Берковица, Районен съд – Царево и много други, които могат да бъдат установени от сайта на  сдружение „Солидарност“ – www.sd-solidarnost.com.

Това е доказателство за това, че болшинството съдилища издават валидни съдебни актове – разпореждания, а СРС не издава. Това е разнопосочна практика, която ВКС и ВСС игнорира и не предприема никакви действия по нейното уеднаквяване. По тази порочна практика са осъдени“ хиляди чуждестранни граждани на държави от ЕС и те също са лишени от справедлив процес от безпристрастен съд.

Установена е и липсата на връчване на книжата по заповедните производства по чл.417 ог ГПК както от съда, така и от Частните съдебни изпълнители на длъжниците, което опорочава цялата процедура до степен на нищожност. Това е дало повод на Прокуратурата да сезира Главния съдебен инспектор към ВСС с искане да бъде извършена проверка на всички приключили заповедни дела в България от страна на ИВСС заради противоречивата практика и множеството (стотици хиляди) нищожни заповедни изпълнителни листове. Това за нас е отказ от правосъдие и е престъпление срещу правосъдната система. Над 150 000 дела заповедни производства все още не са приключили поради това, че не са върнати от ЧСИ поканите за доброволно изпълнение по делата, както и всички книжа за връчване на длъжниците се намират в кориците на делата и по тази причина същите се съхраняват в незаконен архив, наречен „тъмна стая“, за което имаме официално писмо от административния ръководител на СРС, с което можете да се запознаете в приложението. Това е престъпление спрямо правосъдната система, извършвано от съдиите на Районен съд – София, които не приключват делата си в срок, не са връчили книжата на длъжниците, а са предали на взискателите изпълнителните листове, с които те са си образували изпълнители дела при съдебни изпълнители, като използват изпълнителния лист незаконно да бъде изпълнително съдебно основание.

Частните съдебни изпълнители са последните приложители принудително на закона и трябва да го познават и прилагат и съобразно правото на ЕС и ХОПЕС.  Вместо това същите грубо погазват закона като вместо да изискат от съда разпореждане за оправомощаване да връчват съобщенията по чл.42; ал.2 от ГПК вместо служителите на съда, образуват изпълнителните си дела само с изпълнителния лист по чл.417 от ГПК, които не е съдебно изпълнително основание и още не е влязъл в сила.

Връчват само поканата за доброволно изпълнение и започват изпълнителни действия без да са връчили книжата по заповедното производство които могат да бъдат обжалвани от длъжника и могат да оспорят с възражение дълга си.

По този начин грубо се погазват правата на длъжниците и същите се лишават от правосъдие. Всичко това е лесно доказуемо! Още с молбата за образуване на изпълнително дело е видно, че актовете на съда не са приложени и няма как да бъдат връчени.

Това извращение на правосъдието продължава и с него се нанасят непоправими вреди на потърпевшите набедени за длъжници. От тази престъпно създадена на държавно ниво организация на взискатели, районни съдии, ЧСИ и оценители страдат милиони граждани на ЕС каквито са българските длъжници по заповеди за изпълнение.

На 05.09.2019 г. пред Комисията по петиции в Европейския парламент бяхме изслушани петиционерите и техни адвокати по 15 петиции срещу срещу незаконните действия на съда и частните съдебни изпълнители по заповедното производство и изпълнителния процес. След изказванията ни по нашите петиции всички всички те бяха оставени отворени и дори беше заявено, че комисията по петиции ще изпрати мисия в България със задача да установи несъответствието на българското законодателство с Правото на Европейския съюз и преди всичко неговото прилагане от Българския

Бездействието на съдиите от СГС, които до момента гледат дела в производствата по чл. 419, чл.422, чл.435 от ГПК по заповедните производства и отказват да констатират, че СРС не издава отделни актове по чл.410 и чл.417 от ГПК, което прави издадените заповеди за изпълнение нищожни, а целия изпълнителен процес – невалиден.         

До момента при СГС са завеждани десетки хиляди дела по тези производства и на принципа на случайното разпределение на делата, не съществува вероятност съдия от СГС да не е разглеждал такова дело. След като съдиите от СГС не са обявили до момента нито една заповед за изпълнение за нищожна, то у мен остава убеждението, че всички съдии умишлено не изпълняват задълженията си по чл.269 от ГПК да се произнесат по валидността и допустимостта на самите заповеди (а те са в болшинството си нищожни като издадени без процесуално и материално основание). Това е видно от стотиците дела, качени на сайта на СГС и нито едно не е завършвало с обявяване на нищожност на заповед за изпълнение. Това е показател за еднаквост в непознаването на закона и КРБ, ПЕС и ХОПЕС или е умишлено прикриване на незаконните действия на съдиите от СРС по заповедните производства.

До настоящия момент лично и като управител на дружествата „МЕТРОПОЛ – М“ ЕООД, „РЕМ БИЛДИНГС“ ЕООД, „МЕТРОПОЛ – ПОПЪРТИС“ ООД и „ЕЛИНА-63“ ООД съм подавал десетки жалби с възражения за нищожност на разпорежданията на районния съд по заповедни производства по чл.417 от ГПК и по нито едно от тях СГС не се е произнесъл по валидността и допустимостта на издадените заповеди и неиздадените или инкорпорирани в заповедта нищожни разпореждания.

Всичко изложено дотук оставя у мен твърдото убеждение, че всички състави на СГС действат съгласувано и като държавно организирана група по прикритие на незаконната дейност на съдиите от СРС по заповедните производства.

Понеже защитната ми теза в жалбата ми срещу постановлението за възлагане е, че изпълнителното ми дело № 022/ 2019, на ЧСИ Г. Н. е опорочено до невалидност поради това, че е образувано с невалидно съдебно изпълнително основание – невлязъл в сила изпълнителен лист и заповед, която не е връчена нито от ЧСИ, нито от съда и удостоверено това връчване по изискуемия от закона начин и че самата заповед за изпълнение е нищожна, то настоявам за отвода на всички съдии от СГС.

Това съучастие на съдиите от СГС по прикриване на порочната практика на СРС представлява уронване на престижа на съдебната власт и наказуемо по закон.

Оставам с твърдото убеждение, че съдия от настоящия състав на СГС не може да бъде безпристрастен в разглеждане на делото на дружеството ми, поради изградената до момента порочна практика на СРС и СГС и криворазбрана солидарност и незачитане на закона, морала и добрите нрави в нарушение на Правото на ЕС, както и на чл.121 от КРБ. Поради това изисквам и настоявам съдиите от СГС да си направят самоотвод от разглеждане на делото.

Порочната практика на СРС да не издава валидни отделни съдебни актове в производствата по чл.417 от ГПК съществува от 2009 г. и до сега като при такива съдебни актове  се придружава и от самите заповедни дела, то съдиите от СГС, са предприели порочния стил да не се произнасят по чл.269 от ГПК и да се произнесат по валидността на издадените заповеди и за липсващите 4 броя разпореждания:

  1. Разпореждане за уважаване на заявлението
  2. Разпореждане за допускане на незабавното изпълнение
  3. Разпореждане за издаване на изпълнителен лист
  4. Разпореждане за оправомощаване на ЧСИ да бъде връчител на съобщения по чл.42, ал.2 от ГПК

 

Нито един съдия и до момента не е констатирал, че ЧСИ по изпълнителните дела не действа по възлагане на съда с разпореждане по чл.42, ал.2 от ГПК и няма право да връчва съобщенията по чл.55 от ГПК, Наредба №7, чл.3, т.1 прил. 21 – покана за доброволно изпълнение и не е прекратил тази порочна практика. Такъв е и случая, по който съм подал и частната си жалба срещу изготвеното постановление за възлагане на ЧСИ Г. Н. с район за действие СГС.

Тъй като районният съд не издава съобщения за връчване на заповед за изпълнение и на препис от разпореждането по чл.418 от ГПК по чл.55 ГПК, Наредба №7 чл.2, т.20 и това съществува вече като порочна практика, то всички заповедни производства по чл.417 от ГПК се съхраняват в така наречената „тъмна стая“ в СРС, по които все още не е върната поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ за удостоверяване на срока за доброволно изпълнение и не са връчени книжата нито от съда, нито от ЧСИ.

Настоявам делото да бъде гледано от безпристрастен и компетентен съд, равен по ранг със СГС от съдии, които издават разпореждания в заповедните производства, връчват съдебните актове, приключват делата си в срок и връчват актовете си на длъжниците в производството по чл. 417 от ГПК, познават и прилагат правото на ЕС в пълен обем и са преминали през курс за Европейско право.

С настоящото искане запознавам и другите посочени институции, които са заинтересовани от еднаквото и точно прилагане на закона, КРБ, ПЕС и ХОПЕС към всички граждани на Европейския съюз. Тази порочна практика и анархия в заповедното производство и изпълнителния процес в България трябва категорично да бъде преустановена и справедливостта да бъде водеща в решенията на съда.

При условията на евентуалност, ако някой съдебен състав не си направи самоотвод, то настоявам делото да бъде спряно и да се направи запитване до съда на ЕС по въпроса: „трябва ли да се издават отделни съдебни актове, освен заповедта за изпълнение и допустимо ли е част от разпорежданията да бъдат „инкорпорирани“ в заповедта за изпълнение след като към тях няма мотиви?

Противоречивата практика на съда да издава / не издава разпореждания в заповедното производство може да бъде преодоляна от запитване до Съда на ЕС след като ВКС и ВСС не са констатирали това и уеднаквили практиката.

С настоящото искане се обръщам и към СЗ „Антикорупция“ към СГП същото да бъде разгледано и като сигнал за дейност в нарушение на закона, извършвана от съдиите от СРС и СГС по образуване, водене и приключването на делата по заповедните производства и разглеждането на жалби срещу тях и ЧСИ от съставите на СГС и възможна корупция.

СГС действа като последна инстанция в производствата по чл. 417 от ГПК и жалбите срещу ЧСИ и нито един състав не констатира нарушения от съдия или ЧСИ, актовете които издава СГС са необжалваеми и не подлежат на отмяна, което е предпоставка за огромна корупция.

Обръщам се и към Главния съдебен инспектор към ВСС, тъй като всичко това е свързано с образуване на делата по заповедните производства и последващите ги изпълнителни такива, както и по произнасянето на съда по чл.269 от ГПК за нищожност и валидност, служебно вменени на съда по закон. Свързано е и с администриране, водене и приключване на делата в срок от безпристрастен съд.

Настоявам Инспектора към ВСС да извърши и пълна проверка на „тъмната стая“ в СРС, където се съхраняват над 150 000 неприключени заповедни производства по чл.417 от ГПК поради невръчване на актовете на съда, което е в правомощията му, както и отстраняването на противоречивата практика на съда. Не е нормално и е в противоречие със закона 2/3 от Районните съдилища да издават отделни съдебни актове, а СРС да не издава или да ги инкорпорира.

Обръщам се и към Посолствата на страните от ЕС в България и САЩ.

Ваши превъзходителства! По същата порочна схема са осъдени и стотици, а може би и хиляди Ваши граждани и фирми. Моля да предприемете адекватни мерки спрямо спазването върховенството на Правото на ЕС и ХОПЕС от страна на българския съд.    Оставам с надежда, че в българските окръжни съдилища все още има компетентни, безпристрастни и познаващи европейското право съдии, които ще разгледат делата ми и ще отсъдят по съвест. Правото на ЕС е наднационално и трябва да се прилага дори да е в противоречие с тълкувателните решения на ВКС.                                                 

С оглед на всичко гореизложено се обръщаме към всички вас с искане съобразно вашите правомощия да предприемете действия по иницииране на проверка за установяване на фактите, които сме изложили и преустановяване на тази порочна практика на Българския съд и ЧСИ, нарушаваща Конституцията на Република България, Правото на Европейския съюз и ХОПЕС.

 

 

Приложения:

  1. Определение от 21.08.2019 г.
  2. Писмо на СРС за „тъмната стая“.

 

 

 

 

София                                                                                   С уважение:……………………………….

11.10.2019 г.                                                                                                   /Ивайло Илиев/

 

 

***

 

ЧАСТНА ЖАЛБА / сигнал и искане за отвод на всички съдии от СГС

(12 страници с приложенията – PDF)

 

жалба-сигнал 11.10.19

 

***

 

Отговор от Дирекция “Канцелария” – Президент на Република България

(3 страници – PDF)

 

Отговор от Президентството

 

***

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *